Б като болест, Б като бюрокрация | webcafe.bg
Webcafe

Б като болест, Б като бюрокрация

Стоян Георгиев 17.05.2010, 09:10 (обновена 17.05.2010, 13:26)
Лидер

Снимка: © Getty Images

Бюрокрацията е интимно преплетена с корупцията на властта

Двама чиновници преглеждат сутрешната преса. „67% от населението не са доволни от работата на българската държавна администрация" - прочита единият и учудено пита: „Откъде пък се взеха 33% доволни?" Другият му отвръща: ами че това е делът на служителите в държавната администрация.  

С този опит за виц, в който процентите на недоволство са съвсем истински, а делът на публичните служители е леко завишен (от 27%), да погледнем към огромната тема за българската бюрокрация и още по-големите щети, които тя нанася на благосъстоянието на държавата и човека. Според мен не толкова корупцията или лошият ни имидж в чужбина, а именно бюрокрацията е основният проблем на България - проблем икономически, социален, културен.

Бюрокрацията е интимно преплетена с корупцията на властта. Говорим си, че уж се борим с корупцията - говорим на вятъра, щом не сме унищожили гнездото й. Корупцията се крие в раболепието пред силните на деня, придружено от умишлена анти-инициативност. Това е същността на нашата бюрокрация. Бюрокрация е това, което прави възможни ловните подвизи на президента, научните титли за хора като Алексей Петров, отвратителните имотни далавери на петимата български магистрати, които лъснаха съвсем наскоро.

Все повече

Въпреки изборните обещания и демонстративните икономии на дребно, факт е, че щатът на държавната администрация не е спрял да набъбва Статистиката показва, че докато броят на заетите в частния сектор за двата месеца от края на януари до края на март 2010 г. намалява с около 12 хил. души, броят на заетите в публичната сфера се увеличава с 4 хил. души. Това се е случило точно когато премиерът оплакваше празния бюджет и обмисляше дали да не вдигне данъците за населението.

За един идеен привърженик на кейнсианската икономическа школа е напълно естествено, дори необходимост, държавата да осигурява различни форми на заетост при слаба икономическа конюнктура. Но даже от тази позиция е стряскащо, че над 2.5 хил. души от новоназначените подсилват тъкмо сектор „Държавно управление". За управлението на България към края на март вече отговарят 121 538 души.

Тъй като демографският срив у нас набира скорост, изтичането на мозъци продължава, 150 показни убийства остават неразкрити, БВП на глава в България упорито се задържа на най-ниско равнище в Европейския съюз, а например една Македония ни изпреварва по глобална конкурентноспособност, не мога да се съглася, че държавното ни управление е на ниво. Затова не мога да приема положително и въпросните назначения в една нереформирана структура.

Стига икономии на дребно, дайте повече пари на добрите

Но акцентирайки единствено върху икономии и съкращения, според мен за пореден път целта на административните реформи у нас се размива. Цел следва да бъде ефективната администрация, която постига добър резултат със сравнително малко разходи. Добрият резултат е качествени услуги за населението и бизнеса. Ако само свиваме разходите, без да знаем какъв резултат искаме от нашия държавен служител, отново ще останем излъгани. Опасявам се, че точно така ще се развият събитията в поредното „оптимизиране на разходите" с 20%.   

Виждаме, че напоследък някои от служителите на МВР полагат голямо старание. Проблемът е в това, че заради огромната маса държавни служители, само в МВР над 61 хиляди, способностите и старанието на малцината ангажирани професионалисти потъват в блатото на посредствеността. Пряко следствие от раздутия щат са ниските заплати, които  демотивират качествените индивиди и те в крайна сметка намират изход или в частната сфера, или именно в корупция.

Самобитен бюрократ

А по-мъчителен от неспирно раздуващия се щат е фактът, че манталитетът на българския държавен служител упорито не се променя. Алек Попов, златна му уста, го дефинира брилянтно в книгата си „Мисия Лондон": здравият бюрократичен инстинкт гласи - който не върши нищо, той не греши!

Брюкселският чиновник е батко на българския и за съжаление му дава твърде лош бюрократичен пример. Но с европейската администрация продължаваме да се разбираме трудно. Причината според мен се крие в това, че брюкселецът е по-скоро (без)пристрастен буквояд, ограничен до длъжностната си характеристика, докато най-характерната черта на българския чиновник е страхливостта.

Минимум странични усилия и по-малко инициатива, за да не те забележат - внимавай да не сгрешиш, защото държавното местенце е топло. И ако сега ти плащат малко, то не се знае как ще се развият нещата по-нататък, когато властта се смени. Току-виж на новите им дотрябват началници с опит в административната сфера. Затова, кютай душо, не се пъни, пиши доклади, отчитай дейности и по-малко се набивай на очи.

А това предложение на еди-кой млад и опасно амбициозен колега, или тази оферта за публично-частно партньорство, или пък молбата за финансиране на онзи неясен проект - о, те само ще ми навлекат неприятности. Я да напиша аз една докладна записка по темата - и ето тук икономиката на България вече губи вероятно една трета от потенциалния си икономически растеж. (Дял, огледален на сивата икономика).

Не твърдя, че за българската дъжава не работят способни и посветени хора - тъкмо обратното, изглежда качествата им наистина са специални, щом успяват да преодолеят инерцията на средата. Крайно време е тези хора да получат истинско признание, двойно по-високи заплати и най-важното: бюрократите да спрат да им пречат на работата.

Oще: бюджет  бюрокрация  власт  държавен апарат  корупция  криза 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

3 MacAllister | 17.05.201014:12

Може би трябваше да кажа,че бюрократизма се е разнесъл и исзвън бюджетната сфера в още толкова хора, които косвено се изхранват от него. Ако направим сметката ще видим, че се получава над половината от работещите ... Имам чувството, че живеем в по-лошата версия на социализма - онзи предишния поне изповядваше на теория някаква идея за отговорност, сега и това вече няма.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

2 MacAllister | 17.05.201014:08

Разбира се, че си прав, но аз бих казал и по-лошо, че болестта е в костите на българина. Самото възприятие за държава като нещо, което хем трябва да се грижи за тебе, хем да е виновно за всичко подтиква към тоя манталитет. За съжаление същите настройки се пренасят и към частния сектор - където има дори намек за корпоративност винаги може да вирее подобен плевел и у нас не просто вирее ами процъфтява. От всички политици дето видяхме само Венци Димитров посмя да говори за нестандартни мерки, а ние махнахме с ръка и го отметохме да не смущава овчедушието ни - защото е много приятно всички да сме овце и стадото и вълка дори ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.12.2009, 08:59

1 Кафеджията | 17.05.201013:14

Б като болест, Б като бюрокрация, Б като България
   

оценка

+0 -0