Ще се справят ли обаче българските държавни финанси в крехката черупка на валутния борд | webcafe.bg
Webcafe

Загрижени акули

Димитър Събев 19.07.2010, 09:15 (обновена 20.07.2010, 09:39)
IMF Comes

Снимка: © BGNES

"Загрижените" акули на финансовите пазари могат да предизвикат помощ от МВФ - шефът на фонда Доминик Строс-Кан беше така отзивчив за Гърция...

Довчера лъчезарно, днес морето бушува. Но не бурята плаши моряците. Дървеният им кораб трябва да премине през пролива, охраняван от чудовището Сцила на единия бряг и Харибда на другия. Досега само героите от старите легенди са се измъквали от двойната засада.

Такава е ориста на храбрия пътешественик, войн и търговец Одисей, но той и хората му се справят и остават в историята. Ще се справят ли обаче българските държавни финанси в крехката черупка на валутния борд, които главоломно се втурват в дефицитния пролив, водещ между шестглавата Сцила, която бих оприличил на Международния валутен фонд, и мрачната Харибда, която ще сравня с нов облигационен заем на международните капиталови пазари?

Но първо да си отговорим на друго: действително ли на държавата днес са нужни свежи пари отвън? По-скоро не, според финансовия министър Симеон Дянков. Той смята, че след броени месеци ефектите от кризата ще отшумят и още в края на 2010 г. в хазната ще започнат да се стичат набъбнали от засилената икономическа активност данъчни потоци.

Дефицитът по държавния бюджет през 2011 г. Дянков очаква да е до минус 2.7%, които средства ще се осигурят - е, още не е казано съвсем ясно, но по-скоро от Харибда, т.е. с облигационен заем. Това бе сред главните мотиви за актуализацията на бюджета.

Според лидера на ДСБ Иван Костов, да. Около страната ни се засилват спекулациите относно финансовата стабилност. Въпреки наличието на значителен валутен и фискален резерв, акулите-спекуланти вече кръжат около нас и всяват смут, като неоправдано ни представят в ситуацията на Гърция и Румъния, за да могат при евентуален облигационен заем да се възползват от „наказателна" лихва, както се случи след мораториума по външния ни дълг през 1990 г.

Затова Костов, бивш премиер и министър на финансите на България, съветва да потърсим 1 млрд. евро заем от МВФ, и то не толкова от належаща нужда - тъй като пространството за икономии чрез премахване на бюрокрацията все още е огромно - а за да внесем спокойствие и парираме спекулациите.

Кои са въпросните акули спекуланти? Икономистът Пол Кругман полу на шега ги нарече "господарите на света". Днес стотици хедж фондове могат да привлекат за спекулативните си операции суми, надвишаващи средствата на разположение на повечето правителства.

Всеки е чувал за филантропа Джордж Сорос. "Най-великият инвеститор в света", председателят на фондация "Отворено общество" само за няколко дни през 1992 г. посредством къси продажби на лирата принуди Bank of England да се откаже от фиксирания курс спрямо долара. Сорос спечели по този начин около 1.1 млрд. долара.

Загрижени компетентни коментари

Финансовите спекуланти се радват на суматохата около платежоспособността на една страна главно по две причини. Открилите т.нар. къси позиции печелят, когато стойността на активите пада. Съответно поевтиняването на актива се "насърчава" чрез вредни слухове и подвеждащи разпродажби. Така умишлено икономиката на една страна се представя в черни краски, правят се "загрижени компетентни коментари" и т.н.

Второ - на периодичните аукциони на държавен дълг инвеститорите предлагат по-ниски цени, съответно изискват по-високи лихви. Например след понижаването на кредитния рейтинг на Гърция, лихвата по 2 - годишните гръцки ДЦК надхвърли 15%. Това задвижва т.нар. спирала на дълга - страната е принудена да тегли все нови и все по-скъпи кредити, за да покрива плащанията по лихвите на предходните.

Засега сме далеч от тези сценарии. Равнището на държавния външен дълг като дял в БВП за България е много ниско (9.9%). Но щом страната ни реши да емитира нова порция облигации на международните пазари, немалка е вероятността специализираните издания групово да напомнят за "първородния дългов грях на България" и най-вече за мораториума от 1990 г. Темите за неосъществените структурни реформи, за корупцията и организираната престъпност ще бъдат подети отново.

Да си припомним също така, че на 15 януари 2013 г. е падежът на глобални облигации за 818.5 млн. евро, а на 15 януари 2015 г. - за USD 1 086 млн. И още доста други неща - например, че моментът не е подходящ за облигационна емисия. Пазарът е залят от държавни и корпоративни облигации. Средно за Европа бюджетният дефицит през 2010 г. ще надхвърли 7% от БВП, което е наистина много. А очакванията за глобално икономическо възстановяване повишават привлекателността на акциите и допълнително оскъпяват боновете.

Тогава при Сцила...  

Тогава при Сцила, т.е. МВФ? Говори се, че Фондът преосмисля ролята си в световния финансов пейзаж и вече не налага полицейски мерки в замяна на отпусканата помощ. Със суровия си подход по социалните въпроси, МВФ вероятно носи допълнителна привлекателност за някои политически нагласи у нас. И все пак изборът на заем от МВФ винаги е свързан с някакъв отказ от независимост.

Макар че МВФ в момента изглежда кротък, има реална опасност Фондът да се окаже дремеща Сцила. Възможно е отпускането на нов заем за България да се свърже с натиск за нова вълна реформи по неолиберален образец, включително приватизация, която в този слаб пазар няма да е изгодна за страната ни.

МВФ се доминира от Вашингтон. Няма ли въпросните "стабилизационни" 1 млрд. евро да са цената на отказа от нещо все още българско, като провеждането на енергийна или отбранителна политика, например? Безплатен обяд в световните финаннси все още няма.

Тоест нагласата ми е срещу привличането на допълнително външно финансиране на този етап. Имаме все още пространство за икономии и надежда за растеж. И най-вече не съм съгласен дъщеря ми да получи дългове в наследство. Все още се държим на водата, не сме се разбили в брега.

Но какво ще стане, ако все пак България бъде тласната от бурята към едно от двете чудовища? Няма да предлагам коя уста да изберем, решението е по-скоро политическо, отколкото икономическо. Ако това стане факт (но все се надявам да минем незасегнати между лошото и по-лошото), най-умното поведение е да не даваме допълнителни поводи на финансовите спекуланти да залагат дали и кога страната ни ще фалира.

Така че ако се стигне до облигационен заем или помощ от МВФ, като моряци на кораб в беда, волю-неволю ще трябва да застанем зад злочестия си капитан и да преглътнем доста горчиви думи, пак за наше добро. Другата спасителна стратегия - отново по Одисеев пример - е навреме да вържем капитана за мачтата.

Oще: дефицит  дълг  заем  кредит  криза  мвф  облигации  пазари  симеон дянков 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.