Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В пенсионната система вече няма нищо солидарно

Ако идеите на финансовия министър Симеон Дянков бъдат приети, България ще е единствената страна в света, която прави пенсионна реформа с промени в преходните и заключителните разпоредби на един закон, без широка обществена дискусия, финансови изчисления и дългосрочна визия Снимка: Sofia photo agency
Ако идеите на финансовия министър Симеон Дянков бъдат приети, България ще е единствената страна в света, която прави пенсионна реформа с промени в преходните и заключителните разпоредби на един закон, без широка обществена дискусия, финансови изчисления и дългосрочна визия

През 2010 г. след мъчителни преговори, продължили почти цялата година, ГЕРБ договори пенсионна реформа с уж далечен хоризонт на внимателни промени до 2025 г., които уж щяха да стопят огромния дефицит в пенсионната система още през 2017 г. Тогава още никой не знаеше, че Европа ще влезе в най-тежкия си период след Втората световна (по думите на Ангела Меркел), но всички знаеха, че идват избори. Затова никой не слушаше експертите, които предупреждаваха, че макар и плавно, стаж и възраст трябва да се вдигат заедно.

Да припомним какво се случи: правителството вкара законопроект за вдигане на стажа с 3 години, като първата стъпка беше ударна - с цяла година от 2011 г. Синдикатите изкараха на улицата хората си и само след един ден протести правителството се огъна, изтегли законопроекта и вкара нов. Може да се спори дали фактът, че той беше толкова дългосрочен, на практика не представлява чист отказ от реформи - вдигането на пенсионната възраст беше оставено за 2021 г., а стажът трябва да започне да расте с по 4 месеца от 2012 г.

Но в предизборната година финансовият министър Симеон Дянков нямаше смелостта да каже, че "трябва да се мисли дългосрочно, а не за един два-месеца стачки". Тази дързост му дойде след изборите и сега сред управляващите се говори за шоково вдигане на възрастта за пенсиониране с една година още от 2012 г., а може и с повече. Колко точно никой не знае, защото кабинетът реши да си спести дискусиите и вкарва фундаменталната промяна директно в парламента с преходни и заключителни разпоредби на друг закон - за бюджета на държавното обществено осигуряване. И нагло обясни, че от промяната ще пострадат някакви 15 000 нови пенсионери, но пък ще се увеличат минималните пенсии на 700 000 души. С по 9 лева.

Ако ГЕРБ не промени последните си идеи, България ще стане

единствената държава, предприела радикални промени в правата на огромна група от хора заради едни 9 лв. повече доход на друга. Този "подарък" няма да е от джоба на премиера, както обикновено обича да го представя той, а от хора, осигурявали се и по 40 години, на които ГЕРБ ще отнеме правото да се пенсионират.

За съжаление обаче проблемите на пенсионната система у нас са другаде и не се измерват с 9 лв. Огромната тежест върху бюджета на НОИ идва от ранното пенсиониране. У нас то от изключение е превърнато в правило - по трета категория труд (същата, за която догодина се вдига възрастта за пенсия) през 2010 г. са се пенсионирани 41.9% от всички нови пенсионери. Останалите 58.1% са намерили начин да надхитрят системата и да се пенсионират рано.

Още по-невероятни са данните за мъжете - от новите пенсионери миналата година едва 21% са се пенсионирали при трета категория труд, т.е. 79% са се възползвали от опциите за ранно пенсиониране през МВР, МО и останалите тежки професии.

Недосегаемостта на силовите министерства и техните привилегии при това управление вече надхвърля всички граници на допустимото. Многократно сме посочвали тези данни, но да ги дадем още веднъж - всички хора от реалния сектор издържат тази прослойка недосегаеми чрез своите данъци и осигуровки. Тези служители не плащат осигуровки от джоба си, но излизат най-рано от всички в пенсия и я получават най-дълго. Държавата дава за тях 200 млн. осигуровки, а пенсиите им струват 500 млн. лв. на година.

Военни, полицаи и съдебна система ще продължат и догодина да се пенсионират свръхрано и да вземат до 20 заплати накуп като обезщетение. Единственият "кощунствен" текст, който се промъкна до парламента, но не се знае дали ще оцелее там, е, че и за тези хора стажът догодина се увеличава с 2 години от 25 на 27 г. Заради което пък полицаи и военни стягат редиците за протести. Дори и текстът да мине обаче, промяната е козметична, защото при тези категории пак няма да има минимална възраст на пенсиониране.

В огромната армия от млади пенсионери всяка година се вливат и хората с инвалидни пенсии. Пенсионирането през ТЕЛК е най-ефикасният начин за придобиване на постоянен доход в кризата, писа "Сега" преди месец. 40% от новоотпуснатите пенсии през второто тримесечие са инвалидни. Колко опасно е това, става ясно от още малко данни - това е единственият вид пенсия, който продължава да се увеличава, докато "обикновените" пенсии за стаж и възраст намаляват.

Т.е. инвалидните и обикновените пенсионери вече са катастрофално близко като брой. Едните се увеличават спрямо първото тримесечие от 14 890 на 19 800, другите намаляват от 32 320 на 26 926 (става дума за нови пенсионери). Колко здравословен процес е този, говори една друга тревожна статистика - сред инвалидните пенсии повече от половината (53%) са за намалена работоспособност между 50 и 71%, а това е типът, който най-лесно се фалшифицира.

Общо инвалидните пенсии към края на юни са 865 700

Държавата има безброй механизми да затегне това кранче за източване на НОИ, но нито едно правителство досега не е имало волята да го направи. По-лесно е да накажат коректните граждани.

От друга страна, сиромахомилският устрем да се вдигат все вдовишки добавки и най-ниски пенсии изкривява тотално смисъла на пенсионната система. Държавата и сега дава по 150 млн. лв. от бюджета, за да осигури минималната пенсия на над 500 000 българи, които нямат достатъчно осигурителен принос дори за нея. Така тя награждава тези, които са внасяли по-малко в НОИ, но не прави нищо за актуализиране на доходите на останалите, които имат по-големи пенсии, защото са били по-коректни към системата - внасяли са повече и по-дълго време. Това само срива още повече доверието към общественото осигуряване и води до пълна демотивация да се участва в него. Защото да се вземат пари от едни хора, които честно са си внасяли осигуровките, за да се осигуряват привилегии на други, не е нито справедливо, нито солидарно.

Хората с най-ниски доходи могат да бъдат подпомогнати чрез редица други инструменти, с които разполага държавният апарат. ГЕРБ например може лесно да промени диференцирания минимален доход за пенсионерите, така че тези 9 лв. повече да се платят оттам, откъдето трябва - социалното подпомагане. Така те наистина ще отидат само за пенсионерите с пари до 136 лв., защото сега ще ги получат и хора, чиито пенсии наближават 200 лв. благодарение на различни неприсъщи на пенсионната система добавки.

Още повече че голяма част от тях вече получиха допълнителен предизборен бонус от ГЕРБ с вдигането на вдовишката добавка, пак с обяснението "да помогнем в кризата на 700 000 от най-уязвимите възрастни хора, останали сами". Догодина това ще струва на бюджета на НОИ 100 млн. лв. повече. Общо за вдовишки добавки ще трябва да се платят 400 млн. лв. през 2012 г. Това обаче е социално подпомагане в чист вид и няма въобще място в НОИ.

Идеите за "реформа на пенсионната реформа" (по Симеон Дянков) се пръкнаха изневиделица преди 2 седмици и бяха смехотворно обяснени с "прясно появили се числа" от НОИ, които показват, че всъщност 70% от българите работят 2-3 години над пенсионна възраст, искат да се трудят повече и за тях вдигането й няма да е наказание, а едва ли не награда.

Не е ясно откъде Дянков взема тези цифри, защото в официалния статистически годишник на НОИ за пенсиите пише: От работилите до последно действително 70.3% имат с около 3 г. по-дълъг стаж от изискуемия, но това е най-вече заради факта, че не са стигнали пенсионна възраст. Иначе, ако бяха изпълнили и двете условия за пенсиониране, без да упражнят правото си, щяха да получават по-високи пенсии с 3%. Но такива вземат едва 29 000 души от 2008 г. до сега.

Средният осигурителен стаж е 38 г. за мъжете при 37 г. изискуем и 36 г. при жените при 34 г. А около 1/3 от новите пенсионери през 2010 г. не са успели да изпълнят условията за стаж и са се възползвали от правото на пенсия на 65 г. при минимум 15 г. труд. И в крайна сметка средната възраст, на която у нас излизат в пенсия мъжете е 60 години и 5 месеца, а жените - 60 години и 4 месеца. Да споменем пак военни и полицаи: за мъже - 48 години и 5 месеца, за жени - 55 години и 6 месеца. И да се върнем на обикновената трета категория: мъже - 64 години и 2 месеца, жени - 61 години.

Накрая простата калкулация показва, че ако от т.нар. предвиден дефицит на НОИ, който за догодина е близо 2 млрд. лв., се извадят 300 млн. лв. за необезпечените големи пенсии на военни и полицаи, 400 млн. лв. за вдовишки добавки, които са си социално подпомагане в чист вид, и още 300 млн. лв. за различните пенсии, несвързани с трудови дейности, изведнъж прословутият дефицит се оказва наполовина. И ако използваме елементарния начин на ГЕРБ за правене на политика чрез бакалски сметки, можем смело да кажем, че ако това се случи, ще сме преполовили реформата.

А иначе радикална пенсионна реформа в България трябва да има, но мерките трябва да са плавни, така разположени във времето, че да имат дългосрочен ефект, без да наказват хората и да бъдат съпроводени със спешни и решителни мерки за връщане на доверие в системата. Не на последно място сред тях е падането на тавана на пенсиите. Защото е смешно сравнението ни с Европа, където България наистина е с една от най-ниските пенсионни възрасти, но с доказано най-ниската очаквана продължителност на живот.

 

Най-четените