Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Санирай трудно

Ако се осъществи, програмата за саниране ще се превърне в най-мащабното национално усилие в България след 1989 г. Снимка: Getty Images
Ако се осъществи, програмата за саниране ще се превърне в най-мащабното национално усилие в България след 1989 г.

Големите планове на ГЕРБ за саниране на всичко, което може да се санира в България, изглеждат провалени още преди да е започнало осъществяването им.

На 15 януари приключва програмата на Министерството на регионалното развитие за подобряване на енергийната ефективност на жилищата в страната. Въпреки че тя имаше осигурено финансиране на стойност 2 млрд. лв. и покриваше 75% от разходите за саниране, от 2007 г. до този момент със средства от нея са обновени само 4 жилищни сгради.

Как след този неуспех се очаква да успее новата програма? Макар разходите за саниране вече да се покриват изцяло от държавата, проблемът не е в цената, а в мисленето.

Кандидатстването по новата програма започва след края на януари, докогато трябва да са готови методическите указания за общините и необходимите образци на заявленията за саниране.

Финансирането е изцяло за сметка на държавата. Към Българската банка за развитие ще се създаде целеви фонд с държавна гаранция на стойност 1 милиард лева. Неговата цел ще е да привлече финансов ресурс от международни финансови институции за осъществяването на програмата. Парите ще минават през общините, като бенефициенти ще са сдруженията на собствениците. За целта те трябва да се регистрират по БУЛСТАТ.

Тук се сблъскваме с първите проблеми. За да се кандидатства, най-малко 67% от собствениците на жилища в сградата трябва да дадат съгласие и да изберат управителен съвет. Програмата се отнася само за блокове с минимум 36 апартамента. В много от тях обаче вече е извършено частично саниране. Така хората, който вече са дали пари за подобряване на енергийната ефективност на жилищата си, на практика ще бъдат ощетени.

По-малките жилищни сгради ще се санират със средства по новата програма "Региони в растеж".

Предвидените мерки са амбициозни

Не става въпрос само за подмяна на дограма и поставяне на топлоизолация. Ще се укрепват основите на сградите, общите части ще бъдат обновени, водопроводите и вътрешните инсталации ще бъдат подменени. Предвижда се дори поставяне на соларни панели, там където е възможно. Въпреки че първоначалните планове не предвиждат смяна на асансьорите, след няколкото фатални инцидента с остарели асансьорни инсталации в страната, вече се говори за финансирането и на такава мярка.

Програмата наистина ще помогне на хората, въпреки че едва ли ще има особена икономическа полза от нея.

С оглед на това, че голяма част от блоковете в страната са в напреднал етап на амортизация, удължаването на експлоатационния им срок и санирането ще вдигнат цените на имотите и ще подобрят чувствително условията на живот в тях. В същото време създаването на управителни съвети и регистрирани сдружения на собствениците ще даде възможност за по-ефективното управление на сградите.

Но ще могат ли собствениците да постигнат съгласие? Досегашният опит показва, че това е малко вероятно.

Българите са индивидуалисти. Като следствие от комунизма, където държавата следеше всички и последвалия хаос на прехода, в който хората оцеляваха на принципа всеки за себе си, сдружаването, общото усилие, чувството за част от общността не са особено силни в съзнанието на гражданите.

Това е основното обяснение за провала на предходната програма, в която държавата осигуряваше 75% от необходимите средства. Липсата на усещане за общност ще бъде и причината за вероятния неуспех на новите мерки за саниране. Програмата трябва да обхване 1 123 хиляди апартамента в над 70 хиляди панелни и ЕПК блокове. Ако се осъществи, тя ще се превърне в най-мащабното национално усилие в България след 1989 г.

А подводните камъни са много.

Не само, че българите трудно приемат да зависят юридически от съседите си, но и корупцията обхваща всички сфери на държавата и обществото. Дори собствениците да се споразумеят и да подадат документи за саниране в общината, решението за изпълнител на проекта ще се взима от общинската администрация, която ще осъществява и последващия контрол.

Досегашният опит в този тип обществени поръчки въобще не е добър. Няма да е учудващо, ако местни фирми без никакъв опит, създадени дни преди края на сроковете за тръжните процедури, изненадващо получат финансираните от държавата проекти за саниране.

Кой ще спечели от цялото начинание?

При идеалния сценарий, в който собствениците на имоти се обединяват в юридически сдружения и поръчките за саниране взимат най-добрите фирми, печеливши ще бъдат мнозинството от българските граждани и част от дружествата в строителния бранш.

След кризата през 2009 г. сградното строителство е в дълбока криза. В същото време усилията за обновяване и изграждане на пътната мрежа доведоха до ръст в инженерния сектор. Така през 12-те месеца до ноември миналата година в сферата на обществената инфраструктура има ръст на строителната продукция с 10%. А при строителството на сгради е налице спад с 5%, по данни на НСИ. Програмата за саниране без съмнение ще промени тази тенденция.

По-интересно е кой ще загуби от нея? За целта трябва да погледнем от по-високо и да обхванем картината на макроикономическо ниво.

На първо място, тъй като е финансирана от държавата, тази програма ще се изплаща с парите на данъкоплатците. Тя съвсем не е безплатна за българските граждани. Идеята очевидно е поне част от средствата да бъдат възстановени с мерките по Протокола от Киото, като намалението на емисиите от парникови газове бъде предоставено на развити европейски държави срещу инвестиции в българската икономика.

Но тук става въпрос и за приоритети. Защо държавата ще инвестира ограничения си финансов ресурс в непроизводствени активи?

Санирането на панелните блокове няма да ускори растежа на икономика, нито ще повиши нейната конкурентноспособност.

Новите пътища подобряват търговските връзки и имат положителен ефект върху мобилността на работната ръка и туризма. Обновяването на панелните блокове ще донесе полза само на ограничен кръг от предприемачи. Има много по-добри начини да се инвестират няколко милиарда лева, като технологични и индустриални паркове, обществена инфраструктура, научни разработки и реформи в различни сфери, например образование и здравеопазване.

И накрая стигаме до отрицателните икономически ефекти от санирането. В една пазарна енергийна система те биха били силно ограничени. Но българската енергетика не работи на пазарни принципи. Санирането ще доведе до намаляване на емисиите парникови газове чрез по-малко потребление на енергия.

А тъй като динамиката на производството е силно ограничена от регулациите и дългосрочните договори, дефицитът в системата на енергетиката рязко ще нарасне. Ако програмата за саниране се осъществи изцяло и по-най-добрия начин, нещо, което е малко вероятно, разходите за отопление и електрическа енергия на повечето битови потребители ще намалеят с до 50%. Тези икономии обаче ще са за сметка на дефицита в системата на енергетиката, който ще се удвои, достигайки 2 млрд. лв. годишно.

В момента енергийната криза в страната е отложена с фалита на ТЕЦ "Варна". Централата осигуряваше 60% от студения резерв в националната енергийна система. След санирането ще трябва да бъде спряна друга голяма мощност, за да се преодолее нарастването на производствените излишъци в енергетиката.

Разбира се, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране може да реши проблема като рязко повиши цените на електрическата и топлинната енергия. Но тогава ефектът от санирането за гражданите ще е по-скоро негативен.

Добрите намерения на държавата и в този случай не водят към добри резултати. Ако парите за саниране все пак бъдат изхарчени по предназначение, вместо да останат неизползвани или да потънат в нечии дълбоки джобове, то ефектът ще е голяма крачка към фалити в енергетиката. В случай, че програмата претърпи неуспех, то за пореден път сериозни усилия и средства ще бъдат пропилени напразно.

 

Най-четените