Страхът от Сорос | webcafe.bg
Webcafe

Страхът от Сорос

Webcafe по The Atlantic
06.12.2017, 20:22 (обновена 08.12.2017, 15:10)
Джордж Сорос

Снимка: © Getty Images

Конспиративните теории за милиардера пречат да се видят реалните опасения за това как работи дарителството в големи мащаби.

Джордж Сорос е изключително зает човек, поне според феновете на конспирациите. Само за тази година на него се приписва финансирането на десетки протестни вълни и още повече опити да се дестабилизират държави.

Наскоро дори поддръжниците на кандидата за Сената от Алабама Рой Мур заявиха, че милиардерът е плащал на жени, които да го обвиняват необосновано в сексуално насилие. Иначе казано, Джордж Сорос е универсален злодей.

И това е проблем. Не защото се заемаме с това да го оправдаваме и да лъскаме имиджа му, а по простата причина, че издигането на подобни плашила често води до подценяване на реалните проблеми, които те закриват.

Джордж Сорос се вписва в образа на злодей от десетилетия насам. Още от първия му милиард, спечелен на борсата, идеята за почти магическото влияние, което той упражнява върху финансовите пазари, се превръща в легенда.

За политическите му вмешателства се говори отдавна. А с подкрепата си за Демократическата партия в САЩ и с изказването, че охотно би жертвал цялото си състояние, стига това да попречи на преизбирането на Джордж Буш-младши, той успява да си спечели и славата на сив кардинал, който се меси в политиката по света, скрит зад паравана на богатството си.

Но не финансовите авантюри на Сорос, или дори дарителството му за политически каузи присъстват най-много в конспиративните теории за него, а филантропията му.

Милиардерът отдавна е един от водещите дарители за прогресивни каузи не само в САЩ, но и по света. През октомври той разкри, че в последните няколко години е дал около 18 млрд. долара на фондация “Отворено общество” (OSF) – организацията, чрез която реализира филантропските си дарения.

Това беше възприето като потвърждение на всички огромни опасения, разпалвани от неговите противници. След като изтъкна, че фондацията на Сорос вече е втората по големина след фондацията “Гейтс”, десният сайт Breitbart оповести новината, като използва за “Отворено общество” определението “Звездата на смъртта.”

Представената опасност е проста – подчиняване чрез мека сила, пари, стипендии, промиване на мозъци в университетите, спонсорирани от него, и т.н.

Така за много консервативни американци той е това, което за прогресивните са братята Кох – свръхбогати дарители, които с парите си си купуват влияние и политическа власт върху силните на деня.

За разлика от братята Кох обаче, славата на Сорос излиза много извън рамките на САЩ.

По този начин конспиративните теории често умишлено се използват от авторитарни лидери, за да подкопават доброволческия активизъм. Освен това размътват дискусиите за огромното влияние, което филантропите реално притежават, и създават опасения за ролята, която мега-донорите играят в оформянето на дневния ред на обществото.

САЩ (и американската икономика) отдавна са доста гостоприемни по отношение на филантропите, но същевременно осигуряват политическа система, която насърчава конспиративни теории срещу тях.

В исторически план и десницата, и левицата са градили собствени разкази по темата, всеки от които е бил подхранван от дълбоко подозрение към концентрацията на власт и влияние.

Прогресивните политици от началото на XX век са се опасявали, че “крадливите барони” създават държава в сянка, която ще надделее над федералната власт, а консерваторите и популистите са предупреждавали за гъстите мрежи от благотворителни организации, академични институции и частни фондации, които контролират общественото мнение.

В последвалите десетилетия анти-имперски и антиглобалистки движения са имали и оправдани оплаквания от филантропията, и по-декадентски истории за властта на благотворителните НПО-та.

Самият Джордж Сорос изглежда като едва ли не избран с фокус група да привлича различните антипатии, които отдавна кръжат около филантропията. Той е борец за глобализъм, капитализъм и прогресивни каузи. Също така е евреин.

Както твърдят антисемитските митове, хуманитаризмът на “международния евреин” е просто прикритие за интересите му към глобална доминация и налагане на прогресивните ценности.

Фондация “Отворено общество” на Сорос е дарила в глобален мащаб около 14 млрд. долара през последните три десетилетия - предимно за каузи като социална справедливост, демокрация и защита на правата на човека, като в момента действа в повече от 100 държави по света.

Първото му голямо дарение, направено през 1979 г., е финансиране за стипендии за цветнокожи жители на Южна Африка, където тогава все още е в сила апартейдът.

През 1984 г. той основава фондация в Унгария, с която да посее семената на либерализма, докато в страната все още управляват комунистите. Даренията му осигуряват копирни машини, позволяващи на антикомунистическите активисти да отпечатват посланията и манифестите си.

След падането на комунизма, финансирани от Сорос фондации подпомагат зараждащите се демократични институции в държави от Централна и Източна Европа, като плащат грантове за пътувания на студенти, подкрепят наблюдаващи организации, насърчаващи добросъвестно управление и защита на правата на човека и се опитват да защитават уязвими и маргинализирани групи от населението (например ромите).

И макар дейността на фондацията му да е от отдавна, превръщането му във фигура с почти демонична сила е сравнително скорошен феномен и се свързва най-вече с борбата срещу глобализма, в чийто символ Сорос малко или много се е превърнал.

Преди около две десетилетия Фарид Закариа използва определението „възход на нелиберална демокрация” - режими, които са демократично избрани, но игнорират “конституционните ограничения на властта им и лишават гражданите си от основни права и свободи".

След “цветните революции” в Украйна и Грузия през 2003 и 2004 г., в които бяха ангажирани няколко финансирани от Сорос неправителствени организации, Владимир Путин използва това недоволство, за да твърди, че революциите са били на практика организирани от филантропа.

За изграждането на негативен имидж на милиардера помогна много и глобалната икономическа криза от 2008 г., а примерът на Путин да посочи Сорос за инициатор на антиправителствени протести бе последван от редица други политически лидери.

Те твърдят, че политическата агитация и доброволческата мобилизация срещу управлението им всъщност не са израз на народната воля, а “произведени от сенчести външни сили”, начело на които според тях стои филантропът. По този начин се роди и образът на платените протести.

Именно по този модел в Македония се роди определението "соросоиди" по времето на управлението на ВМРО-ДПМНЕ и лидера й Никола Груевски. Така бяха наричани прогресивните и леви активисти, които протестираха срещу властта. Самият Груевски призоваваше за “де-Соросоизация” на обществото.

Тази динамика не подмина и родината на Сорос - Унгария. Там управляващата партия на премиера Виктор Орбан (който в младините си всъщност се е възползвал от финансирана от милиардера стипендия, за да следва в Оксфорд) наскоро похарчи 21 млн. долара за външна реклама, агитираща срещу либерализацията на емиграционната политика. А част от плакатите включваха застрашителна снимка на филантропа и надпис “Не допускайте Джордж Сорос да се смее последен“.

Партията на Орбан също така прокара законодателство, което недвусмислено целеше затварянето на Централноевропейския университет, основан от Сорос.

През октомври Орбан оповести “национална консултация”, в която финансиран от правителството въпросник беше разпратен до гражданите, за да проучи възгледите им за евентуален мащабен план на милиардера и лидерите на Европейската комисия да се отменят бежанските квоти.

Орбан също така нареди на унгарските разузнавателни агенции да разследват “империята на Сорос” от организации, които според него целят да подкопаят унгарските християнски културни ценности.

В Румъния председателят на управляващата партия обвини за антикорупционните протести бизнесмена и твърдеше, че той “финансира злото". Подобни кампании имаше още в Сърбия, Словакия и в България.

Процесите не подминават и САЩ. С избирането на Доналд Тръмп за президент и възхода на американския десен национализъм се появиха гласове от сенатори-републиканци за разследване на степента, в която американски средства се предоставят на “Отворено общество” и позволяват на фондацията да “влияе върху политиката на суверенни държави, независимо от желанието им за самоопределение”.

И все пак властта и влиянието, които Джордж Сорос има и продължава да упражнява като филантроп, са безспорни.

Той е възприел нов, агресивно политически подход към филантропията, на който залагат все повече дарители милиардери, от Том Стайър от страна на левицата до братя Кох от десницата, и Бил Гейтс някъде по средата.

В САЩ Сорос беше един от първите филантропи, вложили сериозни суми в борбата за правото на хомосексуалните да сключват брак, в борбата против смъртното наказание и в опитите за реформи на емиграционните закони и системата на наказателно правосъдие.

Каквато и позиция да има всеки човек по този въпрос, определено си заслужава да се помисли по въпроса за способността на Сорос и други филантропи да използват огромното си състояние, за да влияят на демократичния процес.

Важна тема за дебат е колко влияние би трябвало да имат отделни хора над публичните политики. Проблемът обаче идва от това, че е почти невъзможно този въпрос да се разглежда трезво, когато се поставя изцяло през призмата на конспирациите.

Това разкрива втората опасност, която подобни тези представляват за гражданското общество: нездрави теории за сенчесто влияние “отвън” засенчват реалното влияние, което филантропите могат да имат върху демократичните институции и норми.

Дори и когато филантропите-плашила не са реални, все пак може да има сериозни причини да се боим от опасностите, които те пораждат.

Oще: виктор орбан  джордж сорос  отворено общество  сорос  соросоиди  унгария  филантроп  филантропия 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.