На Волен Сидеров очевидно не му стига депутатският имунитет, трябва му и пистолет. Носенето на оръжие е като голяма инжекция мъжественост - също като младите депутатки, голите снимки и антуража от мускулести момчета.
Защо обаче никой в държавата не се наема да отнеме оръжието на лидера, при положение че най-малкият проблем на Сидеров е, че не си владее нервите в самолета.
Основания достатъчно: започналото наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер например е уважителна причина за действие от страна на силите на реда. Писмото на главния прокурор с искане да се предприемат такива действия, също. Никой обаче не смее да посегне на мъжествеността на Сидеров - очевидно и на тях им липсва, въпреки че са все хора с оръжие.
По-интересно е не как се взима, а как се дава разрешително за оръжие:
Стъпка 1. Изваждате си документ от следствената служба, че срещу вас няма заведено дело;
2. Документ от психиатрията, че не се водите на отчет;
3. Свидетелство за съдимост;
4. Документ от кварталния, че ви е проучил и документ за касата, в която ще съхранявате оръжието;
5. Диплома за завършено образование;
6. Мотивация за какво ви трябва това оръжие;
7. (евентуално) Документ за членство в спортен клуб;
8. Документи за платени такси (придобиване и съхранение, прострелка, промяна );
9. Беседа с шефа на районното управление на полицията.
В случая със Сидеров най-интересни са точки 6 и 9 - мотивацията и беседата с полицейския началник. Като се замислим, и документът от кварталния не е за пренебрегване. По точка 2-ра чакаме регистъра за психичното здраве от ресорната министърка през есента.
Най-вероятно обаче любопитството ни ще остане излъгано, защото всички точки са напълно формални, а и едва ли някой ще се засили да показва тази информация.
Понеже изборите чукат на вратата, а скандалите действат като животворен дъжд за рейтинга на "Атака", можем, в духа на позитивното мислене, само да се надяваме, че на 26 май някой ще събере смелост да почука на врата на Волен и да приложи закона.
