Медвед пришёл, медвед ушёл | webcafe.bg
Webcafe

Медведь пришёл, медведь ушёл

Димитър Събев 15.11.2010, 08:43 (обновена 16.11.2010, 08:25)
Владимир Путин

Снимка: © Sofia photo agency

Политиката уби икономическата логика...

Неблагодарността е сред най-грозните човешки пороци. Това е реакция на слаби, бедни души - и народи. Цената на Освобождението през 1878 г. от 200 хиляди човешки живота говори, че в България на руския народ трябва да се издигат нови и нови паметници. Същевременно икономическата политика (тук ще се огранича до нея) на Москва към България определено не е добронамерена. Цифрите показват това много ясно.

За периода 2000 - 2009 г. търговският ни дефицит с Русия е 21.6 млрд. евро. Само за периода януари - септември 2010 г. сме касирали търговски дефицит с Русия в размер на 3.6 милиарда лева. На годишна база дефицитът ни с Русия за първите девет месеца нараства с близо 640 млн. лева.

Предпоставка за напрежение

Какво значат тези цифри? За първите девет месеца на годината БВП на България е 50.8 млрд. лева. Следователно дефицитът от търговията с Русия достига 7% от реалния ни БВП. Този дял например е равен на предвидените в бюджета разходи за образование и здравеопазване за цялата 2011 г. (общо 7.1% от прогнозния БВП). Мисля, че от повече сравнения няма нужда.

В петък китайската държавна агенция "Синхуа" написа следното по повод посещението на руския премиер Владимир Путин в България на 13 ноември: "Търговският дефицит на България с Русия е предпоставка за напрежение". Ако някой разбира от търговски дефицити, това определено е Китай - и разбира се САЩ. Американците са изчислили, че в търговията с Китай те формират дефицит от 200 млрд. долара годишно. На пръв поглед несравнимо повече - и все пак тази сума е само 2% от щатския БВП.

Нашите само шикалкавят

Руският дефицит на България е три и половина пъти по-висок, отколкото китайският на САЩ. Който поне малко се интересува от международна политика добре знае какъв шум вдига Америка: "Търговските дисбаланси застрашават световната стабилност" и т.н. А българските политици само шикалкавят.

Обнародваните миналата седмица стенограми от срещата Първанов - Путин през 2008 г., когато според чудесния израз "се ковеше големия шлем", показват, че този проблем е много добре известен на руската страна. И неслучайно - за първите девет месеца на тази година Русия реализира 2% от търговския си излишък в размер на 123 млрд. долара именно от бизнес с България. Твърде много, предвид размера!

Та да се върнем на Путин, тогава той успокоява българите: да, голям е излишъкът, но България все пак изнася за Русия по-благородни стоки, например една трета машини, 10% фармация, над 20% вино. А ние - само нефт и газ. Горките ние с нашите груби стоки... Това е като политиката на Големия вълк, който чука на вратата на къщичката на трите прасенца: Момчета, пуснете ме да вляза! Прияли са ми се пържоли, но иначе нищо лошо няма да ви направя.

Така или иначе имаме належащи нужди...

Разбира се, България така или иначе се нуждае от нефт и газ. Ако не от Русия, ще трябва да ги купи примерно от Либия, което е доста по-неприятно. Но доколкото си представям воденето на международна търговска политика, при развилата се ситуация трябва настойчиво да се  настоява за постигане на поне частично изравняване. Което на българските „социалисти" не им е стискало да направят, а останалите изглежда не са имали правилния подход.

Защото мога да кажа със сигурност, че при намиране на правилния подход условията за правене на бизнес с Русия рязко се подобряват. Има фрази, жестове, дългосрочно засвидетелстване на уважение, при което страната попада в списъка на добрите, дори да е в НАТО.

Тук обаче българските русофоби се възправят: какви са тези мечоци, че да се отнасяме по специален начин с тях - питат те и се позовават на англосаксонската деловитост. Тази гледна точка, която виждам в не един иначе образован и адекватен българин, е вредна отживелица. Та нали "англосаксонецът" Обама се покланя пред китайския президент, а премиерът на Китай казва директно в очите на европейците: вие не разбирате как мислим.

Неуместните -филства и -фобства

Лирично ще се отклоня - на малко места съм виждал повече злоба, отколкото в устата на българина русофоб. Русофилите пък не са по-приятни, тъй като на черното казват червено, само и само да оправдаят политиката на любимата Велика сила. Филството и фобството в глобалния свят са нещо толкова неуместно, че ще го нарека глупаво, но да продължим.

За мен е престъпление да влизаме в енергийния капан на Русия. Защото тя няма да ни надене златен шлем, а ще прокара огромни стоманени тръби. Аз пея след Боб Марли „Have no fear from atomic energy" , но след като първата ни АЕЦ беше построена от СССР, за втората можехме да поканим някой друг. Изобщо, крупните проекти, които съответстват на руския размах, са нещо от което вече трябваше да се научим да се пазим.

Всичко, за което днес се договаряме с Русия, е свързано с непосилни неустойки - няма връщане назад. Икономическата принуда на свободния пазар е много по-корава от СИВ. Ако евентуално някога решим, както се надявах, да развиваме зелена икономика, основана на образование, чисти производства, добри храни и напитки и интелигентен туризъм, ще плачем горчиво, че през Странджа минава петролопровод, през Черно море газопровод, в Родопите ВЕЦ до ВЕЦ, а на Дунава две АЕЦ.

Защо не мислеха за диверсификация отрано

И въобще - българските правителства, видели огромните дефицити от внос на нефт и газ, трябваше да помислят за енергийна ефективност и диверсификация още преди да сме почувствали газовата криза от 2009 г.

Но не би. Политиката уби икономическата логика. Интереси, интереси, интереси - и налице са само малки количества прескъпо заплащан ток от вятърни генератори, издигнати на най-неподходящите в ландшафтно отношение места. Впрочем хвалят ни за готовността да издигаме перки не други, а производителите на такива - Германия и Австрия, като за първите осем месеца дефицитът ни с Германия е 743 млн. лева, а с Австрия 490 млн. лева.

Но нека пак погледнем към Русия. Българската търговска дипломация трябваше да насърчи реципрочния износ и имаше възможност да го направи, ако знаеше вълшебната думичка. Тогава, вместо да се оставят десет години в изкуствена кома, българското земеделие и животновъдство можеха да получат достъп до обширни пазари.

Едва ли не Бойко Борисов беше първият български политик от години насам, който се опита да пробие руската стена от възмущение след преминаването ни към НАТО и ЕС. Борисов сериозно се заговори с бившия кмет на Москва Юрий Лужков за директни доставки на български зарзавати и бяло вино с кораби от Варна за Москва, по море и после по реки ... Ах, колко е характерно това за руския нереалистичен размах - и колко е типично, че седмици след това падна главата Лужкова.

Европейската атомна карта

Часове преди руският премиер да ни дойде на гости, "Газпром" намекна, че има готовност да свали цената на газа за България с 5-7%. Очевидно много искат руснаците да стъпят с атомна централа в Европейския съюз и да включат Гърция и Италия към газовата си мрежа. Те биха могли да спечелят повече в Азия, това е очевидно, но Европа ги влече. Тя за тях е цивилизационна цел. Сега е моментът да натиснем за поне частично балансиране на външната си търговия с тях.

А не само за евтин нефт и газ. Руските пазари са ни нужни и те не са недостъпни. Но пак казвам, с руснаците е много важно да имаш подход. Не е задължително да се напиваш от сутринта, за да се сключи изгодна сделка. Нужно е правилното отношение. Без да се шегувам, готов съм да съветвам нашите дипломатически служби как да се държат с Русия.

Премиерът пробва и нищо чудно накрая да уцели верния тон (интересно решение все пак беше вдигането на мощите на поклонение пред Путин), но колко трайни ще бъдат постиженията на Борисов? И ще донесат ли добро за България?

Суетни хвалби за износа...

Имаме навика да се хвалим в последните месеци, че износът вади икономиката ни от кризата. Суета. За последните две години до юни 2010 г. "ние" сме изнесли петролна продукция на стойност 2.929 млрд. евро, като от бизнеса на ЛУКОЙЛ у нас са останали само заплатите на работниците и 10% данък след счетоводните операции. Само едно руско предприятие дава над 11% от българския износ. Тоест не само вносът ни куца.

Кой може да обвини търговеца, че си гледа интереса? Всичко е законно: Русия продава, България купува. Кой може да оправдае купувача, че не си знае интереса? Явна е вината на българските политици. Сега Борисов иска да вземе от Русия висока цена за България. Но разберете, България не бива да се продава. За бъдещето на България говорим, не за русофили, русофоби и росомахи.


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.08.2010, 22:11

6 Moksha | 15.11.201016:53

За авторът какво да кажа. Ако и в другите насоки на живота е така сляп, се чудя изобщо как живее. Русофилството в България е такава пречка в развитието на страната, че е сравнимо само с природно бедствие. Аз анализи няма да правя, само ще кажа на неуважаемия автор, че бърка числа с цифри, което издава изключително ниска обща култура и липса на части от основното образование. Но това не е нищо пред основния проблем - васалническия манталитет. Много от нас заминаха в чужбина, защото още преди 10 години ни стана ясно, че в България ще се разиграе руския вариант на държавност и че няма да има надежда за нищо добро. След 10 години се оказа, че сме били прави. И никакви "цифри" (извинете ме за неграмотността на автора) няма да ни накарат да се върнем. България е за тези, които искат да живеят васални и мизерни. Останалите отдавна са минали през Терминал 2. Статията само допълва безкрайната депресия и разруха в тази държава. По-очевидно изчерпване на интелект няма как да се даде за пример.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.02.2010, 11:56

5 SILANCE | 15.11.201011:28

Да се чете "традиционно се премълчава при честванията му".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.02.2010, 11:56

4 SILANCE | 15.11.201011:25

Добре е да си припомняме това стихотворение на Дядо Вазов,както и по-рано появилите се произведения на Г.С. Раковски за непрекъснатите ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ опити на русия да ни зароби.Дали си отмъщават,че сме им дали религия и език и така от орда са се превърнали в народ?
За писаното от Раковски много рядко /почти никак/ се споменава.Дядо Вазов е бил забранен след 1944 г.,а твърдяното от Левски,че:"Който ни освободи,той ще
ни зароби!",при честванията му!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2010, 22:12

3 Nevena Sybeva | 15.11.201011:18

много точно:
крупните проекти, които съответстват на руския размах, са нещо от което вече трябваше да се научим да се пазим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 16:47

2 Начко | 15.11.201010:20

Макар да не съм съгласен с някои от тезите на автора, не мога да отрека, че анализът му е чудесен. Надявам се да стане достояние на възможно най-голям брой хора, които разполагат с реална власт и възможности да определят курса на развитие на България.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.09.2010, 14:25

1 Alex Venkov | 15.11.201010:15

На руските воини
1916 г. ИВАН ВАЗОВ

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!
   

оценка

+0 -0