В свободно падане | webcafe.bg
Webcafe

В свободно падане

Николай Киров 17.09.2012, 19:01 (обновена 01.11.2012, 14:47)
Падане

Малкият ни пазар няма как да роди "икономически тигър"

Има един компонент от българския брутен вътрешен продукт, който през последните 3 години бележи постоянен спад. Tова е брутото образуване на основен капитал или по-просто казано - инвестициите.

След кризата от 90-те години, която завърши с хиперинфлация и масови протести срещу правителството на бившите комунисти, инвестициите се превърнаха в основен движещ фактор за възстановяването на икономиката. Инвестиционният бум обаче не беше феномен само за България. През миналото десетилетие той стана двигател за почти всички икономики в Централна и Източна Европа.

След настъпването на световната финансова криза в края на 2008 г. външните инвестиции към региона започнаха рязко да намаляват. Това доведе до свиване и на вътрешното инвестиране. А през 2010 г., когато изглеждаше, че кризата е свършила и ще последва възстановяване, излязоха наяве сериозните проблеми в европейския банков сектор, съчетани с огромни публични дългове в страните от ЕС.

Така дългоочакваното ново засилване на инвестиционния интерес към страните от ЦИЕ не се случи. В България това доведе до известно преструктуриране на икономиката и силно увеличение на износа, което обаче вече сериозно се забави заради кризата в еврозоната.

На този фон има един парадокс, който повечето икономисти предпочитат да игнорират. Бумът на инвестициите в ЦИЕ така и не доведе до появата на "икономически тигри", каквито израснаха през предходните десетилетия в Азия.

Защо? Притокът на инвестиции води до капиталови излишъци, поскъпване на труда и повишаване на вътрешното потребление.  Но това е много крехък модел. Щом притокът намалее и другите два компонента се оказват под сериозен натиск.

За неуспеха на страните от ЦИЕ да последват азиатските тигри много икономисти обвиниха структурата на инвестициите, голяма част от които бяха насочени към строителството и търговията с имоти. Реално обаче няма значение към кой сектор са насочени инвестициите. Дори и в строителството те пак водят до поевтиняване на капитала спрямо другите фактори на производството.

А по последни прогнози на UniCredit Group, брутото капиталообразуване в икономиките на ЦИЕ ще започне да се възстановява едва през 2017-2018 г.

И така, при ограничен приток на инвестиции, свито банково кредитиране и забавяне на ръста на износа, какво ще движи българската икономика през следващите няколко години? Или ще чакаме, в състояние близко до стагнация, парите отново да потекат? Може ли България да се превърне в "икономически тигър"?

Отговорите на тези въпроси не се крият в типичните либертариански икономически мантри - инвестиции, приватизация, по-малко държава, повече бизнес. За да е успешна една икономика й е необходим успешен икономически модел. Модел, който в България липсва.

По времето на комунизма страната беше добре интегрирана в системата на Съвета за икономическа взаимопомощ. Тя внасяше субсидирани енергийни ресурси от СССР и изнасяше преработени продукти и ограничен асортимент от стоки с висока добавена стойност.

След рухването на комунизма, цените на руските енергийни ресурси рязко тръгнаха нагоре. Търсенето на българските стоки на традиционните им пазари се сви. И българската икономика рухна.

Зад тези основни причини за срива обаче се крият специфичните особености на прехода. В България, както и в Русия, комунистите решиха да си играят на пазарна икономика като дадат пари на избрани от тях хора, които да развият уж частен бизнес. Политическите процеси обаче изпревариха развитието на този сценарий. Властта на държавата рязко намаля.

В резултат, хората с парите на комунистите, започнаха да придобиват бизнес, който нямаха капацитета да управляват. В Русия така се появиха първите олигарси. В България се оказа, че източването на предприятията е по-рентабилно от опитите за развиването им. Така се появи българската организирана престъпност. Към това разграбване на икономически ресурси трябва да се прибави и негативното влияние на Западна Европа.

В зората на ЕС, българската икономика беше затънала в огромен за времето си външен дълг, натрупан основно в последните години на комунизма. Това караше българските политици да бъдат особено отстъпчиви, докато търсеха пари от Запада. А западните политици разглеждаха ЦИЕ като нов, голям пазар, на който местните компании са просто неприятни конкуренти. Така, под натиска на Запада, бяха поети ангажименти за затварянето на първите 4 блока на АЕЦ "Козлодуй", а перспективни сектори, като производството на компютри в Правец, бяха разрушени чрез целенасочена безстопанственост.

В наши дни, две десетилетия по-късно, пак остатъците от комунистическите предприятия-мастодонти движат българската икономика. България е най-големият износител в света на медни катоди. В страната се намира най-голямата рафинерия на Балканите. И двата бизнеса са развити по времето на комунизма, когато на тежката промишленост се гледаше като на основен двигател на икономиката. Има още такива примери за успешна приватизация. Но както се казва - изключението потвърждава правилото - за последните 20 години българският икономически модел се е променил твърде малко.

Това, което липсва на страната, са индустриите с висока добавена стойност и големите компании с български собственици и международни позиции - тоест бизнес, който внася, а не изнася печалбата си от България. Една от малкото бели лястовици на този фон е производството на автомобили GreatWall от Litex Motors, с български капитал и китайски технологии.

Но като цяло българската икономика продължава да разчита основно на тежка и химическа промишленост и добив на суровини и земеделски продукти за експорта си.

За разлика от България, в "азиатските тигри" износът се формира основно от продукти за крайно потребление и то продукти с висока добавена стойност.

Да разгледаме няколко икономически модела. В Швейцария икономиката се гради около сектора на финансовите услуги. Така беше допреди кризата и в Исландия. Модел неприложим в България, заради липсата на големи български банки с международни позиции.

В Хонконг икономиката е изградена около огромен фондов пазар. Модел неприложим в България с оглед на състоянието на БФБ.

В САЩ икономиката е движена от вътрешното потребление, което формира над 70% от БВП на страданата. Модел, също неприложим за България, заради това, че левът няма статута на глобална резервна валута и заради малкия вътрешен пазар.

По времето на комунизма икономическият модел се основаваше на  предприятия мастодонти, в които бяха създадени множество изкуствени работни места. Модел, който рухна след разпадането на СИВ.

И накрая стигаме до страни като Финландия, Тайван и Южна Корея. Те в по-малък мащаб прилагат модела на държавния капитализъм, който е водещ и за Китай и Япония. Как действа той?

Всичко започва подобно на действията на БКП в зората на демокрацията. Държавата налива пари в определени перспективни компании, произвеждащи продукти с висока добавена стойност. Това обаче не става с куфарчета дадени на ръка, а с гаранции и възлагане на поръчки. Целта е да се компенсира ограниченият вътрешен пазар и да се помогне на тези компании да излязат на международните пазари и най-важното - да придобият ноу-хау. Така е създадена Toyota, така са създадени и Samsung, Nokia, Asus и Acer.

След това около тези големи компании се изгражда, на пазарен принцип, мрежа от също големи производители на продукти с по-ниска добавена стойност. А около това ядро се формират множество малки средни предприятия, които създават работни места. Ключов момент в този модел обаче е целенасочената градивна намеса на държавата.

Точно в този момент българската държава се проваля - и то многократно. Управляващите традиционно раздават пари на свои хора, обикновено в строителния и имотния сектори. При ГЕРБ това става чрез големи инфраструктурни проекти като магистрали и предстоящата продажба на земеделски земи, компенсаторните бонове, за които бяха предвидливо изкупени на БФБ през последните месеци. Не че строителството на магистрали е лошо нещо, но няма как да доведе до промяна на икономическия модел.

Българският "икономически тигър" няма как да се роди от малкия вътрешен пазар. Единствено държавата може да реши дали да го създаде или да продължи да разчита на остатъците от комунизма.

Oще: държава  ес  източна европа  икономика  инвестиции  индустрии  капитал  модел  пазар  приватизация  продукти  регион  сив  цени  централна европа 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

15 conscience | 20.09.201209:40

Явно е, че носталгията по индустриалния бум по време на комунизма няма скоро да отмине. Това дали има нужда от продуктите на дадена индустрия или дали те могат да са на конкурентна цена с оглед на цената за доставки на суровини и енергия и съотвенто отдалеченосста от пазара няма никакво значение. Освен ако нямаш наистина различен продукт ( а ползваш готова технология и еднакви машини), всичко опира до цена.Оп, друга магическа дума - иновации - и аз почвам да се прозявам.
Друга зависимост развита от родния икономически елит е думичката инвестиции. Наливането на кеш е златната рибка, която решава проблемите на всяка страна. Описването на процеса на движение на капитали в глобалната икономика може да напълни няолко книги, но основното според мен е, че целта на който и да е инвеститор е реализирането на печалба, която няма как да дойде от другаде освен от икономиката и останалите играчи...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

14 skd911 | 20.09.201202:07

Но все пак да кажа и за шанса на нашата икономика....... ние имаме един единствен шанс и той се казва АЕЦ "Белене" докато Руснаците все още искат да го строят..... че после може и да не искат и ще стане ЛОШО....... обикновеният човек дори си няма на идея колко лошо може да стане без наличието на евтина алтернативна енергия и без наличието на ресурси. Шокиран
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

13 skd911 | 20.09.201201:52

"Реално обаче няма значение към кой сектор са насочени инвестициите."


Този цитат обезмисля цялата статия. Значи излиза че няма значение дали ще се инвестира в производство на тенджери или в производство на термоядрени реактори. Смее се Смее се Смее се

Нека автора отново се замисли...... ако нямаше значение защо най развитите икономики инвестират основно в технологични производства, а не примерно в строеж на къщи и магазини ?!

За инвестициите има значение в какво са инвестирани, ако нямаше значение, нямаше да има богати и бедни хора, нито богати или бедни държави.

Според мен проблемите на световната икономика са свързани с производството на енергия и нейното непрекъснато поскъпване (особено в Европа). За да имаш силна икономика ти трябва евтина енергия и това не е просто пожелание, това е условие. Скъпа енергия = слаба икономика.
Проблемите на Америка започнаха след като спряха развитието на ядрената си енергетика и след изчерпването на собствените запаси от петрол (е имат още запаси но не и толкова, колкото през 60-те и 70-те години на миналия век).

Запасите от петрол намаляват, неговото добиване става все по трудно и енергоемко (демек по скъпо), ядрената енергетика е полуизоставена........ е какво остава...... въглища ?!.......... газ ?!........

За производството на всеки продукт е необходима енергия, колкото по скъпа е енергията, толкова по скъп е и продукта, следователно толкова по трудно се намират купувачи за него. Да ние можем да направим производството по ефективно, но ефективноста не може да бъде повече от 100%, така че ако искаме да продължим да се развиваме имаме нужда от повече и все по евтина енергия. Какво означава обаче това, това не значи непременно цената на енергията да пада, това означава енергия, за чието производство да отива все по малко енергия. Да речем при термоядрените реактори ефективноста може да надмине 1000 към 1..... т.е. за 1 мегават произведена енергия ни е необходим 1 киловат вложена енергия. Разбира се това е фантастична цифра която няма да бъде достигната скоро, първият термоядрен реактор няма да произвежда повече енергия отколкото е вложена.

Да речем при нефта ефективноста в момента е около 20 към 1, т.е. 1 барел нефт отива за добива на 20 барела (рафинирането е включено в тази цифра) . В началото когато са открити големите и леснодостъпни находища средната цена е била 100 към 1, което е 5 пъти повече от сега, т.е. нефта е бил 5 пъти по евтин тогава. Колкото по труден става добива на нефт, толкова повече това ще товари световната икономика. Заради това ни трябва алтернатива, но за съжалние алтернативите са или недостъпни в момента или нискоефективни (като зелената енергия) или много замърсяващи (като например въглищата които без очистващи филтри са с ефективност 80 към 1).

Трябва ни високо ефективен източник на енергия, който да не замърсява околната среда. Единственият достъпен такъв източник в момента е ядрената енергия. Тя на днешното ниво е с по ниска ефективност от нефта, но за разлика от нефта, запасите са много по големи. Освен това има място за нарастване на ефективноста. Днешните централи използват само 2% от ядреното гориво. Заради това ядреното гориво е толкова опасен остатъчен продукт, ако енергията се използва на 100%, няма да остане никакъв радиоактивен отпадък. Реално днешните централи не горят ядрено гориво....... те просто го отравят, като междувременно успяват да използват много малка част от него. Има държави, като например Русия, които могат да преработват отработеното ядрено гориво и да го превръщат отново в свежо такова (но за сега има само експериментални централи които работят с такова гориво). Потенциала обаче в тази технология е огромен. Най вече заради естеството на самото гориво, заради енергията която се намира в ядреното гориво, която е огромно количество, сравнена с химическата енергия в нефта например.

Развитието на ядрените технологии е пътят на човечеството, без тях ще се върнем в каменната ера. Колкото по скоро човечеството осъзнае това, толкова по скоро ще тръгнем напред. Иначе когато свърши нефта ще умрем от мизерия. Ще загинат не хиляди и милиони, а милиарди........ много повече отколкото биха загинали при инциденти в ядрени централи (и свързаното с това замърсяване). Освен това аз вярвам че хората могат да овладеят ядрената енергия и тя да стане безопасна. Рискът си заслужава.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.08.2011, 10:23

12 Блуждаещ читател | 19.09.201222:06

Шансът на малки държавици, като нашата е във високо образовани кадри, които да продават труда си, земеделие и туризъм. Не можем да се конкурураме в производства на масови стоки, нито на високо технологични продукти. Това едно време в СИВ беше изкустена работа и се крепеше на евтините суровини от съюза и също безкрайния му глад за всичко.
Тъй че гледайте да си образовате добре децата. Това им е шанса за оцеляване.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 04.07.2010, 08:14

11 yoda_science | 19.09.201209:48

Една добра статия, демонстрираща интелигентност и липса на перспектива в практически аспект. За да има една икономика предимство трябват нови идеи, нови стоки, нови услуги. Това е иновационнен процес, но именно тук сме най-слаби. Създали сме една прослойка от научни среди, които в момента само произвеждат доценти и професори с връзки, хора без нови идеи. Това е, което прогонва нашите млади учени в чужбина. Не може да със 75% от научните съвети места за хабилитирани лица да се очакват каквито и да са промени. Това просто е мит. За да се получи право на самостоятелен проект трябва да си хабилитиран, а за да си хабилитиран трябва да си "Свой" на някого иначе не може. В резултат държавата (по.точно икономиката и) като цяло боксува. За да ги променим трябва да дадем възможност за творчество - например право на нехабилитирани да ръководят проекти, да се разделят хабилитациите от работните места - всеки, който отговаря на изискванията да може да се хабилитира. Необходимо е и да се оценява възможността за внедряване на проектите и да се спонсорира именно това.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

10 pepe | 18.09.201223:16

Абе Никола - стига сте я повтаряли тази глупост за българското ИТ от времето на социализма бе. Въпросните Правец-и бяха първо едни копия на едни стари Мотороли, а накрая се развиха до нескопосани копия на първите IBM PC. Продаваха се в СИВ, щото нямаше друго. Добре, че бяха японците като Funai и разни американски компании с малко позакъсала вече технология, като DEC /която може и затова да фалира скоро след падането на "желязната завеса"/, които заобикаляха COCOM и внасяха малко ИТ.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 22:54

9 Nikola Aslanov | 18.09.201219:25

Можеше и с компютрите да се пробваме. Правец-ите се продаваха из целия СИВ и бяха на много добро ниво за времето си. Всъщност Правец 82 и 16 са една от причините да имаме прилична ИТ школа в момента.
Много работи "можеше" ама с продажници, крадци и малоумници начело на държавата не става...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

8 Boicho Boichev | 18.09.201219:17

"В наши дни, две десетилетия по-късно, пак остатъците от комунистическите предприятия-мастодонти движат българската икономика."
Какво повече да коментирам-двадесет години кражби и разбойничаства ли да коментирам?Не искам.
Или да отварям на слепите очите и на глухите ушите?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.10.2011, 15:08

7 Тошко от Габрово | 18.09.201216:27

Напълно споделям виздането на автора! Хубава статия, която въпреки всичко не предлага решение.
Само с търговия със суровини не става. Само че откъде да ги извадим тези фирми, произвеждащи стоки за крайното потребление с виока добавна стойност? Успешните икономики на бивсите страни от соц-а заложиха на нов имидж на водещите си предприятия- словенците превърнаха Горенийе в световноизвестна марка, изнесоха част от производството в много страни и даже се превърнаха в глобъл плейър. Чехите продадоха Шкода на Фолксваген,те изцяло преобърнаха имиджа на маркат,чехите задържаха обаче огромна част от производството в Чехия. По подобен начин и румънската Дачия с ноу- хау от Рено (а румънците освен това се занимават и с петрол).В българия можеше , например, да поставим началото с автобуси Чавдар или с електрокари, но на тези отрасли отдавна им се е** родителя от женски пол.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.10.2011, 15:08

6 Тошко от Габрово | 18.09.201215:36

Я виж, Бойчо бил и той тук!
Да се връщаме ли на дискусията ни от предишанта седмица с тези 28 Млрд. BGN износ, дето ТИ ги превъзнасяше с тъпан на мегдана (форума на кафе-то)?
Случайно да се сещаш за моя отговор (суровини vs. завършени продукти/продукти с висока добавена стойност)?
Нещо друго да имаш да добавиш?
Нали беше фен на прилежно изнесени аргументи, подкрепени с цитати от достоверни източници?
И като си такъв икономист защо не вземеш конкретно отношение към аргументите на автора (браво за статията, бай дъ уей), а си тръгнал да политиканстваш на дребно като квартален пияница?
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.