Сирене за смет | webcafe.bg
Webcafe

Сирене за смет

Николай Киров 23.05.2016, 19:46 (обновена 26.05.2016, 07:38)
Сирене

Снимка: © БГНЕС

Ако потребителите са готови да плащат за сирене с растителни мазнини вместо мляко, то търговците ще им продават такова.

,Не сме достатъчно богати, за да си купуваме евтини неща". Тази поговорка и нейни разновидности се срещат в цяла Северна Европа и Обединеното кралство. В България също има подобни, но както се казва „дяволът е в детайлите". У нас познаваме приказката „Сливи за смет", която е базирана върху арабския фолклор, както и поговорката: „Скъп на триците, евтин на брашното".

Техният смисъл обаче е доста по-различен от посланието на известния английски израз. В България говорим за това, че някои хора са стиснати, алчни и скъперници, които не дават пари за важни неща.

Английската поговорка не критикува богатите за алчността им. Точно обратното.

Нейният смисъл е, че по-добре да спестиш пари, да потърсиш допълнителни доходи, да планираш разходите си, вместо да харчиш за евтини, но нетрайни неща.

Тук се вижда огромната разлика в манталитета. И не става въпрос за отношението към по-заможните хора, което често се изражда в завист. Разликата е в начина, по който потребяваме, произвеждаме, спестяваме и инвестираме.

Има и една друга поговорка: „Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари". Нейният смисъл е, че не трябва да даваме на никой, нищо даром.

Сиренето има голямо значение в народопсихологията на българина, а е и един от най-използваните продукти в родната кухня. Ето защо, когато стане въпрос надценки и алчни търговци, то често е в центъра на дискусията.

Много хора купуват възможно най-евтините продукти, включително и сирене. В страна, където 40% от населението живее на прага на бедността или под него, това е съвсем нормално потребителско поведение.

Така съотношението качество-цена на сиренето в магазините се превръща от частен потребителски, в национален проблем.

Всъщност веригата на производство и продажба на този продукт е показателна за начина, по който работи цялата българска икономика.

Да започнем от млякото.

След премахването на производствените квоти в Европейския съюз през април миналата година конкуренцията рязко нарасна. Българските фермери се оказаха под значителен натиск от вноса, а изкупните цени на млякото се понижиха с 30-35%, достигайки нива от 45 ст. за литър в някои райони.

Цените за млякото първа категория обаче остават около 1 лев за литър. Много млекопроизводители в България са твърде малки, не могат да реализират икономии от мащаба и да имат икономическа печалба при цени, конкурентни на колегите им в останалите страни от ЕС, дори след като прибавим оскъпяването от по-високите транспортни разходи.

Това означава, че родните производители инвестират по-малко, качеството на продукцията им се влошава, а приходите им намаляват.

За направата на един килограм бяло саламурено сирене са необходими 5-6 литра мляко. Ако добавим производствените и транспортните разходи и търговските надценки, крайната цена на едро е около 5-7 лв., в зависимост от изкупната цена на млякото и мащаба на производството.

Вложеното мляко формира 65-70% от пълната себестойност на продукта. Ето защо не е задължително евтините български сирена на пазара да са нискокачествени, както и обратното.

Стандартно, за да се компенсират разликите в качеството на млякото, към сиренето се добавя калциев хлорид - Е509. Става въпрос за 5-20 грама на 100 литра мляко. Това е безвредна съставка. Също така към млякото в бялото саламурено сирене се добавят сол, мая и закваска.
Ако крайният продукт съдържа други добавки, той очевидно не е бяло саламурено сирене.

Въпреки това има производители, които влагат растителни мазнини или допълнителни коагулиращи ензими, освен тези в маята и закваската, с изкуствен произход, с цел съответно да намалят количеството вложено мляко и да съкратят срока на зреене под обичайните 45 дни.

В този случай вече не говорим за сирене. Според Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е забранено добавянето в млечни продукти на мазнини и протеини с немлечен произход.

Законите в България обаче са врата в полето.

Според проучване на 36-те най-продавани марки сирена в страната, извършено от асоциация „Активни потребители" през тази година, 23 от изследваните продукти са имали високо водно съдържание над 59,4%, при норма от 54% по БДС. А в 6 са открити добавени растителни мазнини. 26 от тестваните бели саламурени сирена са били неузрели. В 6 марки е намерен немлечен протеин.

От всичките 36 марки само в 7 не са засечени отклонения от БДС. Така по веригата на производство и потребление всеки гледа да спести някой лев.

Производителите пестят от инвестиции. Освен това не се обединяват, защото „сиренето е с пари" и така не правят икономии от мащаба. Спестените инвестиции означават по-ниско качество на млякото и съответно по-ниски изкупни цени.

Преработвателите пестят от заплати, купуват по-евтино мляко с по-ниско качество, влагат забранени от закона съставки, за да извлекат по-голяма краткосрочна печалба, но продавайки по-лош продукт, губят пазарен дял в дългосрочен план.

Държавата е безсилна и корумпирана. Тя не успява да регулира пазара и често контролните органи си затварят очите пред нередностите. От това обаче губи цялата икономика.

А потребителите търсят най-евтините продукти. Те не отчитат по-високите бъдещи разходи и по-лошото качество в настоящето. Така потребителите позволяват на всички останали по веригата да действат безотговорно.

И тук въобще не става дума за онези близо милион българи, тънещи в мизерия. Те нямат избор. Останалите обаче трябва да се научат да мислят като англичани.

С изключение на няколко десетки хиляди наши съграждани, не сме достатъчно богати, за да си купуваме евтини неща. Производството, а до голяма степен и регулациите са функция на пазара.

Ако потребителите са готови да плащат за сирене с растителни мазнини вместо мляко, то търговците ще им продават такова. А мандрите ще го произвеждат.

Така целият икономически процес се свежда до поведението на обикновения човек. Колкото сме по-взискателни като потребители, толкова по-високо качество ще имат продуктите на българските фирми, а това ще ги направи и по-конкурентни на световните пазари.

От друга страна, когато купуваме некачествени продукти, ние стимулираме тяхното производство. Така с всяко наше решение, не само задоволяваме собствените си краткосрочни нужди, но и определяме посоката на развитие на икономиката на България.

Oще: бдс  евтини храни  икономика на ментето  мандри  млекопреработватели  опасно сирене  подобрители  растителни мазнини в сиренето  сирене  сирене менте  стандарти за сирене  фермери  храни с ниско качество  хранителни продукти 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.02.2014, 01:04

12 Павел Илиев | 26.05.201600:24

крайно време е въпросните регулаторни органи да започнат да споменават конкретни марки след подобни проучвания . Вярно е че пазарът се регулира от потребителите , но тези потребители не са длъжни да притежават химически лаборатории , а функцията на подобните органи е да осигури на потребителя безопасни храни съответстващи на това , което е написано на етикета . От там на татък е право на потребителя да преценява кой продукт му допада повече като цена-качество . Качествено сирене в България е възможно да се продава на цена от 6-8 лв. , а дори и малко под нея , като различните производители могат да решават на кой ценови сегмент съответства техния продукт . Подобни статии обикновено предшестват повишаване на цените , всички си спомняме как когато преди години мафията навлезе в млеко и месо преработвателният бизнес цените в рамките на година нарастнаха с пъти , а качеството реално се влоши . Убеден съм че ако подобно "независимо" изследване публикува резултатите на конкретните марки ще се окаже че има и доста некачествени продукти във високия ценови клас , така че бла-бла свързани с цена-качество ще са безпредметни, за съжаление целта на подобни акции е да се убеди потребителя че трябва да плаща още по-скъпо за същите боклуци.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

11 Manuela Gerenova | 25.05.201613:07

Това с билетите си заслужава отделна статия... Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.01.2016, 13:20

10 Donchev | 25.05.201611:21

Като гледам таблицата, нещата не са чак толкова страшни. А колкото до това, че бедните не могат да си позволят хубаво сирене, един пример за пенсионер в магазина:
- Половин килограм от най-евтиното сирене и два билета от лотарията.....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

9 Dox | 24.05.201622:49

Е, Добрутру!
Чак сега ли се сетиха някои от пишещите по-долу, барабар с пишещия по-горе Николай Киров, че трябвало да има държавен контрол. Не, че е нещо ново де - у нас винаги за всичко е виновна държавата и никога частника.

Късно, милички, много късно се сещате за това. Ами нали 27 годдини водещата мантра беше: "Колкото по-малко държава и повече пазар, толкова по-добре". Сега за какъв държавен контрол се сетихте бе, неверници! Нали вездесъщият "пазар" се саморегулирал, бе, а? Или да? А? Какво ривете сега за държавен контрол, като го хулехте и подигравахте 27 години. Нали всичко зависеше от "пазара" /дето в БГ никога не го е имало, няма го и няма да го има/.

За вредата от подобни глупости още преди 20-на години разправях на сума ти познати и приятели, но и те, завалиите бяха се поддали на еуфорията за вълшебните способности на "пазара" и въобще не ми обръщаха внимание. Гледаха ме като някакво изкопаемо.

Няма как в днешно време да се разчита на контрол от страна на държавата, след като не е изпълнено едно важно условие - по-голямата част от парите не са в държавата а в частници /най-вече - банки/. Има да чакате държавен контрол и да се надявате един ден държавата да не е корумпирана.

Много обичам банички и си хапвах редовно, до скоро. От преди повече от година, обаче, по всички баничарници в София баничките вече се предлагат с огромно количество сирене. То, както е известно, българин ако не се о*ере, не може. Сиренето е толкова много, че вече не се ядат. Но-о-о-о .... цената им е пак 1 лев. Е, това какво ви говори? Да не би да си мислите, че това в баничките е истинско сирене? Ако беше така, то цената им щеше да е минимум 1.90 лв. за брой. Макар и по-рядко, пак си купувам, разбира се, но хвърлям в ужас продавачите и другите клиенти, като моля за още 4-5 салфетки или хартия, след което разпорвам баницата от страни и изтръсквам максимално "сиренето" от вътре. Вервайте ми, така изчистена от "сиренето", баничката силно наподобява вкуса от преди. А ней-се кефя, когато деминстративно изхвърля насъбрания куп от "сирене" в кошчето пред очите на всички.
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

8 Galina Aleksandrova | 24.05.201619:50

Смисълът на английската поговорка е - купи веднъж нещо скъпо, качествено и трайно, а не много неща евтини, некачествени и бързоразпадащи се. Поговорката важи за дрехи, обувки, посуда, мебели и изобщо всичко, което не се яде и пие.
В случая на статията не важи въобще.
'Сиренето' под 5-7 лв на едро по закон няма етикет 'сирене', а 'имитиращ продукт' или 'продукт с растителни мазнини'. Имитиращите продукти се купуват за готвене, а не защото са бри с палмово олио за бедняци. Проблем със съдържанието на имитиращите продукти няма, поне не и в смисъла на статията.
Проблемът е при баш саламурените сирена. Различните марки имат толкова малка разлика в цената на кило, че няма как да разбереш дали са, или не са по стандарт. Освен това, масовият критерий за оценка на българския потребител не е БДС, а вкусът на домашното сирене на баба от село през 64та година.
Откакто има БДС, вкусовата реакция на продуктите по него е от никаква към негативна. Няма го вкусът от 64та, значи няма как да е качествено. За сметка на това цената е от лекичко завишена към доста висока. Нормално е при очевидно равни други условия хората да изберат по-евтиното. Не сме толкова богати, че да ядем всеки ден оригинално синьо сирене.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

7 peta_wawa | 24.05.201617:50

Maнуела е права, след като законът е врата в полето а регулиращите органи разписват всичко след като им се даде чанта от "хубавото" сирене, призивът "купувайте скъпо братя" няма никакъв резон.
Това е подканяне към алчните производители да вдигнат цените на всеки боклук, за да излъжат потребителя за енти път.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 15:29

6 FBInspector | 24.05.201613:33

И все пак таблицата с резултатите
http://aktivnipotrebiteli.bg/тест/151/ТЕСТ-Краве-сирене-(2016)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

5 Manuela Gerenova | 24.05.201613:13

Проблемът не е, че не искам да дам повече пари за качествен продукт. Проблемът е, че срещу тези пари аз не съм сигурна, че ще получа качество.
Ситуация 1 - купувам си скъп продукт, пресмятайки колко лева за килограм давам, преценявам "За тези пари трябва да е хубаво". Ами, не е...
Ситуация 2 - купувам си скъп продукт, пресмятайки колко лева за килограм давам, преценявам "За тези пари трябва да е хубаво". Хубаво е, чак не ти се вярва. След две седмици даваш същата сума за същия продукт и качеството е коренно различно. След още две - пак е на ниво. Аз какво - боб ли да хвърлям кога точно да си купя сирене?
Така че проблемът не е, че човек има пари, но му се свиди, а че срещу тях невинаги получава съответстващото. И предпочита да си вземе или евтиното (там поне не го лъжат какво яде), или да се откаже тотално от българското саламурено сирене.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 08.09.2010, 14:12

4 Белка Стрелка | 24.05.201612:42

Егати логиката, понеже държавата е корумпирана , хората които купуват са виновни. Ами нали затова е държавата за да гарантира че каквото пише на етикета това получваме , не може всеки да ходи с лаборатория и да изледва преди покупка.

По тази логика , айде да пуснем да се продава хероин, щом има пазар.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 30.03.2012, 10:23

3 partci | 24.05.201611:52

Не схванах какво в крайна сметка е решението на стиуацята и в кого е вината според автора - в "държавата", която трябва да започне да си върши работата или в това потребителите да спрат да си купуват ~евтини продукти, в които така или иначе не знаят какво точно се съдържа (независимо от изписаното на етикетите им)?
   

оценка

+0 -0