Каква икономика ни оставя ГЕРБ | webcafe.bg
Webcafe

Каква икономика ни оставя ГЕРБ

Николай Киров 24.02.2013, 19:44 (обновена 28.02.2013, 10:50)
Симеон Дянков и Бойко Борисов

Снимка: © Sofia photo agency

Каква икономика ни оставя ГЕРБ

Още една държава, която не издържа на натиска на икономиите. Това вижда в момента светът в България. Дали оставката на правителството на Бойко Борисов наистина беше предизвикана от протестите на хората? До известна степен. Те дадоха поводът, от който ГЕРБ толкова много се нуждаеше, за да смъкне от себе си отговорността на властта.

Отговорност, която, както видяхме от реакциите на останалите партии в парламента, никой друг не иска да поема, поне не и предизборно.

Страната е в криза. Криза, за която фискалната стабилност, пазена от бившия министър на финансите и може би евентуален бъдещ служебен премиер, Симеон Дянков, не е решение.

След три и половина години на власт, ГЕРБ оставя икономика в стагнация, критично висока безработица, която при това е основно структурна, потисната от лоши кредити банкова система, свито потребителско търсене, все така бедно население и много недовършени реформи.

Протестите тръгнаха заради високите цени на електрическата енергия и парното. Цени, които се определят от ДКЕВР. Един на теория независим орган, чийто председател Ангел Семерджиев подаде оставка в края на януари по искане на Бойко Борисов.

Истината е, че през последните 3 години  държавата и ГЕРБ станаха едно и също. Така че няма кой друг да е виновен за ситуацията в страната освен бившите управляващи. Да, ситуацията можеше да е много по-лоша, но можеше и да е много по-добра.

В Европа правителствата се опитаха да ограничат ефектите от кризата върху частния сектор и така затънаха в дългове, които сега трябва да плащат с цената на икономии. В България държавата гледаше отстрани проблемите на частния бизнес и така запази фискалната си стабилност, но на цена, която плаща цялото общество.

Българският външен дълг към края на ноември миналата година е бил 37.9 млрд. евро или 95.9% от брутния вътрешен продукт на страната по данни на БНБ. От него държавните задължения са били в размер на само 3.4 млрд. евро

През януари държавата редуцира външния си дълг с 815.5 млн. евро, като изплати изтичащи брейди облигации. Така общият размер на държавния дълг (външен и вътрешен) достигна 6 147 млрд. евро или 14.75 на сто от БВП.

Какво показват тези данни. Първо, дълговата позиция на държавата е ограничена. Тоест задълженията не представляват опасност за фискалната стабилност на страната.

Спекулациите за гръцки сценарий, от който печелят най-вече играчите на международните дългови пазари, са напълно нереалистични по отношение на България. Въпреки това подобни слухове и прогнози бяха пуснати, за да се изпробват нагласите на инвеститорите. В резултат застраховките на българския дълг срещу фалит рязко поскъпнаха с близо 20% от началото на януари, до около 120 пункта.

Но въпреки това цената им, по данни на CMA, остава в пъти по-ниска от историческите върхове, достигнати през 2009 г. и повече от двойно по-ниска от началото на миналата година.

Повод за спекулациите даде изплащането на субсидиите за земеделие, които отвориха дупка във фискалния резерв, намалявайки размера му до около 3.3 млрд. лв. Тази дупка беше запълнена с извънредна емисия на държавен дълг на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв., с падеж след 6 месеца. Банките закупиха 81% от емитираните книжа.

Така и след оставката на правителството на Бойко Борисов, българската държава продължава да бъде остров на фискална стабилност в Европа.

Това е добре за икономиката в дългосрочен план, ако приемем, че частният бизнес излезе от кризата. Точно тук са съсредоточени основните рискове, породени от управлението на ГЕРБ. И фактът, че банките отделиха 650 млн. лв. от наличните си ликвидни ресурси, за да финансират държавата, въобще няма да помогне за възстановяването на икономиката през следващите месеци.

Заради ограничения достъп до кредитиране и сравнително високите цени на заемите в страната и голямата си задлъжнялост българските компании зависят силно от средствата, които преминават през държавата, като капиталовите инвестиции и европейките фондове.

Забавяне на тези средства е основният краткосрочен риск за икономиката на страната. Ето защо е важно служебното правителство да гарантира, че плащанията от държавата към частния бизнес ще продължат по график.

На практика по-ранното провеждане на парламентарните избори дори може да има положителен ефект върху инвестиционния климат. С избирането на ново правителството с мандат от 4 години, ще намалее политическият риск за бизнеса, който в България винаги е имал голямо значение при вземането на решения за инвестиции.

Но следващото правителство ще бъде изправено пред сериозни предизвикателства. То ще трябва да избира между два пътя. Единият, на решителните реформи, а другият на изчакване нещата в Европа да започнат да се оправят, за да се ускорят темповете на развитие на българската икономика.

Вътрешният пазар се нуждае от тласък, защото свитото потребителско търсене забавя икономическия растеж. Българската икономика избегна низходящата спирала на дълга и дефицита, за да влезе в спирала на спадаща заетост, ограничено потребление и бавен растеж.

Въпреки демографската криза, за да се осигуряват работни места на младите хора, излизащи всяка година на пазара на труда, БВП на страната трябва да расте най-малко с 1.2%. За 2012 г. икономическият растеж със сигурност е бил по-бавен. А младежката безработица се е повишила до 20.7%, по данни на НСИ.

Големият проблем на България не са сметките за ток, въпреки че либерализирането на енергийния пазар е неотложно и необходимо. Големият проблем е заетостта. А за да се повиши заетостта, трябва да се ускори развитието на икономиката. За целта трябва да се отпуши кредитирането.

За да стане това трябват законодателни промени, с които да се ускорят сроковете за фалити на дружества, да се създаде единен регистър на проблемните длъжници, да се въведе възможност за фалит не само на юридически, но и на физически лица.

Духът на народното недоволство вече е освободен от бутилката. На пръв поглед то може да достигне до размерите, които има в Гърция и Испания, ако реформите продължават да се бавят и отлагат. Но дали е така?

Сметките за ток ще стават все по-малко актуални през пролетните месеци. Служебното правителство няма да може да прави реформи. Така причините за протестите ще се размият и недоволството ще започне да затихва. Дали това ще е затишие пред буря, зависи, както от бъдещото редовно правителство, така и от обикновените българи.

Гражданското неподчинение е основен механизъм за защита на свободата на демокрацията. В България то обаче се случва обикновено преди избори.

Ако хората излязат на площадите и след изборите, и подновят исканията си за по-добър живот, това може да принуди властта да започне да прави реформи. Ако ли не, най-вероятно след 4 години българският народ ще е също толкова беден и недоволен, колкото и сега.

Oще: бвп  брейди  демокрация  дълг  държава  икономика  криза  облигации  растеж  свобода  стабилност  финанси 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2012, 07:18

24 Дон Кихот | 02.03.201320:13

Г-н Киров, Вие за пореден път показвате с тази Ваша статия, че не живеете в тази страна. Моля Ви, не пишете глупости повече!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

23 Борката | 27.02.201301:45

Стига сте ми циврили като първокурсничники.Я се упрегайте да работите!Тоя бил виновен,оня бил виновен!Я повече работа!Всички политици са на хранилката!Кой ще ви оправя дереджето?Ако чакате на тоя или на оня политически капут да ви накърми - ебана ви е майката!Само лична инициатива1
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

22 deowin | 26.02.201319:04

>На този фон всеки сам да преценява до колко е полезна фискалната стабилност и маркоикономическата рамка

С това намекваш ли, че е по-добре да сме финансови нестабилни, че по-лесно да се оттървем от злите инвеститори, ЕРП-та и прочие сган?

Ако е така, ще поемеш ли лична отговорност за всички последици, които тази нестабилност биха донесли, включително очевидните негативни такива? Дори според теб такива са невъзможни, приеми, че говорим хипотетично.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

21 Крив Макарон | 26.02.201316:13

ГЕРБ ни оставя икономика на крайностите: големи компании; банки; енергийни дружества; търговски посредници в отлично състояние, които оформят една добре изглеждаща макросреда, и пълен хаос в сферата на дребния бизнес. На практика дори не са нужни статистики, за да се види, че трудовия пазар се оформя в голяма степен от малко на брой фирми, с огромен капитал. Но реално, търсенето на труд, и наемането на работна ръка е силно ограничено.
ГЕРБ ни оставят ценови произвол отстрана на ЕРП-тата, мобилните оператори, банките и тотално нерешени проблеми (за които дори не се говори) на пазара на имотите. Оставят концесионни договори, крайно неизгодни за страната, и проблеми в областта на екологията и законодателството по отношение на защитените територии.
На този фон всеки сам да преценява до колко е полезна фискалната стабилност и маркоикономическата рамка. За мен, лично, това са понятия изпразнени от съдържание. Те са от значение само за онези чужденстанни инвеститори, източващи капиталите на страната.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 22.11.2011, 16:48

20 Оби Уан | 26.02.201314:30

15 ne_sam_fen_na_nikoi | 26.02.201312:03
анкета в социалната мрежа е много по-вярна отколкото която и да е такава представена ни от социологически агенции.
.....................................................
Тук не съм напълно съгласен... Като цяло статистиката е много манипулируема - като се почне от събирането на данни и се стигне до тълкуването им.
Ако проучиш 1000 души резултатите могат да са мноооого различни. Например - 1000 души от соц. мрежи или 1000 души от някое планинско (пълно с пенсионери, бивши партизани, не ползващи интернет) село. Има много фактори, които трябва да се вземат предвид. За тълкуването да не говорим.....
Сещам се за един пример от преди 30-40 години - спортно състезание с 2 отбора - НРБ и СССР. Естествено руснаците печелят. В наш местен вестник информацията е: "На престижно международно състезание България зае достойното второ място! Отборът на СССР е предпоследен." Истина ли е - да!

Така, че анкетата в соц. мрежи не е представителна! Да реална е! За справка може да се увериш като наближат изборите - виж резултатите от тази анкета и реалните резултати (колкото може да се твърди, че са реални, разбира се).
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

19 Елисавета Домовчийска | 26.02.201314:04

Харесва ми много коментара на МакАлистър:
Дори и най-симпатичната мафия се различава от робовладелеца и феодала по това, че не се грижи за създаването на "кравите", които дои, а разсъждава само за доене и разпределение на добива.
Ето това е образа на политическата мафия. Абсолютно съм съгласна. Има и сред тях политиците, някои по-умни, които освен краденето се сещат и да дадат на народа от време на време. НО не го видяхме от тиквоча, че той и образование повече от средно май си няма. Той през цялото време едно си знае, едно си бае, магистрали, метро, детски градини, спортни зали. Да не пропуснем и дренажа - квартални градинки. Ама да не пропуснем случайно - синята зона в София, непипнати пенсии, непипнати майчинства, увеличана с 400 000 безработица, сметките за ел. енергия и парно - всяка година нагоре тук с 5 процента, там с десет, последно с 13, новия данък върху лихвите?! Със сигурност пропускам някои неща, а от другата - инфраструктурни проекти, ок, но даже и те свършени с европейски пари, а у нас какво става?! Къде е народа! Ето сега поне се знае къде е и къде трябва да бъде - на площадите, да заяви своята "обич" към управляващите и тяхната политика.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 02.04.2011, 15:55

18 Найденов | 26.02.201313:49

Авторът не познава разликата между понятията "брутен външен дълг" и "публичен външен дълг". Налице са и други грешки: през януари бяха погасени задължения по глобални облигации, а не по брейди облигации.
Подобни неточности са недопустими.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

17 Елисавета Домовчийска | 26.02.201312:39

А за една среща при премиера, за която писаха медиите преди има няма една седмица помните ли? Цитирам.
"На нея Борисов се е държал много остро с Дянков и го е обвинил за ниските доходи и жизнен стандарт на българите. Дянков е контрирал, че макроикономическите ни показатели са много добри и започнал да ги изброява.

Когато стигнал до това, че нямаме дългове, Цачева го прекъснала с думите: „И клошарите нямат дългове“. В този момент Борисов избухнал, дал на Дянков едномесечен срок спешно да намери начин да повиши доходите и прекратил срещата."

Е той чак сега ли се усети? Откога му повтаряха, че народа асфалт не яде?!!!!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

16 Елисавета Домовчийска | 26.02.201312:32

Ами то борбата е заради това - кой да понесе тежестта на кризата, държавата или обикновените люде. В повечето европейски страни в криза - това е държавата, и Гърция бе така, но когато Гърция се опитва да пренесе тежестта на хората - недоволството е огромно. При нас от 23 години само народа тегли, финансово сме уж добре, най-нисък външен дълг спрямо БВП имаме, и прочее, че какво са нашите 12-13 милиарда външен дълг сравнени с 130 милиарда опростени на Гърция. Кой плаща цената на кризата - когато държавите задлъжнеят и са изправени пред фалит, плащат банките, чрез отписване на дългове /ерго едрия капитал/, а знаем на тях колко не им се иска. Затова следва прехвърляне на тежестта чрез данъци, сметки, стагнация - към обикновените хора. Другия начин за прехвърляне на тежестта е чрез генерирана инфлация - печатане на пари. Но понеже Европа по принцип е по-консервативна в тази си политика, а и печатането на пари и без това е в ход, само че и САЩ печатат много и това няма как да доведе до много голяма инфлация, единсвения изход е с икономии, които се отразяват в по-голяма безработица и по-ниски доходи. И като се замислите, всичко почна от дълговата криза в САЩ, от това че хората си позволиха да консумират, нещо, което не можеха да си позволят, не можеха да произведат, тоест го взеха на вересия от банките (богатите). А сега те си го вземат от нас чрез кризата. Баланса незнам къде ще се намери. Усмивка Май нещата узряват към това, че и богатите трябва малко да пуснат кокала, за да има въобще икономика и хора, които да работят за тези богати.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 06.02.2013, 16:10

15 ne_sam_fen_na_nikoi | 26.02.201312:03

Даже няма да си направя труда да отговоря на Brasil на един негов коментар по-надолу.Не заради друго но не искам да давам глас на Тъпотията.Който иска може да го прочете и да прецени за себе си.Явно човека не разбира едно:анкета в социалната мрежа е много по-вярна отколкото която и да е такава представена ни от социологически агенции.
   

оценка

+0 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.