Малък бизнес, голям бизнес | webcafe.bg
Webcafe

Малък бизнес, голям бизнес

Димитър Събев 20.02.2011, 18:33 (обновена 23.02.2011, 15:40)
Баба, жена, улицата

Снимка: © Sofia photo agency

Вместо нация от собственици, безгръбначно общество...

Преди почти 15 години реших да стана бизнесмен и да отворя магазин за музика и младежка мода в родния ми град. Получи се. С приятел направихме ООД и когато пиехме заедно в местния бар със звънкото име "Мелпомена", остроумничехме, че правим общо събрание на съдружниците. Инициативата ми издържа година и половина и от всичко това не загубих пари.

Какво спечелих е трудно да се каже, но мисля, че спечелих. Тогава бях студент, на изпита по Търговско право ми се падна въпросът "Учредяване на ООД". Разбира се, бях железен. Освен това се научих да общувам с клиенти, придобих основни понятия по комуникация с държавната администрация и разбрах колко трудно е да се намери лоялен и активен продавач. И колко строга е държавата към бизнес начинанията, дори студентските.

Най-големият враг на тоталитаризма

Казват, че малкият бизнес бил гръбнак на икономиката, защото създава заетост и доходи в най-големи мащаби. С малък бизнес спестяванията на хората влизат в по-смислена употреба от трупане на лихви в банките. Малкият бизнес кара хората да се движат, да са предприемчиви, но най-важното - той ги прави независими.

Не е случайно, че идвайки на власт, тоталитарните режими се стремят първо да премахнат малкия частен бизнес. Това стана след 1945 г. у нас и макар в по-малка степен, също и в другите страни от Източна Европа. Така е било и в Германия след 1935 г. Отклоняването на ресурси от и към частния бизнес, за лично развитие и потребление, е много неизгодно за централното планиране. А независимостта на хората е просто недопустима.

Ти не чакаш да ти платят заплатата или да те повишат. Ти си икономически господар на себе си. От твоята съобразителност и трудолюбие зависи какви удоволствия ще можеш да си доставиш в живота. Тази житейска философия пречи на светлото бъдеще, задължителният атрибут на всеки диктатор.

Но ето най-сетне дойде промяната на Десети ноември. Година по-рано беше приет Указ 56 - и само до края на 1989 г. се регистрираха над 17 хиляди фирми. Затова авторът Петър К. Стоянов твърди, че от това се възползваха специални, подбрани хора на партията, получили нужната информация и подготовка, стартирали бизнеса си по-рано от другите и спечелили преимущество, което трудно може да бъде наваксано от обикновения предприемач.

Както и да е. Обаче изминалите 20 години не донесоха много добрини на малкия и среден бизнес в България. Кълновете му бяха потъпквани неведнъж с безконтролна инфлация, банков крах и валутен срив. А за икономическата система, в която живеем днес, малкият бизнес е просто прекалено дребен (за замаха на господин Премиера).

Тъй като управлението на страната ни е PR управление, тоест политици и властници казват онова, което трябва да бъде казано, за да се хареса на народа, но правят това, което минимизира риска да бъдат упрекнати от опозицията и евентуално журналистите, темата за подкрепата за малкия и средния бизнес неизменно съществува в речите.

Същевременно бюрокрацията остава непокътната. Все същите прашасали приемни на институциите, същите смазващо бавни срокове, купищата разрешителни и позволителни са същите, тук са отказващите такси и намигащите чиновници. Всичко е на хартия, а стените пред обмена на информация между ведомствата все така се издигат до възбог.

Инвеститор клас Б

В момент, когато икономиката трябваше да получи подкрепа за излизане от кризата, големите предприятия обраха каймака на правителствената помощ. С атавистичен, криво разбран кейнсиански, ход на правителството, публичните инвестиции се прехвърлиха към инфраструктурните предприятия, а дребните търговци и производители бяха оставени да страдат от драстичния спад на консумацията на населението.

Премиерът открива заводи и супермаркети, реже със замах ленти на пътища, в които са наляти десетки милиони, хвали се, че отново се създават работни места, но никой няма да ни каже нищо за провала на чичо Пешо от съседния вход, който иска примерно да прави хляб или да ремонтира хладилници.

Докато чуждият инвеститор с куфарче с милиони си има цяла държавна агенция, която освен това го награждава с дипломи за „Клас А", в България просто няма структура за подкрепа на малкия бизнес, нищо че като икономически оборот и социално значение малкият е много по-съществен.

Показателно е в тази връзка как Българската банка за развитие незабелязано загуби предназначението си да помага на бизнес развитието в страната и се превърна в каса за разплащане със строителните предприемачи.

На този етап дори не става дума за изгоден кредит или пък за насърчаване с данъчни лостове. Нека поне държавата спре да пречи на предприемача. Почти губим надежда, че все някога ще стигнем до деня, в който започването на бизнес ще е поносимо начинание. В момент, когато отчаяно се нуждаем от задвижване на икономическата активност, сайтът на Търговският регистър е на практика блокиран и е нужен поне месец за вписване на нова или промяна при съществуваща фирма. Това е недопустимо.

Държавата в ролята на капризна красавица

В момента разполагам с три конкретни примера за бизнес начинания, които се спират или ограничават от санкциониращото отношение на държавата. Това са проекти, които не искат от държавата почти нищо. Не, те само могат да й дадат, включително пари. Най-странно - а може би показателно е, че и трите „бизнеса", освен отличен потенциал за икономически резултат ще имат значителен социален ефект.

Единият са родителските кооперативи в София: сдружения на родители, създали мини - детска градина, защото искат да са сигурни, че децата им са гледани добре и не искат да се редят с денонощия на опашки и да дават подкупи. Инициативата е следствие от това, че държавата не изпълнява социалните си задължения, но предвид хаотичните и бюрократични държавни изисквания, кооперативите работят - отлично - в нелегалност.

Другият е спонтанна организация на майстори, работещи с ръцете си (най-често като хоби) и търсещи публика и може би пазар за своите бижута, керамика, картини, играчки. Те са избрали да действат тихомълком и да не се възползват от фондовете за насърчаване на културата, тъй като се опасяват, че документалните и данъчните изисквания ще са непосилни за свободния творец.

Третият е намерението да направим център за младежко екологично възпитание в пустеещата и рушаща се база на едно държавно горско стопанство, която беше ремонтирана с доброволчески труд и проектно финансиране - и държавата от няколко години деликатно пасува.

Фермерът - застрашен от изчезване вид

Може би най-характерно е отношението на държавата към малките производители в сектора на селското стопанство. У нас по върховете масово се твърди, макар и не на висок глас, че фермерът няма бъдеще - силата вече била в ръцете на големите арендатори. Това не пречи веднага след това да се правят заключения колко голям бил потенциалът ни за биоземеделие. Трябва най-сетне да стане ясно: без дребен фермер „био" земеделие няма.

От миналата година фермерите отново плащат на държавата акциз върху горивата, а от тази - и данък върху печалбата си. Но дори ако това до известна степен може да се оправдае със солидарната данъчна отговорност, липсата на държавна политика в сектора остава мъчителна. Дори да се абстрахираме от миналото - проблемите за адаптацията на аграрния сектор към променящия се климат едва започват да се мотаят из министерствата.

Но не бива да се абстрахираме от фактите и процесите, обясняващи защо покупателната ни способност е на дъното в Европа. Държавата след 1945 г. унищожи предприемачите в селското стопанство, тя трябваше и да помогне за възстановяването им след 1990 г. Обаче тя не го направи: земята беше раздадена на откъснатите от селото наследници - и държавата беше дотук. Шоков аграрен преход, осъществен в стил заселване на дивия Запад.

Дребният бизнес създава, повтарям, независими хора. Ако е имало някаква съпротива срещу съветската власт у нас, тя е дошла именно от тях, от дребните самостоятелни производители, които поне малко са се опънали на настъпващите ТКЗС. Затова се казва, че малкият бизнес е гръбнакът на икономиката. Българската икономика днес е безгръбначна. Съответно, безгръбначно е и обществото, а това е много удобно на властта.

А държавата си има и статистика. НСИ в петък отчете само 3.8% поскъпване на средствата за производство, влагани в селското стопанство, за четвъртото тримесечие, докато индексът на цените е нараснал с 27.2%.

Ах, тези лоши селяни. Обаче цените на семената, които според статистика са 1.7% по-високи, според фермерите вече им струват поне с 10 - 15% повече. Горивата за фермерите, изчисли НСИ, били поскъпнали с 3.4% - но само фактът, че акцизът на дизела вече не се възстановява, говори за 30% оскъпяване. Освен това производствените разходи в сектора се покачват вече 5 години, а цената на крайната продукция реагира чак сега.

Повече от сигурно е, че с изказвания като тези на министър Найденов как пържолите трябва да струват 6 лева няма да видим нищо добро. Дали пък той не говори за телешкото? Защото до края на 2011 г. млякото от 234 хиляди крави, повечето в малки стопанства, няма да може да се предлага на пазара. Изискванията на ЕС за хигиенни стандарти са напълно оправдани, но вместо да се бори за отлагане на срока за въвеждане на европейския регламент, българската държава през изминалите няколко години следваше да окаже активно съдействие. Сега 75 хиляди дребни стопанства са под въпрос.

Ангел или дявол?

И най-модерната икономика има нужда от определени услуги и продукти, които губят характерните си качества, ако са едросерийни. В еврозоната малкият и среден бизнес дава препитание на над 110 млн. души, а средният брой работници на европейска фирма е 6. В Япония в малки и средни фирми работят 57 млн. души. Дори в САЩ, където преобладава едрият капитал, във фирми с персонал до 50 души работят около 30% от заетите.

Малки са не само бръснарниците или кварталните хранителни магазини. Малката развойна фирма в технологичния и информационния сектори също има какво да даде. Идеите и рационализациите не обичат ведомствата; със сигурност стотици ценни идеи с реален маркетингов потенциал се губят само защото в страната ни няма практика идеите да се подкрепят и насърчават.

А на първо място затова, защото няма достъп до рисков капитал, който да помогне на бизнеса в прохождаща фаза. В последно време много модерни станаха така наречените бизнес ангели - богаташи, които са готови да дадат пари на заем, за да помогнат за осъществяването на някой проект. Не знам какво точно им е ангелското, щом в редица случаи тези хора търсят 51% дял в новото предприятие. Както се казва, ако щеш ... Но разрастването на този бизнес говори, че у нас има потребност, която не се задоволява от традиционните банкови институти.

Страната на малкия бизнес

Убеден съм, че пътят на България минава през възобновяване на дребносерийното производство. Нито в текстила, нито в машиностроенето ние сме в състояние да правим конкуренция на големи страни, които могат да спечелят с икономии от мащаба. Нашите големи заводи са обречени да работят с по-висока себестойност от да речем Китай. Страната ни трябва да избере друг път.

Япония е сторила нещо подобно. Виждайки, че в електрониката Китай я изпреварва по мащаб, японската промишленост се ориентира не към производство на цели уреди, а към най-малките и сложните им съставни части, обикновено контрол на управлението, в които запазва своите предимства. Тоест и Япония избира малкото, макар и в по-друг смисъл.

Но преди да стигнем и задминем Япония, може би първо трябва да започнем с цехово производство на дребни серии традиционни продукти с висока добавена стойност. Чипровски килими, брестовишко вино, защо не казанлъшки парфюми и старозагорски електромобили - това са все неща, от които може да се потърси допълнителна цена, защото са редки и уникални. Впрочем пожелавам на бъдещия български електромобил да стане наистина масов.

Ако вярваме на умните хора, България няма шанс да не се нормализира и да даде повече пространство на находчивия и предприемчивия човек. Това става постепенно и сега, но наистина отчайващо бавно. Икономическо развитие, основано единствено на едри предприятия, е по-лесно за властта, но прави стопанството много уязвимо за циклите на конюнктурата.

Ако държавата продължи да върти като вярно куче опашка пред капиталиста - монополист, идващ от чужбина, в скоро време богати няма да станем.

Oще: агенция  банки  бизнес  бизнесмен  икономика  инвеститори  инвестиции  институции  лихви  общество  оод  предприемач  съдружници  тоталитаризъм  указ 56 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.09.2010, 21:31

31 scorpio | 12.11.201113:25

Невроятна статия!!!
Обикновено съм съгласен с половината или малко повече от текстовете на Димитър Събев, но този път (и като стил) съм просто възхитен ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 17:36

30 Найден Николов | 18.05.201116:24

Абсолютно вярно казано, но след тази катастрофална дисекция на ставащото в българската икономика, липсва най-важното: как, по какъв начин да се даде ход на малкия бизнес? Когато има вреден за тялото тумор той без никаква сантименталност се изрязва и унищожава! Защото убива живота на това тяло. Диагнозата за вредност и пожеланията, че е необходимо да се направи нещо са като молитви за дъжд в суша...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.12.2010, 12:50

29 newmind | 24.02.201110:02

Какво пропускат ВИНАГИ целенасочено Управляващите ОСНОВНИТЕ КРЪГОВЕ НА АДА ПРЕД МАЛКИЯ БИЗНЕС! !

Докато в БГ Икономиката съществуват долу споменатите кръгове на ада,няма да имаме подобрение на икономиката!Нама да имаме тръгване на горе. Нито ще има чужди инвестиции,нито родните фирми ще имат сили да се борят постоянно с кръговете на ада и да генерират печалба.

Откриването на магазин или кафене:
или 31 кръга на ада-готови ли сте да влезете?

Те ви са гарантирани от държавата чрез ЗУТ.

След намирането на подходящо помещение и сключването на договор за наем всекидневието на бъдещия ресторантьор се превръща в един малък ад, наречен оформяне на документи. Процедурата се състои от 30 стъпки, при които пред всевъзможни инстанции се представят купища бумащина и комисии преценяват дали са изпълнени с абсолютна точност безбройните им (понякога доста абсурдни) изисквания. Всяко ведомство има фиксиран срок, в който трябва да излезе със становище или да издаде разрешително, като периодите варират от седмица до четири месеца. Ако ги съберете, излиза, че за да заработи в рамките на закона, един ресторантьор трябва да премине през около година и половина ходене по мъките. В много от случаите, разбира се, не всичко върви гладко. Анонимният чиновник, на когото сте предали документите си в началото на месеца, в средата излиза в отпуска и преписката се отлага за неопределено време.
Междувременно обикновено търговският обект работи НЕЗАКОННО или полузаконно, с всичките глоби и рушвети, произтичащи от това. Обобщената последователност на необходимите действия е, както следва (процедурата за откриване дори на миниатюрно кафене и магазинче е :
1. Подаване на скица на имота (14 дни)
2. Изваждане на виза за проучване и проектиране (30 дни).
3. Изготвяне на проекти по всички части - архитектура, електро, ВиК, ОВ (вентилации), технологии.
4. Съгласуване на проектите в ХЕИ (15 дни). Изискват документи на фирмата, под което отделните инстанции разбират различни неща.
5. Съгласуване на проектите в пожарната (30 дни).
6. Прехвърляне на електромера на фирмата, експлоатираща обекта.
7. Прехвърляне на водомера на фирмата, експлоатираща обекта.
8. Разрешение за строеж на съответната община (30 дни).
9. Договор с независим строителен надзор.
10. Откриване на строителна площадка (ако се изисква) при промяна на фасада и конструктивни промени (30 дни). Дотук са минали шест месеца, в които кандидат-собственикът е инвестирал и е плащал наем (минимум четирицифрена сума в долари). “Но те съвсем спокойно могат да ти кажат “а, не, не може”. Тогава става страшно, знаете за какво става въпрос - няма да казвам, само ще показвам”, обяснява човекът дръзнал да прави частен бизнес в търговски обект с характерния жест на потриване на палец и показалец. По-нататък този жест ще се повтаря все по-често.
11. Заверка на заповедна книга в ДВСК (2 дни). Както твърдят очевидци, там преписките са огромни и за да преминат документите от едната купчина в другата... отново играят пръстите.
12. Следва изпълнение на предвиденото преустройство под ръководството на строителния надзор.
13. Актове за скрити работи по време на строителството
14. Замерване на импеданс (72 часа).
15. Замерване на ФРС (фактори на работна среда) (14 дни).
16. Санитарно разрешително (10 дни).
17. Становище за експлоатация от пожарната (30 дни). Както и по предишната точка, има немалко вероятност да ви върнат, защото нещо “не е както трябва”.
18. Ветеринарно-санитарно разрешително (ДВСК) (15 дни).
19. Становище на проектантите, че обектът е годен за експлоатация.
20. Становище от главния архитект и заверка на екзекутиви (30 дни). На този напреднал етап може да се окаже, че сградата, в която се строи, е архитектурен паметник. Ако той е от национално значение, всичко спира дотук с едни солидни разходи за ресторантьора.
21. 72-часова ОВ проба.
22. Декларация от инвеститор и собственик за строителна стойност на обекта.
23.Технически паспорт.Нищо,че сградата в която сте наели обектът няма такъв , а и сградите построени преди 30 години не отговарят на изискванията по сегашния ЗУТ.Отново следва формално изготвяне на Технически паспорт,плащане и корупция.
24. Конструктивно становище - финално от инженер-конструктор, че обектът е годен за въвеждане в експлоатация.
25. Акт 15 - подписва се от собственик, изпълнител, инвеститор, проектанти и надзор. Както показва неприятният опит, това е поредният етап, на който някой може да заяви, че не e съгласен по собствени причини.
26. Окончателен доклад от строителния надзор (7 дни).
27. Разрешение за ползване (30 дни).
28. Регистрация на търговски обект (30 дни). За целта се представя целият натрупан до този момент забележителен набор от документи
29. Лиценз за продажба на спиртни напитки (30 дни)
30. Лиценз за продажба на тютюневи изделия (30 дни)
31. Категоризация (120 дни).
Проблемът в България е безкрайното протакане, неяснотите, произтичащи от това, че повечето инстанции не са си направили труда да изложат изискванията си в ясен вид, хаосът от гишета с разнопосочно работно време и произтичащата от всичко това свръхдоза корупция.
Виждате,че законът ЗУТ изисква дори за обект от 20 кв.в. документи като за атомен реактор.
Огромна глупост на ЗУТ - дори да си остъкляваш балкона,дори обектът ти да е 30 кв.м. в Разрешителното ти за строеж! пише,че си строеж от 4-та категория, което е с изисквания за обекти до 5000 кв.м. Така ще станеш законен когато имаш Удостоверение за въвеждане в експлоатация, ако не си фалирал дотогава.
Сега си представете усвоени балкони с Удостоверение за въвеждане в експлоатация? Много щастлив ,иначе не можете да си ползвате балкона или ще ви разрушат като незаконен! Много щастлив Представете си малки магазинчета как са рекетирани от общинската администрация. Представете си от друга страна ,че хотелите по плажовете и вилите в чашките на язовирите са съсвсем законни според Плевнелиев и Гечева!
Докога ще бъдем в тези омагьосани кръгове и докога законността ще б
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

28 Крив Макарон | 23.02.201109:15

Да, интерестни мнения има след моето. Общо взето бях взет за боксова круша, без много размисъл. Мнението, което изразих беше насочено към идеята, че е необходимо малките собственици да спечелят обществото на своя страна в битката с корпоративния капитал и държавната бюрокрация, а не да си носочват усилията към пробутване на застояла стока и дреби далаверки.
Въобще не знам какво бих могъл да отговоря на МкАлистър по въпроса за положението в провинцията...И ако знаех всички тея факти сигурно просто трябваше да припявам на всички: държавата е лоша, държавата е лоша, лоша, лоша! Извинявам се, но черногледството само по себе си нищо не би могло да реши. А, на хората избрали дребния бизнес като занимание, пожелавам успех!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2010, 21:21

27 Marieta Blagoeva | 22.02.201121:09

изобщо не е вярно това,което пише КРИВ МАКАРОН,дребният търговец не може да си позволи дори и да иска лошо отношение към клиента,тъй като той изцяло разчита на него и от това му зависи хляба,а навлизането на големите корпораций е продиктувано от пазара и все пак трябва да има някаква защита от страна на държавата,облекчаване в данъчната система,все пак и дребния човек създава работни места и не може да се постави на едно ниво с големия капитал,който идва от чужбина и изнася печалбата в своята страна,използват ни само като евтина работна ръка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

26 Mile Manolov | 22.02.201117:29

MacAllister е доста близо до истината. Разумните хора в средата на 90-те видяха дебелия уй дори бъркайки в торбата с путки. Хубавото беше, че тогава кенеф да отвориш имаше пари. Позамогнали се 90% от тях помислиха, че така ще си продължи идилията (за разлика от полицията мутрите си вършеха работата доста ясно и честно) и така. Същите тия 90% фалираха и бяха изметени от светлия и едър бизнес (минал натрупването на капитала). Останалите 9-10% бяха достатъчно далновидни да станат рентиери или да се изнесат към нормални държави. Тука останахме само бастуните.. да пишем по форумите ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

25 vanko1 | 22.02.201116:28

наистина е огромен проблем, че не беше създадена нация от собственици, статията е много добра, но следващият път препоръчвам на автора да хване линията - специално по отношение на фермерите, защо при връщането на земята не беше предвидена никаква възможност за хората - като финансови инструменти, да се заемат със земедели, а ако ви прави впечатление - земеделските партии в България, така силни преди 1944-а, бяха наврени на кучето в гъза, смазани и разпарчетосани Бесен дядо ми е бил николапетковист и целият ми род и като са ми разправяли какно е било, се хващам за главата
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

24 MacAllister | 22.02.201115:39

Макароне, какво внимание да има млкия бизнес към клиента като държавата иска да е по-важна от клиента? Ти като започнеш нещо официално си наясно, че висиш на милостта на случайни хора на случайни постове - една лелка от общината, един пожарникар - всеки от десетките, с които си имаш работа може да ти забие ножа в гърба и рано или късно го прави, ако не се грижиш да задоволиш "клиента", но не тоя на стоката и услугата ти, а гореспоменатия. В относителна безопасност си ако си много-много дребен, без шансове за необходимо разрастване, без възможност за излизане от сянката ако си започнал в сивото. За повече от половината хора, които се захващат е кристално ясно, че всичко е временно и не толкова заради пазара, а заради нуждата да разчитат на благоволението на вездесъщия и непредвидим чиновник живеещ, както едно време. ти даваш ли си сметка, че за една дейност развивана от 2-3 души дори само да накарат единия да обикаля като кон из учрежденията е достатъчно, за да се ликвидира начинанието? Знаеш ли, че в градовете, където са най-силни групираовките близки до властта няма дори бакалии по кварталите? Ама това е само крайния случай, в по-лекия може да е по-леко, но въобще не е леко. Реалността е, че у нас можеш да започнеш бизнес (дето е честен) само разчитайки държавата заедно със свързаните с нея да не те забележат или да не се интересуват от тебе за известно време. Цяло чудо е че има въобще още хора наемащи се да пробват. Всичко се е срастнало, почнеш ли нещо идва миг, в който те опробват и ако не се сетиш какво искат започва и държавния рекет. Мои приятели с малък бизнес (3 души) прекарват всеки месец дни в полицията по хиляди жалби срещу тях - те нямат хиляда клиента (такава им е работата), но излиза, че имат хиляди зложелатели. При тия настроения дето сега се създадоха в страната знаеш ли кога с някой текст в някой закон нещо ще се промени? Ще видиш промяна ама през крив макарон.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.09.2010, 22:11

23 Deyana Ilieva | 22.02.201112:26

Не мисля, че дребния фирмаджия може да се позволи да бъде груб с клиента или да не извършва услугата коректно.
Всъщност колкото повече се окрупнява някаква услуга - толкова по-лоша става. Примери в България бол.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

22 Крив Макарон | 22.02.201110:55

Съгласен съм със статията, но трябва да се посочат и част от недостстъците на малките производители/търговци, заради които те губят доверието на потребителите:
грубо отношение към клиента
неспазване на срока на годност на различни стоки
липса на гаранционен сервиз
отказ от връщане/замяна на закупена стока
и други, разбира се.
Явно в даден момент твърде високата самоценка на малките собственици почва да пречи на разтието на една по начало добра идея и нещата отиват на разпад. Ако малките фирми не разбират, че доверието на клиента е това, което им осигурява място на пазара, то каквито и мерки да вземе дадено правителство, накрая пак корпорациите ще наложат своя интерес. Натрупания негативен опит на българите в близкото минало ги тласна да обърнат гръб на малките собственици и да са безразлични към проблемите им. Мисля, че до голяма степен спасението на дребния бизнес ще зависи от отношението му към клиенти си и създаването на положителен образ в обществото.
   

оценка

+0 -0