Акъл не искам, пари ми дай | webcafe.bg
Webcafe

Акъл не искам, пари ми дай

Николай КировНиколай Киров
12.07.2015, 19:29 (обновена 15.07.2015, 09:51)
село

Снимка: © В.Е.

Какво ще се случи, ако ЕС даде 1 млрд. евро на с. Бръшлян?

Европа трябва да си плати. Не може на гърците да се дават милиарди и после те да не ги плащат, а България да тъне в мизерия.

Дайте милиардите на нас и ние ще забогатеем. Това е логиката на много българи - мисловен процес, който очевидно споделя и премиерът на България Бойко Борисов.

Идеята е, че Европейският съюз е касичка с пари, а най-бедните заслужават най-много. Почти никой не си задава въпроса

защо България е най-бедната страната в ЕС?

Ако все пак го зададе, веднага се намират виновни - от гърците до комунистите - само не и българите тук и сега.

Представете си следния експеримент - европейски фонд дава 1 милиард евро на село Бръшлян. Китно, малко населено място недалеч от морето в полите на Странджа с важно участие в българската история и няколко десетки жители.

Какво ще се случи?

Дали селото ще се превърне в град с развита индустрия, инфраструктура, привличащ чуждестранни инвестиции, или по-голямата част от парите странно как ще се озоват в нечии дълбоки джобове в София, докато останалите милиони ще дадат възможност на местните да емигрират някъде, където се живее по-добре? Вторият сценарий е много по-вероятен.

Дайте 1 милиард евро на село Бръшлян и ще го съсипете.

Така стоят нещата и с българската икономика като цяло. Проблемът въобще не е в парите, банките са пълни с пари - депозитите са на рекордни нива от 59 млрд. лв., по данни на БНБ към края на май, а кредитите намаляват под 50 млрд. лв.

Очевидно нещо в икономиката не работи, защото тя не успява да използва наличния финансов ресурс. Ето защо са необходими реформи, за да се поправи счупеният икономически модел.

Изключително добър пример за икономическите грешки на България е селскостопанският сектор. Там работят близо 18% от заетите в България. Делът на земеделците и животновъдите в страната е доста по-висок от средния за Западна Европа.

А делът на селското стопанство в икономиката е около 5%. Това е сектор, който създава работещи бедни.

По принцип дори във високо технологичните ферми на Западна Европа, където се развива индустриално земеделие, става въпрос за трудоемък бизнес. Т.е. дейност, която изисква много и евтина работна ръка. Ето защо на Запад за целта използват чуждестранни работници.

Българското земеделие е силно неконкурентоспособно. Благодарение на сравнително малкия размер на стопанствата то не успява да осъществява достатъчни икономии от мащаба, за да конкурира чуждестранната продукция.

Единственото, което поддържа отрасъла, са европейските субсидии.

Това състояние на селското стопанство се отразява и на цените на земята. По данни на Министерството на земеделието и храните при комасация цената на земеделските земи се покачва с между 30% и 100%.

Междувременно всяко лято българските фермери протестират срещу нелегалния внос на евтини храни от Турция, Гърция и Македония. Често те обвиняват държавната политика на субсидиране за това, че българската продукция е твърде скъпа.

Абсурдно твърдение на фона на това, че само директните плащания от европейските фондове към българските фермери през 2015 г. ще възлязат на 1.4 млрд. лв. В същото време те се възползват от множество данъчни отстъпки, които

превръщат селското стопанство в България в отличен сектор за пране на пари и бягство от данъци.

А директните плащания са по-малко от половината от общите субсидии, които ЕС отпуска на българското селско стопанство.

Поради големия брой малки ферми, обаче, ефективността на субсидиите е ограничена. Сумата, падаща се на един постоянно зает в сектора, е между 20 и 5 пъти по-малка от тези в повечето европейски държави. В това отношение само Румъния се справя значително по-зле от България, с 5 пъти по-малко пари за фермер.

През тази година българските земеделци ще получат повече директни плащания (като дял от стойността на единица продукция) в сравнение с всички други държави в ЕС, освен Белгия, Финландия и Португалия.

Ако се разгледат данните на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" към Европейската комисия, става ясно, че ефективността на селското стопанство и субсидиите за площ, за фермер или за единица продукция нямат връзка помежду си.

Всъщност, без субсидиране от ЕС, под натиска на конкуренцията, българското селско стопанство отдавна щеше да е реформирано и на пазара нямаше да преобладават македонски ябълки, полски картофи, турски домати и гръцки дини. А сега българските земеделци и животновъди не работят за българския пазар, а за парите на европейските данъкоплатци.

На този фон премиерът Бойко Борисов заяви, че заради санкции, наложени от Русия, селското ни стопанство търпи загуби от 80 млн. евро и ще искаме Европа да ни възстанови тези средства.

Наистина, износът на България за руския пазар е намалял с над 20%, откакто през август миналата година Москва реши да спре вноса на земеделски продукти от ЕС. В парично изражение спадът възлиза на около 220 млн. лв.

Но дали българското селско стопанство наистина губи от това? Като цяло износът на храни и живи животни за държавите извън ЕС от началото на 2015 г. нараства с 44.5%, след спад с 8.7% през 2014 г.

Очевидно, че поевтиняването на еврото с 20% през последните 12 месеца има далеч по-голямо влияние върху земеделието и животновъдството в България, отколкото външните политики на Русия и ЕС.

Трябва да благодарим и на Гърция за това.

Тук възниква логичният въпрос дали трябва да искаме компенсации от ЕС за загубите, които ще понесе българският износ от поскъпването на еврото?

Истината е, че България не е сред най-губещите държави в ЕС от руското ембарго. По данни на Европейската комисия, това са балтийските страни, Словакия, Полша и Гърция, като дял от брутния им вътрешен продукт и Германия и Холандия, като абсолютни суми.

Никоя от тях няма да получи пълни компенсации за загубите си.

Българските фермери ще вземат общо едва 396 хиляди евро. И това е добре за тях. Икономическите проблеми не се решават с пари, а с реформи.

С пари държавата може да построи магистрала, друг е въпросът кой колко ще открадне по време на строежа. Но няма как държавата да накара хората да използват магистралата, да превозват стоки по нея. За целта трябва работеща икономика. А за работеща икономика са необходими ефективност и конкуренция.

Субсидиите са вредни за българското селско стопанство.

Страната ни има всички необходими условия да се превърне във водещ земеделски производител в световен мащаб. Това, което пречи, са парите, наливани за запазване на статуквото - раздробена земя, остаряла техника, липса на инвестиции.

Ето защо държавата не трябва да спасява фермерите, ударени от руското ембарго. Ако са ефективни, те ще намерят нови пазари. Това, което правят субсидиите и помощта на държавата, е да помагат на неефективността.

Единственият начин България да поправи счупената си икономика е да ограничи до минимум стойността на държавата и държавните помощи в икономическото уравнение, а не да иска още пари от Европа.

Oще: бизнес  бойко борисов  гръцки дини  държавни плащания  европейски субсидии  европейски съюз  загуби от руските санкции  защо губи селското стопанство  икономика  инвестиции  контрабанда  македонски ябълки  обезщетения за земеделците  пари срещу реформи  полски картофи  работещи бедни  русия  руски санкции  руско ембарго  санкциите срещу русия  село бръшлян  селско стопанство  субсидии  турски домати 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

15 pepe | 15.07.201500:27

Бичи, дори и тези, които се "превърнат в кебапчета" ще се превърнат в стоки и услуги и ще циркулират в икономиката /икономиката не е само тежка индустрия, предполагам знаеш/. Зада има икономика съвсем неенужно всеки да е предприемач. Но много помага ако всекиимапари зада плаща за стоки и услуги, ако има пари даплаща за стоки и услуги с голяма надценка /над себесстойността, голям "марж"/ - още по-добре. Да, това ще доведедо инфлация и товъпреки борда и въпрекичленствотов ЕС, но поради тези фактори инфлацията все пак ще е сравнително ограничена, от другастрана инфлациятаще увеличи маржа. Освен това по-високите цени ще привлекат и външни икономически субекти и т.н.
Положението на Гърция съвсем ясно показва, че наливането на толкова пари в една страна може да има и катастрофални последици за икономиката и /ето това е добрия аргумент Усмивка/, но в България наистина липсата на покупателна способност /buying power/ е може би най-големия проблем на икономиката /питай всекиго - от икономисти до продавачи в магазини/ - това е специфичен и много остър проблем в България, така че точно тук и при специфичните условия ефекта ще е съществено положителен. И влекачи с бира няма да има дори - и парите които се падат на всеки индивид не са толкова много и ситуацията и усещанетоса други, когато са разпределени у повече хора - освен ако разбира се, пак казвам, не ги разпилеят на едро на държавно ниво /за плавателни канали с бира Усмивка//това пак е "проблем на микромениджмънта" и отново доказва, че парите се пилеят по-лесно на едро - общовалидно правило/.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.03.2012, 23:44

14 ASEN STEFCHEV | 14.07.201519:09

Аз като казвам,да се махнат партийните субсидии,за да се оправи политиката - никой не ме слуша.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

13 Bichkiiata | 14.07.201516:10

п.п.

междувпрочем, pepe, автора точно и това казва, че стоят кинти които не се въртят, просто ще добавиш 2,5 към тях освен онез дето не са обърнати на бира и кебапчета
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

12 Bichkiiata | 14.07.201516:08

pepe, пиле

разбрах ти идеята, българския народ - народ от преприемачи връткащ помощи (субсидии) надвишаващи 2,5 с БВП
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

11 Govedo13 | 14.07.201514:43

Ало аФтора- защо не се напъна да провериш фактите преди да пишеш лайна.
Или според теб е ок другите държави в ЕС да получават двойно и тройно по-големи субсидии на тон земеделска продукция/месо?

Реформи трябвали... сектор с работещи бедни било... пълен идиот си ти драги аФторе.

Фактите са безумно прости и болезнени от друга страна.
1. Всеки вид държавно субсидиране е мярка, която противоречи на свободния пазар и принципа на невидимата ръка.

2. Ако субсидиите за различните по НАЦИОНАЛНОСТ производители са различни то говорим за икономически протекционизъм. Нещо което западните ти господари практикуват от 16-ти век насам с цел те да са богати а ти БЕДЕН.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

10 pepe | 14.07.201504:05

Бичи душко, ти наистина ли не правиш разлика от икономическа гледна точка между това да спечели един човек /дори и много пари/ и това да се увеличи паричната маса в обръщение в една страна със сума, равняваща се на 2.5 пъти брутния продукт на страната? Усмивка
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

9 Bichkiiata | 14.07.201502:15

pepe

Loto Quebec са направили статистика за период от 50 години какво се случва със спечелилите големи суми от различните им видове лотарии: в 90% случаите са потресаващи, персонални трагедии, банкрут, самоубийства, един си купил 18 wheels трейлър пълен с бира и докат' неговото село не го свършило не мирясал, купуват къщи на всичките си приятели, дават заеми ... после фалират, е т'ва ще се случи масово с тез 30 000 лева дето ще ги дадеш наляво и на дясно, да даваш на хора които не знаят да менажират пари е все едно да ги хвърлиш в огъня... а статията казва с две думи: помогни си сам за да ти помогне и Господ
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

8 pepe | 14.07.201501:47

Николай, можеше и да си приблизително прав, ако сумата, която беше отпусната на Гърция под формата на заеми не надвишаваше близо два пъти годишния брутен продукт на страната /а с новите 80тина милиардамай отива към 2 иполовина пъти/. Та ако на България някой даде 100-120 милиарда евро и просто си ги разпределим, имайки предвид, че сме малко над 7 милиона, значи по около 30 хиляди лева на човек. Ами за някой разликата предии след няма да е особено съществена, но не малко хора биха се почувствали доста по-богати, ако изведнъж получат 30 000 лева. И имайки предвид, че тези 30 000 лева ще ги получи всеки един само си представи как би се отразило това на покупателната способност, а от там и на икономиката. Защото Николай, може би не ти е известно, но едно от основните неща, от които страда българската икономика е крайно ниската покупателна способност на населението, ако не ми вярваш - питай някой, който наистина се опитва да продава нещо извън лекарства и хранителни стоки. А ако не знаеш това, значи по-добре не се опитвай да пишеш статии, отнасящи се за икономическите проблеми на страната. Защото всъщност въобще не си прав - 100 милиарда /дори и да са левове, а не евро/ /на куп както се казва/ съществено биха променили икономическата ситуация в страната - особено ако по някакво чудо успеятда стигнат до населението и се превърнат в покупателна способност, а не бъдат изхарчени на едро от държавната администрация в тъпи и не носещи полза проекти.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.10.2014, 16:33

7 капита Силвър | 13.07.201520:39

"Това кето липсва е организация и образование на фермерите. Ако се направят само 100-тина пилотни ферми, те веднага ще покажат как от 100 декара идват повече приходи, отколкото от 5000. Хората не са глупави, но им липсва пример под формата на успешен модел, който да следват."

Напълно съм съгласен. Трябва да се има предвид, че последиците от "реалния социализъм" са особено тежки в селата: обезлюдяване, отчуждаване от земята и от земеделския труд. Младите хора (доколкото ги има) няма от кого да почерпят любов към земята, с която безброй поколения българи са били кръвно свързани. А липсата на мотивация води и до неспособността за самоорганизиране и до липсата на вътрешна необходимост от образование.
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

6 A4i | 13.07.201520:00

Ха, ха, ха. Статията е направо за избрани "бисери". Напънал се един некадърник нещо да "напише" и ето резултата.
Защо отчита само пряката заетост в сектора. Хранително-вкусовата и други отрасли на леката промишленост преработват суровините от българското земеделие. Друга груба грешка е че окрупняването ще повиши приходите. България произвежда достатъчно пшеница, царевица и слънчоглед. Това което ни липсва са традиционните български продукти като вина, сирена, мед, плодове, зеленчуци и технически култури. Те не изискват големи стопанства/площи и окрупняване, дори им пречи, защото концентрира свободната работна ръка в отглеждането на евтини моно-култури.
Това кето липсва е организация и образование на фермерите. Ако се направят само 100-тина пилотни ферми, те веднага ще покажат как от 100 декара идват повече приходи, отколкото от 5000. Хората не са глупави, но им липсва пример под формата на успешен модел, който да следват.
   

оценка

+7 -0