Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Под игото на чушкопека и 9 септември

Българинът още усеща аромата на носталгията по едно отминало време, но какво, ако... Снимка: Lostbulgaria.com
Българинът още усеща аромата на носталгията по едно отминало време, но какво, ако...

Обичам лютеница, харесвам Мунчо от „Под игото“, защото само един луд казва цялата истина, и знам какво се е случило на 9 септември – кофти начало за народа, добро за Партията.

Когато изчезнат чушкопеците от балконите, и 9 септември няма да е събитието на XX за българите. Сигурно и „Под игото“ няма да е книга №1.

Ужас, искам да затрия народната памет – тези три начала? Уредът за печене на чушки, селянинът с колелото между града и селото и смяната на тенекето и огъня с електричество. Манифестациите на 9-и септември – набиваш крак, махаш със знаменца като изоглавен, а като наближиш трибуната, по даден знак викаш най-силно „Ура“.

Ако нямаше 9 септември, нямаше да има трудово-поправителни лагери, „Белене“ (не АЕЦ), възродителен процес, ЦеКа-мека, ТКЗС-ата, забраната да пътуваш в Другата чужбина, номенклатурата, номенклатурните списъци, червените куфарчета и... няма да ми стигне нета.

Егати началото – преди да се родя, че и след това. От всекиму според възможностите – на всекиму според потребностите. Моите – и на моите приятели потребности през 1979-а бяха нови дънки, обаче партията не ми ги осигури в магазините, а ги донесе приятел на татко, който се върна от работа в Либия. Оригинален Levi Strauss, не шит от азиатски дечица – тогава глобализацията още не се беше случила.

Да си помечтая какво би станало, ако на 9 септември 1944-а трите хиляди действащи партизани в България бяха посрещнати не със „Здравствуйте!“, а с „Hello”... Хубавото е, че аз поне мога да си представя, докато 70-годишната ми майка – пенсионирана медицинска сестра, не може.

Ако 9 септември не се беше случил, комсомолското ми дружество/скаутски отряд щеше да се казва „Ърнест Хемингуей“, а не „Лиляна Димитрова“ през 1979-а. Това ми беше официално предложение тогава, обаче след подходящ натиск в правилната посока мнозинството в класа го отхвърли. Ма той се е самоубил, беше един от доводите. Ма да! Аз и неколцина си гласувахме докрай за човека. Папа Хем и глаголната му температура – затова мразя прилагателните. А в ония години все прилагателните бяха в изобилие.

А Хемингуей наскоро го обявиха в един списък като съветски агент в САЩ под кодово име „Арго“. Бил е вербуван през 1941 г. Може би ако го знаеха през 1979-а, щяха да ни разрешат...

 

 

 

Най-четените