Държавни меринджеи | webcafe.bg
Webcafe

Държавни меринджеи

Емилия Милчева 01.12.2013, 21:17 (обновена 04.12.2013, 14:17)
Стажант

Не е нужен закон за държавните фирми. Само да ги оставят на мира

Ако българските държавни фирми се управляваха като същински компании, а не като "цър-цър, кравичке" за който е на власт, в България щяхме да сме свидетели на експанзия като тази на ЧЕЗ, стъпили в Албания и у нас; на гръцката ОТЕ - доскорошен собственик на втория ни GSM-оператор "Глобул" или на печеливши железници като индийските например, които допреди десетина години бяха затънали като родното БДЖ.

Дори проектът "Южен поток" е съюз на две държавни компании - руската "Газпром" и италианската ENI, в която държавата държи контролния пакет от 30.3%. А най-голямата мобилна компания в света е държавна - China Mobile и нейните над 600 милиона потребители... и спираме с примерите.

Липса на модел

При своята трансформация към пазарна икономика, поради стихийността на промените, следващи желанието на бившия комунистически елит да съхрани икономическите лостове, България не реши  какъв тип капитализъм следва да избере - френския модел на state capitalism, германския - т.нар. managed capitalism или британския market capitalism.

Едни предприятия бяха оставени държавни колкото се може по-дълго, за да бъдат източвани и като резултат обременени с дългове - пример "Кремиковци" или авиокомпания "Балкан", докарана до ликвидация, други - бързо приватизирани поради конюнктурата на пазара и предприемчивостта на управляващите - БТК, трети държани, докато бъдат продадени на конкретен купувач, но не и на стратегически инвеститор - "Булгартабак".

Човешкият фактор "наши хора"

Така до наши дни, когато към всяко министерство съществува набор от държавни предприятия/дружества, чрез които партията, която е на власт, "награждава" своите. Разбира се, някои от тях са съвсем "угаснали" - като БДЖ например, където в последните 4 години не са обслужили нито един лев задължения (по зам.-министъра на финансите Людмила Елкова), но в енергетиката процъфтяват.

Наскоро вицепремиерът Даниела Бобева, в чийто ресор е икономическото развитие, обяви, че... има нужда от закон за управлението на държавните фирми. Дали Бобева просто се е изпуснала - или цитира нечия (нелепа) приумица, все едно. Едва ли ще дочакаме подобен проект от кабинета Орешарски.

Но всъщност тя сама формулира част от проблема: липсата на несигурност заради политическото влияние и честите смени в ръководствата на тези предприятия.

Човешкият фактор като липса на способен и ефективен мениджмънт. Един път като намеса "отгоре" - когато чрез министерствата - принципали на държавните предприятия, се сменят шефовете им, а в бордовете се назначават съветници, мацки и всякакви партайгеносета с една единствена цел: да уреждат обществени поръчки за партийните обръчи, да са "очи и уши" на назначилите ги и за този "изнурителен" труд да получават по няколко хиляди лева месечно.

По време на тройната коалиция например премиерът Станишев беше разпръснал съветниците от политическия си кабинет като ветрило на гейша от енергетиката до "Информационно обслужване", където командваше Азер Меликов. В кабинета на ГЕРБ пък министърът на финансите Симеон Дянков изведнъж прояви нездрав интерес към имотите на същото това "Информационно обслужване".

Обезкървяване

В добавка на вълната държавни меринджеи (спомнете си Георги Харизанов от "Напоителни системи"), дори и да има няколко добри мениджъри, държавата - в лицето на своите министри, се меси непрекъснато. А повечето министри, както добре знаем, са функция на политическата воля, т.е. не-експерти. В панически опити да намери свежи пари, бившият министър на финансите Симеон Дянков - човек, действащ като счетоводител, не и като управленец, почти обезкърви държавните предприятия, изземвайки непрекъснато от печалбата им.

Още с идването на кабинета на ГЕРБ се появи ПМС 247, с което ги задължиха да внесат в бюджета допълнителна вноска, а до края на предсрочно приключиля мандат така ги изцеди, че някои се оказаха в невъзможност да се разплащат с доставчици и да обслужват кредитите си, да не говорим, че се срина инвестиционната им програма.

Любима практика на всяка българска власт е да напълни ръководствата на държавните фирми с некадърни - или просто верни хора. По традиция в първите месеци на един кабинет - без значение на ГЕРБ или на БСП&ДПС задължително се сменят шефове и членове на бордове в енергетиката (АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Мини Марица изток", ТЕЦ "Марица изток" и т.н.). Днешната власт надмина себе си и уволни дори и дългогодишният шеф на "Булгаргаз" Димитър Гогов.

Но освен "нашите хора" и кражбите, другата причина е криворазбраните "социални функции" на някои от държавните фирми. Столичната топлофикация, която беше ту държавна, ту общинска е пример, както и БДЖ. И двете компании са обременени от милиони дългове и са реално заплашени от фалит, стига някои длъжници да предяват вземанията си. Но софийското парно е сред най-големите клиенти на (държавната) "Булгаргаз" - и най-големият консуматор на руски природен газ в България...

Но освен човешкият фактор, причината за лошото състояние на държавните ни фирми е и фактът, че нито една от тях не е листвана на борсата. Ако това стане с някакъв миноритарен дял, всяка една от тези компании щеше да предоставя всяка година данни за счетоводните си баланси и информацията за финансовото й състояние щеше да е публична. И щяхме да сме наясно добре ли се управляват държавните дружества или се източват.

Впрочем Симеон Дянков - и други преди него, имаха такива намерения да пусне миноритарни пакети от енергийни ни дружества. Но идеята така си смръзна, тъй като никоя власт не би имала интерес в енергетиката ни да светне.

Вместо обобщение, бихме могли да пожелаем, макар да е чист футуризъм, няколко мерки, за да се подобри управлението на държавните дружества.

Първо, да спрат политическите назначения в бордовете. Т.е. там да има хора, които да отговарят на определени критерии като: образование и поне 5-годишен опит в съответната сфера.

Второ, мястото на управител да се заема с конкурс и да се сведе до минимум политическата намеса, като се изключи възможността той да бъде сменян от всяко ново правителство.

Трето, заплащането на "бордоваците" да е в рамките на 3 до 5 минимални работни заплати или обвързване в някакво съотношение спрямо най-ниската заплата в съответното дружество.

Четвърто, държавата да не изземва печалбата на фирмите, извън законово определената.

Пето, задължително листване на фондова борса.

Шесто, ограничаване на държавните субсидии, защото за БДЖ му изгубихме края, а дълговете стигнаха 700 милиона.

И седмо, докога парите на енергетиката ще стоят в КТБ?

Oще: бордове  държавни предприятия  надзор  печалба  фондова борса 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

1 Georgi Tashev | 02.12.201315:43

"заплащането на "бордоваците" да е в рамките на 3 до 5 минимални работни заплати " това вече е подигравка. Автора дава ли си сметка, че толкова пари взима един таксиметров шофьор? Никой експерт вишист с над 5г. опит в сферата не би работил толкова отговорна работа за тези пари.
Останалите мерки са наистина чиста фантастика.

Аз предлагам в държавните конкурси и интервютата за работа да има само една графа "Наши хора".
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.