Да се простираме според чергата си, или защо ни е рано за еврозоната | webcafe.bg
Webcafe

Да се простираме според чергата си, или защо ни е рано за еврозоната

Димитър Събев 26.04.2010, 09:37 (обновена 27.04.2010, 16:36)
Жан Клод Трише

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише даде да се разбере, че заради гръцката криза ще бъдат доста предпазливи при приемането на нови членове...

В предишната си статия тук споменах за сериозната макроикономическа школа, свързана с името на Милтън Фридмън, според която във време на депресия политиците не трябва да правят нищо повече от това да дават бодри интервюта. Така че съм склонен да разбера министър Симеон Дянков и дисонанса между неговата оценка за европейската оценка за българската конвергентна програма по пътя към еврозоната, и самата тази европейска оценка.

Както се казва, на никой не му е лесно, когато приходите намаляват. Но малкият гаф с няколкото милиарда бюджетен дефицит, изплувал от дълбините на Тройното управление, действително изглежда незначителен на фона на повтарящата се грандиозна схема, с която управляващите мътят главите на българския народ. Говоря за следната политическа манипулация:

На народа да се постави голяма и трудно постижима цел, за да си налягат хората парцалите. Тази цел се представя като национален идеал, който оправдава всякакви противоречиви политикономически решения, уж взимани с оглед на „националната цел".

Критикарите трябва да си затварят устите, защото стават национални предатели. Ръцете на политиците са отвързани за известна фриволност. Заетостта и доходите остават на заден план на фона на достигането на граала, който все някога ще донесе щастие, чест и благополучие - ако полагаме достатъчно усилия и проявим нужните аскетизъм и себеотрицание, за да го грабнем.

Подобна заветна национална цел правителството на ГЕРБ днес отново ни поставя с оглед приемането ни в еврозоната.

Читателят веднага ще прецени, че този подход в управлението на народа изобщо не е нов за България. По-рано ставаше дума за „националния идеал" териториално обединение на българските земи. След това за модернизацията на българското стопанство. После за индустриализация по съветски образец. Само да построим социализма, и ще живеем добре - повтаряше пропагандната машина, докато трудовакът си режеше

с джобно ножче салама „Камчия" върху вестник „Работническо дело"

После като Цел беше обявено превръщането на страната ни в енергиен център на Югоизточна Европа. Създадохме Българския енергиен холдинг и той светкавично глътна милиони от бюджетния излишък, иззет от българската икономика. Докато населението неумолимо намаляваше, а енергийната ефективност на родната икономика оставаше най-най-лошата в Европа (тоест консумацията на енергия очаквано ще спада), тържествено подписвахме и правехме първи копки на грандиозни енергийни обекти. Никой не реагира, че електричеството се изнася на цени под тези на вътрешния пазар, а понякога дори и под себестойност.

Пътят към членството на България в ЕС години наред успешно оправдаваше противоречивите политически решения. После се натискахме да сме отличниците в Европа по бюджетна дисциплина. Е, похвалиха ни, а сега какво? Предишното ни послушание не омилостиви Брюксел да не повдига процедура срещу бюджетния ни дефицит със задна дата.  

Сега моето предложение е политиците най-сетне да позволят на бизнеса и домакинствата да си починат от преследването на велики цели, след като само преди три години страната ни успя да получи членство в Европейския съюз.

Объркването около срещата на европейските финансови министри в Мадрид ме накара да прегледам по-внимателно конвергентната програма на България за 2009 - 2012 г. Всъщност този документ е много полезен и разумен, въпреки странните идеи за дългосрочно поддържане на 0.5% бюджетен излишък. Недостатъкът му е, че се гради върху грешно предубеждение: за да влезе България в еврозоната, всякакви лишения, ограничения и унижения са оправдани.

Наскоро министър Дянков отбеляза в интервю: от влизането в еврозоната България ще спечели много, в следните насоки: освобождаване на валутния резерв, който може да се инвестира в инфраструктура; автоматично понижаване с няколко процентни пункта на лихвите по кредитите; повишена сигурност.

Смятам, че в настоящия момент България ще загуби поне толкова от въвеждането на еврото, колкото и ще спечели. Дори не говоря за добре известния факт, че с евро страната ще се лиши от дългосрочните приходи от управлението на валутните резерви, които приходи възлизат средно на около 100 млн. евро годишно.

Първо, ръстът на цените след въвеждането на евро у нас ще е сериозен. Евро инфлацията всъщност ще е първата реална проява на конвергенция (сближаване към сливане). От този процес ще загубят най-вече служителите, които са в бюджетната сфера, както и пенсионерите.

Второ, много съществено, въвеждането на евро ще доведе до изтичане на чужди капитали от България, които са вложени тук заради по-високата лихва, която предлага левът.

И да възразя на министъра, понижаването на лихвата по държавния дълг не е пряко следствие от членство в еврозоната, както демонстрират Гърция и Португалия. Какво ни кара да считаме, че на частния пазар на дълг инвеститорите изведнъж ще погледнат на България като на балканската Германия?

Не на последно място, може би съм малко старомоден, но предпочитам да ме поканят, отколкото да се натрапвам. Международната дипломация неслучайно остава старомодна материя; в обществото на народите преследването на финансов интерес за сметка на националната чест често се посреща с пренебрежение.

Да вървим към евро в този момент означава да се простираме не според чергата си. Пропастта в доходите, които у нас са средно 300 евро месечно, а в най-новата членка на еврозоната Словакия средно 750 евро (в Словения, за сведение, 1440 евро),  ще има редица отрицателни последици, включително засилено чувство на национална непълноценност. Негативните демографски и психологически ефекти от статута на най-бедна страна в ЕС засега частично се смекчават от поддържането на национална валута.

Нещо повече: въвеждането на евро в този момент ще има негативен ефект върху производството (или колкото е останало в България от последното). С евро производствените разходи у нас рязко ще нараснат, защото по показателя реален ефективен валутен курс, измерващ разходите на труд за единица продукция, стойността на лева е значително надценена! Тоест заплащайки на българските работници и доставчици в лева, производителите, които изнасят част от продукцията си навън, обират ефекта от изкуствено поддържаната по-висока стойност на нашата валута и формират някаква международна конкурентност.

Също така, продавайки на вътрешния пазар, те с добра норма на печалба могат да поддържат ценово равнище, което е поносимо за равнището на доходите ни и съпоставимо с китайското продуктово цунами. Производителите у нас като цяло заплащат за производствените фактори (с изключение на капитала) доста по-малко, отколкото в еврозоната. Преходът към разплащане в евро ще им отнеме това предимство.

Разберете ме правилно: аз с двете си ръце гласувам за членство на България в еврозоната. Сам по себе си валутният борд е колониална мярка, която пречи на износа и облагодетелства вноса. Но както демонстрират Чехия, Полша и Унгария, не е задължително да се прибързва. Първата ни задача във връзка с въвеждането на общата валута действително е конвергенция на нашата икономика с тази на еврозоната, в три главни насоки: 1) институционална зрялост; 2) сближаване на доходите; 3) постигане на съпоставимо технологично равнище.

Прибързването ще е болезнено за населението и опитващият се да се закрепи бизнес.

Но както читателят сам разбира, приемане на евро означава силен коз за ГЕРБ в предизборното надцакване. Означава и освобождаване на над 4 млрд. евро валутен резерв. Субективният фактор със сигурност също е в сила: премиерът може би желае да остане в ума и сърцата на хората като човекът, въвел еврото в България. Както казваше баба, комунистите докараха електричеството. Може би Борисов очаква днешните госпожици след време да говорят за него: еврото въведе Генералът.

Днес, при нашето бедно и ударено от кризата състояние, това е възможно единствено с напомпващи бюджета мерки. Вероятно в един момент толерантността на народа към героични цели ще се пречупи и хората ще поискат да заживеят малко по-добре: почти като „грешния, „провалил се", но всъщност благоденстващ грък. Тогава усилията, положени за създаване на новата управляваща партия в България ще се окажат напразни, което е голям, нежелан социален разход. При наличието единствено на тройната алтернатива, засега искрено желая на премиера и екипа му да не проверяват докъде може да стигне търпението българско. Предвид нашето дередже, Борисов може да остави светла диря и без да натиска толкова настойчиво евро педала.

Ако имаше кой да ме чуе, бих предложил мерките на правителството след второто полугодие да се насочат към създаване на повече богатство в българската икономика. Борбата със сивия сектор е стъпка в добра посока, но пътят трябва да продължи със задействането на справедливи механизми за генериране на просперитет на домакинствата и предприемачите. Държавният бюджет, европейските политики и стабилната валута трябва да бъдат средство, а не цел.

Oще: бюджетен дефицит  герб  евро  еврозона  ес  лев 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.