Какво тук значи някаква си "класа" | webcafe.bg
Webcafe

Какво тук значи някаква си "класа"

Webcafe.bg, по Guardian
07.04.2013, 14:43 (обновена 11.04.2013, 07:09)
Мъж

Снимка: © Sofialive.bg

Определенията за социална класа вече са отживелица

Дали не е време да се отървем от традиционните класови догми? BBC, които наскоро публикуваха детайлно изследване върху социалните класи, съставено от учените в Лондонската школа по икономика, твърдят, че те са отживелица.

Използвайки някои от идеите на покойния социолог Пиер Бурдийо, учените заявяват, че макар хората да си мислят "че принадлежат към определена социална класа въз основа на професията и доходите им," това не са нищо повече от аспекти на икономическия капитал.

Според социолозите класата се определя в не по-малка степен и от културния и социален капитал

Изследването достига до необичайни изводи: традиционното триделно разделение на хората между работеща, средна и управляваща класа е безнадеждно остаряло. "Традиционните" средна и работеща класи съставляват едва 39% от населението.

Сред новите класи се включват т.нар. "рискова" класа, характеризираща се с голяма степен на нестабилност и зависимост, "работници в областта на новоизгряващите услуги", "новите богати работещи" и техническата средна класа.

Това е мечтата на всеки социолог: остаряла и твърде опростена схема, отстъпваща своите позиции пред едно по-ново и комплексно разбиране за обществото. Въпреки това, тези открития не са чак толкова невероятни, колкото изглеждат на пръв поглед.

Възникването на концепцията за "социални класи" в официалните преброявания на населението се случва през XIX век. През 1851 г. във Великобритания е бил съставен списък със 17 класи и подкласи, свързани основно с професионалния статус на хората.

През 1911 г. тези класи са сведени до система от социални оценки, подобни на "социалните класи", използвани от главните регистри през предходните десетилетия. Те са разделяли обществото на степени на професионална квалификация - от професионалист, през притежаващ определени квалификации, до неквалифициран.

От 1951 г. съществува списък със 17 социално-икономически групи, без определен ред или йерархия помежду им. Официалните проучвания обикновено използват съкратена версия на тези категории. Социологическите оценки, използвани от маркетолозите, които се основават на професионалните оценки, доскоро формираха преобладаващите съвременни определения на социалните класи.

Какви принципи стоят в основата на концепцията за социалните класи?

През 1928 г. британските власти възприемат принципа, че "всяка схема на социалните класи в обществото трябва да отчита и спецификата на културните особености" и че професионалното степенуване "притежава цялостна тенденция към преувеличение".

От този момент нататък масовите класификации често се стараят да се дистанцират от радикалните концепции, опитвайки да отчитат и културните аспекти. Тази практика обаче пак е подвеждаща.

Основното разграничение между радикалните и официалните концепции за класите е, че първите са антагонистични, докато официалните се отнасят към класата като към вид социална стратификация, или - при наличието на достатъчна социална мобилност - "стълбица на възможностите".

Нека вземем например марксисткия анализ, според който централният класов антагонизъм в капиталистическото общество се открива във връзките на експлоатация на капитала и труда. Този антагонизъм структурира и определя всяка област на човешкото потребление и производство - от икономика, до политика и култура.  

Във връзка с него изпъква едно още по-дълбоко несъответствие

Радикалната онтология на социалните класи твърди, че класите не съществуват поотделно, без да си взаимодействат една с друга. Примерно, невъзможно е да си представим работническа класа без капиталистическа такава, или пък крепостни селяни без феодални владетели.

Тези класи имат много специфични механизми на възпроизвеждане, ала само във връзка помежду си: работническата класа се възпроизвежда, продавайки своя труд, което е възможно да се случи само ако има някой, който да купи този труд.

От друга страна е доста възможно един представителна новата класа "работници в областта на новоизгряващите услуги" да съществува без никаква връзка с "новите богати работещи" или пък членовете на "рисковата" класа.

Всички тези класи са емпирични, статистически конструкции, чието съществуване не се предопределя от необходимостта от съществуването на други класи, нито пък те разполагат с някакъв специфичен принцип на възпроизвеждане.

Това води до едно последно отклонение, което надхвърля смисъла на концепцията за класа

Общоприетите концепции за социалните класи до голяма степен са описателни, основаващи се на комбинация от определени условия на съществуване. В резултат на това те създават изобилие от класификации, описвайки различен социален опит, без обаче да обясняват връзките помежду си.

Оскъдността на теоретичната обосновка на радикалните класови разделения понякога се бърка с твърде голямо опростяване, ала тя произлиза от желанието всяка класова категория да обяснява повече информация за участниците в нея. Докато официалните разделения на социалните класи рядко изискват обяснение, радикалните класификации допринасят за проследяването на реалното развитие на обществата.

Перфектен пример: сегашното консервативното британско правителство, пълно с милионери, прилагащи политики, които поощряват управляващата класа и потискат жизнените стандарти на мнозинството ("работническата класа"). Официалните концепции за класата, бидейки дескриптивни по своята същност, ще еволюират и ще очертаят ефектите от тези политики: в резултат на тях ще бъдат родени нови "класи".

Тези концепции обаче не могат да обяснят възхода на неработещите политики


Чрез радикалния класов анализ обаче "финансовата дисциплина" може да бъде разгледана като стратегия на политическата класа за преразпределение на социалния продукт и консолидиране на по-широката политическа и идеологическа власт у богатите.

Това не е просто въпрос на интерпретация, а стратегически ход, тъй като той обяснява настойчивото им предпочитание към политики, които "не работят". Освен това предизвиква съмнение в типовете стратегии, които биха могли да бъдат задействани в противовес на идеята за финансовата дисциплина като универсално решение на всички проблеми.

Oще: доходи  икономика  капитал  класа  култура  общество  потребление  производство  професия  работници  социална система  социология  труд 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

5 Georgi Tashev | 11.04.201316:04

Малоумна статия. Все едно всичко живо работи на фриленс и няма богати и бедни.
Точно обратното !!! В момента класовото разделение е по-голямо от всякога. Има свръхбогатите олигарси и магнати, след тях политиците и собствениците на едър и среден бизнес, отделно имаме "занаятчиите" - хората работещи на свободна практика или притежаващи дребен бизнес, висококвалифицираните специалисти и на дъното са нискоквалифицираните и слабообразовани 70% от човечеството!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.07.2012, 15:00

4 Faith_in | 10.04.201314:22

Има класи и то културния както споменато. Не може някакъв сульо и пульо уж богат, а да не знае как да говори нормално родния си език поне. Тези хора са престъпници по цялата глава.

Атеше както например в Сан Франциско е на ниво арт и галерия. Ако тази култура се създаде и в България, ще се види разликата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

3 Harry | 09.04.201311:45

Британец да ми казва че класите са отживелица?! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.01.2011, 18:57

2 Milen Marinov | 08.04.201313:32

Това, че ако Шотландия се отдели от Великобртания няма да е част от ЕС го каза и Барозу.
Иначе статийката е като за неразбиращи хора Усмивка Тоест- нищо не казва.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

1 Levitt Hostel | 08.04.201311:22

,,Чрез радикалния класов анализ обаче "финансовата дисциплина" може да бъде разгледана като стратегия на политическата класа за преразпределение на социалния продукт и консолидиране на по-широката политическа и идеологическа власт у богатите.""

Както обикновено объркана статия на объркания социалистически Гардиън. По-горе в статията се провъзгласява смъртта на класовите теории, а в цитираната част се твърди, че ,,финансовата дисциплина" можела да се разглежда, като стратегия за преразпределение. Правителството на Великобритания разчита да противодейства на рецесията чрез печатане на пари ( инфлация) плюс бюджетна дисциплина. Политиката на инфлация има за цел чрез печатане на пари да девалвира стойността на националната валута на международните пазари и по този начин да намали дълга и да стимулира износа. Намаляването на стойността на националната валута, чрез печатане на пари, същевременно се отразява и върху покупателната възможност и активите на населението, които също се намаляват, респективно се намалява и стойността на възнаграждението на работещите, но същевременно и стойността на тяхната задлъжнялост. Политиката на инфлация по същество представлява незаконен данък чрез законен грабеж ( притежателите на активи не упълномощават пряко правителството да обезценява чрез провежданата монетарна политика активите им ; както е при другите данъци).
Проблемът , обаче, е в това, че повечето държави провеждат точно такава политика и следствията са видими - рекордно ниско ниво на потребление, което води и до невъзможност за стимулиране на ръста, респективно икономическа активност и работни места.
Великобритания е изправена пред тежки решение. Преди няколко месеца беше намален кредитният рейтинг на Великобритания. Шотландия е все по-близо до отделяне. Консервативното правителство в отчаянието си , с оглед недопускане на отделянето на Шотландия от рамките на Обединеното кралство , преди няколко месеца заяви, че ако Шотландия се отдели от Обединеното кралство не може да продължи да е част от Европейския съюз. Разбира се, твърдението е невярно, но показва степента на отчаяние на правителството на Камерън.
   

оценка

+0 -0