Компютри и компоти | webcafe.bg
Webcafe

Компютри и компоти

Димитър Събев
12.02.2012, 19:42 (обновена 15.02.2012, 07:29)
Компютър Правец

Снимка: © LostBulgaria.com

Смътно помня първия си досег с компютър. Трябва да е било към 1984 г. Една събота ме заведоха в завода на баща ми и ме сложиха пред „Правец", на който играх Каратека цял ден. Информатик така и не станах, нито се научих да харесвам компютърни игри...

Износът да се специализира, а правителството да смени стратегията за привличане на чуждестранни инвеститори, като се насочи приоритетно към партньори в технологичния сектор. Това ни препоръча Световната банка в доклада „Постигане на интелигентен растеж". Той разглежда иновационния потенциал и организацията на научния сектор в България.  

Документът беше публикуван в началото на миналата седмица. Да се надяваме, че този път съветът ще бъде не само прелистен и сложен на лавиците с папките из министерствата, но и осмислен.

Покрай неизбежните протоколни теми, в него ще срещнем любопитни неща. „Опитът на шампиони в износа като Корея и Малайзия сочи, че катализатор са правителствените интервенции". „Важно е да се увеличат инструментите за публично финансиране", и много подобни.

Държавата да се прегърне с науката за възхода на националния бизнес: сякаш четем творба на мисловна лаборатория от времето на Перестройката. За някои може би това е реванш за държавната наука и въобще за държавната икономика. Не бих разглеждал проблема от този ъгъл. В доклад от подобно равнище най-важното стои между редовете.

Нали все пак говорим за интелигентен растеж? Ако правилните хора отговаряха за развитието на нашата наука преди и след 1990 г., сега нямаше да стигаме дотам Световната банка да ни напомня, че имаме и държава.

Японците на Балканите

Смътно помня първия си досег с компютър. Трябва да е било към 1984 г. Една събота ме заведоха в завода на баща ми и ме сложиха пред „Правец", на който играх Каратека цял ден. Информатик така и не станах, нито се научих да харесвам компютърни игри.

Но когато по-късно четях книгата „Третата вълна" на футуриста Алвин Тофлър, имах особено усещане. Авторът през 1981 г. предсказваше бъдеще, в което хората се радват на персонални компютри. Компютрите тогава все още са рядкост в Америка, но според Тофлър те са толкова полезни, че някога щели да станат масов продукт. Може и само за няколко години, но България беше на гребена на технологичната вълна.

С характерна злост сред българите се върти вицът, че не били компютри, а компоти, и не са изнесени, а върнати поради изтекъл срок на годност. Но Световната банка не мисли така. „Преди 1990 г. компютърната индустрия на България беше внушителна", пише във вътрешните страници на доклада.

Между редовете според мен четем, че тъкмо защото сме хвърчали най-високо по времето на СИВ, сега сме толкова зле в научен и стопански план.

Защо компютърният бизнес на България се провали?

Врътката с технологичния реекспорт за Русия вече сякаш е достатъчно осветлена. Време е за по-дълбоко, структурно обяснение: „приватизацията, отсъствието на стратегия и недостатъчното финансиране доведоха до разпадането на компютърната индустрия". Три грешки - и трите на държавното управление.

Където е текло - пак ще тече. Днес според Световната банка информационните технологии са най-силният коз (заедно с фармацевтиката) за увеличаване на добавената стойност в икономиката ни, за повишаване на разполагаемия доход на българите, за възстановяване на авторитета на българската наука в чужбина.

След 2007 г. Службата по патенти и търговски марки на САЩ е връчила повече от 100 патента в сектор компютри и комуникации на български IT специалисти или на екипи с водещ учен българин - повече от всички останали сектори, взети заедно; повече от всички американски патенти за български откриватели от 1990 г. насам.

Затова нека не сме чак толкова категорични, когато се подиграваме на себе си, че силата ни е единствено в компотите. Световната банка твърди, че българските патенти са в „авангарда на технологичното развитие на програмните продукти": навигационна технология, обработка на данни, облачни компютърни технологии, отбранителни технологии.

Работа има, хора няма

Вече дори отшумява първоначалната зависимост от чуждестранните вериги на доставките - през последните 3 - 4 години се разработват все повече собствени продукти, задържа се повече добавена стойност в местната икономика, твърдят анализаторите. Днес основният проблем на IT сектора в България е, че не му достигат подготвени специалисти.

У нас официално работят 9000 сертифицирани информатици. Според браншовата организация БАСКОМ, фирмите в софтуерната индустрия са близо 700, в тях работят около 15 000 специалисти, които създават 2% от българския БВП. Със заплата средно 5 пъти над от обичайната за страната, логично е, че стимулът за тези хора да емигрират е по-нисък.

От 30 наши университета ежегодно излизат по още 6000 дипломирани информатици, но присъдата на СБ е, че секторът изисква кадри с по-добра подготовка. А това вече ни насочва към Проблема: каквото българите печелят на полето на науката със способности и трудолюбие, държавата и нейните структури пилеят - с обичайните си оръжия.

Защото от въпросните над 100 български IT патента в САЩ, 91 са осъществени в рамките на научните и развойните мрежи на германския информационен гигант SAP, който е активен в страната ни. Българските иновативни фирми също имат какво да патентоват, но процедурата е сериозна финансова пречка - а държавата я няма никаква. Нейните методи са да иска все повече документи и да бави плащания. И това Световната банка ни го казва в лицето.

Мравуняк от царици майки, които не снасят

Интервюто е взето преди години, прочетох го наскоро и ме впечатли: инженер Христо Бъчваров, работил за Държавна сигурност, разказва историята си. „Изобретих джиесем през 1959 г." Заглушил радиопредавателите на турската и македонската граница. Имал десетки патенти, които остават нереализирани заради липса на средства. Сега работи в софийски автосервиз, където монтира последното си откритие - плазмено запалване, намаляващо разхода на гориво с 8 - 14%. Може и да разкрасява леко спомените си, но за това вярвам:

Разни шефове през годините - професори, директори, полковници от ДС - неведнъж са искали да се отърват от Бъчваров: заради острия му език, дебели връзки, изобретателски способности, които са карали да лъсва тяхната собствена некадърност. Ако не бил Живков, който явно е имал усет за способни хора, вероятно доста скоро щял да си замине.

Трудно ще се превърне България в „умерен иноватор" на нивото, където днес се намират Чехия и Полша - както ни обещава Световната банка, ако започнем истински да се грижим за науката. Трудно ще е не заради друго, а защото науката изисква мрежова организация - а в България царува йерархичната култура. На върха на йерархията, заради национално проклятие или нещо друго, най-често застават най-неподходящите за наука хора.

Науката не търпи тъпи командири. Нашите институти и университети работят точно така: с мениджмънта на плюшения кабинет, в безвремието на пирамида. Въпреки ниското заплащане, в държавните структури понякога се озовават и кадърни хора. Но запазили своите позиции, старите кадри продължават да дърпат конците и да удрят по носа всеки, дръзнал да надига глава.

Информационният ни сектор в последните години е във възход именно защото има мрежова структура. Той е като мравуняк - всеки има стимул да прави това, което може. Няма биг бос. Информатиката дава приемливо убежище на талантливите и свободолюбиви българи. Щом в науката се появява йерархията - стана дума за въпросните 30 университета - резултати няма.

Ще е повече от тъжно, ако стане така, но именно от това ме е страх: дали съветите на Световната банка за повече публични разходи и институционален ангажимент за наука няма да се разберат по политическите върхове като добър повод за още бюрокрация?

Експертите на СБ заявяват: твърде много структури сега в България се занимават с научни стратегии. Размита е отговорността за управлението на науката между министерството на икономиката, министерството на науката и БАН. Колко по-ясно трябва да ни бъде казано, че в българския оредял научен кошер има твърде много търтеи?

Компоти, компютри, компости  

Световната банка посочва като първа причина за изоставането на българската наука „слабото й управление". Не знам колко по-директни думи са необходими, за да видим излизането на заслужена пенсия на няколко академици и публичното покаяние на отговорните министри.

Анализите сочат, че някои български научни структури - на първо място тези на физиците, химиците и биолозите - работят на „предната линия на световната наука". Но научните постижения в тези области още се крепели на инвестициите, направени преди 1990 г. Тоест през последните 22 години на политиката в България не й е пукало за наука.

Нашите министри ни правят мили очички и повтарят до втръсване баналности по телевизора: „Кризата е възможност". Защо тогава публичните инвестиции в наука в България през последните години намаляват? В същото време ред други държави увеличават парите за наука, антициклично - харчат толкова повече за знание, колкото по-голям е спадът в БВП. Така се държат онези, които имат сериозни намерения да напреднат.

Съветват ни да назначим няколко специалисти със степен „доктор" в агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, че да има кой адекватно да оценява проектите по ОП Конкурентоспособност. Лошо няма, още по-добро е да има самостоятелна оперативна програма Наука. Но достатъчно ли е дори и това, щом на самия държавен връх физическото мачка физиката?

Накрая за компотите. Нали уж говорим за интелигентност в растежа, интелигентност означава и предвиждане. Да не стане така, че да се учудим, когато най-сетне станем компютърните тигърчета на Европейския съюз, пък пазарът изведнъж вместо полупроводници да започне да търси плодове и зеленчуци.

Oще: износ  инвеститори  компоти  компютри  световна банка 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.01.2011, 11:28

12 TheSpider | 15.02.201217:33

Astarot айде сега кажи какво може да направи сам човек с един компютър?
Може да напише програма от сорта на MS Word ли? Или може да напише една игра?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.08.2010, 15:10

11 Astarot | 14.02.201213:39

Трябва ли точно СБ да ни отвори очите, че информационните технологии са светлината в тунела за България?
Имали сме и винаги ще имаме много кадърни хора в областа на програмирането и електрониката.
И докато за електрониката си трябва много сериозна материална база, за да се развива на световно ниво, за програмирането на човек му трябва единствено, компютър, компилатор и гугъл, че да почете малко, каквото не му е ясно.
И най-хубавото е, че който има интерес към това, си го практикува вкъщи. Не е нужно да разчита, че евентуално, някой доцент с докторат по MS Office ще му отваря очите за алгоритмите на великите руски програмисти от 80-те. Не искам да омаловажавам руската школа, но времената, езиците, алгоритмите и изчислителните мощности са били съвсем други.
И хубавото е, че младите хора все още имат стимул да се самообучават в тези насоки. Малко повече пробивност е нужна от частния сектор, за да успеят да открият кадърните студенти още в университетите и да им предлагат стажове. Като не се сещат нашите фирми, чуждите много бързо се освяткват и прибират кадърните кадри, за да заработват печалба за тях. Ето ги SAP в статията. Същото правят и от НР. Крадат кадри на поразия, просто защото нашите не смятат, че могат или си заслужава, да предложат конкурентни условия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

10 Крив Макарон | 14.02.201209:27

Наскоро едно мое запознаство хвърли малко повече светлина върху възхода на българската конпютърна промишленост. Този човек е работил в научно-развойния център на БАН за изчислителни технологии.
Каза: Евреите откраднаха разрботката на "Макинтош" и ни го подариха. Нашето разузнаване не беше толкова силно.".
Не искам да омаловажавам по този начин постиженията на нашитеспециалисти, но да подчертая, че е необходимо да се насочи много по-голени усилия към научните разработки. И научното разузнаване е част от тези усилия, както и сътрдничеството в тази сфера. Необходим е цялостен подход за да се постигнат успехи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

9 A4i | 14.02.201202:56

Необходимите инвестиции не са във възможностите на държавата. По-добре да си потегнеме хранително-вкусовата промишленост, че и обикновения човечец да се зарадва на евтино и качествено ядане, родно производство. К'во е било на времето - било. Пък чичо, байо, като събере парици от земедели и дребен бизнес ще прати чедото в Германия да се изучи на "кумпютурни" науки и да си работи там. Ретроспективно погледнато делът в световната наука на българите е минимален. За разлика от останалите европейски държави нашата е джудже в областта на знанието с почти нулев принос във фундаменталната наука. Технологичният сектор е сложно за управление предприятие и изисква кадърни и високо мотивирани мениджъри. Такива липсват и трудно се създават. Причините за това са посочени в статията. Бих добавил, че IT сектора е състезание за отличници, а не за дуспаджии. Българското участие е на ниво работник в чуждестранна технологина фирма. Като се има предвид инвестиционния климат, цяло щастие е SAP AG да е представена в БГ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2012, 00:10

8 Красимир Великов | 14.02.201200:20

ами ..... ако погледнете какво сме произвеждли на времето просто сега и да искаме не можем да го роизведем поради простата ричина че нямаме нито сециалистите нито машините .
Аз се занимавам с електроника и когато мога винаги влагам БЪЛГАРСКИ елементи колкото и стрнно да звъчи на много от вас които не се занимавате с това.
защо ????
Причината е много проста КАЧЕСТВОТО ! колкото и да не изглеждат добре българската елементна база е на СВРЪХ СВЕТОВНО НИВО ! всичко като технология по елементие е взаимствано от най-добрите за времето си,
Имало е сециални звена които са се занимавали със копиране на технологий и тяхното технологично прилагане в наши заводи.
Затова не се чудете защо са искали да разбият нашата индустрия просто сме били най-добри в роизводството на електроника в бившият СИВ ние първи сме направили твърд диск и сме го пуснали в масово производство коя друга членка на СИВ може да се похвали с това ???
един съвет от мен НИКОГ НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ БЪЛГАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО ЩЕ ДОЙДЕ МОМЕНТ КОГАТО ПАК ЩЕ СМЕ НА ВЪРХЪ !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 11:28

7 TheSpider | 13.02.201218:32

Хаха, какво сме имали през комунизма? Правец е копие на ейпъл, просто тогава е можело да се копират интегралните схеми и след едно време нататък това е станало невъзможно, защото сложността е станала голяма, а и не сме имали нужните технологии. Хубавото е, че сме понаучили това-онова от цялата работа и сме имали подготвени хора наистина да направят нещо. Но поради някои характеристики на комунизма, това не е било възможно, защото винаги най-големите шефове са си преписвали заслугите.
Правеците сме ги продавали единствено в социалистическите страни и единствено в тях са били конкурентноспособни.
А за това кой какви патенти и открития имал - пет пари не давам ако резултатът, т.е. печалбата не остават за България и производството не е тук на крайния продукт.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

6 Iratais | 13.02.201215:30

Българската електроника е била голема работа навремето. Всички тия заводи къде ги имаме сега у Ботевград са на база на старите заводи и предприятия от времето на комунизма (Мелексис и прочие белгийски урунгели къде ги изкупиха на безценица). Изнасяли сме електроника качествена за Южна Америка даже. Голема индустрия сме имали навремето ма й ебаха мамката престъпните политически тикви.

Един от мойте даскали - акад. Иванов (Бог да го прости) имаше над 50 патента и работеше към едни швейцарци нещо кат консултант. Даже помня ни показа портативен апарат за кардио стимулация негова разработка де после е изкупен от швейцарците. И не е само той. И пак въпреки сичките напъни на политици и секви бандити тоя сектор още крета. Ма не знам докога още що с това повсеместно опростачване и залитане към паразитни професии - икономисти, адвокати и секви други, работата не е розова.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

5 MacAllister | 13.02.201215:28

Абе не знам за броя на патенти - SAP си е един сап (в българския смисъл на думата) - на т'слата дръжката с други думи. Цялата идея за софтуерни патенти е пълна идиотщина. С това може да омешаме темите за авторско право и IT бранш, а прав е автора, онова време създаде много хора, но пък и държавната намеса сега би била пагубна - ако нещо се развива то е само защото държавната администрация така е изпростяла, че вече не смее и да се опитва ни да помага ни да пречи и така е най-добре, ако започнат да "помагат" аз си сменям гражданството. Онова, което могат да направят е да стимулират някак си обучението - губя си 2/3 от времето в обучаване на хора, които имат дипломи в областта за разлика от мен. Вярно е, че освен основите за нищо друго няма свястни образователни програми (не само в БГ), така че проблема не е само в нашите "о"правници, ако оставим на тях като нищо ще решат, че школите на Cisco или сертифициране от баба Пенка АД е гаранция поне за практически знания и това ще е тотална глупост - всички тия начинания са или чисто рекламни или с цел да изконсумират значително време на индивида и той да започне да счита за неизгодно да си сменя ориентацията (не половата;) ). Ежедневно срещам сериозно неразбиране и се налага да измислям образователни подходи в различни области - за пример мога да посоча как всички имат представа от няколко базови традиции в обектното програмиране, но един от 100 има някаква бегла идея как да раздели логиката на теоретично самостоятелно опериращи части, които трабва да се реализират без идиотски допускания за другите - т.е. баланс между push и pull режим на работа (абе дълго е за обясняване) и да реши правилно къде да напише дадена логика и прочие. Както казах това не е само БГ проблем, прекалено много стана принцип да се гледат накриво хората, които не следват някаква си мода - уж последни технологии и е много трудно дори да накараш човек да види, че всичко може да се направи с десетки пъти по-малко код и десетки пъти по-сигурно...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

4 Оня Дето Го Трият | 13.02.201213:55

И за мен важи....само че през 88-ма Много щастлив
Ех, носталгия...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 13.02.201210:47

Смътно помня първия си досег с компютър. Трябва да е било към 1984 г. Една събота ме заведоха в завода на баща ми и ме сложиха пред „Правец", на който играх Каратека цял ден. Информатик така и не станах, нито се научих да харесвам компютърни игри...
---------------------------------------------------------------------------------------
Бах, това все едно че аз съм го писал Шокиран Много щастлив
   

оценка

+0 -0