Неудобна демокрация | webcafe.bg
Webcafe

Неудобна демокрация

Димитър Събев 06.02.2011, 15:06 (обновена 08.02.2011, 15:27)
Египет протести

Снимка: © Getty Images

В Египет е заложено на карта бъдещето на Великия Запад

Сутринта се събудих с песен на Джони Митчел в ушите. "Не са ли вървели нещата винаги така? Не знаеш какво имаш, преди то да си е отишло." С бунтовете, започнали в Тунис и запалили Египет, си отива цяла епоха от световното развитие. Епоха, в която богатите не мислеха защо са богати, а бедните не вярваха, че могат поне да опитат: следколониалната епоха. Кое беше мисловното джудже, обявило, че историята свършва през 1989 г.?

В Египет днес живеят 85 млн. души, или една четвърт от арабския свят. През Суецкия канал дневно преминават 1.5 млн. барела, или почти 2% от световната консумация на петрол. Египет е наистина голям и важен. Но не съдбата на местния диктатор или американските петролни интереси - там е заложено на карта бъдещето на Великия Запад.

Защото опасността за статуквото днес идва не толкова от дестабилизация в Египет, колкото от неудържимия стремеж към демокрация - тоест свобода и равенство на възможностите и пред закона - в целия подчинен, "развиващ се" свят. Западът се страхува от новата, действителна и масова, глобална демокрация.

Извратеният световен ред

Представете си колко смелост се е изисквала през 1834 г. от британските парламентаристи, които са постановили отхвърляне на робството и са изплатили (с помощта на Ротшилд) като компенсация на робовладелците огромната сума от 20 млн. лири стерлинги, равна на 40% от годишния бюджет на Империята.

Също и Гражданската война от 1861-1865 г., която е последната, водена на територията на САЩ, е насочена към премахване на робството. Такива са решенията, които направиха Запада силен: радикални, безпрецедентни, морално обусловени. Но тези решения и великите хора, които ги взеха, остават в миналото; новата политика на Запада е византийска.

На практика колониалният стремеж никога не е изоставял западното мислене. Едни от последните империалисти - италианците, дават може би най-нагледния пример. През 1895 г. те се опитват да излъжат Етиопската империя, християнска държава с поне 750 години история, сключвайки с Менелик II двуезичен "приятелски" договор. Само в текста на италиански е записано, че Етиопия става васал на Рим.

А какво, освен опит за създаване на нова колониална империя, конкурираща по размери САЩ и Великобритания, е германският Drang nach Osten? Идеологическият кошмар на Холокоста е имал напълно рационални демографски цели: да се разчисти територия за заселване на германски семейства на Изток.

"Разчисти" означава документирано изтребване на над 6 милиона души. И това се случи само преди 70 години!

Без да искам да скандализирам посланик Уорлик, съм убеден, че единствено на широките простори на западните щати дължим факта, че днес Вашингтон също не води политика за завоюване на жизнено пространство. Войните на САЩ днес са единствено за заемане на геостратегически точки и за "изпускане на клапата" на вътрешното политическо напрежение.

Силата е в силния, в него е и правото

У нас днес много се говори за жертвите на комунизма. Сталинизмът е зверски, сатанински режим. Но онзи, който хвърли двете бомби - бързайки, за да не обяви Япония междувременно капитулация, е президентът Труман. Това стана през август 1945 г., преди 66 години. А още толкова години по-рано белите хора приложиха системен геноцид към коренното американско население.

Силата е в силния, в него е и правото. Ужасното в случая е, че за оправдание на зверствата на Запада се използва параванът „борба за демокрация". Стремежът към демокрация: към просветен и благополучен народ, организиран според принципа на толерантността и ненасилието, беше мечта и цел в труда на над десет поколения европейски мислители, на справедливи крале и прозорливи политици.

Днес демокрацията се използва от политиците на Запада като претекст за сваляне на режими и налагане на търговски санкции. Както обясни Ноам Чомски, моралният ни позор лъсва още повече, когато  аргументът "демокрация" се използва или не се използва според случая: ако трябва да се нападне, тогава се борим за налагане на демокрация по света. Ако пък е свързан с морално и икономическо неудобство - какво по-лесно от обявяването на "демокрацията" за ненужно скъпа романтика?

Петрол, демография, демагогия

Казват, че демокрацията е позволила на милиарди хора, които иначе щяха да измрат от глад, да живеят. Може отчасти и да е така. Но ако бъдем точни, съотношението между богати, бедни и гладуващи в света е относително стабилно през епохите. Нараства абсолютният брой на населението, но имущественото разслояване се запазва.

Това, което се променя, е, че богатите стават все по-богати: докато през 1980 г. средният доход на човек, попадащ в категорията на 0.1% най-богати граждани на САЩ, Великобритания и Франция е 20 пъти над средния за "долните 90%" от населението, през 2008 г. той го надхвърля 80 пъти. Същевременно доходите на хората по средата, дори в номинално изражение да са увеличени, се изяждат от инфлацията и в най-добрия случай остават константни.

Днес, в епохата на продуктовия избор, от който свят ти се завива, един милиард души гладуват. Е, добре, броят на недохранените по щастлива случайност през 2010 г. е спаднал до 925 милиона, 13.4% от световното население. Само малко по-висок, 17.4%, е делът на хората, които живеят в богатите държави на ОИСР. В света се произвежда достатъчно храна, за да се нахранят всички - и това е добре известно на ООН. Въпросът е, че богатият свят изхвърля твърде много на боклука.

Говорим за устойчиво развитие, за преодоляване на екологичната криза. Но как това да стане, щом на консумацията на развития свят се гледа като на основен макроикономически показател? Американците, които консумират 200 пъти повече от кенийците, са задължени да консумират, за да поддържат икономическия растеж. Призивът за намаляване на консумацията на високо политическо равнище е диверсия спрямо установения ред на "демокрацията".

И в този дух, за каква "дестабилизация на Египет" можем да говорим, когато 40% от населението живее с по-малко от 2 долара на ден? Може ли да бъде стабилно едно състояние на масова бедност, когато Египет е туристическа държава и е в непрекъснат досег с богатите туристи? Особено във времето на Интернет?

Знак е, че протестът на египтяните беше организиран в социалната мрежа Facebook. Това е протест не само на гладни - а на млади хора. 52% от жителите на Египет са на възраст под 25 години, а както предупреди още Самуел Хънтингтън, от държави с много млади хора могат да се очакват всякакви поразии. Президентът Хосни Мубарак е на 83 години. Любителите на сравненията лесно ще направят връзката: един голям, млад, бунтуващ се свят на грамотни хора се изправя срещу самотен, стар, вече грохнал, но вкопчил се във властта режим на разпределение, настояващ богатството да остнане в богатите, а бедността в бедните.

Петролът формира 15% от обема на световната търговия; през следващите 20 години 90% от производството на въглеводородни горива ще идва от развиващите се страни /включително Русия/. В тези страни - с голямото изключение на Бразилия - царуват авторитарни режими. Населението тъне в бедност, докато богатата върхушка осигурява безпроблемното източване на природните ресурси.

А сега си представете един свят, в който основните производители на петрол се управляват не от крале и пожизнени президенти, а от правителства, действително избирани с народен вот.

Представете си колко сложно е един подобен свят да се държи в днешното състояние на подчинение на Запада. Готови ли са с план за действие за тази ситуация военните в Лондон и Вашингтон? Американските военни сили в Египет твърдят, че са били изненадани. Очевидно спойката в размер 1.5 млрд. долара между Барак и Мубарак, според находчивата шега на The Economist, е изглеждала непоколебима. 

Сътресенията на петролните пазари, разбудени от протестите в Египет, могат да доведат до много широки последици, сред тях и засилване привлекателност на зелената енергия. Световната екологична организация WWF изчисли, че са нужни годишни инвестиции от 3500 млрд. долара, за да бъдат петролът и газът окончателно зачеркнати като източник на енергия за човечеството към 2050 г. Сумата е огромна, но не е непостижима.

Ако действително в обозримо бъдеще природните енергийни залежи спрат да носят приходи, с какво ли ще се изхранва тогава населението в арабските изоставащи държави? Бедният Египет, макар и да не е световен производител на петрол, днес има възможност да субсидира хляба за 55 млн. свои граждани, така че с равностойността на 25 стотинки се купуват 20 традиционни питки. Подобна "социалистическа" политика, на която се крепеше режимът на Мубарак, определено в скоро време няма да е възможна.  

Няма ли тогава египтяните да разберат, че са загубили нещо, което не са знаели, че притежават? Дори да е така, режим, който се крепи на масови подаяния, стои на глинени крака.

Но това не е всичко, защото египетският режим е пряко следствие от колониалния режим, уж премахнат през втората половина на XX век. Така нареченият демократичен режим - ето това е колосът на глинени крака и той ще рухне. Въпросът е да не се опираме на него, когато това стане.  

20 години по-рано

Тъй като някои от изброените неща не са твърде удобни, водещите западни медии не пишат за тях в такава дълбочина, с каквато например разглеждат сигурността на петролните доставки. Съответно и родното журналистическо перо се затруднява в коя мастилница да се топне. Но макар и с половин уста и хиляда уговорки, вече се признава: в арабския свят се случва същото или поне нещо много подобно на онова, което светът видя през 1990 г. в Източна Европа.

Не е ли време да направим малка равносметка на нашата демокрация - от позицията на фактите, а не на идеологията? Промишленото производство в България за първите пет години на прехода се срина с 60% и едва сега се възстановява на равнищата от 1990 г. Това, разбира се, не трябва да се разглежда само в негативен план. Например, това е една от причините за по-малкото емисии вредни вещества в околната среда. И туризмът ни привлича повече гости през последните години.

Но възможностите, които имахме за развитие на зелена икономика като пионери в региона и в първите световни редици, бяха с лека ръка пропиляни, тъй като правата на собственост у нас много трудно се налагаха.

Това нашето не беше и все още само отчасти е демокрация. Частната инициатива и самоизява, в които се изразява управлението на народа, незабавно отстъпиха пред силата на парите. Още повече, че идеологически и практически слабите лица на прехода не бяха и не искаха да се запознаят с десетилетния опит на Западните, включително американски учени, за изкуството на държавното управление в условията на свобода.

За да стигнем до наложена отвън финансова стабилност преминахме през групов фалит на новите банки и безотговорни правителствени разходи, довели до невиждана и във войните девалвация на националната валута. Системата, която наричахме демокрация, се оказа хаплива. Изпаднахме в демографска и културна криза.

Е, свобода на словото отчасти има. Дори само за това, заслужаваше си да отхвърлим оковите на тоталитаризма. Но както и по-рано, водещо остава човешкото желание за информация и истина; ако не потърсиш истината старателно, новините в 20 часа по телевизията няма да ти я поднесат със салатата и ракията.

Защо тогава да се лее кръв за демокрация

Така че египтяните, млади хора с огромен ентусиазъм, трябва да знаят, че по пътя, по който са тръгнали, ги очакват много хищници от пустинята. Западните банки побързаха да изчислят колко милиона губи страната заради протестите срещу режима. Дали и арабското общество, толкова различно от нашето, ще възприеме "демокрацията" като система, в която решаваща дума в крайна сметка имат парите, каквато и свобода на словото да има наоколо?

Ако е така, историята е доказала (през XX век с режимите на Франко, Салазар, гръцките полковници, военното чудо на Хитлер, индустриалният възход на СССР при Сталин), че строгите тоталитарни, военизирани режими, постигат в първите десетилетия икономически чудеса.

Защо тогава да се лее кръв за демокрация - не може ли САЩ просто да постави нов, по-млад и активен диктатор в Кайро? Впрочем днес египтяните отговарят пред камерите на западните журналисти: Аз съм горд, че съм тук, на площада. Изглежда още е рано да се повдигат подобни въпроси.   

Изводът от всичко това, уважаеми читатели, е следният: в модерното информационно общество, дори в най-далечните краища на Земята (а Египет, център на толкова древна цивилизация, все пак не е глуха провинция), груб тоталитаризъм е вече невъзможен. Обогатяващият Запада режим на автокрации в точките, важни в суровинно и транспортно отношение, е обречен да рухне.

Ще се формират нови политически системи. И ако избликът на желание за свобода в Близкия Изток и този път бъде потушен, след две години балонът ще се надуе на друго парещо място.

Заедно с това, режимът на Запада, режимът в който живеем и ние в България, ще среща все по-голяма трудност да се показва като демократичен. Затова в политическа употреба ще влязат нови и все по-хитри манипулации. Ще бъдат открити нови врагове и нови масови наркотици. Днес египтяните се движат по добър път, утре ние да му мислим.

Ще владеят ли Вашингтон и Лондон света и ресурсите му, както досега, ако в днес клиентските им страни се наложи режим, който уж искаха - и не успяха - да наложат с бомби и куршуми в Ирак и Афганистан?

В тези дни лъсва позорната притворност на Западния режим. Липсата на демокрация беше най-страшното обвинение за порочно управление на една държава. Днес арабските страни искат демокрация. Може ли да има по-чиста демокрация от тяхната? Народът, воден от най-младите и образованите си членове, се вдига срещу инерцията, корупцията, бедността и непотизма.  

Заключение

Населението в развития свят е получило свободи. Къде повече, къде по-малко, то има някакво влияние върху поведението на политиците. Но управлението на държавата във външен план остава точно толкова недемократично, колкото е било винаги.

Атомната бомба засега се оказва спасител на човечеството, както мислеха някои от създателите й. Ако нямаше Бомба, светът щеше да е навлязъл в големи конфликти.

Oще: арабския свят  афганистан  барак обама  българия  вашингтон  глад  демокрация  египет  запад  ирак  сащ  свобода  суецкия канал 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.08.2011, 14:48

47 Dima Kumcheva Eid | 21.09.201114:24

И к'во 8 месеца след Тахрир - нищо не се е променило в Маср- заплатите ги вдигнаха малко-верно/особено на големите фирми Voda, Mobi, Ecko и прочие/, ма иначе пак си тичат боси дечурля след автобусите и някакси демократичния ветър не мое да задуха още да му....Да видим след изборите - я "Братята" на Нур я Барадейчо....я к'вото дойде- сипи един чай и дай шишата, мани го другото....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

46 Многознайковица | 14.02.201111:32

Frida , душко , важното е , че "сме" , "тук и сега"... опера, чалга , нихилизъм, шовинизъм и пр. , но повечето от нас все още имат възможността сами да си избират музиката Намига
А "там" , където "съм" ...очевидно изборът във вижданията и последващите го действия е ограничен ( къде външно , къде вътрешно ) .
Като казах вътрешно... то , че имам определени "дълбочини" е видно от окончанието ми Смее се Смее се Смее се , ама избирателно пропускаш думичките ми се струва.
Както и да е , със здраве и се надявам пак да се "поплицикаме" Стрелка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

45 Frida | 14.02.201109:29

хаха многознайковице, много е лесно да кажеш -повърхностно-, т.е. да се изкараш длъбока, от толкоз длъбочинност сте на тоя хал в България - опереретка в изпълнение на чалга звезди, с пригласяне от минарета, аре до нови срещи, драга, на повърхността
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.10.2010, 14:20

44 Душко Добродушков | 13.02.201121:29

Абе ееееей,ганьовци смотани,гледайте си вашата кошара и не намирайте кусур на хора,дето имат топките да излязат на улицата и да умрат за идеите си!!! Египет го има от 5000 години и не е нация на изчезване,това достатъчно ли ви е,разбирачи? А, и Фрида ли си,ква си, молитвите в Египет НЕ са задължителни,вярвай ми,живял съм години наред там.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 12:45

43 stg | 13.02.201119:04

и как си представяте че тия модерни хора които правят революция така да се каже, ще получат повече от 5-6 процента на избори срещу 80 тина на ислямистите
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

42 Многознайковица | 13.02.201117:41

40 Frida | 11.02.2011 21:23

многознайковица, тука вече не позна.....

Това означава ли , че "там" съм познала Смее се ....
И да , ясна си , като чист планински въздух ... и поради това няма да споря повече с теб по тази тема(прекалено предвидимо и повърхностно е) . Имаш си твоите "аргументи" , аз моите , и както казват старите хора - само времето ще покаже кой крив , кой прав.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

41 Mile Manolov | 13.02.201113:46

цигани и те ревнали за демокрация... ще се сетят, че не мое се яде тая гад кога нагънат краката на табуретките от глади Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

40 Frida | 11.02.201121:23

многознайковица, тука вече не позна, тези, с кичурите могат да си позволят да си удрят главите в Стената, но обикновено не го правят, правят други движения и държат обикновено книжка в ръка. освен това тези, с кичурите са само една част от едно демократично общество, което не налага задължителна молитва на членовете си. щото такова нещо - задължителна молитва, няма. сега ясна ли съм. Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

39 Многознайковица | 10.02.201109:36

Frida Смее се
Ми не съм гледала, ама ако някога отида в Йордания няма да пропусна...

И хайде стига се движи по теснолинейката моля...ти някаква друга форма на революция ли си измислила или само си чешеш езика. Вярно е, че нещата за някого може да изглеждат леко бутафорни , но все пак хорицата там си нямат холивудски режисьори от калибъра на тези като на "Да разлаем кучетата", но и те ще се научат някога, бъди сигурна.

А като заговори за биене на глави, веднага се сещам, че съм виждала едни с много забавни кичурчета дето Целодновно , без никой да ги "призовава" си блъскат главите в една стена...познато, не ли Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

38 Frida | 10.02.201100:54

не знам многознайка дали е гледала постановка на Йорданската опера, не знам дали изобщо съществува такъв институт в Йордания, но във всеки случай през 50-те години на мин-век е съществувал. дори има филмирани постанвки от онези години...
на какво прилича египетската арабска революция, на постановка на аманската кралска опера - костюми, декори, перуки, внос от запад, но изпълнение и изпълнители на ниво самодейци. голяма симпатия изпитвах към онези ентусиасти. тогава е било модерно да си културен. сега е модерно да си революционер - да фърляш камъни срещу полицията, да палиш коли и да трошиш витрини, ако има и музейни сбирки от ценни метали - чудесно, да ги направиш много близки до себе си, да позираш пред танкове, да отговаряш на малоумни въпроси на журналистки на твоята възраст, да размахваш прътове, тояги и да палиш знаменаи плакати, а да, и да не забравиш, че си правоверен, кога муллата завие от минарето, революционно да си праснеш главата в паважа.
ей тва е внушителна гледка - сигурно нацистите не са марширували по-синхронно от това синхронно праскане на главите в паважа на площада. страхотно и революционно.
   

оценка

+0 -0