Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Балканска сватба

Сенатът утвърждава Уорлик като 78-ия посланник на САЩ в България Снимка: Бгнес
Сенатът утвърждава Уорлик като 78-ия посланник на САЩ в България

Най-краткият път на България за ЕС наистина е през Сърбия, само че магистралата София-Ниш, която аха-аха да стане от над десетина години, просто я няма.

Българският участък от този бъдещ суперпът - София-Калотина, с дължина от 70 км, е оставен за проектиране някога през тази година. А сърбите най-сетне се канят да строят.

Няма и директен полет София-Белград - лети се през Виена, Будапеща или от друга европейска столица и отнема поне осем часа. Влак не се препоръчва - трае близо половин денонощие. Малко по-добре е с кола - по магистралата, дето я няма. Затова пък има път, осеян с дупки, и пътуване, което трае близо шест часа, половината от които да стигнете до Ниш.

Един от тези варианти за пътуване ще трябва да избира американският посланик в България Джеймс Уорлик, ако иска да се види със съпругата си Мери Уорлик, която е посланик в Сърбия. Иначе ги делят нищо и никакви 400 километра. Посланиците Уорлик ще изпитат на гърба си това балканско (добро)съседство, което може да се опише с четири думи: толкова близо - и толкова далеч.

Семейство Уорлик получи назначенията си в тази налудничава територия - Балканите, в края на 2009-а. Между България и Сърбия, и изобщо на Балканите, винаги е имало  „обмен" на US посланици - Ричард Майлс, през чийто мандат се случи първото ни коалиционно правителство - НДСВ/ДПС, и подкрепата на България за войната в Афганистан, дойде в София от бивша Югославия, а неговото място в Белград зае друг посланик на САЩ у нас - Уилям Монтгомъри. Джеймс Пардю, един от създателите на Охридското мирно споразумение, пристигна в София след мисията си в Македония, а предшественичката на Уорлик - Нанси Макълдауни, смени Турция с България за 11-месечния си престой.

Пътят към Балканите - с вход откъм Москва

Биографиите на Джеймс и Мери Уорлик са впечатляващи като образование и дипломатическо развитие. Но и без феминистки пристрастия тази на г-жа Уорлик е по-впечатляващата - плюс трите деца - синовете Джейми и Джейсън и дъщерята Джордан. Кариерата й в Държавния департамент стартира през 1983-а направо от студентската скамейка, тъй като предишната година се дипломира в специалността международни отношения от колежа „Флетчър" на университета „Тафтс". Две години по-рано магистърска степен там взема и съпругът й.

Кариерите им се преплитат непрекъснато - във Филипините, Бангладеш и Германия. Двамата Уорлик са минали и през дипломатическа работа в Москва. Впрочем, Мери Уорлик е работила известно време в Русия с един от най-запомнящите се американски дипломати у нас Джон Байърли, когато той е бил заместник-посланик на американското посолство - преди назначението му в София. (След него Байърли отново се върна в Москва - вече като посланик.) Също като него тя владее руски, но и немски. От август 2001 до юли 2004 Мери Уорлик е била топсъветник по икономическите въпроси и - според официалната й биография, по това време е пътувала много из Русия, работейки по твърде широк кръг проблеми - от присъединяването на Русия към Световната търговска организация до защитата на интелектуалната собственост. Здравата протестантска закалка, която е получила - израсла е в семейство на лутерански мисионери в Папуа, Нова Гвинея, ще й е от полза по тези географски ширини.

На изслушването си в сенатската комисия по външни работи на 18 ноември, където се яви заедно със съпруга си и придружена от единия си син и свекърва си, Мери Уорлик даде няколко послания: след избора на демократично, проевропейско правителство през 2008-а, Сърбия е направила бърз прогрес по пътя на преодоляване на ерата на Милошевич и се движи бързо към целта си на пълна интеграция в Европа и европейските институции. Дали това движение включва членство в НАТО? Когато този въпрос се задаваше в България, тогавашният външен министър Соломон Паси казваше: „Не е задължително, но е препоръчително...". Самата България стана член на НАТО две години преди членството си в ЕС - в мандата на Пардю. Сърбия, изглежда, не смята да се съобрази с подобна препоръка.

Г-жа Уорлик отчете добрия ход на реформите в сръбската армия и ползите от присъединяването й към натовската програма „Партньорство за мир". Извън традиционните пожелания по отношение на корупцията и прозрачността при приватизацията на държавни предприятия, както и прогреса в икономическите реформи, бъдещият посланик изрече няколко съвсем конкретни послания: Сърбия трябва да предаде на Международния трибунал в Хага бившия военен лидер на босненските сърби Ратко Младич и водача на сърбите в Хърватия Горан Хаджич. Усилия, които САЩ ще подкрепят и занапред.

Съвсем наясно сме, че Сърбия няма да признае Косово в близко бъдеще, почти в прав текст каза посланичката, която поема поста след по-малко от две седмици. След което заяви, че САЩ подкрепят усилията на Белград да се подобрят условията на живот на живеещите в Косово сърби. Очевидно Вашингтон е склонен да преглътне неотстъпчивостта на сърбите за държавата Косово - още повече, че в Международния съд в Хага започна делото за установяване на легитимността на обявената преди 2 години с едностранна декларация нейна независимост.

Друг ключов момент в словото й пред Сената беше припомнянето на визитата на вицепрезидента Байдън през май 2009-а. Тогава Байдън даде да се разбере, че най-добре е Белград да забрави натовските бомбардировки и двете страни да продължат напред - към една „напълно интегрирана в Европа и Евро-атлантическата общност Сърбия и наш (на САЩ) партньор в региона". Малко преди посещението на Байдън - в края на март, сърбите отбелязаха 10-годишнината от пускането на бомбите в операцията „Милосърден ангел"...

Твърде зависими енергийно от Русия - този факт припомни Джеймс Уорлик при изслушването си в комисията на Сената. Неговите приоритети ще са други. Първият е "задълбочаване на сътрудничеството във военни операции зад граница и модернизация на българските въоръжени сили". И вече има някои резултати - въпреки обявеното си по-рано нежелание да участва с още рейнджъри в Афганистан, България очевидно ще прати на първо време 30, а по-късно - още 70 военни там. Може и да се намерят пари и за военно-полева болница. Тезата за модернизация на българските въоръжени сили може да се преведе в прав текст като купуване на бойни изтребители, за което лобирането върви още от времето на царския кабинет. Основните съперници тук се явяват американските „Локхийд Мартин" и шведският концерн „Грипен", но също и „Боинг". Покупката на изтребителите беше сред 11-те проекта за модернизация на армията, одобрени от правителството на Сакскобургготски през 2004-а и най-скъпият, но досега така и нереализиран...

Сред останалите заявени гласно приоритети на посланик Уорлик в България са увеличаване на енергийната ни сигурност и ефективност (защо не 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй" и/или участие на американски компании в хранилището за ядрени отпадъци), подкрепа за съдебната реформа и битката с корупцията и организираната престъпност, подобряване на бизнес климата.

За елементи на ПРО по българското черноморско крайбрежие, естествено - нито дума. Дали излазът на тръбата на „Южен поток" на българска земя зависи от това - или обратното... Във всеки случай руснаците пуснаха всякакви сигнали - от пробив при Северното Черноморие край Варна до границата с турските териториални води, което се пада при Резово.

Пуцааааай!

Дано семейство Уорлик ознаменува края на мандатите си на балканска територия и със  завършена магистрала от София към Ниш. И да успее да види поне една балканска сватба. Ако ли не, да чуят Оркестъра за сватби и погребения на Горан Брегович.

„Пуцааааай!", викаше с все сила Брегович, син на хърватин - югославски полковник, и майка сръбкиня на Площада-без-мазволея малко след полунощ на 1 януари. И хилядите събрали се - като на първите митинги на СДС, му отвръщаха ековито. После двете българки - сестри Радкови от ансамбъл „Филип Кутев", които си пеят с Брегович, подхванаха циганската „Едерлези". А в тълпата дребни циганета тръгнаха да сурвакат. „Марш оттук бе, мангал", викна им един - и продължи да припява на „Едерлези".

Ей това са балканците - песните са си песни, интеграцията - това е друга работа...

 

Най-четените