Страхуват ли ви партиите? | webcafe.bg
Webcafe

Страхуват ли ви партиите?

Дияна Костова
23.09.2014, 22:20 (обновена 27.09.2014, 17:43)
Избирател

Мъртви души, турски секции и костинбродски печатници - всичко е пунт и пластика

Един призрак броди из България - призракът на колебаещия се гласоподавател. Всички партии са се съюзили за свещена хайка срещу този призрак - ГЕРБ и БСП, Местан и Сидеров, десните реформатори и левите националисти.

От този факт за партиите произтичат две неща: първо, критичното мислене е отрова за предизборната кампания и трябва да се игнорира. И второ - колебанието се лекува със страх.

Доскоро колебаещият се гласоподавател беше ценен ресурс за разместване на пластовете. По някаква превратна политическа логика, обаче, в последната кампания той се прекатегоризира във "вредител" на полето, върху което сеят предизборните щабове.

До такава степен, че му се поставят ултиматуми и му се вменява вина за всяка потенциална неудача на партия, народ, държава.

Без да иска - преди три месеца Бойко Борисов издаде сам стратегията си за атака на изборите - да му се молят да вземе властта.

"Искам да чуя "Ние доведохме до крах България, елате и я спасете". Тогава искаше да го чуе от политическите си опоненти в парламента, но скоро се оказа, че адресатът на посланието му е друг - избирателят. Онази неизвестна величина, от която зависи изходът от изборите.

Вместо да си правят труда да убеждават колебаещият се избирател, партийните агитки и говорители прибягват към заплахата като по-ефективно средство.

Най-запомнящите се събития в политическия живот за последната година и половина са свързани със страх - изборът на Делян Пеевски, разделението на про- и контра-протестиращи, парализата на парламента, бежанският поток и бездействието на МВР срещу фашизоидните прояви, разделението на -фили и -фоби по казуса с агресията на Русия в Украйна, кризата с КТБ, поведението на прокуратурата и ступорът на БНБ, бюджетната криза и предсрочните избори.

В гражданското съзнание последните месеци са период на електрошокова терапия срещу колективна тежка депресия.

Кампания с размяна на заложници

Ако трябва да съдите по медийните изяви на ГЕРБ кой е основният приоритет на партията за следващите 4 години в парламента, ще разберете, че това е: членството в Еврозоната (Томислав Дончев), образованието (Милена Дамянова), здравеопазването (Владимир Тошев), Северозападът (Петя Аврамова), спортът (Димитър Бойчев), развитието на туризма (Лиляна Павлова), запазването на най-ниските данъци в Европа (отново Лиляна Павлова), земеделието (познахте, Лиляна Павлова), пътната безопасност! (Красимир Велчев), и стабилното управление (Румяна Бъчварова).

За всекиго по нещо, и всичко, и нищо, поне нищо сигурно.

Стабилността е ключовата дума в кампанията на ГЕРБ, но позитивното послание си остава само за плакатите. Вместо това партията страхува активно със заплахата за "свредел на нестабилност", избори до дупка, дупка в бюджета и фатални последици при невъзможност за формиране на еднопартийно правителство.

В традицията на доброто старо време: Който не е с нас, е против нас. Всяка ръка - на крак.

Зима, криза, протести, банки под запор - за ГЕРБ идеалният сценарий би бил да повторят изборния резултат на СДС на Костов през април 1997 г., обаче без Костов. Огромен труд от кампанията се хвърля, за да се постигне онази обществена нагласа, при която избирателят ще си спомни отново емоциите от Виденовата зима, преди да влезе в тъмната стаичка.

Болката отляво

БСП отново се връща в любимото си състояние на опозиционен пост-управленски махмурлук. За БСП въпросът не е "къде сбъркахме", въпросът е защо електоратът няма класово съзнание.

Показателна е реакцията на Дора Янкова, която не разбирала защо суверенът не избира "според социалната си черга" и как така дори най-бедните квартали на Смолян гласували срещу левицата.

БСП се намира в положение, при което играта няма печеливши ходове. Обра негативите от финансовата политика на правителство, върху което нямаше контрол и чийто финансов министър агитира като кандидат на конкурентна партия, а най-доброто, което можеше да излъчи от собствения си експертен потенциал, се оказа Румен Гечев, остатък от печално известния кабинет на Жан Виденов.

Неслучайно не успя да извади позитив от казуса с банковата ваканция, изгубеното доверие не се връща толкова лесно.

След като не подейства магията на обещанието за 250 хиляди работни места, БСП заложи на сигурното - носталгия по социализма и заплаха със социална катастрофа, но от нова гледна точка. От левия избирател се очаква да гласува не с бюлетина, а със сметката за тока от зимата на 2012 г.

Страхуваме ли ви?

Предизборното поведение на ДПС винаги е било по интересно не с обещанията пред собствения електорат, а с посланията към противниковите симпатизанти.

ДПС владее до съвършенство изкуството на провокацията - подборът на дата за националните избори по мюсюлманския празничен календар, бетонирането на Делян Пеевски в бъдещия парламент като подигравка с едногодишните протести, привличането на Петър Чобанов, ген. Симеон Симеонов и Кристиян Коев-Флейтата и демонстрацията на висок наратив на майчин език с турския президент Реджеп Таип Ердоган.

По формулировката на Доган - ДПС не е готова да бъде първа политическа сила. Не заради слабата мобилизация, а защото функцията на балансьор е всичко друго, но не и отговорност.

Вместо да спре собствения си поход към властта, ДПС знае как да даде инерция на чуждата кампания. За справка - цели четири формации на национал-популизма имат шанс да влязат в следващия парламент.

Седем нюанса синьо

Реформаторският блок заплашва десния електорат, че за пореден път ще остане без политическо представителство, ако не направи поредния компромис със съвестта си в името на коалиция на изкуствено дишане.

Обратното броене за РБ започна от момента, в който Радан Кънев призна, че попадне ли в парламента, поведението на формацията ще бъде непредсказуемо. Само масовата кампания на индивидуални кандидати за преференциален вот служи за застраховка живот на Реформаторския блок.

Отново примитивното надделява над рационалното - към победа с "избори в изборите" и с протестен вот срещу омразния коалиционен партньор.

На партията - вярност, на народа - чиста вода

От поведението на партиите личи, че знаят много добре къде са проблемите. Няма начин да не е така, щом като ги идентифицираха още преди кампанията и продължават да ги експлоатират до последно.

Но пропускат най-същественото - задължение на политическия елит е откриването, предлагането и налагането на работещо решение на общия проблем.

Изместването на гледната точка от проблема е заместител на търсенето на решения. Ако проблемът са наводненията, разговорът за неразписаната отговорност на държавата и общините свърши в онзи момент, в който кандидат-депутати обуха гумените ботуши и още повече окаляха пространството с неизживяната носталгия по бригадирското движение.

Ако проблемът е изтърбушената здравна система, разговорът се подменя с дарение от държавната субсидия за болницата в Девин (като най-бърза асоциация с дразнителя "здравеопазване" по каналите на обществената нервна система).

Ако проблемът е политическата корупция и използването на четвъртата по големина частна банка като касичка за партийно инженерство, разговорът пропада в пропастта по разделителната линия едри/дребни вложители и наши/ваши катебейци, а решението се отлага за "рано или късно", което обикновено означава - никога.

А вместо медиите и интелектуалният елит да връщат разговора към проблемите, те се превръщат в инструмент за поддържане на аудиторията в постоянна аварийна готовност.

Така например, всеки разговор по темата за изборната подготовка започва от предпоставката, че вотът е изначално манипулиран, и завършва с ясно послание - държавата нарочно спи, мачът е свирен, съвестният избирател е будала.

Мъртви души, турски секции и костинбродски печатници - всичко е пунт и пластика.

Поне така казват по телевизора.

За илюстрация, на измамата се дава цифрово изражение - понеже в някакво изследване 5% от запитаните били обявили готовност да вземат пари, за да гласуват, бившият зам.-председател на ЦИК Михаил Константинов веднага направи сметка "на око", че това били 150 000 души. Понеже не всички си признавали (с което впрочем подлежат на наказателна отговорност), математикът закръгли потенциалните престъпници на 200 хиляди гласа. Не стига това, ами те вече били купени. По 50 лева на калпак.

Колко по-лесно е да замениш политическата формула със страх - от бедността, от дефицита (на ток, храна, и т.н.), от загуба на собственост и статут, от живота на заем и от лихвите, които се "завещават" на поколенията, страх от изолация/обезлюдяване, от разпад на общността, от загуба на идентичност, страх от държавата сама по себе си.

Страхът е силен мотиватор, много по-категоричен стимул от съзнателното осмисляне на политическите събития.

А в иначе неуслужливата памет на българина има толкова много преживян и унаследен страх, че без проблем може да задвижи предизборните кампании за следващите 100 години.

Oще: атака  бсп  вот  герб  дпс  избори  лютви местан  парламентарни избори  партии  предизборна кампания  предсрочен вот  реформаторски блок 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.06.2014, 13:29

5 Акрипс | 25.09.201420:01

Да, няма такъв преходен глагол. "Ваканцувам" беше образуван умно по аналогия на "танцувам" (едно лято, шведски филм), и беше или подигравка, или нещо друго, то момчето-турчето си знае. Аз харесах думата, както и други такива новоизковани, като сметнах, че той иронизира някого.
Още: този или онзи, дадено име "спрягат"за нещо или по някое време. А от кое ли спрежение е той човек? Имената се скланят, главно в чуждите езици, където има падежи. В нашия и в английския е останало малко, главно в местоименията.
"Входирам" и "изходирам" - връх на словоблудието, за да се каже "завеждам" и "извеждам" по "новому".
"Касая" също е станал някакъв преходен глагол, какъвто въобще няма в нашия език. Има една форма "касае се за", или "що се касае до". На руски казват "это меня не касается", или "что касается того-то (чего-то)". И още в ония години разни недоучки-рабфаковци, задочници и просто хорица, чието образование и ценз бяха надрасли първите им 7 години или самообразователните усилия, го подхванаха касаенето. Все си мислех, че с падането на предишната система тази дума ще изчезне, но не би.
"Случва се". Всичко се случва, включително изпълнението на даден проект, спектакъл, изложба се случила и прочее евънти, пърформанси и хепънинги, та чак инсталации. Нищо не става, не протича, не се провжда и т.п. и т.н.
Както приписваха на РР (лека му!): Не ме е страх от министъра на културата, а ме е страх от културата на министъра на културата".
Та и мене не ме е много страх от партиите, а от делата им. Иначе к'во, един пожарникар (почти колега), друг ходил във външна тоалетна (и аз до 1977), трети с две висши и от катедрата по марксизъм-ленинизъм в МЕИ.то (ами и аз съм негов випусник с две висши, и в тая катедра имах много висок успех), четвърти, пети, шести я ядрен физик-мистик, я ядрен енергетик, я ядрен физик-съветник (ами и аз 25 г. работих в накова предприятие и ядрените лъчения са ми приятели), седми земеделец от н'ам кои си (ами сей, земеделецо, днес му е времето да сееш вражди), осми ... (ех, къде е Гец да го изиграе), девети (евет, евет ефендилар), десетият е черен като малките негърчета от продължението на "Ние, децата-чудо" и така ... до края на света. Мотор и аз съм карал, и с хубави мацки отзад, и номера знаех да правя, ама пък той трудова книжка нямал човекът. На един пък баща му свесен човек беше, електроника първи випуск, той тръгнал с една друга, чиито баща беше най-добрият от буфосинхронистите, а етърва й - ехе, какво хубаво име има, от Ворошировградска област (Луганска сега), и с тях и един бивш кмет-мошеник.
От такива като такива не може да ни е страх, пищови не вадят, но каквото ни направят, не можем го оправи посмъртно. И колкото и да съм против напускането на родината (тя моята е лесна, една-две петилетки най-много още), друго не им остава на децата и внуците ни. Дим да ги няма!
Но и това няма да "устраши" (може би оттук умникът е взел терка за новото значение на глагола?) патийците. По-рано беше една Партия, един народ, една бира. Сега - България üбер аллес викат някои. Направо вицови положения. Но иначе, не пей ми се, не смей ми се ...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

4 Boicho Boichev | 25.09.201410:41

РБ е нормална партия, дясна, там са заможните, богаташите и децата им.БСп се справя успешно с ролята на лява партия.Националисти е нормално зда има- има ги в цяла Европа, че и по силни от нашите.В българската политика има две "аномалии" , които изкривяват картината и пречат на нормалното развитие на България-ГЕРБ и ДПС.Нито ГЕРБ е дясна партия, нито ДПС е либарална.ГЕРБ е сборище на бивши разбойници и бивши "зелени чорапи"-десари ,ченгета, пожарникари, бивши военни.ДПС са турската част на БКП- бивши храненици на ДС, и бившата турско-комунистическа диктатура.И двете партии са отпадъчен продукт на социалистическата система, и докато ги има- няма да има нормална политика в България.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 03.12.2012, 07:09

3 Галфонсо | 25.09.201409:44

До Borracho

Питай Свинян Дебелян. Той за пръв път я употреби на един митинг и я вкара в употреба: "Страхува ли ви ГЕРБ? А, страхува ли ви?"- така надъхваше дебилите на митинга успелият млад мъж с корпулентно тяло Усмивка))
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.10.2010, 16:41

2 Irina Kuzmanova | 24.09.201419:56

"Страхувам се" беше възвратен глагол по едно време.......ама това май са подробности Смее се
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 24.09.201410:33

Моля някой с добри знания по български език да се произнесе има ли такава дума "страхувам" и какво значи тя. И може ли да се използва по този начин, по който е написана в заглавието?
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.