Изключителната ракиена национална идентичност си е чиста проба ферментация на мит - толкова по-бърза, колкото са по-близки народите | webcafe.bg
Webcafe

Мека ракия, люта идентичност

Guns&Ducks
18.10.2010, 10:27 (обновена 19.10.2010, 13:06)
ракия

Снимка: © Sofia Photo Agency

Щом ракията е идентичност, значи никой друг народ не може да е толкова привързан към нея като твоя собствен...

Ракийка със салатка. А може и основното ястие да мине за мезе към ракийката - да не се налага да се меша алкохолът с друг. Макар че мнозина обичат след ракийката я винце, я биричка.

Обаче кое е по-национално отговорно питие? Бирата сме я привнесли от Централна Европа след Освобождението и далеч не сме сред първите биропиячи на континента. Виното пък е още по-древно и на практика е ничие. И пак не сме сред народите с най-големи традиции по производство и консумация на вино.

А ракийката значи българщина. Нищо, че самата дума е арабска и е дошла в езика ни от турския. И нищо, че сърби, македонци, черногорци, хървати, босненци, словенци, имат същата напитка със същото име, че румънците пият почти същото под името цуйка, унгарците - палинка, италиянците - грапа...

Щом ракията е идентичност, значи никой друг народ не може да е толкова привързан към нея като твоя собствен. И значи никой не може да прави по-добра ракия от българина. Хайде, де! Който е пил сръбска, черногорска, македонска, италиянска, даже унгарска, (ама от малка частна изба, а не промишлена химия) ракия - лесто ще признае, че не само по нищо не отстъпват от нашите ракии, ами често са и далеч по-добри.

Ракията може да е еднакво качествена навсякъде, стига да е направена майсторски и от добра суровина. А изключителната ракиена национална идентичност си е чиста проба ферментация на мит - толкова по-бърза, колкото са по-близки народите. И колкото по-малко имат какво да делят на маса.

Българската ракия е толкова уникална, колкото и българската възрожденска къща - такива е имало по цялата Османска империя, има ги в изобилие и до днес - както в освободените земи, така и в имперската метрополия. Да, но от наследниците на Османската империя, любители на ракията, само ние засега сме се колонизирали в империята ЕС (която миналата година има благоразумието да реабилитира кривите краставици и още 25 вида плодове и зеленчуци с евентуална неправилна форма, които по никакъв начин не изкривяват ракиената салата).

Плюс едни полуупотребители и наследници на подчертано бирената Хабсбургска империя -  словенците. Които, далеч преди влизането си в ЕС, си заплюха гордото търговско название "ракия", макар и на латиница. Цяла бивша Югославия, с нейната шливовица, лозовача и крушовица (ама все по 30 грама малката) сега пък ще чака прецакване от България, която е с n-броя години напред в ЕС. И която чака подкрепа от още по-старата членка Гърция, уредила се вече с узото. В най-добрия случай страните от бивша Югославия ще станат васали едновременно на Словения и България, защото ползват коя латиница, коя кирилица, коя и двете.

А борбата за Европейското ракиено първенство по парадоксален начин ни показва колко сме го закъсали с качеството на ракията. Надали някой може да изброи колко точно са десетките и десетки видове нашенски купешки ракии. И колко от тях се правят от грозде или плодове, колко - от спирт и есенции, и колко от смесица между двете?

Земеделският министър Мирослав Найденов заяви, че 90% от най-разпространената у нас гроздова ракия се прави от житен, а не от винен дестилат. А за ЕС трябва да стигнем поне нивото 25%. Освен това трябва да доказваме, че по нашите земи първи са започнали да варят ракия, за което според шефа на агенцията за лозата и виното Красимир Коев гърците щели да ни дадат летописи как византийските императори се опивали в земите на Орфей с нещо, което разреждали с вода, но което не било узо, а явно - ракия. Дали пък след време ЕС няма да се откаже от тези дълбоко исторически доказателства както от кривината на краставиците?

По парадоксален начин с еврорегистрацията на ракията като изключителна българска национална напитка първо признаваме масовия пазар на неракиени ракии и в същото време подобряваме качеството им в борбата за златен медал. Освен това и потребителят, и производителите печелят при национален успех в Брюксел, защото той ще даде право акцизът върху ракията да падне с 50% - от  сегашните 4,40 лв., на 2,20 лв. за литър. Или, всяка стандартна бутилка от 0,7 млл. трябва да поевтинее с 1,54 лв. Което си е сериозно облекчение за потребителя, защото сега за една бутилка по-прилична ракия от 12 лв., 5,50 лева отиват в хазната - за акциз и ДДС.

Точно с толкова по-евтино излиза една хубава - и доста по-градусова, домашна ракия. Където обаче е далеч по-рисковано да има по-големи съдържания на метилов спирт, етилацетат, изоамилов алкохол и оцетна киселина. А купешката ракия, в която обикновено има малко ракия и много етилов спирт и вода, е по-безвредна и заради това, че етиловият алкохол рязко сваля нивата на метиловия, който е с особено високо съдържание в плодовите ракии.

И купешката, и домашната ракия отдавна са предпочитани у нас по-меки. Лютата ракия остана само в юнашкия ни фолклор. Вкусът неизменно става все по-лайт - лайт цигари, леки бири, леки меса, меки (усещани като 38 градуса или докарани дотам с много лед) ракии.

Е къде е историческата българска ракиена идентичност и кое му собствено ракиеното в цялата алкохолна суматоха под името "ракия" на днешната българска трапеза?

Oще: балкани  българин  дестилат  идентичност  ракия  сърбин  трапеза 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.07.2010, 13:10

1 чичо | 23.10.201008:23

Грапата на италианците мисля да е плодова, ябълкова ракия. Правеха нещо такова в Пектин - Перник на времето. До преди няколко години, сега предполагам също, в Букурущ се продаваше наливна ракия от два типа - 30градусова и 50 градуса или55, не съм абсолютно сигурен. Силната се водеше "палинка". Наливни ракии които бяха истински и по-евтини от нашите химии по магазините ни. Даже един непиещ колега си посръбваше и се чудеше, че на сутринта няма махмурлук. Кел файда от име и идентичност, ако не става за пиене. Домашната ракия е хубава при едно условие - да е правена при прецизен тепературен режим, от качествена суровина и първакът да е отделен за други цели. Метиловият алкохол е в него, тъй като е с по-ниска температура на кипене. Германците правят превъзходна сливовица, пил съм такава, на всичко отгоре съм я виждал в стъклена тара тип "бъклица".. Мисля, трябва обязателно да се стараем с качеството, независимо от ценовия диапазон. Другото ще дойде после.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.