От ГЕРБ с любов | webcafe.bg
Webcafe

От ГЕРБ с любов

Димитър Събев 26.03.2012, 08:10 (обновена 28.03.2012, 14:31)
Симеон Дянков

Снимка: © Sofia photo agency

Плащането на дълга по формулата 3 в 1

Маниакално предпазлив ли е българският финансов министър Симеон Дянков, или чисто и просто се страхува да се обърне към международните пазари, за да рефинансира външния ни дълг?

Ниският като дял в БВП публичен дълг се сочи за силна страна на финансовата ни система: за България той в края на януари е 14.3% (5.9 млрд. евро) при над 80% за Европейския съюз. Това обаче може да се разгледа и като наш недостатък: не успяваме да се възползваме от капиталовите пазари и от това страда икономическото ни развитие.

Когато Дянков предлага формулата "3 в 1", тоест да потърси от външните пазари само една трета от назряващата сума, трябва да знаем, че другите две трети ще се отнемат от българската икономика. Цената на изтеклите пари е изоставащ стандарт на живот.

Колко пари дължим

По глобалните български облигации, които са с падеж на 15 януари догодина, страната ни дължи точно 818.465 млн. евро. Но тогава трябва да бъде платена и последната лихва за периода, така че общата сума е 880 млн. евро, 1.72 млрд. лева.

Бюджетният дефицит на България се очаква да е 1.092 млрд. лв. Очаква се с оптимизъм, тъй като надеждите в европейските фондове са двойно по-големи, отколкото миналата година, но да кажем, че дефицитът ще се ограничи в това число. Грубо още 450 млн. лв. до началото на 2013 г. са падежите по ДЦК на вътрешния пазар; има и лихвени плащания.

Като се абстрахираме от втория транш глобални облигации за над 1 млрд. долара, които ще узреят на 15 януари 2015 г., общата финансова нужда на държавата до началото на следващата година се оказва поне 3.3 млрд. лв. (ако не изскочи още някой заек от шлема на енергийните мегапроекти).

Насреща би трябвало да стоят парите от фискалния резерв, който обаче чувствително намаля в последните три години, ограничавайки се вече до (не)прикосновените запаси. Финансовият министър поиска да заколи кравата - дадоха му козата и ще подмени 30% от средствата в Сребърния фонд с държавни облигации. Парите, които ще вземе в замяна на държавните лихвоносни хартийки, са близо 630 млн. лв.

Вероятно още толкова ще се опита да получи Дянков от вътрешния пазар на ДЦК. С продажба на държавно имущество сумата би могла да нарасне, но потенциалът на всички вътрешни източници трудно ще надхвърли 1.5 млрд. лв. Тоест България ще трябва да пласира на световните пазари облигации за поне 1.8 млрд. лв., или 900 млн. евро.

Толкова е и падежиращият дълг. Ако Министерството на финансите тръгне да обяснява, че прави ударна приватизация или харчи парите на Сребърния фонд с цел да плаща завещания му външен дълг, не трябва да вярваме. Цялата гама от операции за набиране на пари сега се налага, за да се запълни бюджетната дупка.

От ГЕРБ с любов

Чак след сериозен политически и обществен натиск върху финансовото ведомство да разкрие откъде ще намери недостигащите милиарди, Симеон Дянков повдигна лекичко покривалото: ще емитираме неопределено количество 5 и 7 годишни глобални облигации; срокът за това е до юли, най-вероятно през май или юни. Този половинчат отговор обаче повдига повече въпроси.

При всеобща тенденция към дългосрочен публичен дълг, защо новите облигации да не са 10 - годишни, както предишните? Матуритетът на дълга едва ли е избран случайно. Най-невинното предположение: доходността по 10-годишния дълг е обща световна финансова оценка за правителствата; Дянков я заобикаля - заедно с неприятните съпоставки.

Обслужването на 5 - годишен дълг ще е малко по-евтино от 10 - годишния, но топката се търкулва двойно по-близо. Ако ГЕРБ се надява да управлява още един мандат, горещият картоф отива директно в непосредствените им наследници.

Завещаване на дългове на „следващите" явно е традиция в българската политика, но ГЕРБ добави своя почерк, след като изхарчи фискалния резерв. Горното разбира се са спекулации, възможно е министерството да си е направило внимателни изчисления.

Игра на врачки

По-интересното е: защо „до юли"? Може би Симеон Дянков мисли, че след това условията на международните пазари рязко ще се влошат? Испания ще фалира?

Далеч по-неприятно е предположението, че министърът очаква към края на годината външните кредитори да видят как българските финансови резерви са се стопили. А фискалният ни резерв е условието да получим изгоден заем в чужбина - това впрочем са първите международни коментари за Дянковите намерения.

Дянков намери неочаквана подкрепа от „кръстника" на българския външен дълг Милен Велчев, който също твърди, че времето за емитиране на облигации сега било особено подходящо. Това услужливо съгласие изглежда по-скоро мечешка услуга, тъй като през 2002 г. Велчевият избор на време коства на държавата вероятно милиард.

Дянков може би ще ни излезе по-евтино, 50 млн. лв. Толкова приблизително са допълнителните лихви, които ще трябва да платим, теглейки дълг половин година по-рано от времето на падежа, ако действително успеем да получим пари с 5.5% лихва.

Нормалната операция по пласиране на външен дълг би трябвало да се състои в самото начало на 2013 г., а изборът на инвестиционен посредник да бъде направен през есента на тази. Дали Дянков се е поддал на вътрешния политически натиск, включително от агресивния Стоян Мавродиев от КФН, дали наистина има притеснения, че рискът в Европа ще нарасне през лятото, дали го е страх от провал на аукциона и иска да му остане повече време за реакция - можем само да гадаем. Фактите говорят, че избързваме с повече от половин година и това ще ни струва пари.

Цената на парите не е само лихвата

Най-големият укор, който можем да отправим към Дянков обаче не е свързан с матуритета и избора на време - а с кредитора, към когото се обръща. Вместо действително да потърси пари от чуждите пазари, по думите му една много лесна задача, министърът вади живи пари от България. Така той директно лишава икономиката от кръвоснабдяване.

Не само че Дянков ще посегне на резервите от Сребърния фонд, ще активизира вътрешния пазар на ДЦК (има идея да се пласират държавни облигации масово сред гражданите) и ще продаде до 20% от българската енергетика.

Външният ни дълг, оказва се, никак не е външен. 550 млн. евро - 67% от цялата емисия глобални облигации - се притежава от резиденти. Банките и пенсионните фондове на една страна са типичен купувач на нейния дълг, но две трети вече изглежда твърде много.

Това дава някакво обяснение за странната Дянкова акция за лихвите и таксите на банките, която заглъхна толкова бързо, колкото гръмка беше в началото. Сякаш по един свой си начин каза на банкерите: „Ще купувате от новия дълг, защото ..."

Въпроси, въпроси ... Дали действително никой в чужбина не иска да ни даде пари? Или образът на финансовия отличник на Европейския съюз е само за вътрешна употреба.

Oще: бвп  дцк  дълг  ес  живот  икономика  милен велчев  облигации  пазари  симеон дянков  стандарт  фискален резерв 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

3 Чинчифон | 27.03.201217:05

Kirmetz,
нито една от държавите,които си изброил поименно,не влиза в състава на BRICS.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.03.2012, 22:48

2 Kirmetz Kirmets | 26.03.201222:50

То понеже другите са по-учени успяха да изведат държавите си от криза: Гърция, Испания, Ирландия, Португалия, Исландия, Италия, Унгария, Литва, Латвия - да продължавам ли. Лесно е да се философства, нещата не са така лесни, както изглеждат. Намига
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

1 Чинчифон | 26.03.201212:33

Днес свободни пари имат само онези,срещу които ни поведоха ГЕРБ и Бойко Борисов.Те са BRICS.А родните "граждани за европейско развитие" се продадоха на САЩ за да ни тласнат направо в окото на световната криза.Но те не са виновни,защото интелекта не се придобива с телевизионна и медийна реклама или с политическа козметика.Трябва им повечко четене и...мислене! Много щастлив
   

оценка

+5 -0