Крайно време е да спрем с този тип чествания на паметта на Левски - поругаване е | webcafe.bg
Webcafe

С обич - и омерзение

Петър Николов
21.02.2011, 16:11 (обновена 24.02.2011, 09:04)
Паметника Левски

Снимка: © Sofia photo agency

Ако така ще честваме Васил Левски, по-добре да не го правим

Не знам колко е било студено, когато са виснали Левски на бесилото преди 138 години. По една риза и някаква наметната антерия отгоре със сигурност е мръзнел. Да живееш сам и да умреш сам. А след време всяка година патетични оплаквачки - церемониалмайстори от властта, да се упражняват над паметта ти...

При това толкова безвкусно и клиширано, че е повече от обидно. Поругаване е.

Слова, поход, турнир, есе, цветя, премиер, президент, депутати, минута мълчание - на колене. Левски. Чиста и свята република. Е, република е.

Групичка мръзнещи деца пред паметника на Апостола на 19 февруари 2011-а, които с досада чакат церемонията да почне - и свърши. Аре, братле, после ще се видим след тая тъпня, говори по джиесема си хлапе с червен "венсеремовски" карамфил (най-евтиното цвете на будките) пред Народната библиотека в събота, където се е събрала групичката тийнеджъри за участие в тазгодишната композиция.

Което ме върна години назад, когато - с пионерска връзка, сестра ми трябваше да стои като истукан по половин час караул пред паметника на патрона на училището. Помня, че имаше ужасна хрема, носът я сърбял, разказва тя, а съученичката й до нея изсъскала, когато се решила  да си тръгне: "Ще кажа на другарката Попова..." После другарката Попова, дружинна ръководителка, я изправила пред класа, за да я навика как не е достойна за червената връзка. Беше си тръгнала десетина минути преди края на смяната, а съученичката й побързала да доложи.

Истукани. Ето така честваме своите герои - през 45-те години и след това, до днес. Замразени в паноптикума, непогрешими, съвършени - така ги извая соцпропагандата, създавайки огледалния образ на своите ръководни първи функционери. Партията не греши, другарят Живков не греши, партията знае най-добре. Всички митологеми, които Партията и нейната пропагандна машина изфабрикуваха, поругаха героите, като ги направиха свръхчовеци.

Изтриха сълзите от очите на Левски, лакираха челото на Ботев, произведоха Яне Сандански в герой, направиха полубог от Георги Димитров, цензурирайки склонността му към чашката. Поколения наред българските хлапета пишат безумни съчинения по темата "Велик е Левски..." и "Защо не мога да съм като Левски", "Имат ли нужда децата на 21 век от примера на Левски" и производните им. Тонове фалшив възторг и наизустена патетика, излята в интерпретативни - или просто в съчинения.

Тази година честването на Левски ще се запомни с българските "смелчаци" - кюстендилския кмет Паунов и още неколцина от ВМРО, решили да честват в Босилеград паметта на Апостола. Феновете на Левски бяха спряни на българо-сръбската граница, както писа един сайт. Произлезе скандал - точно както очакваха баш-българските смелчаци.

После, разбира се, ги пуснаха. Какво са правили там - не е важно, поднесли са цветя. Важното е, че едни българи са искали да отидат при други български, подтиснати нейде в Западните покрайнини, а лошите сърби ги спрели да се поклонят не на кой да е, а на Левски. Само не знам защо, когато някой иска да си прави пиар като голем българАн, е все на гърба на съседите от запад или югоизток.

Тази година се случи и друго - отново изникна оня заровен скандал къде са костите на Апостола. Няколко телевизии подеха темата, а Здравец Хайтов - един от синовете на Николай Хайтов, (вероятно не сте чели книжката на писателя "Последните мигове и гробът на Васил Левски"), даде пространно интервю. Друг един човечец, който няма да назоваваме, защото той точно това и иска - да му се чуе именцето, предложи косата на Левски, която се пази в музей, да бъде погребана.

И, за какво, по дяволите, пак ровим костите на Левски?! Истинските национални герои нямат нужда от мавзолеи, беше писал д-р Желев в едно есе за Левски, когато още не беше президентът Желев и пишеше есета. Сестра ми ме заведе в Дома на киното на онази дискусия преди 13 години, на която Велислава Дърева и покойният вече устат острозъбец проф. Николай Генчев заедно с д-р Желев просто се изказаха пред претъпканата зала срещу писмото на Хайтов, нарекъл ги "чудовища" и "майкопродавци". Беше им спестил само изменници на родината...

Сега духовете на онова време май пак вампирясват.

А на него студено ли му е било, пита племенникът ми, на когото се опитвам да разкажа какво точно е станало тук, на кръговото движение край паметника на Левски, срещу който зее изтърбушеното кино и сграда на хотел "Берлин". Съблечи си якето, пуловера, обувките, а после си представи, че си съвсем сам, няма я мама, тати, мен, Кико - най-добрият му приятел, и ей сега, след малко, ще те заболи много силно и после... Стига, Пешо, вика той полуразплакан. Обаче госпожата ни каза, че Левски е герой! Вуйчо, какво е герой?

Искаш ли да бъдеш като Левски?, питам. Не, казва седемгодишният, искам при мама.

А миналата година видях как някаква пенсионерка със сцепени от носене боти извади от ония шарени пластмасови чанти, с които пазаруват от Женския пазар, вързани с конец кокичета. Остави ги, пооправи ги с едни груби червени пръсти, намести си голямата плетена шапка, подсмръкна - имаше хрема, и си тръгна.

Не знам защо децата трябва да пишат измислени есета за свръхчовеци, които не познават, или познават само като паметници. Не знам защо учителите не дадат на учениците си да напишат простичко по темата: "Бихте ли умряли за свободата?" Не за Родината, не за Татковината или Батковината. Просто за свободата.

Така че хайде на един 19 февруари поне властта да млъкне. Да почете паметта му с черни траурни лентички на ревера. Ако ще - варено жито да раздаде. Все е по-добро от досегашното поругаване.

 

Oще: 138 години  васил левски  власт  гроб  дом на киното  памет  паметник  партия  честване 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.01.2010, 19:10

13 GohoBG | 22.02.201114:17

...то разликата в морала и етиката е такава, че даже не ми се коментира Реве или много тъжен
де е тая 'чиста и свята република' ?! Да, такива сме били тогава, сега сме същите... Тъжен и как няма 1 от новите ни вождове(от последните 20г.) да не е крадец и мошеник(извинявам се на Жан, ама и той беше един вождЪ...).
Не виждам надежда, всеки да се спасява поединично... Бесен Лош или много луд успех!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

12 Dimitar Stamboliyski | 22.02.201113:29

За нещастие, автора е прав... Затова и тази година грам не почувствах желание да участвам в тази пародия. През минали години съм чувствал вътрешен подтик, но вече не, не и по паметници, с букети, в присъствието на тълпата...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

11 Mile Manolov | 22.02.201112:16

Срам ме е от вас скъпи санародници... деа и бетонените глави
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2010, 10:05

10 Hermine | 22.02.201112:05

Петре, петре, като крадеш заглавия, можеше поне малко да положиш усилия да пишеш с повече обич и по-малко омерзение.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.02.2011, 19:34

9 Побойко Бойко | 22.02.201111:47

И знаеш ли, пропуснах да ти кажа нещо много важно, нещо което може да чуеш във всяко Българско читалище, като отзив за мъдрите ти мисли. Да ти сера в устата!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2011, 15:46

8 Haha | 22.02.201111:38

Мъка, мъка...
Децата са си такива - нито сестра ти е чувствала някаква почит към патрона на училището си, нито днешните деца - към Левски. И тогава, и днес те намират подобни събития за скучни и търсят как да изклинчат. В това няма нищо чудно, проблемът е, че няма и да почувстват респект или уважение, ако не се замислят кой е Левски. Но тъй като никой не се е родил научен трябва да научат (да кажем в училище или вкъщи) кой е, какво е направил и защо. И понеже детските главици трудно се задълбават над философски теми като Свободата и Саможертвата, е хубаво в училище да им ги обяснят и под формата на съчинения да ги провокират да се замислят над тези неща. Тъкмо затова са и честванията - целта им е възпитаване на ценности. Или както се казваше в една реклама: "Не става само с ядене (на жито), трябва и акъл"!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.02.2011, 19:34

7 Побойко Бойко | 22.02.201111:38

Момче, хем те сърби, хем те боли! Когато един народ изостави своите герои, те се превръщат в легенди...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

6 Thea Atanasova | 22.02.201111:01

Скептик искаш да кажеш, че никой не го е описал като човек и характерът му. Да прав си. Хората незнаят какво му е давало сили, какво му е било в главата, какво го е движило напред. Кои са били най-близките му хора, ако щеш и даже какво са си говорили, какво са яли, къде са живеелли. Всики искат да видят земния образ и път на този светец.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.01.2011, 13:52

5 Sceptic | 22.02.201110:18

Според мен никой не успява да обясни ролята на Апостола без да избяга от клишето. Малко хора си дават сметка реално какво е свършил Левски. Ще ми се дори да кажа, ако се намери някой който да разкаже за Левски по начина по който го правят по Discovery или History Channel, нацията ще се замисли. Но човек отвори ли книга попада на безкрайни скучни факти, разказани с равен тон от рода на: "Заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия" И какво от това! След като прочетох "За свободата" на Стефан Дичев разбрах какво е било Първа българска легия. В България ги няма историците-разказвачите, извън академичните среди. Затова и честването е "тъпня".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

4 strawsPulledAtRandom | 22.02.201109:37

Хубаво се опитва да покаже фарисейщината, но иначе е малко безсмислена статията. И да - герои наистина са необходими, макар и митологизирани. Всяка държава има своите герои и паметници. Макар ние все по-малко да приличаме на държава.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.