Войната за водата, която може да струва милиони | webcafe.bg
Webcafe

Войната за водата, която може да струва милиони

webcafeДияна Костова
08.11.2017, 10:21 (обновена 10.11.2017, 12:15)
вода от планината

Снимка: © Pixabay

В последните дни сигурно сте чули, че "става нещо около водите". Историята накратко е следната: От 2013 година производителите на Девин изворна, от една страна, и тези на Балдаран, от друга, са в остър конфликт за бизнеса си. Този конфликт минава през Патентното ведомство и Комисията за защита на потребителите, през Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, до Административния съд и ВКС.

В момента парламентът разглежда законопроект, за който се смята, чее ще пренареди пазара.

Ако законът влезе в сила във вида, в който е в момента, държавата ще задължи със закон "Девин" да изпише върху етикета на един от продуктите си името на извора, от който се добива водата, което обаче вече е търговската марка на техния пряк конкурент - "Балдаран".

Така Девин ще трябва да изпишат името Балдаран с букви, чиято височина и ширина са поне 1,5 пъти по-големи от най-големите букви на техния собствен бранд. Образно казано, стоката им ще е обозначена с надпис в стил "моята марка ЧУЖДАТА МАРКА".

Онези, които следят в дълбочина проекта за Закон за храните, знаят много добре историята на този казус. Знаят добре и причините за сблъсъка между настоящите собственици на "Девин" АД и бившия му директор Васил Стоименов, който стои зад създадената през 2013 г. конкурентна компания за производство на изворна вода "Балдаран".

Колкото по-дълго продължава бездействието на властите, толкова по-болезнено и нежелателно за самия бизнес би станало отложеното прилагане на тези мерки. От 2004 г. компанията инвестира милиони в позиционирането на бранда "Девин изворна" (наред с традиционната минерална вода) на пазар в конкурентна среда. В момента Девин генерира 40 на сто от 240 млн. лв. годишни приходи в бизнеса с бутилирани води. В целия отрасъл на безалкохолните напитки в България Девин бива надминат само от гиганта "Кока Кола".

Цената на принудителната промяна на търговското наименование става твърде висока.

Междувременно компанията започва да привлича интереса на чуждестранни инвеститори. През 2002 г. Васил Стоименов и Стефан Шарлопов държат по 40 процента от акциите на "Девин" АД. Партньор в дружеството е Българо-американският инвестиционен фонд, наред с няколко физически лица. През 2006 г. мажоритарният дял от компанията е купен от "Девин Бетайлигунт" Гмбн - дружество, зад което стои австрийската "Соравия груп".

Четири години по-късно, през 2010 г., "Девин" АД става собственост на международния фонд за управление на дялови инвестиции "Адвент Интернешънъл". Последният купувач на компанията от март 2017 г. е белгийската група за бутилирани минерални води Spadel, сред чиито брандове са Spa и Bru (Белгия), Wattwiller и Carola (Франция), и Brecon Carreg (Уелс).

Всеки следващ собственик наследява концесията за два сондажа за минерална вода в региона на Девин за срок от 35 години до 2034 г. (от тях идва водата със "синия етикет"). Наследява и правото за водоползване до 2024 г. от каптирания извор "Балдаран" (Девин с "розовия етикет").

От 2013 г. насам обаче в наследството на "Девин" се включват и постоянни спорове за търговската марка и маркетинга на изворната вода. Причината - новият бизнес на един от първите големи акционери в компанията - Васил Стоименов.

Буря в чаша (изворна) вода

През есента на същата година дружеството му "Васт Билд" получава разрешително за право на водовземане от същия извор Балдаран, от който "Девин" черпи изворната си вода. Малко след това в ЕАД-то на Стоименов влизат съдружници, а дружеството се преименува на "Девин - Балдаран".

"Девин" се опитва да оспори разрешителното, издадено от Басейнова дирекция на Източнобеломорския район - гр. Пловдив, като посочва, че се създават условия за нарушение на Директивата на ЕС и принципа "един извор - едно търговско описание". Административният съд обаче отхвърля жалбата като неоснователна, защото фактът на разрешителното, сам по себе си, не представлява нарушение на права.

От 2009 г. Законът за водите позволява даването на концесия на минерално находище само на един концесионер в чл. 47, ал. 11 (с изключение на четири района около Варна и София). Ограничението "един извор - един бутилировач" обаче не важи за изворите.

Парадоксът е, че е забранено да се продава вода от един извор с различни етикети, но не е забранено водата от един извор да се добива от различни производители.

Така на извор "Балдаран" се появяват две конкурентни компании с името "Девин" в търговското си наименование.

Регистърът на Патентното ведомство от 2013 г. още пази следите от войната около опитите за запазване и взаимно блокиране на търговски марки между двете страни.

Дружеството на Васил Стоименов прави опит да регистрира "Балдаран Изворна вода, бутилирана в Девин" с графичен знак, наподобяващ закръглените букви на DEVIN - процедурата е атакувана с подадена опозиция.

Вторият опит през октомври 2013 г. е още по-буквален - искането е за регистрация на наименованието "БАЛДАРАН ДЕВИН Изворна вода от Родопите", а графичното изображение вмъква името "Девин" между буквите Д и Н на "Балдаран". Два месеца по-късно е внесено искане за регистрация на марката "Балдаран Девин Вода от върха", което доста напомня на слогана на "Девин" - "Вода от планината". В крайна сметка и двете заявки са оттеглени.

"Девин" също отговаря с ход през Патентното ведомство, като през октомври 2013 г. регистрира марката "Балдаран" със собствено графично изображение в класа "минерални и други безалкохолни напитки". Регистрацията се получава през септември 2017 и важи до 2023 г.

Засега това е единствената процедура от общо 17 заявки за запазени марки с името на извора, която е приключила докрай.

И двете компании използват всички налични административни инструменти, за да не допуснат надмощие на конкурента в бизнеса с изворната вода - оказва се, без особен ефект. Докато през пролетта на 2016 г. не започват първите бавни и мъчителни опити за прокарване на ред през първия проект за Закон за храните от Министерски съвет.

За обществено обсъждане (по Великденските празници) е публикуван формат на текст, който е подкрепен от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ, в която влиза "Девин" АД) и е атакувана от Съюза на безалкохолната промишленост в България (СБПБ, в която влиза "Балдаран Спринг" на Васил Стоименов).

Проектът става база за поръчването на цялостна оценка на въздействието, изпълнена от "Индъстри Уоч" през август 2016. Текстът е внесен в 43 Народно събрание, но така и не стига до финал. Есенният парламентарен сезон е блокиран заради президентските избори и оставката на правителството на Бойко Борисов.

Войната, която може да струва милиони

Една година по-късно, през септември 2017 г. кабинетът "Борисов 3" одобрява нова версия на законопроекта, с доста сериозни промени в частта за минералните и изворни води. Отпада първоначалното предложение за процедура по признаване на изворните води, така както в момента е задължителна за минералните. Всъщност, законът не поставя никакви специфични изисквания към качеството или безопасността на водите, целта му не е тази.

Вместо това, императивно се въвежда изискването да се посочва извора с големи букви върху етикета. Към документа е добавена старата оценка за въздействието на "Индъстри Уоч", която няма връзка с повечето ключови промени.

Или ако използваме гореописания случай: "розовата" вода на "Девин" ще трябва да се прекръсти на "devin от извор БАЛДАРАН", или името "Девин" ще трябва да отпадне изцяло от етикета на изворната вода... Което означава много по-голям проблем - новата вода хипотетично може и да не бъде регистрирана, защото вече има марка с това наименование и тя е първа по време.

Текстът преобръща тотално оценките на двете браншови организации. АПБНБ предупреждава, че проектът ще създаде "непреодолими препятствия пред бизнеса и инвестициите във водния сектор", като се противопоставя на "експерименти без аналог в Европа и по света". От Асоциацията казват още, че допускането на повече от един бутилировач на един извор не само може да компрометира потенциално качеството и чистотата на водите, но и да унищожи бизнеса на всички останали ползватели на този извор.

Зад тяхната позиция застават двете най-големи национални работодателски организации - КРИБ и Българската стопанска камара.

От другата страна, в подкрепа на проекта на Министерски съвет, е Съюзът на безалкохолната промишленост. Оттам твърдят, че законът ще защити имената на изворите, които "са национално богатство и принадлежат на потребителите, а не на производителите". Оспорват и легитимността на принципа за "едно находище - един концесионер". Към тях се присъединява и Асоциацията на индустриалния капитал в България на Васил Велев.

Поставено под преса от всички страни, Народното събрание очевидно не бърза да приема законопроекта. При разглеждането му на първо четене в пленарна зала депутатите приеха максималния 3-седмичен срок за събиране на предложения.

Работата по същество преди второто гласуване в комисиите няма да започне преди 23 ноември, т.е. финалният вариант на закона може да се окаже драстично променен в сравнение с първоначалния си вид.

Днешната парламентарна драма с разрешаването на частен търговски спор нямаше да съществува, ако не беше допусната серията от грешки и заобикаляне на правилата.

Сега, чиновническият подход към случая изглежда напълно неадекватен, когато залогът вече представлява легален и устойчив бизнес за стотици милиони.

Зад този бизнес стоят и дългогодишни чуждестранни инвестиции, които влизат на пазара в България при едни условия, а биват принудени да го напуснат при напълно променени правила на играта.

Oще: балдаран  балдаран спринг  безалкохолни напитки  бутилирани води  девин  извор балдаран  изворна вода  минерална вода 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

1 Виктория Пенелопова 07 | 09.11.201721:01

Разни "бизнесмени" си дърпат сутиените, а хората са обречени да пият бутилирано неизвестно!!
Защо не кажат на висок глас, че 90% от минералните води не стават за ежедневно пиене поради отровни количества флуор, 4-5 пъти над допустимото. Девин, Хисар, Велинград, Брацигово....
За да се махне флуора водата се обработва допълнително. Това ли искате да пиете?
И накрая - ПВЦ - здраве от планината +250 химикала бонус.
Не правете разни хора богати, само защото си мислете, че минералната вода е здравословна. Не, не е!!!
   

оценка

+0 -0