Диагнозата | webcafe.bg
Webcafe

Диагнозата

Николай Киров
22.09.2013, 17:16 (обновена 26.09.2013, 08:34)
пенсионер

Снимка: © БГНЕС

Пенсионерите в България ще стават все повече

Пенсионер в България звучи мизерно. А в същото време в страната има 2.2 млн. пенсионери. Реално един от всеки трима българи е близо или на пенсионна възраст, по данни на НОИ.

Доклад на Световната банка, публикуван в края на миналата седмица, предрича, че пенсионерите ще стават все повече, докато населението в страната намалява. През 2050 г. българите в трудоспособна възраст ще са с 40% по-малко и дори при пълна заетост един трудещ се ще трябва да издържа 2 неработещи. Но на практика заетостта в страната в групата на трудоспособните българи от 15 до 65 години не е надхвърляла 65% от началото на века.

Прогнозата на Световната банка е по-страшна от всяка друга, правена за българската икономика. Инициативността, реформите и предприемаческият дух могат да се справят с рецесията или депресията на икономиката, но какво могат да направят срещу застаряването на населението?

А в България да си стар е ужасна диагноза

Според Световната банка 60% от българите над 65 години са в риск от бедност или социално изключване. Близо 600 000 пенсионери в страната взимат минимална пенсия от  150 лв. на месец по данни на НОИ. Ако таванът на пенсиите падне за всички, само около 300 българи ще получават над 2000 лв. или двойно по-малко от средната брутна заплата в Европейския съюз според Евростат. Това ще са богатите пенсионери.

Увеличените разходи за здравеопазване, пенсии и дългосрочни грижи за сметка на свиването на приходите от данъци, ще предизвикат повишаване на съотношението дълг към БВП от сегашните 18% до 51% през 2050 г. В същото време застаряването на нацията ще доведе до свиване на потенциала за растеж на икономиката до едва 0.7% годишно.

И въпреки че пенсионерите са сравнително бедни, за пенсиите им през миналата година са изхарчени 7.3 млрд. лв. или 9.4% от брутния вътрешен продукт на страната. Дефицитът в бюджета на НОИ, финансиран с данъците на работещите, е възлязъл на 1.9 млрд. лв.

Както сами се досещате,

през следващите 40 години тези суми постоянно ще растат,

тъй като разходите за пенсии ще се увеличават по-бързо от приходите. Дори осигурителните вноски рязко да се повишат, това най-вероятно ще доведе до преминаване на повече работещи в сивия сектор, а не до свиване на дефицита.

Увеличаването на средната възраст на населението е вследствие и на увеличената продължителност на живота, като НОИ прогнозира, че тя ще достигне 87.3 години за жените и 82.2 години за мъжете към 2060 г. Така през следващия половин век средният период, през който дадено лице получава пенсия, ще нарасне от 18.6 на 25.9 години за жените и от 15.0 на 22.1 години за мъжете.

И циганите няма да могат да спасят България от демографската криза. И сред ромския етнос раждаемостта постепенно намалява. Циганите вече дават между 9 и 19 на сто от новите попълнения на пазара на труда. Наистина те могат за известно време да бъдат двигател за развитието на икономиката и да компенсират негативните последствия от демографските процеси, но не за дълго.

Потенциалът на ромския етнос се крие както в сравнително малката заетост към момента, така и в ниските нива на образование и интеграция. Само 42% от мъжете и 26% от жените от ромски произход работят, легално или не. С реформи на пазара на труда и в образователната политика, заетостта сред циганите може да се повиши значително.

За целта са нужни и промени в данъчната система. Както се отбелязва и в доклада на Световната банка

плоският данък има негативен ефект върху заетостта сред младите, жените, етническите малцинства

и хората, търсещи почасова работа. Липсата на прогресия в данъчното облагане влошава конкурентоспособността на по-нископлатените служители,  тъй като те обикновено имат по-ниска квалификация и заемат позиции с по-малка производителност на труда.

Всъщност застаряването на населението не е само български проблем. Броят на китайците на 60 или повече години ще се удвои до 2053 г. Хората над 65 години са съставлявали 12 на сто от населението на индустриализирания свят през 1982 г., сега те са 16 на сто и се очаква да достигнат 25 на сто през 2042 г.

Светът застарява и това се дължи на няколко фактора. На първо място са увеличаването на производителността на труда и благосъстоянието на населението. Така значението на работната сила като фактор на производството постепенно намалява за сметка на производствения капитал.

В същото време по-високият стандарт на живот предполага планиране, което, съчетано с по-голямата продължителност на живота, по-доброто здравеопазване и по-продължителното образование, води до увеличаване на възрастта за раждане на първо дете.

Допреди половин век в голямата част от света

децата са разглеждани като бъдеща работна сила

и то в хоризонт от десетилетие. Т.е. колкото повече, толкова по-добре. Сега обаче раждането на дете във все по-голяма степен се превръща в значителна дългосрочна инвестиция, която започва да се изплаща в реално изражение след 20-30 години.

Тези тенденции важат и за България. Те във все по-голяма степен засягат и циганите, което ще се отрази и на демографския профил на ромския етнос.

За българите тези тенденции отдавна са в основата на кризата със застаряването. Общото свиване на населението между двете последни преброявания (2001 - 2011 г.) възлиза на 564 хил. души, или с над 7%. Към февруари 2011 г. броят на жителите на България се доближава до нивото от 1946 г., а в момента е дори по-малък.

Има едно изключение от тези негативни тенденция и това е 2008 г. Тогава, по данни на НСИ, отрицателният естествен прираст се забавя до 0.4%. Точно преди страната да бъде ударена от рецесията броят на българите, които я напускат, рязко намалява, а регистрираните раждания са повече, от която и да е от предходните 14 години.

Каква е причината? Същите фактори, които водят до застаряването на населението в глобален мащаб. Те действат в България още по времето на комунизма и предизвикват забавяне на ръста на населението. При прехода обаче тяхното значение се засилва.

Причината е, че през 1990 г. за мнозинството от българите детето вече е въпрос на дългосрочна инвестиция с висок риск, а не на вложение в евтина работна ръка. Така постоянните промени, ръстът на безработицата, политическата и икономическа несигурност водят до забавяне или направо предотвратяват раждането на деца в българските семейства.

От 2004 г. до 2008 г. обаче БВП на България расте с по над 6% годишно и негативните демографски тенденции започват да се обръщат.

Истината е, че икономическият растеж може да доведе до увеличаване на раждаемостта, която е много по-ниска от потенциала на населението заради несигурността на прехода.

Икономическата стабилност води до застаряване

на населението в глобален мащаб, но позволява на българските семейства да планират дългосрочно и по-лесно да взимат решение за раждане на деца. Парадокс, който може лесно да бъде обяснен, ако отново се върнем към проблемите на ромския етнос.

За голяма част от циганите децата са краткосрочна инвестиция с ниска степен на риск. Веднага след раждането те стават източник на доходи и това продължава докато самите деца не създадат семейства. Приходите идват от различни видове социални и други помощи и от използването на децата като евтина работна ръка. Подобен подход обаче предполага нисък стандарт на живот. С повишаването на благосъстоянието на домакинствата децата вече не могат да носят достатъчно средства за поддържане на стандарта и постепенно се превръщат в рискова дългосрочна инвестиция.

При българския етнос този процес завършва още през 70-те години на XX век. И резкият спад на раждаемостта след 1990 г. се дължи изцяло на несигурността и високата степен на риск, породени от прехода.

Ето защо държавата в лицето на правителството на Пламен Орешарски трябва да предприеме спешни мерки за стимулиране на икономическия растеж и да ускори реформите. За да се спрат негативните демографски тенденции ще са необходими години на стабилност и просперитет. Проблемът е, че

всяка загубена година на несигурност води до влошаване на ситуацията

Младите хора в страната стават все по-малко, а пенсионерите все повече и така докато настъпи моментът, в който работещите няма да могат да издържат останалата част от населението. И тук не става въпрос само за икономическата перспектива, а за оцеляването на българската нация като такава.

Дори правителството да продължи да прелива от пусто в празно, губейки време с политически борби, популистки харчове и имитации на реформи, все пак има надежда. И тази надежда са точно пенсионерите. От една страна броят на работещите пенсионери ще расте през следващите години, а от друга, въпреки че хората над 65 години са най-силно изложени на риска от бедност, те имат сравнително малки разходи, съчетани с постоянни, гарантирани доходи, което им позволява да спестяват.

Това също е глобален феномен. В световен мащаб покупателната способност на хората на възраст над 60 години ще достигне 15 трилиона щатски долара до края на това десетилетие, в сравнение с 8 трлн. долара през 2010 г., според Euromonitor.

Глобалните компании вече вземат мерки за разширяване на присъствието си на този до голяма степен неразработен пазар. Българският бизнес също трябва да се съобрази с демографските тенденции и да потърси маркетингови решения за възрастните потребители. Продажбите в пазарния сегмент на клиентите над 60 години имат голям потенциал  да се превърнат поне за известно време в един от двигателите на икономическия растеж на България.

 

Oще: деца  застаряване  икономика  компании  население  пенсионери  раждаемост  феномен  цигани 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

5 Mile Manolov | 25.09.201310:04

Проблема е, в главите на повечето. В активна възраст всеки лев се влага в тули, бетон и къща на 3 етажа (да има за децата). Прави се сравнително обитаем първия етаж, а другите остават на груб строеж. Децата обаче не искат да живеят в левуново и се дигат в студенски град. Вехтио плаща доде може и малко след това става пенсия. Цел живот е бачкал за една къща, неколко келеша и половин рода. Дори кат тръгне да мре проявява изключителна бънтускотска недалновидност. Нема да направи неква разумна подялба или барем завещание. НЕ! Ше остави сгодно място на 3 човека. Они приживе нема се разберат, а техните наследници (да кажем 10 човека) цел живот ше живеят с идеята, че ше си оправат животеца продавайки това място, което пък прави имота непродаваем. И те така... цел живот ги гледам подобни образе ;)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

4 Мина | 24.09.201311:58

Mima, права си. И е тъжно Тъжен
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

3 KingoftheROAD | 24.09.201309:03

Ташев, да та светна. Дядо ми, когато почина - декември 2000г. бог да го прости, си беше приготвил и 300 тули за гроб. Не мъ гледай умну. Кул
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

2 mima | 23.09.201319:22

Колкото и да странно наистина успяват да спестят и то не за друго, а за погребение. Живеят мизерно, пестят от всяка капка вода, храна не се изхвърля никаква и заделят всеки месец по мъничко, за да не товарят децата финансово. Така разсъждават нашите баби и дядовци. Тъжен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

1 Georgi Tashev | 23.09.201310:49

"хората над 65 години ... имат сравнително малки разходи, съчетани с постоянни, гарантирани доходи, което им позволява да спестяват."...Това изречение ме уби. Те не могат да живея с тия пари, камо ли да спестяват.
   

оценка

+6 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.