Социалната справедливост и икономически растеж | webcafe.bg
Webcafe

Социалната справедливост и икономически растеж

в. Сега по материали от сп. Икономист 31.10.2012, 20:48 (обновена 01.11.2012, 07:27)
Човек на улицата

Снимка: © Getty Images

Време за истински прогресивизъм

Експерти на британското сп. "Икономист" предлагат нова икономическа политика с акцент върху борбата срещу монополите, образователната и данъчната реформа

Пред съвременните политици стои задачата да намерят начини за намаляване на социалното неравенство, без това да попречи на икономическия растеж. Политиците все по-често спорят как да разрешат тази дилема, но засега без резултат. Причината е в общия идеен вакуум. Десните все така се съмняват толкова ли е важна борбата с неравенството. Левите ратуват да се вдигнат данъците върху големите печалби и да се увеличат обществените разходи, което едва ли е разумно във време на икономически застой и недостиг на предприемачи.

Дошло е време да се обяви нов икономически курс, нека го наречем истински прогресивизъм

Глобализацията и научно-техническият прогрес вече помогнаха да бъде намалена разликата между бедните и богатите страни. Въпреки това вътрешното неравенството в доходите нараства повсеместно. Над 2/3 от населението на планетата живеят в държави, където разликата в доходите е нараснала след 1980 г.

Например през 1980 г. най-състоятелните американци (0,01% от населението на САЩ) са получили малко над един процент от националния доход, а сега на тях се падат вече 5%. Това дори е повече от онова, което е печелила богатата прослойка в епохата на "златния век" (края на XIX в.).

На Запад се смята, че определено равнище на неравенство дори е полезно за икономиката. То повишава мотивацията към труда и риска. В условията на неравенството е по-видим успехът на талантливите новатори, които вървят начело на икономическия прогрес. Привържениците на свободната търговия са убедени, че колкото по-глобален е пазарът, толкова по-ценна е наградата за победителите. Но социалното неравенство достигна опасно равнище и това може да попречи на глобалния икономически растеж.

Увеличаването на социалното неравенство най-силно се вижда в развиващите се страни. В Китай държавните предприятия и всички с връзки с влиятелни хора имат пряк достъп до кредитни средства. Освен това върхушката държи цяла мрежа от високодоходни монополи. В Индия ситуацията е горе-долу същата.

Шуробаджанащината съществува и в развитите държавни, но в тях тя е по-добре маскирана. Лъвският дял от американското богатство е съсредоточен в района на Уолстрийт, защото големите банки мълчаливо се ползват с особена подкрепа. Свободата на конкуренцията се нарушава в такива високодоходни сфери като медицината, юриспруденцията и т.н.

Е, и най-безсрамната практика - нецелевото изразходване на социалните бюджети. Разходите за социални нужди рядко съществуват, за да подпомагат малоимотните, те по-скоро отиват в ръцете на относително обезпечени граждани. Така например общият размер на субсидията за жилище, която получават заможните американци (за сметка на отстъпката от ипотеката), е четири пъти по-голям от обема на средствата, които се изразходват за жилищното строителство на същия брой бедни хора.

Неравенството възникна дори в условията на меритокрация, което влияе отрицателно на икономическия растеж (меритокрация е принцип на управление, при който ръководните постове се заемат от най-способните хора, независимо от произхода и финансовото им състояние - бел. ред.). Когато различията в доходите стават особено сериозни, нарушава се равенството на възможностите, особено в сферата на образованието. Обратно на стереотипите социалната мобилност на населението на САЩ е по-ниска в сравнение с повечето европейски страни.

Статистическият анализ от оценките на изпитите, които са получили американски деца от богати и бедни семейства, показва, че през последните 25 години разривът в знанията се е увеличил с 30-40%. Има свидетелства, че социалната мобилност в Китай е още по-ниска, отколкото в САЩ.

Повечето представители на западния елит са убедени, че неравенството само по себе си не е проблем. Но дори и те имат причини да се стремят към намаляването на разликата - неравенство се увеличава, като предизвиква социална активност и заплашва с нежелателни политически последици. Едва ли някой би поискал сериозно да се върне към идеята на комунизма, но в света има предостатъчно други разнопосочни идеи.

Всичко това говори за необходимостта от придържане към курса на истински прогресивизъм.

След анализ на най-добрите "леви" и "десни" идеи предлагаме тристепенна методика за борба със социалното неравенство, която е ценна с това, че не представлява заплаха за икономическия растеж.

Най-много трябва да се наблегне върху борбата с монополите и користните интереси на върхушката на обществото - било държавни предприятия или големите банки от Уолстрийт. Развиващите се страни трябва да повишават прозрачността на държавните сделки и да подобряват антимонополното законодателство. Мексиканският магнат Карлос Слим, който в момента е най-богатият човек в света, натрупа богатството в сектора на телекомуникациите - там практически не е имало конкуренция, а цените са били много високи. Светът на големите пари до ден днешен крие в себе си много тайни. Само една неголяма част от икономиката на Евросъюза наистина представлява единен пазар.

Особено значение имат реформата в училищното образование и свободата да се избират учебните заведения. Нито един финансист от Уолстрийт не е навредил толкова на социалната мобилност на американците, както това са сторили учителските профсъюзи. Европейските закони за наемане на работна ръка или китайската система за регистрация на домакинствата "хукоу" трябва да останат в миналото, което ще бъде важна крачка по пътя към социална справедливост.

Държавните разходи за нуждите на младежта и бедните трябва да имат адресен характер. В развиващите се страни прекалено много средства отиват за субсидии на горива за общи нужди, от което богатите печелят повече, отколкото бедните (в Азия) или се правят неприемливи щедри пенсионни изплащания в полза на относително богати граждани (в Латинска Америка).

Всъщност системите за социално осигуряване в развитите страни имат нужда от сериозни реформи. Но ръстът на възрастните хора там не позволява на правителствата да съкращават пенсионните фондове. Негативните последствия от застаряването на обществата може да се постигне по пътя на значително повишаване на пенсионната възраст и проверката на материалното положение на получаващите социална помощ. Така част от освободените средства ще могат да бъдат насочени в системата на образованието. Ако първият период на прогреса позволи създаването на система за финансиране на средното образование, то сега настъпи момента да се обърне внимание на предучилищното образование и професионалната подготовка на безработните.

И последната точка е данъчната реформа, чиято цел не е наказването на богатите хора, а да се повиши ефективността при събирането на средства. В бедните страни, където укриването на данъци е нещо обичайно, трябва да се съкратят данъчните ставки, като се засили контролът за зачитане на данъчната дисциплина.

Мерките, които ще помогнат да се увеличат приходите от данъците в развитите страни, включват отмяна на облагите в това отношение, които получават по-богатата част от населението (например намаляването на процентите по ипотеките в САЩ), съкращаване на разликата между данъка върху работната заплата и общия доход, както и преориентиране към използване на ефективните данъци, които се изплащат от страна на богатите, какъвто например е данъкът върху собствеността.

Segabg.com

Oще: икономика  монополи  прогресивизъм  реформи  финанси 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

5 skd911 | 02.11.201205:24

Икономическият растеж е безмислен, ако от него нямат ползва всички.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

4 Bobby_gBG | 01.11.201215:23

Добра статия. И господата мулти милиардери трябва да се замислят че има един минимум пред който не трябва да минават, защото колкото по-бедни са масите, толкова по са лумпенизирани. И когато им писне почват френски революции, комуризми, гилотини, и т.н. лоши за елита неща, и преразпределяне на благата им сред "обикновените хора"...


Така че лично за свое добро трябва да се усетят, и да спрат лобитата си от създаването на все повече и повече закони които им помагат да забогатяват за сметка на все по-обедняващото население... И да не падат под минимума на търпение. Защото след това става мътна и кървава.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

3 Georgi Marinov | 01.11.201213:00

откровен | 01.11.201211:06
Статия, от която не разбрах как конкретните мерки, които се предлагат ще се отразят на развитието на обществото.
Освен това никак не е отразен и модерният вече подход на устойчивото развитие. Знаем, че безумното увеличаване на икономическия растеж сам по себе си не води до никъде, освен до разхищение на ценните земни изчерпаеми ресурси.

================================

Статията се състои само от празни приказки.

Първо, икономическият растеж може да доведе до едно-единствено нещо - пълен колапс на системата и заедно с нея изчезването на голяма част от живота на планетата (което най-вероятно включва и нас, хората). По простата причина, че безкраен растеж в затворена система не може да има понеже това противоречи на законите на физика, а в една екосистема експоненциалният растеж на популацията на даден вид неизменно води до колапс на популацията на този вид вследствие деградацията на въпросната екосистема.

Откъдето директно следва, че всеки един който религиозно проповядва благата на икономическия растеж е кръгъл идиот. Което е много неприятно заключение, понеже това включва на практика всеки с някаква власт в днешно време плюс огромната част от икономиститие, които са единствените хора, които уж се числят към интелетктуалния елит на света (въпросът доколко можеш да се числиш към него при положение, че открито отричаш най-фундаменталните закони на физиката е друг въпрос), които хората с власт изобшо слушат.

Второ - устойчивото развитие е оксиморон. За съжаление на български това не е толкова очевидно колкото когато се използва английският термин, от който е преведено (sustainable development) понеже "development" си има една такава неразделна разстежна конотация, докато думата "развитие" ние сме много по-склонни да я разбираме в по-нематериален смисъл. Това става съвсем ясно, когато човек види как "sustainable development" се използва като синоним на "sustainable growth" (устойчив растеж), което вече е съвсем абсурдно, но се изпозлва широко в официални документи, ето директен пример от Европа2010:

http://ec.europa.eu/europe2020/europe-2020-in-a-nutshell/priorities/sustainable-growth/index_en.htm

Никой, който използва този термин няма предвид практики, които са наистина "sustainable" (някой трябва да измисли точен превод на думата на български или просто да почнем да я използваме директно, понеже към днешна дата 1:1 еквивалент няма). Всичко е прах в очите, самозалъгване, greenwash, а нерядко и разни тарикатски схеми за бързо забогатяване по втория начин.

Както и да е, нещото, което трява да се разбере е, че докато фундаменталните проблеми, за които никой не иска да говори, не се решат, е абсолютно безпредметно да се говори за социална справедливост - първо, защото това е дребен и незначителен проблем в сравнение с тях, и второ, понеже социалната справедливост логично си следва от решението на глобланите проблеми (ако и останалите възможни решения да изглеждат наистина ужасяващи за мнозина)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.10.2011, 09:12

2 откровен | 01.11.201211:06

Статия, от която не разбрах как конкретните мерки, които се предлагат ще се отразят на развитието на обществото.
Освен това никак не е отразен и модерният вече подход на устойчивото развитие. Знаем, че безумното увеличаване на икономическия растеж сам по себе си не води до никъде, освен до разхищение на ценните земни изчерпаеми ресурси.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

1 Dimitar Stamboliyski | 01.11.201209:43

Определено, добра статия!
   

оценка

+0 -0