Един милиард ще помогне | webcafe.bg
Webcafe

Един милиард ще помогне

Николай Киров 24.03.2013, 19:58 (обновена 27.03.2013, 11:07)
Банки

Но политиците и БНБ предпочитат статуквото

Когато се говори за лошите банки и добрите хора, в България обикновено става въпрос за това кой от кого е взимал заеми, които не иска или не може да върне.

След финансовата криза на банките в цял свят се гледа като на необходимо зло. Зло, което правителствата спасяват с парите на данъкоплатците без всякакво колебание.

Да вземем за пример Кипър. Там банковият сектор е по-голям от цялата останала икономика. Кипърските банки загубиха милиарди от преструктурирането на гръцкия дълг в началото на миналата година. Така фалитът на Гърция - няма друго име за това, когато кредиторите са принудени да отпишат заемите, които са дали, доведе и Кипър до състояние на неплатежоспособност.

Големият проблем обаче е, че ако вложителите решат да изтеглят спестяванията си от кипърската банкова система, те няма да могат да го направят, защото в системата няма достатъчно наличен капитал. Това обаче би било проблем на всяка една банкова система в света, включително и българската. Всъщност съществуването на банките се основава на доверие. И това доверие е една от големите движещи сили за глобалната икономика през последните няколко века.

Дълго време в християнския свят лихварството е окачествявано като каноничен грях. Така с този бизнес се препитават само нехристияни и най-вече евреи. Всъщност и според юдаизма лихварството е греховно занимание.

Така тези, които се занимават с него, са принудени на практика да живеят извън обществото. Въпросният исторически период, случайно или не, съвпада с т.нар. "тъмни векове". А началото на Ренесанса съвпада с първите опити за осъществяване на банкова дейност в градовете държави на днешна Италия.

Защо банките са толкова важни за икономиката? Причината е в паричните потоци. Тяхната скорост има по-голямо значение за цената на капитала от сумата на парите в обращение. Още през Средновековието възможността даден търговец да получи парите от една  сделка веднага, вместо да чака тяхното пристигане с обратния товар, дава огромен тласък на бизнеса. Освен това достъпът до заеми позволява на бизнеса да инвестира дори когато икономическата конюнктура не е добра.

През XX век, в началото в САЩ, а по-късно и в цял свят, банковите услуги започват да се насочват все повече към обикновените хора и дават огромен тласък на потребителското търсене и икономическия растеж.

Когато банковата система на дадена страна не работи добре и икономиката спира. Бизнесът трябва да разчита на печалбите си за инвестиции и плащания. А печалбите не са равномерни през цялата година, тъй като върху продажбите влияят множество външни фактори.

Така плащанията към доставчици и кредитори започват да се бавят, инвестициите се отлагат, съкращават се работни места. Последното пък кара потребителите да се чувстват несигурни, да спестяват и да търсят по-малко заеми. И натискът върху банковата система се засилва.

Българската икономика в момента се намира близо до дъното на тази спирала. Анализаторите на най-голямата банка в България - "УниКредит Булбанк", през февруари прогнозираха, че нетната печалба на банките в страната ще намалее със 17% през тази година. Те очакват възстановяването на банковия сектор да започне едва през 2015 г. Тогава възвращаемостта на капитала ще надхвърли цената му за първи път от 2008 г. насам.

В много от развитите страни лихвите са близки до рекордно ниски нива. Останалите индустриални държави са в криза. България се намира някъде по средата. От една страна лихвите по кредитите са сравнително високи, а с таксите и обезпеченията, цените на заемите стават твърде високи за бизнеса и потребителите.

От друга страна държавата е фискално стабилна. Публичният дълг е нисък - под 20% от брутния вътрешен продукт, по данни на Европейската централна банка. Номиналният размер на външния дълг на държавата е бил 3.6 млрд. евро към края на януари, по данни на Министерството на финансите, докато вътрешният е възлизал на 2.6 млрд. евро.

Тук се забелязва и влиянието на валутния борд. Основният лихвен процент на централната банка е 0.01 на сто. Това обаче по никакъв начин не влияе на цените на заемите, защото ОЛП не е лихвата, по която БНБ оперира на паричния пазар.

Средните лихви по новите кредити в България са около 8% за бизнеса и около 10% за домакинствата или повече от два пъти над тези в Германия.  А таксите на банките и изискваните нива на обезпечения също са по-високи в нашата страна.

Това се дължи на факта, че делът на лошите и преструктурирани кредити в българската банкова система е над 22%. Като 17% са заемите, просрочени с повече от 90 дни. Според прогнозата на "УниКредит Булбанк" те ще започнат да намаляват по-бързо чак през 2015 г., като свеждането им до нива под 10% ще отнеме години. Това означава, че до края на това десетилетие едва ли можем да очакваме бум на кредитирането в България, а следователно и силно ускоряване на икономическия растеж е малко вероятно.

Съвременният бизнес работи на кредит. Повечето предприятия създават заетост през цялата година, тоест имат постоянни разходи, независимо от приходите. Когато кредитирането е затруднено, фирмите започват да ограничават разходите, което засяга първо инвестициите и работните места, а в последствие и плащанията към бизнес-партньорите и доставчиците.

Така, на фона на фискално стабилната държава, бизнесът е силно задлъжнял, до нива, които говорят за икономическа криза. Дълговете на предприятията към края на миналата година към нерезиденти и банките са възлизали на общо над 45 млрд. евро или 120% от БВП.

А според БСК, към края на 2011 г. междуфирмената задлъжнялост в страната е достигнала близо 30 млрд. евро. Тази сума едва ли е намаляла през миналата година с оглед на по-бавния растеж на икономиката и кризата на вътрешното потребление. Тоест, задълженията на бизнеса възлизат на около 200% от БВП.

Държавата има твърде малко средства да разреши този проблем в условията на валутен борд. Тя не може просто да започне да печата пари. Инвестициите в инфраструктура не са  решение, защото от една страна са твърде малко - около 1 млрд. лв. в бюджета за тази година, ако се изключат европейските фондове. А от друга, този тип инвестиции създават само временна заетост, както за бизнеса, така и за работещите.

Европейските фондове също не са достатъчни. През 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в България надхвърлиха 9 млрд. евро. По предварителни данни на БНБ, през миналата година ПЧИ са били 1.3 млрд. евро.  За 7-годишния период до 2014 г. общата сума по еврофондовете е около 7 млрд. евро.  Парите от Европейския съюз са предназначени да подпомагат, а не да движат икономиката на страната.

За да се ускори темпът на растеж на БВП над 2% годишно и българската икономика да излезе от стагнацията, са необходими повече инвестиции, което означава повече и по-евтини кредити за бизнеса.

Как може да стане това? През изминалите няколко години БНБ направи твърде малко, за намирането на решение на системната криза в банковия сектор. Капиталовите изисквания за българските банки са по-високи от тези в еврозоната. Достъпът им до ликвидност е ограничен. А нивата на лошите кредити са устойчиво големи. В случая проблемните задължения са като тапа, която запушва капиталовите потоци.

Банковият сектор не може да отпише над 10% от кредитните си активи без да предизвика вълна от недоверие сред вложителите и инвеститорите. Ето защо отписването на лошите заеми върви бавно. За това допринася и мудната система на правораздаване в България.

В същото време банките търсят начин да ограничат ефекта от кризата в нови продукти. Такива са кредитите с променливи лихвени проценти и гратисен период, които се предлагат масово на потребителите в България през последните години.

Трябва да е ясно обаче, че подобен вид кредитни продукти носят по-висок риск, както за банките, така и за потребителите. България и Румъния остават единствените страни в ЕС без закон за индивидуалния фалит, което прави банките и техните клиенти неравнопоставени по отношение на риска. А кредиторите трупат рискови активи с падеж през следващите години.

Тапата на лошите заеми трябва да се махне. Един добър начин за това е създаването на "лоша банка", която да придобие голяма част от проблемните задължения в банковия сектор. Това може да стане със заем на стойност 1 млрд. лева - сума, която по никакъв начин няма да повлияе на фискалната стабилност на страната.

С тези 1 млрд. лева могат да бъдат изкупени 70-80% от кредитите с просроченост над 90 дни или неликвидни активи за над 5 млрд. лв. Ефектът ще е освобождаване провизии за близо 1 млрд. лева, незабавен спад на цената на риска с над 1% и намаление на исканите обезпечения от бизнеса. Кредитирането ще се отпуши и икономическият растеж ще се ускори още през тази година.

Готова ли е държавата на подобен ход? В рамките на служебното правителство той няма как да се осъществи, защото е необходима корекция на фискалната рамка. От друга страна, БНБ до момента показва консервативен подход и нежелание за реформи, въпреки кризата.

През 1997 г. България се измъкна от блатото на хиперинфалцията с решителни промени в регулациите на банковия сектор, въвеждане на валутен борд и активна политика по дълга. Сега също е време за действие, но политиците се чувстват удобно в статуквото и предпочитат безопасността на изчакването, пред риска на реформите. Изчакване, което може да струва на страната десетилетие на стагнация.

Oще: активи  банки  бнб  депозити  заеми  кредити  кредитори  лихви  ресурс  реформи  спестявания  фалит 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.08.2010, 22:54

29 Nikola Aslanov | 28.03.201319:34

За сметка на това им се взимат особено ако някои друг ще ги връща.
То и аз не бих отказал да взема един милион (скромен съм) пък после автора да го връща. Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

28 Georgi Tashev | 28.03.201316:27

Накратко да приемем, че хората масово са прости и да не им се дават лесно пари Смее се Ми то и сега си е така.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

27 Бягащ Вълк | 26.03.201322:21

Бойчо, това за Милтън Фридман е вярно. Да уточним - представител на Чикагската школа, виден привърженик на либерализма в икономиката, монетарист. Единственият му сериозен успех с монетаризма е в Чили, където прилага идеите си на практика. Обаче... никъде другаде не съм видял монетаризма успешно приложен. Другото, явно не отчиташ, че ЕЦБанка ще трябва да се превърне в банка, печатаща пари, нещо, което сега не е. Ще трябва, подобно на американската Федерална банка, да осъществява тези функции по печатане на евро. В тази връзка ми посочи, кога ще са в състояние САЩ да изплатят огромния си дълг, дори печатайки долари без покритие?! А техният икономически растеж е колко?
Виждам обаче, че всички се обединяваме около становището за ликвидните вземания - изнася се имущество и се продава на търг, за каквато и да е справедлива цена, дори с оглед пазарните контрагенти да отпишат част от дълга, респективно стойността на вземането. Това носи частична развръзка, защото е свързано с масови фалити на фирми и огромна безработица, т.е., отново е рисков ход. А съмнителното е дали този милиард ще проработи по правилния начин!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

26 Бягащ Вълк | 26.03.201322:01

И при това положение всеки по веригата би трябвало да е готов да отчете загуби. Ходът с единия милиард едва ли ще доведе до желания ефект, просто защото самата икономика не е конкурентноспособна на външните пазари. Единственото, според мен, до което би довела подобна стъпка, е да се изкупят с държавни средства дълговете на определени фирми, респективно, да се осигурят приходи за компании, които иначе не биха показали способност да оцелеят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

25 Бягащ Вълк | 26.03.201321:56

Статията ме потресе! Имаме т.нар. "криза на ликвидността" и лоши кредити за над 20% от общия брой кредити! Мисля, в закона ясно се посочват начините за действие, когато един клиент не може да си плати - всеки кредитор може да поиска обявяване в несъстоятелност. Ако се стигне до ликвидация, то съдът назначава служебен синдик, който управлява фирмата в условията по покриване на задължения, разпродаване на активи и т.н. Липсата на института на индивидуалния банкрут е проблем, но законотворецът е преценил, че допускането му в правната материя създава условия за икономическо заробване на отделната личност, поради което до момента не се допуска. И все пак, цената на кредита се вдига, защото българските предприемачи не са конкурентноспособни на външните пазари, съответно местните активи не са привлекателни за чужди инвеститори, банките и финансовите институции не са готови да опростят съответните вземания.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 22:54

24 Nikola Aslanov | 26.03.201319:04

Като цяло съм съгласен с бетона.
Ако трябва да се резюмира статията тя би изглеждала така:
Имаме едни глупави бизнесмени които са набили едни грешни пари в глупави инвестиции или производство на непотребни стоки. 80% от т.нар. бг бизнесмени и без това са започнали с крадени пари, а те лесно се харчат.
Имаме едни глупави хора похарчили сума грешни пари за непотребни неща или за неща които са потребни, но са доста над това което могат да си позволят.
Имаме едни глупави банки които са кредитирали гореописаните глупости. В същото време при 20% лоши кредити банките отчитат печалба, а шефовете им продължават да си взимат мазните заплати? Явно поради доброто управление на банките...
И цялото това "забавление" под благосклонния поглед на БНБ и всички политици, които също продължават да си взимт мазни заплати, че и бонуси, явно заради доброто управление на държавата...
И какво предлага автора? Ами да вземем един милиард и да платим глупостите на гореизброените, а пък милиарда ще го плаща НАРОДА. А гореизброените глупаци "обещават, другари, повече да не правят така"...

Наколко прости мерки без да се взимат милиарди които да връща някои друг.
Политиците си спират бонусите съвсем докато държавата не излезе от кризата.
За сметка на това - държавата да плаща навреме всички свои задължения вместо да ги бави.
Приема се закон за Личния фалит така че банките да мислят преди да дават кредити на куцо и сакато.
Какво правим с лошите кредити? Улесняваме максимално процедурата за съдебно изпълнение - всички обезпечения за лошите кредити максимално бързо се изнасят на търг. Променя се законите регулиращи съдебното изпълнение - при неуспял търг началната цена се сваля наполовина.
Банките си признават загубите и минават на загуба за няколко години. Никой не им е гарантирал печалбата. Управителите им си поемат отговорността за глупавата банкова политика и поне малко си намалят заплатите.

Прости работи, ама много паразити ще пострадат, така че най-вероятно ще се приеме някоя глупост от сорта на предложената от автора.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

23 Georgi Tashev | 26.03.201317:35

"търговците е да имат лимит на месечната печалба" - Това ми звучи така все едно да кажем на циганите да не крадат и да си плащат сметките.
А идеята с разделението между монополни фирми и други е не по-малко абсурдна.
Относно въпросният милиард - никой не е казал, че той трябва да се даде. Той служи като държавна гаранция към банките и гласи "Аз, държавата гарантирам, че икономиката е стабилна, очаквам растеж на БВП и можете да понижите лихвите по кредитите. Ако се окаже, че греша, имам един пари, с които мога да ви компенсирам за своята некомпетентност." "Изненадващо", поради ниските лихви по кредитите, БВП-то се вдига и банките се отпускат, видимо спирайки да трупат нисколиквидни активи, та дори отървавайки се постепенно и от старите. Така ако има и строг регулатор, те дори не се налага да пипат от държавната гаранция.
Относно монополите има такъв вариант - 70-80% ДОД при доходи над Х хил. лв на месец. Има държави, в които е така от години и там пенсиите не са по 100евро.
С тези 2 мерки едновременно се стимулира икономиката и се дава шанс на малкият и среден бизнес.
Големия проблем са корумпираните партийни структури и олигархите, където не важат никакви пазарни правила, а именно там са парите, които могат да спомогнат за раздвижването на икономиката. Но с комунистическото крадливо мислене, те няма да променят порочните си практики да се взимат предимно пари под масата, а икономиката да съществува само за фасада, да си мислят хората, че наистина съществува.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.03.2013, 04:24

22 Maximus | 26.03.201306:41

Щях да забравя най-важното,

Условието при търговците е да имат лимит на месечната печалба. След надвишаването на стандартните разходи, изключено стоките които трябва да зареждат се прави отчет на търговията и ако има приблизително толков и за напред тогава не се поръчва много над-нужното а някакъв малък запас. След което при достигане на печалба осигуряваща разходите се заключва търговската дейност за да се остави свободен пъдя на конкуренцията която все още не е достигнала финансовата стабилност за месеца. Месечните разноски определят кой търговец има предимство да препродава на друг търговец.
Когато търговец А има нужда от продукти, ако съответните доставчици са над стабилното ниво ( и нямат проблем с годност при хр. продукти) то търговец Б има правото и предимството да препродаде на А за същата цена съответните продукти или услуги. Идеята е да се работи един за всички всички за един като всеки почувства състоянието на другия поставяйки се на неговото положение. За съжаление се изисква всики да се сакрификират следвайки системата за да се стабилизират данните до няколко години ако е възможно.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 26.03.2013, 04:24

21 Maximus | 26.03.201306:20

здравейте всички.
искам предварително да се извиня за казаното след малко, може да ви се стори странно но в 5 сутринта ми дойде това на ума.

Да вземем като пример търговията на акции и ценни книжа и каквото там правят. Не разбирам почти нищо но знам че и там си търгуват.

Нека създадем арбитрален закон който да важи само при следната ситуация:
-при нестабилност в икономическата среда на страната се налагат дадените условия за всички търговци.
1. Всеки търговец има правото и задължението да достигне положителен месечен баланс, който да гарантира финансовата стабилност на пряко и непряко свързващите го реалности. Пряко свързани са дълговете относно заплати, осигуровки, търговски лица, и съответните ток,вода, тел, интернет, банки, вариращи дърважни данъци (тези са в зависимост от финансовата стабилност на страната, тоест ако няма, то се намаля държавния данък като пример но не смятам дълговете). И тъй като търговеца иска да има изгода а точно заради търговците пазара е нестабилен поради различието в цените се получава дисбаланс и в покупкопродажбата, така едни пеелят за сметка на други. По същия начин можем да погледнем на всеки надвишаващ финансовите възможности на средностатистическия човек. Поради което се взимат фискални мерки без изключение с цел уравновесяване на пазарната икономика. Тоест си движиш парите по някакъв начин влагайки ги според твоите предпочетания (важното е да са на пазара) или ти се оддържа както в Италия искат да направят 15% от надвишния общ доход. Никой няма да има право да си премести парите в друга страна преди да е декларирал абсолютно всичките си финанси. Ако не се заплати годишния данък, дори и човека да не е в страната, държавата трябва да има авторитета да получи съответните 15% от чуждите банки.

И не забравяйте преди критиките това което написах от наалотот както и факта че голяма част от законите не ги познавам.

VOTE !!! Стрелка Стрелка VOTE Удивителна Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

20 pepe | 26.03.201304:33

И защо да е един милиард, а не даречем десет - ще си покрият всички лоши кредити, пък и за джобни ще остане нещо. Даже за нови кредити ще остане. Апък българския данъкоплатец ще плаща. Що не, нали има балъци да плащат данъци и да не взематкредити...
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.