Проектобюджет 2015 или как се погазват фискалните правила | webcafe.bg
Webcafe

Проектобюджет 2015 или как се погазват фискалните правила

Десислава Николова, Калоян Стайков* 30.11.2014, 16:55 (обновена 30.11.2014, 17:08)
бюджет

Може би е крайно време да се разпишат конкретни санкции в този закон при неспазването на всяко от заложените правила, защото в противен случай законът ще продължи да играе ролята на зле направено бостанско плашило, на което никой не обръща внимание

Преди дни Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2015 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2015-2017 г. Това, което се вижда на пръв поглед от двата документа, е, че за пореден път се погазва Закона за публичните финанси и по-конкретно, главата в закона, посветена на фискалните правила.

При това се погазват не едно, а няколко фискални правила - като се почне от правилото за касовия дефицит по консолидирания бюджет за 2015 г., мине се през това за начисления дефицит през 2015 г. и структурния дефицит през 2015 г. и се приключи със средносрочната прогноза за консолидирания и структурния дефицити до 2017 г.

По-конкретно, в Закона за публичните финанси, който е в сила от 2014 г., са залегнали редица фискални правила относно разходите, консолидираното бюджетно салдо и публичния дълг, които са разписани в чл. 22 - чл. 41. С проектобюджета се нарушават следните правила:

Средносрочна бюджетна цел за структурния дефицит - 0,5%; по изключение - не повече от 1% от БВП „при условие че размерът на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление" е под 40 на сто от брутния вътрешен продукт и рисковете от гледна точка на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски".

Консолидираният държавен дълг все още е под 40% и ако приемем, че рисковете за устойчивостта на публичните финанси са ниски, то максималният допустим размер на структурния дефицит е 1%.

Какво е разписано обаче в доклада към законопроекта за бюджета за 2015 г.?


Видно е, че средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит е далеч над 1% и не го достига дори и в последната година от прогнозния период. Тук е мястото да се отбележи, че законът позволява временно отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит „при провеждането на значителни структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост и при условие, че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор „Държавно управление" по чл. 25, ал. 2 (б.а. - 3%)."

Това условие, обаче, не е изпълнено, тъй като не се предвижда провеждането на значителни структурни реформи.

• Годишна цел - балансирано или положително бюджетно салдо по консолидирания бюджет на начислена основа или дефицит от не повече от 3% от БВП; при дефицит Министерският съвет определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо със средносрочната бюджетна прогноза.

Дефицитът на начислена основа за 2015 г. е около 3,1%[1] (т.е. над 3%), но по-сериозното нарушение на това правило произтича от средносрочната бюджетна цел, която не предвижда достигане на нулево или положително салдо до 2017 г. Напротив, планът за бюджетна консолидация е далеч от амбициозен и предвижда свиване на дефицита на малки стъпки от по 0,5-0,6% на година - до 2,6% през 2016 и до 2% през 2017 г.

• Годишна цел - балансирано или положително бюджетно салдо по консолидирания бюджет на касова основа или дефицит от не повече от 2% от БВП; при дефицит Министерският съвет определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо със средносрочната бюджетна прогноза.

Тук нарушението отново е двойно - планираният дефицит и на касова, и на начислена основа за 2015 г. е 3%, т.е. директно се нарушава правилото за 2% максимален дефицит на касова основа. Освен това средносрочната прогноза изобщо не предвижда достигане на нулево или положително салдо - напротив, до края на 3-годишния период се предвижда бавно намаление на дефицита - от 3% през 2015 до 2,5% през 2016 и 2,0% през 2017 г.

С други думи проектобюджетът нарушава фискалните правила за структурния и консолидирания дефицити в Закона за публичните финанси както за 2014 г., така и за целия период 2015-2017 г., тъй като стъпките за намаляване на дефицитите не водят до балансиране на бюджета в средносрочен план.

Приемането на фискалните правила в българското законодателство беше осъзнато и обмислено решение на предходното правителство на ГЕРБ, с което се показа ангажираност към водене на разумна фискална политика.

Нарушаването на фискалните правила още от първата година на действие на новия Закон за публичните финанси - който вече беше погазен с актуализирания бюджет за 2014, с неспазването на бюджетната процедура за 2015 г. и с проектобюджета за 2015 г. - показва отказ от фискална дисциплина и неспособност да се спазват собствените закони.

Може би е крайно време да се разпишат конкретни санкции в този закон при неспазването на всяко от заложените правила, защото в противен случай законът ще продължи да играе ролята на зле направено бостанско плашило, на което никой не обръща внимание.

[1] Тук трябва да се отбележи, че средносрочната прогноза на МФ не съдържа конкретни числа за целите за дефицита на начислена основа - те могат да се видят единствено на графика на стр. 98; от графиката е видно, че целта за начисления дефицит е с около 0,1% от БВП по-голяма от тази за касовия през 2015 и 2016 г.; през 2017 г. двете се изравняват на 2%.

* Авторите са анализатори от Института за пазарна икономика, на чийто сайт е публикуван текстът

 

Oще: бюджет  бюджет 2015  дефицит  дълг  закон за публичните финанси  правила 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.