Лов на дребни хищници | webcafe.bg
Webcafe

Лов на дребни хищници

Webcafe.bg
26.08.2014, 20:46 (обновена 30.08.2014, 16:15)

1 от 7 снимки Назад Напред

горда българия

Снимка: © ГОРД

Новогодишна картичка от ГОРД - Свободата води народа. А народът е олицетворен от коалиционните партньори Слави Бинев, Румен Ралчев, Стъки, Юлияна Дончева и Поли Карастоянова... (Вижте още в снимките)

Какво е общото между Юлияна Дончева и Алексей Петров?

А между Касим Дал и Илияна Раева?

Или между Анастасия Мозер и Тити Папазов?

На пръв поглед - нищо (освен натрапчивото им присъствие в обществения живот през последните две десетилетия).

В действителност, обаче, всички те са обвързани помежду си с тънка червена линия. Почти няма лице от описаните по-горе, което в даден момент да не е било задочен пред- или следизборен партньор на другите.

Шоуто на маргиналите

Така например, преди 1 година Юлияна Дончева (заедно със съпруга си Станислав Недков-Стъки) беше кандидат за народен представител от ГОРДА България - коалицията на ГОРД на Слави Бинев и "Свободен народ", приближена до Алексей Петров, в чиито листи се редуваха имена на тъмно-червени икономисти с каратисти и ММА-бойци.

Партията, в която Дончева продължава да е зам.-председател - "Новото време" - премина бурна трансформация от фракция на НДСВ през подкрепа за кандидат-президента на РЗС Георги Марков (2006), до предизборна коалиция с "Лидер" през 2009 г., и трудоустрояване на медийно-опитните й лица в ТВ7 при Николай Бареков.

Самият Бареков пък обра каймака на политическия инженеринг в своя "голям центристки блок", привличайки свободните демократи на Стефан Софиянски, радикалите на Евгени Бакърджиев, земеделците на Румен Йончев, жените на Весела Драганова, миньорите на Христо Ковачки и остатъците от "Гергьовден".

Слави Бинев - след пребиваването си в Европарламента като "гражданска квота" на "Атака" и след флирта с Алексей Петров - акостира в коалицията на ВМРО и НФСБ „Патриотичен фронт", събрала недоволните бивши съученици, съпартийци, съпруги и доведени синове на Волен Сидеров.

От другата страна на фронта - Националната партия "Свобода и достойнство" на Касим Дал и Корман Исмаилов, отцепили се от ДПС, преориентираха "либералния вектор" към Реформаторския блок, след изборния неуспех на коалицията с НДСВ.

А след гимнастическото съчетание с Илияна Раева на евроизборите (с финансовия гръб на Гриша Ганчев), на Царското движение му останаха две алтернативи - Бареков или саморазпад.

Самият Реформаторски блок се превърна в микс от партийна коалиция и клуб по интереси, които рядко се припокриват, но обединени от тежкото високомерие на псевдо-историческия обет да върнат политическото представителство на десните избиратели в парламента - вече са готови на всичко или нищо.

На фона на суперфрагментираното политическо пространство съществува една аморфна, но вечна система от партии, движения, комитети и съюзи, постоянна изложба от миниатюри с претенции за власт - шоуто на маргиналите.

Според интереса и баланса на силите си, тази мрежа провокира или блокира политики от национално значение, разпределя ресурси в местната и централната власт, или просто отбива гласове в графа "Други", като поставя по-големите (относително) политически субекти във вечна зависимост от "балансьори".

В най-лошия случай - дори да не влезе в парламента, се издържа в продължение на години от държавна субсидия благодарение на разработения си електорален пазар - компактен, но достатъчен за осигуряването на стабилен социален статус на шепата "автентични наследници на старите партии", "лидери на обществено мнение", "борци срещу майцепродавците", "честни олигарси", хора, известни с това, че са известни, и други феномени.

Ефектът от поддържането на тази паралелна система на измислено политическо представителство (вие познавате ли човек от плът и кръв, който някога в живота си да е гласувал за Яне Янев или Николай Бареков?) води до тотално размиване на смисъла на политическите партии - няма забранени партньори, няма невъзможни неща, няма абсурд, който да не може да се банализира в 15-минути телевизионно време.

Партия търси талант

Историята показва, че няма по-благодатно време за коалиционни извращения от местните избори (особено в столицата).

Спомняте ли си например как започна политическата кариера на Волен Сидеров? С номинация за кандидат-кмет на София, подкрепена от тогавашния земеделец и бъдещ лидер на РЗС Яне Янев през 2003 г.

По ирония на съдбата десет години по-късно Янев осъди Сидеров да му плати 54 000 лева по дело за клевета, защото го нарекъл "лумпен, измекяр и презерватив на Бойко"...

Самият Волен Сидеров има тежък опит с нелоялната конкуренция. И тримата кандидати, издигнати от "Атака" за кметския пост на местните избори в София - Павел Чернев (2005), Слави Бинев (2007) и Николай Пехливанов (2011) напуснаха партията на Сидеров с шум и трясък малко след това.

За разлика от Сидеров - на Яне Янев му върви в привличането на таланти - през 2003 г. в коалиция с Александър Каракачанов се сдобива със знаков кмет - небезизвестният пазарджишки феодал Фидел Беев и бъдещ депутат от ДПС.

Още една звезда се ражда от междупартийната любов на местните избори - подгласникът на Красимир Каракачанов - Ангел Джамбазки стана общински съветник за първи мандат от листата на ГЕРБ през 2007 г.

През 2011 г. пък Яне Янев предизвика всеобщо изумление, когато обяви, че е уговорил банкера Мартин Заимов за водач на листата на РЗС за СОС заради "близките им консервативни ценности".

Листата спечели около 1% от гласовете - на фона на доста по-силното представяне на Заимов само две години по-рано, когато той бе номиниран за кмет на София от СДС и ДСБ и се класира на второ място след Бойко Борисов.

Впрочем, и през 2007 г. номинацията му не мина без обстоятелствени коментари - от тъмносинята подкрепа за "внука на генерал Заимов", до учудването, че собствената му Демократическа партия издигна алтернативен кандидат за кмет - Тити Папазов...

Днес Папазов е част от групата "общественици", публично подкрепящи Цветан Василев, към когото баскетболният треньор не крие, че е "пристрастен".

В същата група на защитниците на банкера впрочем влиза Николина Чакардъкова, чиито тридневни концертни маратони в Зала 1 се спонсорираха от КТБ. Тя също смята да влиза в политиката - като кандидат за народен представител на АБВ на Георги Първанов.

Атомните коалиции

Като стана дума за Първанов - знаете ли какво е общото него, бившия министър на културата Петър Стоянович и бившия собственик на БИАД Слави Бинев?

Много просто, българският атом за мирни цели.

От събираната "на газени лампи" подписка за референдум за рестарт на Козлодуй от "Гергьовден" (чийто председател беше Стоянович) и ВМРО, през заплахите на Красимир Каракачанов с живи вериги и блокаж на Първа атомна, до евродепутатския лобизъм за затворените реактори от страна на архонта на Българската православна църква - Слави Бинев...

Не друго, а ядрената енергетика се оказва една от най-силните сплави на българския коалиционен живот - публичен или притворен.

Атомните коалиции обаче понякога стигат до забавни парадокси - както през януари 2009 г., например, когато въглищно-топлофикационният магнат Христо Ковачки лично участва в митинг за отваряне на 3 и 4 блок на конкурентния производител на ток - АЕЦ "Козлодуй"...

Причината беше половингодишната предизборна дружба на Ковачки с ВМРО, Гергьовден и Земеделския народен съюз в Коалиция "Напред".

Коалицията - чернова на днешния "голям центристки блок" на ББЦ - имаше потенциал за славно бъдеще, но в неразборията около опита за смяна на изборните правила, когато БСП, ДПС и Атака подкрепиха предложението на Яне Янев за вдигане на бариерата за коалиции на 8%, лидерът на "Лидер" реши да смени партньорите по средата на танца.

На парламентарните избори през 2009 г. партията на Ковачки се яви в комбина с бившите царедворци от "Новото време", с добре платена кампания и концертна подкрепа от Мишо Шамара, Миро и Софи Маринова. И с лозунг "Искаме промяна"...

Резултат - 3,26% или възвращаемост на инвестицията в размер на 4 годишни вноски по 1,65 млн. лева от държавната субсидия.

Гергьовско-земеделско-македоно-освободителната коалиция пък се засили "Напред" с привличането на Единната народна партия на Мария Капон, но катастрофира месец преди парламентарните избори през 2009 г.

Оттогава - старите блокове на Козлодуй са все така затворени, а "Белене" все така бавно, но невъзвратимо поглъща държавния бюджет (включително и чрез безсмисления референдум за и против ядрената енергетика).

Атомните партии, за разлика от много други бизнес начинания, успешно продължават мимикричното си съществуване. Всички ще участват на предстоящите парламентарни избори, само конфигурациите им се модифицират.

Слави Бинев - с Валери Симеонов и Красимир Каракачанов в "Патриотичен фронт", Капон - с Надежда Нейнски в "Десните", "Гергьовден" и ЗНС - с Ковачки и Бареков в "България без цензура".

Сей, земеделецо

Земеделският елемент в "България без цензура" - Румен Йончев (ЗНС), заслужава самостоятелен раздел в политическата наука.

В рамките на няколко месеца без никакви идеологически угризения Румен Йончев беше едновременно "земеделец", член на Европейската народна партия (по наследство от старото ръководство на ЗНС), депутат от лявата "Коалиция за България" (донесъл неочакван мандат за БСП от Фидосова Монтана като коалиционен партньор) и "парламентарен говорител" на Николай Бареков.

Анастасия Мозер, Георги Пинчев, Яне Янев, Николай Ненчев, Спас Панчев, Стефан Личев, Румен Йончев... днес злочестите наследници на Александър Стамболийски и Г.М. Димитров са и навсякъде, и никъде.

Откакто го връхлетя демокрацията, БЗНС държи световния рекорд по най-голям брой вътрешнопартийни преврати на глава от населението.

Междувременно, докато конкурентите оползотвориха селскостопанския й електорат, наследничката на старото земеделско ръководство Анастасия Мозер намираше близост с кого ли не - хем с Костов, хем с антикостовистите.

През 2003 г. дори припозна платформата на "Гергьовден" или поне така твърдеше, когато сложи подписа си под коалиция "Баба, дядо и внуче", с която издигна Любен Дилов-син за кандидат-кмет на София, докато в същото време - парламентарният й коалиционен партньор СДС се тресеше от скандала с номинацията на Пламен Орешарски...

Теорията мълчи по въпроса дали земеделците са автентично леви или автентично десни, а практиката познава болезнени трансформации - например, Яне Янев от оригинален "дружбаш" се видоизмени в "консерватор", преди да се върне към дядовата кравеферма в Малки Цалим (без да броим тегелите между шамарите на каратистите-антагонисти Бойко Борисов и Алексей Петров).

Но едно се знае със сигурност - отдавна морните орачи на аграрно-политическата бразда не са земеделци, още по-малко са съюз.

В същото време има по едно БЗНС в "Коалиция за България" (ЗС "Александър Стамболийски" на Спас Панчев), едно в Реформаторския блок (БЗНС на Николай Ненчев, делящ с Волен Сидеров емблематичната сграда на "Врабча 1"), и едно - сателит на ГЕРБ (Обединени земеделци на Мозеровото протеже Петя Ставрева).

Зеленото е новото червено

Със земеделците могат да се сравняват единствено зелените партии и групи за натиск, чието разпокъсано ветрило покрива едновременно и двата полюса на политическия спектър - от основатели на първия СДС, до коалиционен партньор на тоталния враг БСП.

Пребоядисването важи с еднаква сила както за Зелената партия на Александър Каракачанов (който впрочем беше коалиционен партньор и на ДПС в т.нар. "Обединение за национално спасение" през 1997 г.), така и за "Екогласност", чийто лидер Емил Георгиев дори стана депутат за един месец на мястото на Сергей Станишев (избрал трудния път към свободата в Брюксел).

Най-интересен беше случаят на ПП "Зелените", които в опита си да се ориентират в пространството на местните избори в София през 2009 г. без майтап подкрепиха кандидатурата на Теодор Дечев - дясната ръка на Алексей Петров в Съюза за стопанска инициатива.

Коалиционните им недомислици все още не са приключили - за справка - припомнете си ластиците им във и извън Реформаторския блок около Европейските избори.

Самопроизводството на българските коалиции

В това кълбо от интереси, наплитано в продължение на години, израстват цели поколения от мераклии за власт.

Тяхната еволюция от разцепления, сливания, разклонения и възкресения е генератор на постоянен фонов шум, чиито вибрации разсейват сигнала в комуникацията между гражданите и техните т.нар. политически представители.

В резултат, българският изборен мач винаги се играе на кален терен, засипван от земеделски димки и националистически факли, с размяна на играчи между отборите на полувремето под погледа на спонсори-любители на политическия инженеринг.

Накрая все се оказва, че мачът е свирен още преди играчите да излязат на терена.

Докато в публиката не останат само ултрасите.

Oще: алексей петров  атака  баба дядо и внуче  ббц  бзнс  българия без цензура  вмро  волен сидеров  герб  гергьовден  горд  държавна субсидия  зелените  земеделци  избори  илияна раева  коалиция  красимир каракачанов  лидер  ндсв  николай бареков  новото време  опозиция  предизборна кампания  разпад  референдум  реформаторски блок  румен йончев  стефан софиянски  христо ковачки  юлияна дончева  яне янев 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

11 Citizen X | 28.08.201410:37

В смисъл, че изнесеното за "Зелените" не е вярно или що? Познавам много от вас, та едно мисля за Андро Ковачев и съвсем друго за Бобето Сандов...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.07.2011, 12:38

10 Ivaylo Stoimenov | 28.08.201404:36

Хубаво анализче като цяло, но това за Зелените накрая е простотия. Говорете си за Сашо Каракачанов и неговата Зелена партия, но Зелените не намесвайте. Няма друга принципна партия на цялата ни политическа сцена, изобщо е различна от всичко останало и е обидно некомпетентно да бъде слагана в общия кюп.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 02:29

9 straight | 28.08.201400:28

Това е наистина много добър анализ на развитието на политическата ситуация в България през последните 10-15 години. Поздравления на автора.

Много ми е мъчно, че това се случва. Не вярвам, че ще успеем да се измъкнем от тази катастрофална спирала. Само ще продължаваме да вървим все по-надолу и по-надолу. Още по-лошо е, че не мога да променя нищо. А животът си минава почти неусетно в надежда и очакване да стане по-добре. Но не става...

Затова, аз взех трудното решение със семейството ми да напуснем България. Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че съм постъпил правилно. Единствената ми грешка е, че не направих това по-рано.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.04.2013, 21:30

8 Meteora Meteora | 27.08.201418:01

Всичко точно така беше. Точна фактология и хронология, точни изводи! Браво.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

7 Крив Макарон | 27.08.201417:00

Хубав анализ. Излага наяве отговора на въпроса: "Защо искам да емигрирам истерично много?"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.04.2014, 22:35

6 тъп | 27.08.201416:39

Отличен анализ. Кой ли ще го чете? А кой ли ще вникне??? Чуди се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

5 pixie | 27.08.201414:58

Не винаги има за всички, ама все гледат да се наредят, пък ако стигне...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

4 pixie | 27.08.201414:56

След добрия анализ, изводът би могъл да бъде - много гладен добитък на държавната хранилка, бе!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

3 pepe | 27.08.201413:12

Цялата патардия е - за всеки "лидер" трябва да има партия, а политическата платформа е само за "парлама".
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

2 Citizen X | 27.08.201411:19

Мерси за добре направения анализ. След решителния разпад на дясното доста време ме нямаше в БГ, та не съм много в час за политическите кадрили родни. Цялата патардия прилича на селска сватба у хоремага... Ужас!
   

оценка

+4 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.