Китай, борба с гравитацията | webcafe.bg
Webcafe

Китай, борба с гравитацията

Webcafe.bg, по business.time.com 05.08.2012, 19:57 (обновена 07.08.2012, 12:15)
Пазар за булки в Китай

Запада ли икономическото чудо на Азия

Когато Западът се опитва да се възстанови от финансовата криза от 2008 г., естествено е, че много хора гледат към Азия с неподправена завист. Докато американците се борят с безработицата и срива на пазара на имоти, а европейците кретат със своята дългова криза, по-голямата част от Азия (с изключение на Япония) изглежда набира икономическа мощ, богатство и конкурентоспособност с всяка изминала година.

Нещата изглеждат така, сякаш Изтокът си похапва от обяда на Запада

Голяма част от този сюжет е вярна. Възходът на Азия е най-важната икономическа тенденция от изминалия половин век. Ала същевременно нещата могат да изглеждат доста подвеждащо. Азия също си има своите икономически проблеми, които заплашват да я отклонят от светкавичния прогрес.

Това вече се забелязва в настоящето забавяне на темповете в региона. Въпреки нарастващото азиатско богатство, националните икономики на континента все още са до голяма степен зависими от напредналите западни икономики - и със забавянето на тяхното възстановяване, износът, производството и растежът на БВП в Азия също намаляват своите темпове.

2012 г. вероятно ще бъде най-слабата от икономическа гледна точка за Китай от 13 години насам. През второто тримесечие на тази година Южна Корея отбеляза най-ниските нива на растеж от близо три години. Ситуацията е подобна и в Индия.

МВФ прогнозира, че развиващите се азиатски икономики ще се разраснат със 7.1% през 2012 г. - разбира се, това само по себе си не е лошо, но в сравнение с данните от 2010-а, когато регистрираният растеж бе 9.7 на сто, си е рязък спад. Очевидно има граници, в които Азия може да се бори с гравитацията на глобалната икономика.

Повечето експерти в Азия предполагат, че това забавяне на темповете е временен, цикличен феномен, който може да бъде коригиран с малко "лесни пари" и евентуалното стабилизиране в глобален аспект.

Вероятно това е точна преценка, но само до определена степен. Ново проучване от икономистите от HSBC Фредрик Нойман и Санчита Мукерджи задава неудобните въпроси: дали настоящият спад е сигнал за нещо по-дълбоко и опасно? Дали регионът, свикнал с бързия прогрес, ще се наложи да се примири с по-бавен растеж занапред?

Казано с прости думи, губи ли Азия своята мощ?

Ироничното в случая е, че проблемите, пред които ще се изправи Азия в идните години, са резултат от големите й успехи. Историята ни показва, че колкото по-богати стават икономиките, толкова по-трудно за тях е постигането на високи равнища на растеж.

Азия успя да ускори растежа си чрез голям напредък в производителността, който бе постигнат чрез прехвърлянето на евтината работна ръка от фермите в индустрията и добавяне на здравословни дози нови технологии, осигурени от чуждестранни инвестиции.

Проблемът е, че докато този процес увеличава работните заплати и икономиките стават по-индустриализирани, новите постижения в производителността трябва да идват от подобрена ефективност, обновяване на технологиите и по-добро управление - както на корпоративно, така и на национално ниво.

Това обаче въобще не е лесно. Не е голям броят на развиващите се държави, които са направили успешен преход към истински напреднали икономики. Тези, които се провалят, засядат в т.нар. "капан на средните доходи", в който се удрят в тавана на доходите, преди да достигнат до най-високите редици на глобалната икономика.

Колко уязвима е Азия към този "капан"? В своето изследване, Нойман и Мукерджи разкриват няколко притеснителни тенденции. На първо място, те отбелязват, че със забогатяването на азиатските държави, растежът в тях забавя темповете си. Двамата сравняват нивата на доходите (на основа на паритета на покупателната способност) със средния годишен растеж в БВП през последното десетилетие.

Те откриват, че нациите с ниски доходи регистрират с 2% по-бърз икономически растеж в сравнение с по-богатите държави. На второ място - че доходите в някои азиатски държави вече са по-посредствени, отколкото бихме могли да очакваме.

Двамата икономисти изчисляват доходите на някои държави (отново чрез паритета на покупателната способност) като дял от доходите на САЩ в периода между 1970 и 2009 г. Ето какво откриват те: "По този показател Малайзия, Тайланд, Шри Ланка и Филипините не са подобрили забележимо позицията си спрямо САЩ, Китай, Индия, Индонезия и Виетнам, но при все това са преминали от ниски към средни доходи, докато Корея, Тайланд, Сингапур и Хонконг са преминали от средни към високи доходи."

Въпреки това, когато Нойман и Мукерджи използват реални (коригирани с коефициент на инфлацията) данни, Индия и Индонезия се оказват в групата на ниските доходи, а Тайланд и Китай правят "изненадващо бавен преход към категорията на средните доходи при отчитане на данните от последните четири десетилетия".

Какво означава всичко това

Изследването обобщава: "Дори в Азия като регион, характерен с по-високи и устойчиви норми на растеж.... не може да бъде приеман като даденост фактът, че държавите правят бърз преход от едно състояние на доходите в друго. Развитието е дълъг и труден процес."

Факт е, че преходът от бедна държава към такава със средни доходи е сравнително лесен. Той просто изисква като цяло стабилна рамка от политики, които позволяват пренасочването на неоползотворени ресурси (като работна ръка и капитал) в изграждане на индустриализирана икономика.

Предприемането на следващата крачка в процеса на развитие обаче изисква нива на реформи, които в много аспекти са твърде голямо предизвикателство. Компаниите трябва да се трансформират от прости производители в иноватори и дизайнери. Образователните системи трябва да произвеждат работна сила с умения за творческо мислене, а не просто базови познания. Политиците трябва да поощряват среда, в която предприемачите и изпълнителните директори са склонни да поемат рискове, инвестирайки в научно-изследователски и технологични дейности.

Азиатските държави, които не са постигнали значителен напредък в доходите през последните години - като например Малайзия - все още не са успели да предприемат тези стъпки. Още повече, че някои азиатски държави страдат от подобен на западните проблем - нарастващото неравенство в доходите.

Дори в бързоразвиваща се страна като Китай, обикновеният човек не печели толкова, колкото би трябвало заради високите темпове на растеж. Това се дължи на факта, че структурата на икономиката остава с акцент върху инвеститорите, за сметка на потребителите.

С други думи, ако Азия иска да поддържа живота на икономическото си чудо, трябва да предприеме доста сериозна реформа. Въпросът е: дали политиците от континента ще предприемат необходимите мерки? Ако не го направят, Азия скоро ще се озове в същото блато от проблеми, в което са затънали в момента западните държави.

Oще: азия  бвп  доходи  икономика  инвеститори  индустрия  китай  растеж  технологии  управление 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

1 Bobby_gBG | 07.08.201203:38

Колкото в испания, толкова и в България, толкова и в Азия - тоест нула. Стига се до равновесното полжение на средните доходи, и при толкова много дребни тарикати, никой не инвестира в ефективност и дългосрочно развитие, и съответно се тъпче на едно място.
   

оценка

+0 -0