Около 14 февруари председателят на Фед (Американският Федерален резерв) Бен Бернанке беше на Капитолийския хълм за поредното от ритуалните му мъмрения от страна на републиканските законодатели.
Шефът на бюджетния комитет в Конгреса Пол Райън го притискаше за инфлацията (която поне в момента не е налице, но според Райън и много други републиканци ще дойде на приливна вълна). Друг републиканец го упрекваше за скорошен доклад на Фед за пазара на имоти, който според сенатора създавал трудности на Конгреса. И това е без да споменаваме по-пряката омраза, която Бернанке и банката са предизвикали: тези шумни скандирания на “Ликвидирайте Фед!”, чуващи се в срещите с избиратели на Рон Пол.
Ако се заровите обаче под нивото на политическия бял шум, ще чуете различна история - за скромен и дори свенлив човек, който е един от невъзпетите герои на Вашингтон.
Защитниците на Бернанке настояват, че той е прилагал изненадващи и смели политики въпреки унищожителната политическа опозиция. “Мисля, че той ще остане в историята като един от най-креативните председатели на Фед до този момент”, коментира Джаред Бърнстейн, бивш главен икономически съветник на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън.
Във вина му се вменява най-вече, че въобще е допуснал ипотечната криза
Когато Джордж Буш го назначава на председателския пост през 2006 г., Бернанке е типичен центристко-консервативен републиканец, който първоначално бива смятан за твърде "научен" и предпазлив. Той разбира от макроикономика, но няма огромни познания за пазарите, твърдят някои - и въобще не разбира от политика. След това връхлетя кризата.
Има критици, основно с леви убеждения, които смятат, че Бернане е действал твърде бавно, за да открие какво се случва. “Като някой, който е бил във Фед от лятото на 2002 г., едва ли може да му бъде простено, че не е забелязал балона с недвижимите имоти преди лятото на 2007 г.,” твърди либералният икономист Дийн Бейкър, един от малцината, които въобще предсказаха кризата.
И все пак за шеф на консервативна банкова институция, Бернанке реагира доста гъвкаво
Други икономисти приемат, че той няма такава вина, защото Америка тогава е била в безпрецедентна ситуация. “Не беше възможно да се следват съществуващите правила,” казва Майкъл Удфорд от Колумбийския университет. Бернанке обаче се възползва от един основен инструмент: изчерпателното си изследване на Голямата депресия, реализирано по време на академичната му кариера. “Фед през 30-те години,” споделя Бернанке, “е възприел много консервативен подход - и се е провалил.” И така този републиканец започва да се възхищава на “стремежа на Франклин Рузвелт да бъде смел и да действа отвъд традиционните предписания ” — например изваждайки страната от златния стандарт и създавайки застраховка на депозитите.
Стъпките, които Бернанке предприе — нисък лихвен процент и количествено облекчение за повишаване на финансовите запаси — вече са добре известни. Степента на интервенция на Фед вероятно е малко по-голяма загадка, но вземете предвид този факт: законопроектът на Обама за стимули за икономиката, който и досега остава толкова спорен, предвиждаше $800 млрд. Фед е налял в американската икономика около 2 трилиона долара под формата на стимули; и дори е спечелил пари, докато го е правил, като миналата година добави $77 млрд. в американската съкровищница (за сравнение, сумите, превеждани годишно преди кризата, обикновено са били около $30 млрд.).
В негова полза е и политическата безпристрастност и откритостта към обществото
Критиките към Бернанке не са напълно лишени от основания: консерваторите не одобряват паричния стимул също толкова, колкото са и против законодателната му версия. И все пак най-често атаките се свеждат до идеята, че политиките на Бернанке помагат да бъде изваден Обама от пропастта. “Десните атакуват нещата, които Фед прави, които очевидно са в национален интерес,” казва Барни Франк, един от видните специалисти по Фед сред демократите в Камарата на представителите на САЩ. “Те са разочаровани, защото Бернанке би трябвало да бъде на тяхна страна. Някои от тях негодуват: защо Бернанке прави това?”
Наблюдателите на Фед обаче оценяват високо Бернанке в други насоки. Повечето от тях са впечатлени от прозрачността, която той внася в знаменитата с потайността си институция. В момента има открити разногласия на срещите на Федералната комисия по свободния пазар на САЩ - нещо, което не се е случвало особено често при председателството на Алън Грийнспан. “Бернанке промени начина, по който комисията по свободния пазар се ръководи - и начина, по който тя комуникира с обществеността,” коментира Доналд Кон, бивш зам.-председател на Фед, който е работил с Бернанке до 2010 г.
