Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Чуй как бие камбаната на Плиска

Близкото минало на бъдещето...
Близкото минало на бъдещето...

Седнали сме с Хадитоши на по бира в малкото кафене пред реставрираната и възстановена в целия й средновековен блясък Плиска. Късно е и няма толкова туристи, както през деня.

Всъщност така е навсякъде, по стотиците исторически обекти на България, откакто започнаха да се наливат пари за възстановяване на крепости, църкви и цели средновековни градове. Хадитоши точно ми разказваше колко му е харесала екскурзията до разкопките на римския град Рациария.

Заради близостта му с Дунав мост II и там има постоянен поток от туристи, които се любуват на разкритите в последните години сгради. Това стана възможно, след като след 2011 година, най-сетне иманярите, ровещи с багери бяха спрени и започнаха спасителни разкопки, тъй като се оказа, че пластовете надолу са непокътнати.

Всъщност Хадитоши не си спомня това време, защото е от онези японци, които се заселиха в България след радиационното замърсяване на остров Хоншу през 2011 година. Та пием бира с него и си говорим за това как за последните 9 години България "дръпна" много. Ежегодният икономически ръст е в рамките на около 15%. И ни наричат Балканския тигър.

- Чудя се, ако не бяхте вие, японците, да ни научите на някои неща, дали това щеше да се случи. Може би вие ни научихте да работим, подметнах аз.

- О, не е само до работата. Много по-важно е, че се вгледахте, намерихте проблемите и изведохте правилните изводи, усмихна се Хадитоши и добави: "Виж само какви неща се случиха в България в последно време". И така на по бира двамата направихме една ретроспекция на близкото минало, последните девет години...

Който играе, може да спечели

България рискува. Хората избраха управляващи, които грабнаха сърцата им с идеята, че трябва да се избере: или страната да бъде вечният опашкар или да се "пробва". Първата проба се състоеше в активното използване на фискалния резерв. Парите от него бяха раздадени на желаещите да пробват малък бизнес - срещу минимална лихва.

Икономиката тръгна и парите скоро започнаха да се връщат в хазната, във вид на данъци. От тях започна да се заделя и за възстановяване на резерва, и за инвестиции в различни отрасли. Въпреки това данъчната политика стана по-социална, както преди години - беше върнат подоходният налог. Средният обаче остана около 10%.

Бяха въведени страхотни поощрения при инвестиции в иновации и екоиндустриите и парите, идващи у нас от чужбина, се увеличиха. Не само това, но хиляди български емигранти решиха да се върнат в родината. Привлякоха ги новите възможности и фактът, че ако решат да вложат парите си в малко предприятие, вече  могат да го направят почти без никакви бюрократични спънки.

Започна да се следва ирландският модел отпреди световната криза - "ниски данъци, свобода на предприемачеството, висока степен на преки чуждестранни инвестиции".

България и Македония - Федерална република

Постепенно онази мания за подслушване отпреди десетилетие отмря. Парламентът взе мерки, след като най-сетне хората започнаха открито да изразяват мнението си - страната беше залята от протести. Беше наложен строг контрол върху използването на СРС.

На управляващите им се наложи да се разделят и с разни екзотични идеи, които тогавашното парламентарно мнозинство беше наложило - закон за конфискация на имущество по донос, спецсъд... Изпълнителната власт започна да си гледа работата и спря да се меси в делата на съдебната и законодателната. Основите на демокрацията бързо се изляха. А всички важни въпроси започнаха да се решават с референдуми.

Националистическите настроения в страната се поуспокоиха, след като България и Македония се обединиха във Федерална република. Това стана възможно след поредният опит на албанците в Македония да създадат Велика Албания или както я наричат - Велика Илирия.

Наистина областите около Тетово и Гостивар получиха частично самоуправление, но отколешната мечта на поколения се сбъдна. Заради Федерализацията Народното събрание беше преобразувано в двукамарен парламент. В долната депутатите бяха намалени значително - така че на около 100 000 души да се пада по един избраник.

Референдум за нова столица

С референдум бе гласувано за столица да се изгради нов град - приблизително там, където се оказа новият географски център на Федералната република, започна строежът на супермодерния административен център.

С това се целеше - от една страна да се поулекоти трафикът в задъхващата се София, да се реши проблемът с не особено пригодните за модерни държавни институции сгради, а и да се помогне за развитието на нова област.

Местното самоуправление получи нов тласък - поредица закони позволиха на общинските и областни администрации да решават все повече въпроси от регионална значимост.

Туризмът се разви бързо в последните години. Така и не се стигна до идеята да се въведе мораториум върху строителството по Черноморското крайбрежие. Предприемачите сами се усетиха, че прекомерното застрояване превръща брега не в курортни селища, а в градове.

И почти изцяло спря строителството на хотели, а новите сгради, които се вдигат, не надвишават три етажа. Изградени бяха обаче нови къмпинги на много места по морето и язовирите. Те бяха дадени на концесии и собствениците направиха всичко, за да запазят природата наоколо чиста.

Така от година на година туристите започнаха да стават все повече. В огромните шест-седем-осем етажни хотели пък гостите видимо намаляха. За да ги върнат, доста собственици се принудиха да бутнат част от сградите и на техни места да направят приятни зелени пространства за разходки.

Вместо да висиш на врата на държавата

Държавата се усети как гражданите й могат да печелят от богатия потенциал на културния туризъм, вместо "да й висят на врата" и да искат помощи за безработни. За археология започнаха да се наливат огромни пари и с тези средства започна консервация, реставрация и цялостно възстановяване на най-известните обекти из страната. После бяха дадени на концесионери.

Оказа се, че пари могат да се намерят и за спасяване на къщите - паметници на културата, пръснати из цялата страна. По различни проекти, художници и архитекти реставрираха селищата със запазени стари къщи във възрожденски стил - възстановиха се калдъръмите, оправиха се фасадите.

Безработицата беше победена - местните хора, освен да въртят хотелите и заведенията, се отдадоха на традиционни занаяти - за кеф на хилядите туристи, които да спрат, за да снимат чирака, раздухващ въглените в ковачницата и жената, биеща масло в мандрата, след което доволни да похапнат традиционни деликатеси.

Перпетуум-мобиле

И всичко се завъртя като перпетуум мобиле -налетите държавни пари, раздадени срещу ниски лихви, започнаха да се връщат двукратно и трикратно - чуждите туристи носят валута, а хотелиерите плащат данъци. Големите приходи, но и строги санкции, заради които последните рискуват да се лишат от бизнеса си, ги карат да излязат от сивия сектор. Хазната започна да се пълни и да има пари не само за културния туризъм, но и за останалите отрасли.

Културен и селски туризъм, планински и морски, лечебен, риболовен и ловен започнаха да изместват т.нар. секс-туризъм. Всъщност се намери начин и как да не се прогонят младите западняци, идващи в България, за да се порадват на ниските цени на алкохола и плътската любов.

Няколко от най-големите курорти получиха специален статут и се превърнаха в своеобразни Градове на греха. В тях бе разрешена проституцията и дори употребата на марихуана. Достъпът на непълнолетни до тях беше ограничен.

Така годишно България започна да се посещава не от онези около 5 млн. туристи, колкото бяха те преди десетина години, а от над 11-12 милиона. Страната ни се нареди до Франция и Испания по брой туристи, падащи се на един жител.

Парите за наука бяха увеличени, за сметка на тези за подслушване и подобни съмнителни начинания. БАН беше реорганизиран по един прост начин - заплатите на учените бяха увеличени осезаемо, като бяха поискани конкретни резултати. Получените разработки пък бяха патентовани и продадени на различни фирми, а парите започнаха да покриват издръжката на Академията. Така най-сетне бизнесът и науката тръгнаха ръка за ръка.

Хай-тек парк в Правец - и приватизация до дупка

Изграден беше първият високотехнологичен парк у нас - в Правец. Там - защото се оказа, че има всичко необходимо - университет, готова база за производство на компютри и компоненти, магистрала до София, с нейната развита индустрия, многобройна работна ръка, летище и т.н.

Приватизирани бяха всички фирми. Железници, топлофикации, газови дружества, пощи... В същото време държавата всячески поощри появата на колкото се може повече играчи на техни места. Комисията за защита на конкуренцията най-после започна реално да си върши работата - всякакви съмнения за монополи, олигополи и картелни споразумения бяха щателно проверявани и санкционирани.

БНТ, БНР и БТА също бяха приватизирани - държавата се отказа от един пропаганден инструмент, за който десетилетие по-рано даваше близо 120 млн. лева годишно, а зрители и слушатели получаваха съмнително качество.

Комасация на земята, не на АЕЦ "Белене"

Случи се и нещо много важно - държавата се отказа и от централизираната енергетика и на пазара се появиха много производители и доставчици на ток. Заради съмненията за сигурността, беше проведен референдум за съдбата на АЕЦ "Белене". И въпреки че мнозинството казаха "не" на новата централа, цената на тока се запази - най-сетне официално стана ясно, че години наред България е изнасяла електроенергия под себестойността й, само заради политически интереси.

Извършена беше комасация на земята. Така фермерите подобриха ефективността и приходите си. Започна да се поощрява гледането на елитни породи добитък.

Спря изрязването на нови площи от НАТУРА 2000. Из цялата страна бяха направени пречиствателни станции. Заводът за боклука край София започна да действа, след което тръгна строежа и на още два край Пловдив и Варна.

Реформата в здравеопазването се оказа най-трудна, защото бяха заложени най-дългогодишни проблеми. Много от затворените през годините болници обаче заработиха отново - този път като частни. Държавното здравеопазване обаче беше частично запазено - най-бедните да могат да се лекуват безплатно.

Школата и учебниците бяха модернизирани, за да бъдат "по-близо" до децата. Беше премахнато задължителното ходене на предучилищна, за влизане в университетите пък започнаха да важат само оценките от матурите.

На младежите бяха предложени интересни ваканции и игри, подобно на скаутските, за да бъдат извлечени на въздух от местата си пред компютрите. Навсякъде бяха изградени терени за игра - според договорите с концесионерите игрищата сутрин се дават безвъзмездно на училищата, а вечер желаещите да спортуват могат да го направят срещу заплащане.

Темида подхвана здраво корупцията във футбола и останалите спортове. За някои бе въведен пазарният принцип - ако има публика, има и пари, но за по-екзотичните продължи да се налага държавната субсидия.

Във въоръжените сили беше извършена сериозна реформа. Професионалната армия остана, но беше върнато подобие на наборната - всеки младеж минава тримесечен курс, на който се учи да си служи с оръжие в условия на партизанска война и да оцелява, а всяка девойка за същото време трябва да може да оказва първа помощ.

Всички тези мерки повлияха на социалната политика - повишеният брутен национален продукт доведе до повече данъци, които позволиха да се вдигнат пенсии, майчински, детски и т.н. Заплатите пък скочиха по естествения си път - бумът на бизнеса доведе до бум на пазара на труда.

Всъщност това е незначителна част от решените въпроси - защото проблемите се оказаха стотици - домове за сираци, интеграция на цигани, попове с мерцедеси, страшно раздута администрация и полиция...

Права и задължения на индивида

Чудех се как да завърша този ненаучно фантастичен разказ. Хрумна ми, че докато си говорим с Хадитоши може да чуем звъна на камбаната, на възстановената Голяма Базилика в Плиска. И да се окаже, че това всъщност е бил часовникът, който ме буди за работа. Или пък да се окаже, че не с Хадитоши бира сме пили, а с адаша ракия, къртеща кътници, сме прекалили...

Реших да не размивам нещата с подобни клишета и да оставя края незавършен. Защото със сигурност много от представите ми каква ще бъде България през 2020 г. и за това по какъв начин може това да стане реалност, са разхвърляни и страшно спорни. Те обаче са моите. Ако всеки има собствена визия как да се случат нещата, само тогава може да търсим, да обсъждаме и да намерим Пътя.

Не само наше право, но и задължение е да решаваме сами съдбата си.

 

Най-четените