Неравенството в доходите е твърде голямо, за да го пренебрегнем | webcafe.bg
Webcafe

Добри ли бяха добрите стари времена...

Webcafe.bg , По CNN 18.10.2010, 16:38 (обновена 20.10.2010, 14:14)
долари, пари

Богатите харчат повече просто защото имат толкова много допълнителни пари

Хората често си спомнят миналото с преувеличен позитивизъм. Понякога обаче важни аспекти от живота наистина са били по-добри в старите времена.

По време на трите десетилетия след Втората световна война например доходите в САЩ растат бързо, с приблизително едни и същи темпове - почти 3% годишно - за хората с всякакви нива на доход. Америка има икономически жизнена средна класа. Пътищата и мостовете са добре поддържани, а се строи впечатляваща нова инфраструктура. Хората са оптимистично настроени.

Обратно, в последните три десетилетия икономиката расте много по-бавно, а инфраструктурата е тежко занемарена. По-притеснително е, че целият значим растеж на доходите е концентриран на върха на скалата. Делът от общия доход, предназначен за горния 1 процент, който е бил стабилните 8.9 на сто през 1976 г., се е повишил до 23.5% през 2007 г., но за същия период средната коригирана с инфлацията почасова ставка е спаднала с повече от 7 процента.

Философи-моралисти създадоха науката икономика

Въпреки това икономистите се въздържат да се противопоставят директно на нарастващото неравенство на доходите, заявявайки, че това дали тази тенденция е правилна или неправилна изисква оценка, която е най-добре да бъде оставена на философите. Това оправдание звучи кухо.

В крайна сметка икономиката като наука е създадена от философи-моралисти, а връзката между двете дисциплини остава здрава. Така че икономистите са в добра позиция да отговорят на този въпрос - и отговорът е много ясен.

Адам Смит, бащата на съвременната икономика, е бил професор по философия и морал в университета в Глазгоу. Първата му книга "Теория на моралните чувства" е публикувана повече от 25 години преди известната му "Богатството на народите," която сама по себе си също е подправена с остър морален анализ.

Някои философи-моралисти се отнасят към неравенството, като се обръщат към принципите на справедливост и честност. Но тъй като те не са в състояние да постигнат цялостно споразумение за това какво означават тези абстрактни принципи на практика, не постигат особен напредък.

По-прагматичният подход на цената и изгодата, предпочитан от Смит, се е доказал като по-продуктивен, защото се оказва, че нарастващото неравенство създава огромни загуби и малко ползи - дори за тези, които видимо печелят от него.

Просто повдигаш летвата

Скорошни изследвания на психологическото благосъстояние ни учат, че отвъд определена точка повсеместният ръст на харченето често не постига нищо повече от това да повдига летвата за това, което се смята за достатъчно. Един изпълнителен директор например може да смята, че има нужда от имение с размери 2800 кв. м - само защото всички равни му като пост имат такова.

Въпреки че всички те биха били също толкова щастливи в по-скромни къщи, малцина биха пожелали да отстъпят.

Хората не съществуват в социален вакуум. Общностните норми дефинират ясни очаквания колко хората би трябвало да харчат за костюм за интервю, или за парти за рожден ден. Все по-увеличаващото се  неравенство по този начин поражда многобройни "каскади на разходите", чиято първа стъпка е нарасналото харчене от най-добре печелещите.

Богатите харчат повече просто защото имат толкова много допълнителни пари. Тяхното харчене обаче измества рамката на съпоставка, която оформя нуждите на тези точно под тях, които се движат в пресичащи се социални кръгове. Така че втората група също харчи повече, което измества рамката на съпоставка на групата под нея - и така нататък, по целия път по низходящата стълбица. Тези каскади са направили осезаемо по-скъпо за семействата от средната класа да постигнат базови финансови цели.

Неравенството поражда голям стрес

В скорошно изследване на база данни от преброявания в 100-те най-населени общини в САЩ, Адам Сет Ливайн (специализант след докторантура по политически науки в университета "Вандербилт"), Йоге Дийк (студент по икономика в в Европейския университетски институт) и Робърт Франк (професор по икономика в Школата по мениджмънт "Джонсън" на Корнелския университет) установяват, че общините, където неравенството расте най-бързо, също така демонстрират най-голям растеж на симптомите на финансов стрес.

Например дори след контрол на другите фактори, тези общини имат най-голям ръст на броя подадени документи за фалит.

Честотата на разводите също е надежден индикатор за финансов стрес, като брачните съветници съобщават, че голям процент от двойките, които ги посещават, изпитват сериозни финансови проблеми. Общините с най-голям ръст на неравенството също така регистрират и най-голям ръст на честотата на разводите.

Друг отпечатък на финансов стрес е дългото време на пътуване до работното място, защото семействата с оскъден бюджет често се опитват да вържат двата края, като се местят там, където домовете са по-евтини - в много случаи по-далеч от работното място. Общините, където дългото пътуване до работа е нараснало най-много, отново са тези с най-голям ръст на неравенството.

Средната класа се свива

Свиването на средната класа също така е намалило желанието на гласоподавателите да подкрепят дори базови обществени услуги. И богати, и бедни еднакво търпят рушащи се пътища, слаби мостове, уязвима железопътна система и контейнери с товари, които влизат в пристанищата без старателна проверка. И много американци живеят в сянката на зле поддържани язовирни стени, които биха могли да се сринат всеки момент.

Икономистите, които казват, че би трябвало да насочим въпросите за неравенството към философите, често отстояват политики като намаляване на данъците за богатите, които сериозно увеличават неравенството. А това, че по-голямото неравенство води до реални вреди, е без съмнение.

Но има ли противници на тези предимства?

Няма убедителни доказателства, че по-голямото неравенство подпомага икономическия растеж или подобрява нечие благосъстояние. Да, богатите вече могат да си купят по-големи имения и да организират по-скъпи партита. Но това, изглежда, не ги е направило по-щастливи.

Непродуктивната надпревара

А в икономика, където победителят взема всичко, един от ефектите на растящото неравенство е, че най-талантливите завършващи висшисти са привлечени към като цяло непродуктивна надпревара за финансово състояние на Уолстрийт.

Накратко, подходът на икономистите за цена и ефективност - сам по себе си важна опора във фундамента на моралната философия - може да каже много за ефектите от нарастващото неравенство. Не е нужно да постигаме единодушие по всички философски принципи на справедливостта, за да признаем, че е довел до сериозни щети в скалата на доходите, без да създаде значими противостоящи ползи.

Никой не спори, че нарастващото неравество е необходимо в името на справедливостта. Така че може би би трябва да се съгласим просто, че това е нещо лошо - и да се опитаме да направим нещо по въпроса.

Oще: адам смит  благосъстояние  доходи  икономика  инфлация  средна класа  ставка  философи 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.07.2010, 13:10

2 чичо | 27.10.201009:38

Извинявам се за правописните грешки. Примерно "змеЙовете" е правилно, а неправилно сега не мога да го напиша?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.07.2010, 13:10

1 чичо | 27.10.201009:35

Науката Икономика е като змеьовете от приказките. Такова животно няма. Или по скоро не е наука! Не почива на строги научни анализи, няма строги научни правила. Нещо като фокусничеството - илюзии, манипулация, измама. Всъщност аз не знам какво учат кандидат икономистите. Единственото точно нещо при тях е счетоводството. Другата дисциплина която би трябвало да изучават е "Психология на пазара" Ако я няма, да я направят и изучават. Другото което трябва да се изучава е "Интервенции на Държавата в условия на ппазарна икономика". Тоест, абсолютната свобода на пазара е вредна и би следвало да се изучават методите за влияние върху него. "Управление на кризите. Предизвикване и методи на възпрепястване". Аз не знам да се изучава нещо такова у нас, но навън явно има специалисти по тези неща. Защото американците си изнесоха кризата. Наравиха и невъзможното, тежеста и отговорноста за техните глупости, да се понесе от целия свят. Но успехете им са временни, тъй като доларът няма пълно покритие, а апетитите им са прекомерни. И един ден балонът се пука. На останалите все някога ще им писне да плащат чуждата сметка.
   

оценка

+0 -0