Спирачките на борда | webcafe.bg
Webcafe

Спирачките на борда

Николай Киров 30.01.2013, 17:59 (обновена 03.02.2013, 09:01)
Валутен борд

Паричният съвет забавя възстановяването на икономиката

Каква е причината за продължителната стагнация на българската икономика?

Това не са само корупцията, лошото управление на държавата, раздутата администрация, тежката бюрокрация, липсата на собствено ноу-хау, кризата в банковия сектор, демографската криза и монополите и олигополите, завладели вътрешния пазар.

Наистина всички тези проблеми са сериозни и потискат развитието на обществото и икономическия растеж, като задържат България на дъното в Европейския съюз, във всички индекси на благосъстояние, доходи и покупателна способност. Но за стагнацията своето влияние оказва и валутният борд.

България постоянно трябва да компенсира огромния дисбаланс в търговските взаимоотношения с Русия и Украйна, в които за първите 11 месеца на миналата година страната ни има дефицит от над 9 млрд. лева (по данни на НСИ).

Това изтичане на капитали беше балансирано преди кризата с притока на чуждестранни инвестиции, а през последните няколко години с по-висок износ, благодарение на спада на конкурентоспосбността на икономиките в Южна и Централна Европа по време на финансовата криза.

По принцип нетните капиталови потоци са насочени от дестинации, предлагащи по-ниска възвращаемост към такива с по-висока, като те се компенсират от търговските потоци. Феномен, добре описан от проф. Жан Крегел.

Пример за този баланс са китайските инвестиции в щатски ценни книжа или кери-трейдингът между Япония и Австралия. Пример за това беше и развитието на българската икономика преди кризата.

Този модел може да се види дори в по-малък мащаб между отделните градове. Обикновено малките населени места са нетни износители на капитал но често имат положителен баланс в търговията със стоки и услуги като туризма.

Ако една страна има излишък по текущата сметка и положителен приток на капитали това ще доведе до поскъпване на местната валута, ръст на потреблението и до спад на конкурентноспособността на износа. Съответно след време по текущата сметка пак ще се формира дефицит.

Все пак централната банка на страната може да запази стабилен валутен курс, като позволи на вътрешната ликвидност да нарасне, стимулирайки потребителското търсене. Това ще доведе до покачване на цените на активите.

И в даден момент, за да се запази ценовата стабилност и да се стерилизира излишъкът от ликвидност, ще е необходимо увеличаване на лихвените нива. То ще ограничи вътрешните инвестиции и ще привлече спекулативен капитал, който ще оскъпи местната валута.

Сега да разгледаме този феномен в рамките на българския валутен борд. Централната банка реално не определя лихвените нива. Нейната политика е сведена до регулирането на резервите, провизиите и минималните капиталови изисквания за търговските банки.

През 2011 г. България реализира излишък по текущата си сметка за първи път от 1998 г. насам (по данни на БНБ). Това се дължеше на ръста на износа и кризата на вътрешното потребление, които доведоха до свиване на търговския дефицит на страната.  През 2011 г. по капиталовата сметка също имаше излишък.

За първите 11 месеца на миналата година нетният баланс по текущата сметка на страната пак е на плюс, като и балансите по капиталовата  и финансовата сметки са положителни.

Фиксираният валутен курс не означава, че цената на капитала не се променя. През миналата година балансът на управление "Емисионно" на БНБ е нараснал с над 5 млрд. лева. Но голяма част от тези средства не стигат до реалната икономика.

През първата половина на миналата година инфлацията в страната беше средно 1.8% (по данни на НСИ), през втората половина тя вече е над 4%. Но това не се дължи на рязко увеличение на паричната маса, а на скока на цените на електрическата енергия и горивата - през юни стойността на инфлационния индекс е 1.6%, а през юли вече е 3.1%.

През 12-те месеца на 2012 г. основният лихвен процент в България намаля от 0.22 на сто до 0.03 на сто. Той се изчислява на база на равнището на лихвения процент на междубанковия паричен пазар.

Стойността на индекса СОФИБОР за 12-месечните депозити на търговските банки беше 7% в началото и 3.7% в края на миналата година.

В същото време едногодишните лихви в лева по кредитите за бизнеса и потребителите се понижиха с около 1%.

Оттук се вижда колко ограничен е ефектът на паричния мултипликатор в рамките на механизма на валутния борд. През миналата година тесните пари М1 са нараснали с 9.5%, но това не е довело до ръст на потребителското търсене, точно обратното.

Причината е, че за да поддържа фиксирания курс на лева към еврото, БНБ не трябва да позволява формирането на излишъци от ликвидност и ако има такива, веднага ги стерилизира, като увеличава активите си.

Така валутният борд на практика се превръща в механизъм, който ограничава растежа на вътрешния пазар и кредитирането. В период на подем той има антицикличен ефект. Но когато потребителското търсене е в криза, валутният борд забавя възстановяването на икономиката.

Oще: банки  бнб  валутен борд  ес  икономика  инвестиции  капитал  корупция  кредити  криза  ликвидност  общество  потребление  русия 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2012, 07:18

12 Дон Кихот | 11.02.201301:53

Страшно ненужна и неправилна статия. Я да си представим по думите на автора, че не са налице "корупцията, лошото управление на държавата, раздутата администрация, тежката бюрокрация, липсата на собствено ноу-хау, кризата в банковия сектор, демографската криза и монополите и олигополите, завладели вътрешния пазар" и тогава да анализираме проблемите на паричния съвет! Че управление което допуска горните проблеми, как ще умее да се възползува от предимствата на "плаващ курс"?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

11 Blagovest Iordanov | 02.02.201320:27

Не съм съгласен дори със заглавието.
Основните проблеми на Българската икономика не са монетарни, а структурни.
Пипането на борда не е добра идея. Отникъде.
Ще изисква промени в други неща, ще има тежки последствия за хората и бизнеса.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 12:04

10 LaForce | 01.02.201312:59

Абе, това са някакви теории, които макар и не лишени от смисъл реално не отчитат съществените факти в настоящият момент.
Светът е в най-жестоката монетарна война от както има пари.
България няма собствена армия в тази война - няма контрол върху валутата си!
Макар повечето страни в света да нямат пълен контрол върху централните си банки имат опне частичен... България няма никакъв контрол.
Настоящото правителство аутсорсна монетарната ни политика на СитиБанк /имаше договорите на страницата на минфин/... в резултат изчезна 8 милярда резерв, пенсионни фондове, взеха се заеми...
Къде ни е залатото? Питайте Кастов, а Германия си го поиска от Френските и Американските централни банки, не че дойче банк не е също на Ротшилдови /естествено има множество собственици но въпросът е кой взима решенията / като ФедералнияРезерв...
Има множество научни изследвания всеки който се интересува може да провери корпоративната структура на света - и структурата на собствеността на 16 те най-големи /и най оплетени/ инансови корпорации...
излезе здоста инфо на последък , но предполагам знаете - в информационната ера невежеството е избор.. така че ако сте направили този избор, не ви упреквам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

9 deowin | 31.01.201318:40

Статията много ми хареса, но никога не ми е било ясно защо българите сме такъв сорт хора, че може да си учил хранителни технологии, или маркетинг, или пък да си строител, ама винаги ще си мислиш, че разбираш повече от икономика от човек, който очевидно е специалист и образован в тази сфера. Поне минимално количество човешко достойнство и смиреност биха били уместни.
Коментарът ми не се отнася до Vasil.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.02.2011, 14:31

8 Vasil | 31.01.201317:37

ако дадете на сегашните НЕКАДЪРНИЦИ да управляват без валутен борд ще настане истниска касапница - нито Искров е централен банкер още по- малко пък комикът Тъпанков е някакаъв финансист .... въобще преебавка отвсякъде другари Удивителна
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.02.2011, 14:31

7 Vasil | 31.01.201317:35

освен парична политика в белите държави има и фискална (бюджетна ) .... държавата може да помогне за аизлзане от кризата като налее свеж ресурс в икономиката - тоест вкара бюджетни пари в обръщение ....

тя се провежда от Министерството на финансите в съотвентата държава но ние и това нямаме в момента - нито имаме фискална политика нито имаме финансов министър !

да не говорим че нямаме и независима валутна политика .... на всичкото отгоре не произевждаме почти нищо за износ ! вече и домати не произвеждаме дори ....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.02.2011, 14:31

6 Vasil | 31.01.201317:17

да така е - валутния борд е вредно нещо и спъва икономическата разватитие защото фактически нямааме централана банка която да печата пари и да управлява лихвените проценти ....

още по-вредна е неадекватната икономическа политика воденне от самоизмимислият се финансист смешника - СИМО ТЪПОТО ! От Светвоната банка разсипала сумати държави по света му диктуват на това селско комплексирано карирестче как да разсипва българската икономика ! Бесен Бесен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

5 Борката | 31.01.201316:40

Няма измислена по-добра спирачка за политическото харчене от ВБ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.09.2011, 17:30

4 Симо Петков | 31.01.201314:55

Киров,
Изобщо не е борда причината.
----------------------
Бордът е причина 20% .. останалите 80% - други фактори ...
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

3 pepe | 31.01.201313:19

И борда е причина. Лошото е, че като се има предвид какви хора ни управляват, без него пак ще стане мазало.
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.