Каръци сме си в България и това е. Едно нещо в държавата да заприлича на цивилизования свят и то да е точно това, което иначе ни беше (единствената) радост в живота. Отскоро, като повечето западняци, си имаме правителство от спокойни и пестеливи на думи скучновати хора.
Не че на Марин Райков и компания им има нещо. Проблемът е, че краткият сериал "Служебно правителство" се излъчва във времето, в което съвсем доскоро вървеше най-рейтинговото реалити в държавата - "Най-смешните държавни типове на планетата".
Шоуто обединяваше усилията на властта и невъзможно талантливият й PR. След тази мегапродукция, която се излъчваше от сутрин до вечер, сега няма какво да ни задържи вниманието. Да си ги припомним.
Поразяващата уста
Новите предавания са толкова лишени от плънка, колкото беше и пицата, с която финансовият министър Симеон Дянков илюстрира в края на 2009 г., че пари за харчене няма и ще трябва да затегнем коланите. Демонстрацията със занесената в парламента пред камери и фотоапарати пица беше издържана в най-добрите традиции на телешопа, а вицепремиерът засенчи Хорст Фукс.
Продуктът "Постна пица" се задържа почти цял мандат на пазара, в резултат на което едни затягахме колани, други - примки. А властта видимо наедря, от което ни идва наум, че най-вероятно са яли зад кулисите, но не и по време на снимки.
Но един вицепремиер, особено когато носи царското име Симеон, е в състояние да блести, ако не на три морета, на поне толкова поприща. Наред с пицата, ни радваше и токшоуто "Поразяващата уста". На мушката му най-напред попаднаха учените, заклеймени като неефективни мързеливци и сенилни старчета, при това феодали. В шоуто Дянков громеше всяка заплаха за финансовата стабилност.
Вицепремиерът набързо слагаше кръст на всяка "малоумна" идея и се заканваше да напляска Русия заради "Белене". Сменяше в крак и приоритетите. Обявената през 2009-а като цел на мандата еврозона в края вече звучеше: "И да ни поканят, няма да влезем, щот' сме по-добри от тях".
Къртим, чистим и извозваме
Предаването за ремонти в дома, градината и съдебната система беше интересна колаборация с продуцентската къща MVR Pictures. Сюжетът на многото (и оригинално озаглавени) епизоди беше обаче горе-долу еднакъв - група униформени мазачи влиза заедно с вратата в предварително определено за ремонт жилище на граждани.
Типична слабост, която личи и в касовите бг сериали: кофти диалог, липса на динамика в сюжета. За допълнителна драма, водещият Цветан Цветанов включва по телефон и пряк ефир жертви и прокурорски свидетели.
След като стопаните на дома са изведени и им е наложена мярка за неотклонение, започва интензивна ремонтна дейност - премахват се стари дограми, прокъсани тапети, вехти шкафове и веществени доказателства. Междувременно се разиграва сюжет, в който примерните граждани биват развеждани из образци на архитектурата като Съдебната палата и сградата на следствието.
Когато ремонтът приключи, съдията ги пуска срещу обещание да си мият зъбките колкото трябва, за да видят със сълзи на очи изцяло подновения си дом. Спонсор на предаването е съдът в Страсбург - по-скоро джобът на българския данъкоплатец.
И ний сме дали нещо на света
На голям зрителски интерес се радваше и рубриката за туризъм зад граница. Бившият външен министър и кандидат за еврокомисар Румяна Желева повлече крак в началото на 2010 г., когато заедно с евродепутата Антония Първанова изиграха пред Европарламента сюжета "Ловецът на крокодили". Желева беше в ролята на трагично загиналия Стив Ъруин, но май беше по-неподготвена от него - схрускаха я за отрицателно време.
Значително по-мощна захапка трябва, за да притесниш авантюрист като бившия вече Главен водещ на цялото шоу и премиер на държавата Бойко Борисов. На него не му пукаше, че знае само "конграчулейшънс, дженерал" и "бонжуар". В епизодите видяхме как "госпожа Меркел" го гледа с майчинска топлота, с Обама си кимат разбиращо, Берлускони го опипва по широкия гръб, а с Дейвид (Камерън), Владимир Путин и Ердоган си говорят на "ти".
Борисов обърна парадигмата на туристическото шоу, където местните показват своите обичаи на пътешественика. Напротив, водещият държеше да покаже типично българското на своите домакини, да го вкара в диалога между културите. Така реши да удари един бой на земеделския си министър пред слисани японци.
Успя даже да вкара лек елемент на изпитание за специалистите по симултантен превод. Така и не стана ясно какъв е немският еквивалент на "шменти-капели".
Хора, пътища... и пътища
Даже информацията за трафика в културно-развлекателния блок "Най-смешните държавни типове на планетата" успяваше да държи рекорден рейтинг. Излъчвана на всеки половин час, тя обясняваше за прекрасната картинка на "слънчогледи, жита и по средата - магистрали", която ще дочакаме един ден.
Отново в духа на социалистическия (нео)реализъм главният водещ и неговото ресорно момиче на късмета режеха лента след лента, хранеха моми с хляб и сол и сочеха към хоризонта, докъдето щяла да се вие опашката от инвеститори за всяко населено място по трасето.
В крайна сметка само едни бързи 19 и нещо километра до Перник заработиха напълно, а другите 4 магистрали са докарани до различна степен на недовършеност. Нейсе, самата коцепция за сливане на трафик информация и телевизионен театър е едно похвално нововъведение. Липсващите километри асфлат се покриват лесно в монтажа.
Вкусно с Миро
Министърът на земеделието и храненето Мирослав Найденов се държеше като главния готвач на държавата, показа как да не се управлява аграрния ресор, но по-важното е, че и той се отчете с няколко тематични епизода.
Удари по "Дупетата", които не са спрели да се продават в магазините, раздаваше шарани с моряшка шапчица, измисли някакви стандарти за няколко храни и остави след себе си едни щастливи кокошки. А гадната храна пак си остана гадна, само дето стана по-скъпа.
Вкусни и достъпни за един отбран кръг чревоугодници се оказаха само рецептите за прилапване на европейски пари. Те обаче се излъчваха само за специални абонати.
Гласовете на трезвия разум
Скулпторът Вежди Рашидов и историкът проф. Божидар Димитров се оказаха страхотна двойка като ко-водещи на рубриката "Разбивачи на митове". Рашидов, по принцип културен министър, показа как в центъра на София, срещу ръждясалите релси около паметника на Васил Левски, е възможно да има музеен комплекс с македонски мащаби.
При евентуален следващ сезон на "Най-смешните държавни типове на планетата" Рашидов вероятно ще разбие мита, че не може да напълни цяла галерия с творби на Бойко Борисов - с ескизи и прерисувани картини.
Божидар Димитров пък доказа, че и човек с проф. отпред на името си може да падне до скопско-пропагандно-ниво. Димитров също така разби митовете, че за светец не може да бъде обявен човек-стоножка (ако съберем всички мощи на св. Йоан Кръстител се получава...), както и че по нашите земи са върлували всякакви кръвопийци, но не и истински вампири. Толкова истински, че чак китайците не ги искат (ако вярваме на стенограмите от МС).
Говорещият с кученца
Главният водещ на програмния блок Бойко Борисов имаше запазена десетминутка за най-голямата си страст - кучетата, по възможност най-големите сред тях. В късата рубрика виждахме как опитният зоопсихолог общува с четириноги и даже ги сравнява с народа, чийто нашийник държи в работно време. Но без да го храни с телешки пържолки като кучетата си.
Страхотно режисьорско попадение бяха епизодите, в които се разкрива човещината на Главния водещ. Например този, в който загрижен нарежда да дадат пържолки на кучето, открило трупа на отвлечената и убита Мирослава от Перник.
Този епизод заслужава да бъде повтарян заедно със стопкадър от един по-ранен - когато студеният кагебейски поглед на Владимир Путин срещна сънените очи на малко кутре, дарено му от разтопения в умилението си български премиер. По-късно стана ясно, че в Москва кутрето нещо се е разболяло и в крайна сметка дадено някъде си за гледане.
Големият финален Грух
Много силен беше и финалът на първия сезон от "Най-смешните държавни типове на планетата". Той стартира експлозивно със сцени, заимствани от "Кеч мания", "Полицейска академия" и "Спасяването на редник Райън", за да премине бързо към жанра на обикновения фарс.
Народното събрание бе обградено от стотици статисти и няколко трактора в момент, в който целият екип водещи излезе. Окъпани в народна любов и зле координирани лозунги, те обявиха, че ще се борят предаването да се върне след пролетната пауза в политическия ефир.
Всичко това - под акомпанимент от ритмично погрухване, идващо от камион доволни от водещите родни прасета. Дали пък не следва да се разбира "В тоз мандат постна пица, в следващия - свинско"? Още никой не е теглил ножа на прасетата.
