Важните неща | webcafe.bg
Webcafe

Важните неща

Димитър Събев
13.12.2010, 08:51 (обновена 15.12.2010, 12:48)
Старец

Снимка: © БГНЕС

Добре, добре, добре, ти заспиваш... И е добре, наистина, за статуквото - слаба държава, ниски заплати, малка продължителност на живота, че да вземат хората по-кратко време малките си пенсии. И масирана, безрезервна, всепрощаваща, демонстративна, макар понякога и иронична - чуждестранна подкрепа...

Докато се чудя как да подхвана темата, с която искам да ви занимая днес, долу на улицата нещо трака. Поглеждам - клошар тараши кофата за боклук. Не ви ли се струва, че напоследък клошарите сякаш станаха повече? Преди бяха предимно пропаднали хорица, сега виждам и почти добре облечени. Ако сме наблъскани един до друг в градския транспорт например няма да познаем, че поминъкът им е в кофите за боклук.

Как да си обясним това? С масовото обедняване на нацията ли? Или с масовото ни забогатяване, което е позволило изхвърлянето на все повече потребни неща в кофите и съответно оставя повече за градските лешояди? Или може би с това, че моралните задръжки паднаха и общественото презрение вече не е сериозна, възпираща санкция?

Така и икономическата информация: в рамките само на изминалата седмица една част от гражданите вероятно е била убедена, че постепенно, но неотклонно излизаме от кризата и икономиката се възстановява. Други пък са бетонирали усещането си, че България в икономически план пропада. Трети са преценили, че това, което става с нашата т.нар. икономика е неизбежно следствие от онова, което става с нас българите като държавна институция и народ.

Ето какво имам предвид. Бяха публикувани данните за брутния вътрешен продукт на страната през третото тримесечие. Отчетохме прираст от 0.7% на тримесечна база и 0.5% на годишна база. Банките побързаха да напишат в икономическите си обзори: „Рецесията свърши". Правителство и банки в случая имат общи интереси - да накарат хората да повярват, че нещата се развиват добре. Ако вярват, ще купуват - за първите приходи от ДДС в хазната, за вторите изтеглени кредити.

Брутният вътрешен продукт, обаче, е една доста сложна - и спорна концепция. Разбира се, ако сте завършили с отличен някой български икономически университет, има голяма вероятност да не сте чули нищо за противоречията на БВП. Но ако имате интерес към икономиката, със сигурност ще знаете, че е все по-спорно доколко икономическите постижения на една страна или регион могат да се мерят само със съвкупната стойност на стоките и услугите, произведени там в рамките на година.

Така или иначе, според метода „разходи за крайно използване" БВП се състои най-общо от потребление, инвестиции и външнотърговско салдо. Потреблението на домакинствата, основен компонент на националната икономика, у нас за последната година е спаднало с 7%. Нещо даже по-важно, инвестициите, или „бруто образуване на основен капитал", на годишна база са намалели с 5%. Тоест домакинствата и фирмите бойкотират идеята за край на рецесията. Ръстът на правителственото потребление с 2.5% не променя особено нещата.

Прекрасните данни за ръст на БВП идват не от друго, а от увеличения износ. За първите 10 месеца на годината износът ни се е увеличил на годишна база с 47%, според отчетите на Националната статистическа служба. Но вестник „Труд" твърди, позовавайки се на източници в Агенцията по приходите, че износът е толкова феноменален не заради съживяване на икономиката, а заради масово източване на ДДС.

„Схемата е елементарна - тировете излизат в съседни държави, влизат обратно, а митничарите си затварят очите", обяснява ежедневникът. Тази практика е известна отдавна, тук искам да обърна внимание и на нещо друго, на една по-рядко цитирана цифра. 63% от „българския" износ се осъществява от чуждестранни предприятия, действащи на територията на нашата страна, по данни на агенцията за инвестиции.

Тоест, две трети от износа се осъществява от предприятия, които не са български. От дейността им в страната остават работните заплати и осигуровките за служителите, както и данък печалба от 10%, за запазването на който нашите телевизионни икономисти са готови да излязат на барикадите. Със сигурност под 10% е отчислението за хазната, тъй като в счетоводните сметки се включват амортизации и т.н., както и се ползват разнообразни привилегии в административното обслужване за инвеститор „клас А".

Факт е, че чуждестранни предприятия осигуряват 14.4% от работните места и 27.5% от фонда работна заплата, тоест те отчитат почти двойно по-високи възнаграждения за българските работници. Не омаловажавам положителния ефект от някои чуждестранни инвестиции, но чуждестранните компании нямат интерес да вдигат нивото на България, а да максимализират печалбата от инвестицията си в чужбина. От подобен износ, освен ниските данъци и ниски в европейски план заплати, за страната ни не остава много.

Казват: много е важно България да запази конкурентните си предимства пред външните инвеститори. Разбирайте - работните заплати трябва да останат ниски. Така и става. Средната заплата в България е 320 евро за месец. За сравнение, в Сърбия средната месечна заплата е 454 евро, в Румъния 460 евро, в Унгария 720 евро. Най-странно е, когато български политици посочват това като положителен за икономиката ни факт.

Въртим се в омагьосан кръг: заплатите остават ниски (6% увеличение от началото на годината е регистрирано от статистиците, но на фона на инфлация и ръст на безработицата, т.е. с изстискване на повече труд от хората, които имат късмета да работят) - и консумацията спада. С оглед престижа на правителството обаче трябва да се отчита прираст на БВП. Това се постига с ръст в износа, който компенсира немощта на българския купувач. За да има такъв ръст обаче, заплатите трябва да се поддържат ниски. Държавата бедна, хората бедни, политиците недни ...

За да може да се поддържа тази ситуация достатъчно продължително време, е нужна идеология, оправдаваща я. Основите на пазарната макроикономика - изработването на конкурентна национална стратегия и адаптивното й следване - се оказват неудобни за избрания модел „евтина България". На помощ бързо се притичват институции и хора, заемащи крайни и войнстващи позиции за държавна ненамеса - статуквото е твърде удобно за чуждестранните им благодетели, за да се откажат от него.

Държавната ненамеса е нещо добро и правилно - аз също го признавам. За да има обаче държавна ненамеса, първо държавата трябва да стане силна. Държавата трябва да бъде достатъчно силен идеен и морален субект, за да може първо да въведе ред и да зададе посока, а след това да вдигне ръцете си от обществените дейности и да се оттегли, оставяйки ги да работят, както е според прочутата френска поговорка.

Никак не е случайно, че в ново изследване на Economist Intelligence Unit, разделящо света на силни и на слаби държави, силните държави на практика се оказват тези с добри икономически постижения в последните десетилетия (САЩ, Канада, Австралия, Китай, Западна Европа), а слабите държави, сред тях и България, са в бившия Източен блок и Африка.

Но дотук сякаш само се въртяхме около кофата за боклук, без да погледнем какво има в нея. Миналата седмица над България изгря черна звезда, вещаеща бедност, поквара и упадък на народа ни. Индивидуалното потребление можеше да спадне и три пъти по толкова - но това нямаше да е от такова значение, каквото има констатацията в изследванията на PISA, че повече от половината български момчета на възраст 15 години не могат едновременно да четат и да мислят. Какво високотехнологично производство, каква икономика на бъдещето, какви зелени работни места?

Междувременно, за лош късмет, ОИСР - клубът на богатите 34 страни (там са и Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения) публикува изследване за здравето и продължителността на живота на хората в членките си и в някои партньорски държави, сред тях и България. Живеем осем години по-малко от французите и сме действително най-болните, истина казва премиерът Борисов.

Знаем на какво дередже сме. Но за година и половина власт за ГЕРБ трябваше не само да се постигне вътрешен консенсус за стратегията за развитие, в частност икономическо - но и културно и демографско - но и да видим първите смели стъпки в изпълнение на стратегията. Не само че няма нищо подобно, но в съзвучие с най-добре известните на народа практики от тоталитарното минало, сме свидетели на масово облъчване на народа, че всичко е добре.

Същевременно в бюджетната яма бяха прехвърлени парите от професионалните пенсионни фондове и резервът на здравната каса - национални капитали, натрупани с толкова пот и късмет. Това по принцип би могло да се обясни с някаква икономическа логика - но и това не се прави, защото не е добро за правителствения имидж. Всичко у нас трябва да изглежда добре.

Добре, добре, добре, ти заспиваш... И е добре, наистина, за статуквото - слаба държава, ниски заплати, малка продължителност на живота, че да вземат хората по-кратко време малките си пенсии. И масирана, безрезервна, всепрощаваща, демонстративна, макар понякога и иронична - чуждестранна подкрепа.

Oще: бвп  бюджет  ддс  държава  икономика  криза  финанси 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

16 Thea Atanasova | 16.12.201016:29

Пфууу ако щете работете... наду ми се главата вече от глупости...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

15 Bichkiiata | 14.12.201019:07

Теа в момента ти пиша от служебният комп. след като прочетох част от статията, всички коментари и есето за брутният вътрешен продукт (между другото ми хареса макар да се вкарват структури, термини и схеми които са неразбираеми за много ако не си завършил скоро икономика) И така след 12 години у Канада и завръщанията ми в България през 2-3 години ще кажа следното. Навънка не се работи 10 пъти повече отколкото в България, но се работи 10 пъти по-ефективно. При вас в много отрасли има зверска експлоатация в частният сектор и най-страшното, че то не на черно, т.е. държавата оставя умишленно много врати за да става това. От друга страна е традиционният български манталитет останал от последното десетилетие на социализма. И една интересна смес се заформя. След всяко идване нещата лично на мен ми изглеждат все по-лоши.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2010, 08:18

14 vasil111 | 14.12.201017:48

Абе Атанасова ти да не си пила нещо около празнично - откъде го извади тоя пролетарски възторжен патос - "да работим, да работим, да строим живота нов, гордо знаме ни е Ботев..... и т.н." Автора елегантно професионално и разбираемо опита да ти обясни: нивото на заплатите се определя от пазара, не от призиви и това ниво е 320 единици. Работи, Атанасова при това ниво и мотивирай и всички останали да преизпълняват поетите задължения. Така или иначе нищо няма да получат в повече от другата страна - Бизнеса, защото няма потребление и съответно приходи. Как да се скъсаме от работа при тези макроикономически променливи? Иначе статийката е екстра!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

13 Оня Дето Го Трият | 14.12.201017:08

@ Тея
Тотално оплете конците бе, момиче! Намига
Кой какво иска да се връща?
Обратното - АЗ НА ТЕБ казвам, че издигаш някакви соц-лозунги - точно както сегашните пенсионери с блеснал поглед са блъскали по бригади да строят "нов живот", а сега гледат тъпо и се чудят кой им сви фонда за пенсиите.
И отново за неразбралите - труденето е едната странана уравнението....има и втора! Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

12 Thea Atanasova | 14.12.201015:19

Ония дето го трият (или не го трият) много добре си разбрал призива ми Усмивка браво. точно това се опитвам да кажа: да се трудим, да работим, да строим живота нов, защото той наистина е нов. Не са вече старите времена, всичко се е променило, затова и ние трябва да се променим. И да сме по-задружни, да не следваме старите привички. Едно време мнозинството са били доносници на ДС. Аз лично си спомням, как като малка, майка ми беше купила обувки от Чехия и бабичките пред блока ме гледаха с омраза и ми викаха: Какви са тия обуща бе момиче? Ако ти искаш това да се върне, пожелавам ти късмет.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

11 Thea Atanasova | 14.12.201015:07

Антоне ти вече се оля Усмивка по-добре го издай като книга със заглавие "Отговор" за да си я купя, че сега нямам време да го чета Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2010, 10:59

10 elessar | 14.12.201011:02

Антоне, затвори учебника, моето момче, и излез в истинския свят!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.10.2010, 00:35

9 Anton Andonov | 14.12.201005:05

Така Мила Тея Атанасова! Поколението, не е мързелувало, ако имаш предвид, че е чакало на държавата. Бабите ни и дядовците ни са били трудолюбиви, в България се е работило. И второ относно твоето изказване – точно чуждите инвеститори или чуждите компании, ще внесат глътка кислород в третирането на работещите по отношение на заплата, сигурност, качество на труд, дисциплина. Българските фирми, слагат сол в сместа за целувки. Те са тия, които, се държат, от комунягите синове на ония дето, за разлика от тях са работели (демек нашите баби и дядовци). Тези фирми ти дават пари под масата и една незначителна сума декларират чрез банкови преводи. Така.
Относно автора и икономическите му познания и интерпретации. Явно трябва да изнеса малка лекция за първокурсници в немски университет. Брутния вътрешен продукт е централния инструмент за определяне дохода на една икономика. БВП, може да бъде измерен по два начина, които погледанти макроикономически са еквивалентни. От една страна това е всичкия онзи доход от продажбата на произведени стоки и реализирани услуги мултиплицирани с тяхната левова равностойност, в случая. Това се отнася и отчита за производителите, много важно. Това което се отнася за нас Консуматорите на блага, е сумата на всички разходи за продукти и услуги. Равенството между двете суми е очевидно, понеже до всеки продавач, стои един купувач и обратно. Като между двете страни, се постига своеобразно споразумение относно цената, преди сделката. Както са Ви учили в недалновидните български университети, при равни други условия, можем да покажем икономиката на една държава с опростена кръгова диаграма. В тази диаграма основните играчи са фирмите и домакинствата (ние консуматорите). Разбира се в нея липсват Спестяванията на домакинствата и инвестициите на фирмите (формирането на капитала). Разбира се държавата също се пренебрегва и липсват импортните и експортните взаимоотношения. Накратко, БВП е: Пазарната стойност на всички прозведени в една страна завършени (наблягам) продукти за определен период (може да е по-малко или повече от година). Всички агрегирани, демек събрани продукти (стоки), трябва да бъдат измерени един към друг по подходящ начин. Затова използваме пазарната цена! Към всички продукти и услуги, не се включват ТРАНЗАКЦИИТЕ на отворения пазар (сива и черна икономика) – търговия с наркотици, както и правенето на компоти или бъркането на лютеница. Нас не ни интерисува, кой е произвел тези стоки и услуги, а къде. След като чужди инвеститори произвеждат тук в България, следователно, тяхното производство влиза в БВП. Същото се отнася и за услугите. Оттук чуждите инвеститори са добре дошли, разбира се много икономисти и журналистите не знаят или забравят, че съществуват различни видове инвестиции. Но затова по-нататък, ако не ме домързи да чукам по клавишите. Под период разбираме (не само както автора твърди една година), а точно определен период от време, като изчислените величини за него се измерват постоянно и равномерно. Периода може и да е квартал (четеримесечие), на годишна база х4, изчистено от сезонност ако има такава. И тука идва тънкостта. Сезонността е много важна, понеже в определени моменти годишно, продукцията се различава значително (по-слаба е, обокновено). Например луксозните стоки преди Коледа са по-търсени, докато строителството спира работа в същия период. Дотук с това, което сте учили в българските университети. Съществува концепция за Бруто Социален Продукт. Питаме, кой е произвел. При БВП, къде е произведено. По принцип той трябва да е по-висок от БВП, ако експандираме с капитал в чужбина, отколкото да привличаме такъв. По този начин можем да дадем оценка за социалния статус в България. Автора, си говори празни приказки, да завърша. Най-общо...данни за БВП...кой номинален? , реален?....някви литературни сравнения за кой щял да спечели кой да згуби! По-добре, да беше наблегнал на бюджетния дефицит, хората това ще разберат, защото могат минимум да изваждат и събират. Голям бюджетен дефицит на държавата е тежък проблем за всяка държава. Високата стойност на държавните разходи изяждат капиталовия пазар.
Цената на капитала в една държава са лихвите. Увеличаване на данъците засяга кредитното предлагане, понеже то се състои само от спестяванията на домакинствата. Намалява се броя на възможните кредити, понеже домакинствата дават вече по-голяма сума за данъци и остават по малко средства в сметките им, с които да се финансират кредитни отпускания, като оттам се намаляват фирмените инвестиции. В България, при бюджетен дефицит, държавата абсорбира една част от спестяванията на домакинствата, чрез отпускане на евтини държавни облигации, с които цели да покрие това изземване. Това, води до намаляване на броя кредити, оттам увеличение на лихвата по тях. Това води разбира се, до намаляване на инвестициите и оттам доходността на глава от населението. Общото благосъстояние пропада. Разбира се, бюджетния дефицит може да се премахне и чрез увеличаване на данъците, което кара домакинствата да спестяват още повече и всяка стотинка спестен доход е стотинка загуба или неразлизирана печалба за фирмите, оттам намаляване на инвестициите в капитал, намаляване на пазарните дялове или по-скоро преструктуриране. Тогава е време и за завладяване. Т.е фирми с голям капитал, чужди инвеститори навлизат на пазара, който изглежда, като бойно поле с много трупове и отдалечаващи се войници или преструктуриращи се легиони. Тогава говорим да спечелиш, във времена на криза, ако идваш от печеливш пазар или си спестил достатъчно доходи за да експанзираш, в такъв подходящ момент. Обявявайки от правителството кога даден данък ще бъде увеличен предварително, позволява на домакинството да похарчи и спести определени пари в даден момент. А неведението го кара само да спестява. Т.е спек на пазара. Ако е параноичен може да почне да пести от рано. Друг инструмент за бюджетен дефицит, е съкращаване на държавните разходи – съкръщения в администрацията и държавни предприятия
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 17:22

8 Diggler | 14.12.201003:55

"10 пъти повече, а и няма смисъл да им работите на чужденците. " - Ха-ха.Страх те е да видиш колко струваш, нали?
Тея е права, някой трябва да се поти, а някой трябва и да мисли.....колко ли пари да им даде на тези които му работят защото има доста клетници без работа..... Смее се
Тея, както и повечето хора тук са все още от хората които определено НЕ работят за себе си и определено НЯМАТ собствени работници, от което следва, че тя /те/ са просто едни малки икономически лостове в ръцете на не много умни но доста хитри българи които за 12 месеца бач сега ще им подарят коледно парти с коФти алкохол и менте мезе...
Предпочитам ЕС. Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

7 Оня Дето Го Трият | 13.12.201020:53

@ Тея
Твойте призиви ми звучат малко като соц-лозунгите "Да се трудим, да работим, да строим живота нов...." (по памет, нещо в тоя дух беше)...
Здравата работа е едната страна на въпроса само. Но май е важно и кой и как се разпорежда с резултатите от този труд. И тук в статията, ако не се лъжа, за това става дума..... а не дали му се работи на българина или не....
   

оценка

+0 -0