Според теорията на проф. Лев Гумильов един народ живее 1500 години, значи на българския му остават още | webcafe.bg
Webcafe

Чук или наковалня

Димитър Събев 26.09.2010, 21:35 (обновена 27.09.2010, 10:48)
Деца

Снимка: © БГНЕС

Всички сме се сблъсквали с хора, чието поведение може да се нарече "жертвоготовно". Тези хора защитават идея или кауза с цената на собственото удобство, средства, в изключителни случаи и живот. Според  нашата житейска мъдрост тези хора са "прости". Но без такива хора обществото и народът са обречени.

За да разберем защо са обречени, първо нека се запитаме какво е народ. Според теорията на разностранния руски учен Лев Гумильов, която ще представя сбита по-долу, народът или етносът е природно явление, което се облича във формата на различни социални институции като език, традиции, религии, материална култура и т.н.

Процесът на възникване, развитие и изчезване (запазване на покой) на народа наричаме етногенезис. Това е дискретен процес, тоест народът има начало и край - за разлика от социалния процес, който е постоянно, диалектическо развитие.

1500 години живее един народ

Гумильов твърди, че първоначалният заряд жизнена енергия, поради съпротивата на средата, постепенно се изразходва в битието на народа. Средният срок на живота на един народ според него е 1500 години.

Народите се раждат от масата на населението посредством пасионарен тласък. Пасионарността (пламенност, страст - от испански език - бел.р.) е особеност в поведението на някои индивиди, дължаща се на мутации в жизнената им енергия. Цитирам, това е непреборим стремеж към набелязаната цел, била тя и илюзорна, но за достигането на която пасионарият не жали собствения си живот и живота на потомството.

Пасионарността е подсъзнателен импулс, противоположен на инстинкта на самосъхранението. В някои поведенски типове тя преобладава и тези хора са наречени пасионарии. В други самосъхранение и пасионарност са изравнени, това са хармоничните хора; но обикновено преобладава третият тип на себичните.

Делът на пасионариите в обществото е много важен, защото ако те са достатъчно на брой, пасионарните тласъци в рамките на едно или две поколения могат значително да измененят курса в развитието на народа. Пасионарната мутация се дължи на разсеяни космически лъчения и се предава по наследство, предполага Гумильов.

Социобиологията на Едуард Уилсън откри саможертва и в животинските общества и то не само в защита на потомството, а и с цел регулиране на числеността на популацията; човешките природни народи в определени моменти са реагирали също и по този начин - но това е друга тема, към която ще се върнем при случай.

Промените М

Запознатите сред читателите ще видят тънката разлика между етническата пасионарност и генетичния алтруизъм. Тук ни интересува изследването на Гумильов върху няколко десетки народи в Евразия, довело до обобщена схема на жизнения цикъл на етносите.

Според тази схема средният живот на народите в историята е 1500 години, а изменението на жизнената енергия на народа през вековете наподобява формата на буквата М, като дясното рамо на графиката е доста по-ниско. Някъде към 1300-ата година на народа, да отбележим като българи, настъпва фазата на обскурацията.

В нея пасионарното напрежение е спаднало под нулата, като разплодилите се себелюбци правят невъзможна всяка конструктивна дейност, искайки само едно - да удовлетворяват ненаситните си желания.

Народът в тази фаза съществува благодарение на материалните ценности и навици, натрупани в предходната инерционна фаза. Мнозинството осъжда, при възможност унищожава всеки човек, съхранил чувство за дълг, трудолюбие и съвест. Този народ е неспособен да прави прогнози и постепенно общественият организъм се разпада, като корупцията се узаконява, шири се престъпност, армията е небоеспособна, на власт идват цинични авантюристи, играещи на настроенията на тълпата.

Българската фаза ми изглежда точно такава и в този смисъл сме потвърждение на теорията на руския учен. Той, да си отбележим, не прелива от българолюбиви чувства и характеризира Първото и особено Второто българско царство като етническа химера, на името на създанието от гръцката митология, която е твърде разнородна като етнически субстрат, за да създаде истински народ. Но това в случая не ни пречи да оценим развитието си през неговата - наистина, непроверима - теория за етногенезиса.

Факли или вощеници...

След обскурацията настъпва фазата на регенерацията - някои пасионарни индивиди на ръба на общество се завръщат и променят нещо, но това е само временно явление, кратък подем на активност непосредствено преди финала на народа. Накрая етносът или се превръща в реликт, като съществува неограничено дълго в пасивно състояние, или изчезва, като е вероятно популацията да се включи в друг етнос.

Къде сме ние, все пак? Дали началото ни наистина е договорът след победата на Аспарух над Константин Погонат, или пасионарният тласък трябва да се търси още в напускането на прародината Балхара?

Напоследък се развива и друга теория - че населението на Югоизточна Европа е автохтонно, тоест не идва отникъде, преди турците разбира се, а пулсира северно и южно от Дунава в зависимост от военно-политическите условия. Променят се само названията, които чужденците дават на народите и държавите.

За да имаме поне някаква представа какво става с нас в представената по-горе рамка, първо и най-трудно е да намерим мястото на най-забележителното за нас по-ново събитие в народопсихологически план, както смята Марко Семов - Априлското въстание на 1876 г. Дали това е проява на регенерация в етногенезиса на българите, или е направо нов пасионарен тласък?

Народоброенето - от Априлското въстание

Известно е, че българският народ се свива до 800-900 хиляди души по време на Османската империя в първите векове на робството. Всъщност не изчезна ли вече веднъж българският средновековен народ, като от етническата българска маса се роди нов народ, носещ същото име и боравещ с приблизително същия език, но забравил предишните традиции и обичаи, благородно потекло, органи на властта, дори писмена култура, т.е. повечето си социални институции?

В този смисъл Априлското въстание може би е пасионарен взрив, сложил началото на народа ни, и ние българите тепърва имаме да се катерим по стръмния склон на народоформирането през идните столетия.

Но също така е възможно то да е просто финален опит за оставане в историята, последван от разложение, каквото видяхме предостатъчно в капитализма, социализма и прехода. В такъв случай вече ни е време да излизаме от обскурацията и да се стремим към следващата, последна фаза, наречена от Гумильов мемориална (фаза на спомените).

Тоест тепърва ще открием миналото си величие, като си спомним за него, тъй като на нови неща вече не сме способни. По равновесието между етноса и природата ще познаем дали вече сме навлезли във фазата на златната старост, учи Гумильов - тоест когато най-сетне екологичната култура на нацията се повиши и улиците, планините и реките изчистим от боклуци.

По-склонен съм да мисля не за раждането, а за залеза на България, лежаща някъде в края на отпуснатите й примерно 1500 години. Ако скоро не сътворим някакъв пасионарен тласък с трайност поне две поколения, който отново да организира народа в обществен организъм, в добрия случай ще станем реликтов народ, същински швейцарци на Балканите, разбира се по балкански.

Всъщност земите ни вече са виждали подобна фаза в генезиса на обитаващия ги народ, когато Римският мир след първото столетие на Новата ера е дал възможност на хората да търгуват, да се размножават, да живеят спокойно и щастливо. След това идват варварите, в които е новото, те са пасионарии. Ако не си чук, ти си наковалня.

Оптимистична теория за българския народ

За родолюбците другата хипотеза може би е по-приемлива. Възродени с Левски и Ботев, бъдещето е пред нас. Тепърва има да идват новите български пасионарии, които да ни извадят от нулевата народна енергия, изразяваща се в живот на кротък верноподанник и бюргер.

Нов опит за обществено осъзнаване се наблюдава сред нас, българите, това е безспорно Въпросът е дали делът на пасионарните сред нас ще стане достатъчно висок, за да доведе до институционална промяна в следващите десетилетия.

Добре е да знаем, че според Гумильов първото проявление на пасионарността е стремежът към благоустройство - тоест към обществено богатство, защото някои критично важни услуги могат да бъдат единствено комунални. И според мен първата българска крачка към зряло общество ще е закрилата на природата и премахването на боклуците.

Властта е най-големият противник

Но  в самата природа на държавата, с бюрократичните й структури, е да се противи на пасионарността. Държавата се ражда с народна жертва, но след като се утвърди, бърза да потуши стремежа към промяна и развитие. Държавата не обича "простите" хора. Затова тежко и горко им, ако не намерят смъртта си в боя...

Oще: бъдеще  българия  държава  кауза  лев гумильов  нация  развитие 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2010, 19:17

7 Аз008 | 03.10.201014:55

Невена, с двете ръце гласувам "ЗА" Усмивка))
Гумильов е твърде субективен, за да разчитаме на "мнението" му. Има добри попадения, но за цяла теория, май няма сили Усмивка. Няма как да прелива от българолюбиви чувства мизерника Усмивка. "Водещите" руснЯци никога не са го можели или искали.
Примерът с Китай е намясто, но не са на 5000 години.
Моето лично мнение е, че "голямата промяна" започна, нищо че все още трудно се забелязва. Винаги ще има търтеи-песимисти, хубавото е, че броят на "светнатите" се увеличава
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2010, 22:12

6 Nevena Sybeva | 28.09.201016:45

Предлагам да спрем да плащаме данъци на държавата и да се земем лично с благоустрояването.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

5 skd911 | 28.09.201010:22

@Ateista

Представата ти за Китай е доста остаряла. Те вървят по много правилен път в момента. Решили са до голяма степен вътрешните си проблеми и напредват с бесни темпове. Докато ние през това време не само че не вървим напред ами си правиме по малки стъпки назад.

Без никакъв растеж имаме инфлация, въпреки валутния борд. В България все по малко се произвежда НЕЩО.......... дори чесън лука ни е от Китай........
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

4 skd911 | 28.09.201010:17

Толкова супер глупости натъпкани в една статия не бях виждал скоро.

Народите били живеели 1500 години......... що за глупост и простотия. Китайската цивилизация е на повече от 2000 години и като гледам не са тръгнали като нас да се разпадат. Не може човек да твърди че нашият народ си отива, защото "народите" били живеели 1500 години. Просто истината е че ние си отиваме защото сме много хитри и най голямото достойнтво ни е да врътнем някоя далаверка. Но това няма да се промени, след 100-тина години само в "любопитни факти" ще се споменава че някога е имало България и Българи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 04:30

3 Ateista | 28.09.201007:50

Само дето китайския народ не умира,ама гладува.
Онез с кръглите 6апки берат ориз да им се пукат задниците от беднотия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 01:51

2 Българолюб | 27.09.201023:01

Гомильов кумай греши!Китай и китайският народ е на 5000години доста по вече от 1500 и май хабер си няма да залязва и отмира Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 18:56

1 Kpaxian | 27.09.201015:11

С прискърбие трябва да съобщя, че не виждам никакъв "пасионарен тласък" у българина за десетилетия напред.
Освен по форумите де... Много щастлив
   

оценка

+0 -0