Да си богат или да имаш пари в брой | webcafe.bg
Webcafe

Да си богат или да имаш пари в брой

илия лазаров, авторИлия Лазаров
31.07.2017, 12:46 (обновена 01.08.2017, 18:09)
ucha.se,visa,дарин маджаров,красимира райчева,нашите пари,ученици,финансова грамотност

Снимка: © Мирослава Дермеджиева,Webcafe.bg

Красимира Райчева и Дарин Маджаров имат обща кауза - да помогнат на младежите да научат повече за парите

Днес най-младите милионери нямат 20, всяко хлапе с таблет може да се превърне в генератор на рекламни приходи от канала си в Youtube, а виртуалните валути са легитимно средство за разплащане.

Да си богат и да имаш пари в брой отдавна не е едно и също нещо.

Тийнейджърите могат да търгуват на борсата през приложение на телефона си, а първият им бърз кредит ги чака на прага на училище.

Дали обаче всичко, което лети се яде и какво е това „потребителски кредит с нула процента лихва"?

Именно желанието да помогнат на младежите да научат повече за парите събира заедно Красимира Райчева и Дарин Маджаров. Тя отговаря за карти Visa в България, а той е млад предприемач и основател на онлайн платформата с видео уроци за училище Уча.се.

Задачата на Дарин е да "преведе" на достъпен език инициативата „Нашите пари", така че през шеги и с много чувство за хумор да се подобри финансовата грамотност на учениците в България. Защото резултатите показват, че едва един от всеки 14 ученици смята, че има висока финансова грамотност.

„Фокусът на програмата са ученици от 9 до 11 клас - точно преди „да излязат в живота" и да се потопят в морето от въпросителни в стил „Като спечеля някой лев, какво да го направя?", разказва Райчева.

Финансовата грамотност е кауза на Visa от повече от 20 години. Компанията развива глобална програма, с идеята да подобри знанията на хората за финансите.

„Доказано е, че който има правилно и грамотно отношение към личните си финанси, след това става добър предприемач. Развиваме програмата ни за финансова грамотност в над 46 държави на 16 езика. Имаме богат опит в Турция и Румъния, програмите ни там показват доста добри резултати. Развиваме тази в Турция от 8-9 години, а в Румъния - от повече 5 години", обяснява Красимира Райчева.

Разясненията за личните доходи, бизнеса, ролята на банките и финансовия сектор са представени по интересен и забавен начин. Гимназистите получават учебник и учебна тетрадка, но научават нови неща и с помощта на любопитните видеа на платформата Уча.се.

За разлика от други програми за финансова грамотност, „Нашите пари" прави собствени обучителни материали.

„Основното ни изискване беше да създадем нещо подходящо за нашите условия, не преводно или преписано отнякъде, в което са засегнати основните понятия, свързани с финансовата грамотност като депозити, кредити, финансова система, лихви, банкови карти и др.", обяснява Красимира Райчева.

„Направили сме видео материалите, така че да обучават, забавлявайки. Материалите ни са подходящи за всички ученици от 5-и клас нагоре.", обяснява Маджаров.

В Германия обучението по финансова грамотност се въвежда в 4 клас и то е част от официалната им учебна програма. „Всяко дете започва да се интересува от парите, защото вижда, че всичко в живота по един или друг начин е свързано с тях", казва Райчева.

Програмата е в ход от втория срок на изминалата учебна година. „Нашите пари" започва през февруари и достигна до 723 гимназисти от 9 до 11 клас в 12 български училища в цялата страна. За новата учебна година близо 50 училища вече са изразили желание да се включат в нея.

За училищата и учителите в програмата има и бонус. След като преминат планираното обучение за преподаване на финансова грамотност, те ще получат от обучаващата организация кредити за професионална квалификация.

И ученици, и учители приемат „Нашите пари" с голям интерес, защото научават нови и живи неща - какво са бюджет, спестявания, заеми, инвестиции, лихва, кредит.

За да стане човек преподавател в програмата, не е нужно да е математик. Може да е учител по български език, психология или друго, който преминава през специално обучение, за да овладее материята.

„В основата на всичко е желанието. Вече имаме изградена мрежа от учители, които искат да преподават и да разпространяват тези знания", посочва Красимира Райчева.

Парите са все по-интересна тема за тийнейджърите, а програмата е начин да бъдат провокирани техните бизнес умения. „Всички теми, които са свързани с предприемачество и пари, вълнуват учениците. Младите виждат, че със собствени сили могат да направят много неща. Учат се как да управляват парите и личния си бюджет, да започнат собствени бизнеси още от ранна възраст. Такива неща ги вдъхновяват", разказва Дарин Маджаров.

Младите много се влияят и от успешни примери в света около тях. „Те гледат новините, наблюдават какво става около тях и си казват: „Защо да не мога и аз да го направя?" И започват да търсят начин да го направят. Когато открият добър помощник като нашето партньорство, се получава много добре", добавя основателят на Уча.се.

Инициативи като „Нашите пари" учат на реализъм и предпазват от грешки. „Въпросът е човек, когато влезе в банката и трябва да попълни документ, да знае за какво става дума. Да е наясно, че дори когато му предложат кредит с нула процента лихва, все ще има някакви такси, защото безплатно сирене няма", допълва мениджърът на Visa Красимира Райчева.

„Всяко трето училище в България е абонирано за Уча.се. Така все повече ученици научават за нас и могат да използват материалите в сайта ни", казва Дарин Маджаров.

„Идеята е нещата да вървят в синхрон - както на място, така и в интернет", посочва Райчева.

Обучението в Уча.се е интерактивно - всеки може да пише коментари под видеата, а често се завързват интересни дискусии и се предлагат полезни идеи.

Използваме като основа учебника, имаме сценаристи, които превръщат съдържанието му в подходящи видеа за ученици. После Симеон Колев от БГ Радио ги озвучава в своя стил. Поредицата е много забавна, скоро ще има и нови епизоди. Самите потребители лесно се запалват по темите и често дават предложения за нови теми", разказва създателят на платформата.

Говорим си и за използването на банкови карти. В момента статистиката показва, че средно всеки българин притежава по карта и половина, а възрастта за издаването на първата карта пада под 16 години.

„Даваш картата на детето си и му казваш: това са твоите пари за седмицата, разходвай ги както намериш за добре. Естествено трябва да има ПОС терминали навсякъде - дори и в лавката в училище. В момента не навсякъде има такива", казва мениджърът на Visa за България.

Дарин Маджаров ни разказва за опита на свой приятел: „Мой приятел направи такива карти на децата си, които са 5-6 клас и им превежда парите там. Казва им: „Това ти е бюджетът за месеца, сложи си го в един Excel и си го разпредели. Давам ти и повече, ти си определи колко пари искаш да отделиш, за да инвестираш някъде." Той помага на децата си да купуват акции на различни компании, което им е много интересно".

„Децата му приемат това с огромно любопитство. Те всеки ден влизат да проверяват какви са новините около компанията, в която са инвестирали и как върви цената на акциите й. Обсъждат с хората от обкръжението им какво се случва. Агитират свои приятели и познати да купуват един или друг продукт. Невероятно е!", обяснява Маджаров.

Практиката показва и че все повече българи плащат с карта и пазаруват по интернет от целия свят. Около 60% от абонаментите за Уча.се също се плащат онлайн. Плащането с карта освен удобство е и успешен начин за борба със сивата икономика. „Доказано е, че увеличаване на електронните разплащания с 10% намалява дела на сивата икономика с 5%," казва Райчева.

Стигаме и до темата с ограничаването на плащанията в брой, която разбуни духовете, ако не в обществото, то поне в парламента.

„Когато се обмисля налагането на някакво ограничение, е важно да се отчете каква е покупателната способност на населението и каква е средната работна заплата в страната", посочва мениджърът на Visa за България.

Тя дава за пример Румъния, Франция, Гърция, където таванът на кешовите плащания е 500 евро, в другите държави е 1000 евро, а тяхната средна работна заплата е доста над 1000 евро.

В Германия и Австрия няма таван на кешовите разплащания, но няма и толкова голям сив сектор.

Според Райчева предложеното ограничение от 5000 лв. е твърде високо. Прагът трябва да се намалява постепенно - първо на 5000 лв., а после до 1000 лв.

Visa започва темата за ограничаването на плащанията в брой в България през 2008-2009 г., преди да бъде приет закона за ограничаване на кешовите разплащания до 15 хил. лв. Според тогавашното проучване България е страната с най-голям дял на сивата икономика в ЕС.

За да се справи с проблема, компанията предлага 5 мерки за ограничаване на сивата икономика. „През следващите години се смениха няколко правителства, някои от тях сложиха мерките на видно място на официални държавни сайтове като този на Министерство на финансите. Тогава се прие законът, ограничаващ плащанията в брой до 15 хил. лв., което е страшно голяма сума", разказва Красимира Райчева.

Кога ще изчезнат парите в брой?

Според мениджърът на Visa за България бъдещето принадлежи на безконтактните плащания - чрез гривни или през мобилния телефон. Но за да станат факт, са нужни доста инвестиции и сериозна подготовка на инфраструктурата.

„В България в момента развиваме най-вече безконтактните разплащания. Голяма част от терминалите са безконтактни, все повече от картите също са безконтактни. Когато пазарувам и извадя карта, за да платя, търговците все по-често ме питат дали е безконтактна. Тази система навлезе много бързо, защото хората виждат, че е много по-удобна", разказва Райчева.

Развиването и подобряването на финансовата грамотност на българските ученици безспорно е много полезна инициатива. Но колко дълго ще продължи тя?

„Иска ни се проектът да е дългосрочен, но колко ще продължи зависи най-вече от резултатите", посочва Красимира Райчева.

„Надяваме се да продължи възможно най-дълго. Правим нещо супер смислено и то се случва, без да ни е нужна подкрепа от държавата, но и тя никога не ни е пречила, за което сме благодарни", казва Дарин Маджаров.

Oще: visa  банкови карти  безконтактни плащания  бизнес умения  българия  дарин маджаров  електронни разплащания  инвестиции  интерес  кешови плащания  красимира райчева  лични финанси  нашите пари  обучителни материали  ограничаване  онлайн пазаруване  пари в брой  преподаватели  сива икономика  уча.се  ученици  училища  учители  финансова грамотност 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.06.2015, 20:38

1 Белка&Стрелка | 03.10.201717:16

Защо съм против банковите карти в този им вид , въпреки че смята мче са удобни.

1.Не ми харесва някой друг да има контрол на парите ми , какво става при банкови ваканции и хакерски атака и т.н.
2. Банките имат достатъчно данни за нас не им трябват и данни за покупки и т.н. при положение че са доказали че не могат да пазят лични данни - това че няма осъдени ни води към точка 3
3. Банките са се срастнали с държавата и подобен контрол над парите на хората ще направят мого лесно някой да си прави разни експерименти да прави тъпотии и най-накрая хората да платят сметката - виж КТБ ако всички пари са с централен контрол това ще ни се стори като блага закачка.
   

оценка

+0 -0