България в капан | webcafe.bg
Webcafe

България в капан

Николай Киров
16.06.2013, 23:08 (обновена 20.06.2013, 08:17)
протест, 16 юни

Снимка: © Явор Николов

Измъкването е почти невъзможно

България е в капан. При това, капан, от който измъкването е почти невъзможно.

В развитието на всяка една икономика има два ключови момента. Първият е, когато брутният национален доход, разпределен на човек от населението надхвърли границата на бедността, която условно е определена като 1000 долара. Тогава икономиката се превръща в развиваща се.

Вторият момент е, когато брутният национален доход на човек скочи над границата от 10 000 долара.  Ако той продължи да расте и след това,

икономиката става от развиваща се - развита

Под тези две ключови нива обаче се крият капани - на ниските и на средните доходи. Капанът на ниските доходи е свързан преди всичко с индустриализацията и урбанизацията. Преместването на хора от селата към градовете е основен фактор за развитието на всяка една икономика.

Ако този процес не се ускори, след като БНД достигне 1000 долара на човек, следва криза. Примери за това има много, като повечето от тях са от историята на Африка през втората половина на XX век. Ако не успее да прескочи капана на ниските доходи, икономиката си остава земеделска и не успява да се индустриализира.

Капанът на средните доходи е също толкова опасен. Когато БНД на човек надхвърли 10 000 долара, това обикновено означава, че в страната се е формирала средна класа, че делът на земеделието в икономиката е намалял за сметка на индустрията и че секторът на услугите расте и се развива с бързи темпове. След като и този капан бъде прескочен, развиващият се пазар става развит.

Е, България не само не успя да прескочи капана на средните доходи, но падна в него без да се усети и сега няма никаква представа как да се измъкне.

Какво представлява капанът на средните доходи?

Развиващите се индустриални страни обикновено разполагат с изобилие от евтина работна ръка, което позволява да се реализират икономии от производствен капитал като например машини.

С увеличаването на доходите обаче необходимостта от инвестиции в производствен капитал нараства, а броят на заетите в промишлеността намалява. За сметка на това се откриват все повече работни места в сектора на услугите.

Налице е и глобален процес,

при който трудоемките производства се изнасят към развиващи се икономики. Например в заводите на Foxconn в Китай, където се произвеждат смартфоните и таблетите на Apple, работят над 1 млн. души.  Тайванската компания обаче започна през миналата година промени в производствения процес, като целта е да замени повече от половината си служители с роботизирани машини.

Последното е пример за това какво става, когато доходите на служителите достигнат нива, при които инвестициите в производствен капитал стават по-изгодни от инвестициите в работни места.

Само че повечето компании не купуват стотици хиляди роботи, а просто преместват производството в друга, по-евтина, развиваща се икономика или пък ограничават новите капиталови вложения и насочват инвестициите си към други пазари.

След като дадена икономика падне в капана на средните доходи, тя обикновено влиза в рецесия и продължителен период на застой. През това време доходите на населението намаляват, конкурентоспособността на икономиката нараства, в даден момент инвеститорите се връщат и следва нов опит да се прескочи капанът.

България падна в него през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой.

Налице са всички признаци за това, че страната се намира в капана - висока структурна безработица, спад на инвестициите, понижение на доходите на населението в реално изражение, застой на икономиката, която според прогнозата на министерството на финансите ще нарасне само с 1% през тази година.

Всъщност

България вече се е препъвала

в капана на средните доходи, заедно с целия съветски блок през 80-те години на XX век. Тогава високите разходи за заплати при субсидираната от държавата пълна заетост доведоха до икономическа криза и в крайна сметка до рухването на комунизма.

През 50-те и 60-те години на XX век капанът на средните доходи щраква и за много страни в Южна Америка, където проспериращи икономики като Аржентина не успяват да го прескочат.

Просперитетът на Аржентина се дължи на износа на суровини, необходими по време на Втората световна война и при възстановяването на разрушена Европа след това.

Но когато цените на суровините започват да падат с тях пропада и аржентинската икономика. Страната така и не успява да се превърне от развиваща се в развита.

Гърция също се провали на този тест. За около десетилетие, финансираните с дълг и европейски средства публични разходи създаваха илюзията, че страната е преодоляла капана на средните доходи. Но финансовата криза разкри истината, а именно, че Гърция все още е развиваща се икономика, както през миналата седмица обяви MSCI.

Турция в момента тества капана на средните доходи. През 2011 г. БНД на човек от населението в южната ни съседка надхвърли 10 000 долара.

Протестите за повече демокрация в момента

показват  наличие на достатъчно голяма средна класа, но дали икономиката ще успее да постигне баланс или България, като Аржентина и Гърция, ще изпадне в продължителна криза, при която доходите ще намалеят, конкурентоспособността  ще се повиши и вероятно десетилетие от развитието на страната ще бъде изтрито, предстои да видим.

Излизането от капана на средните доходи не е лесно. САЩ успяват да го направят благодарение на Втората световна война. А страните от Западна Европа и Япония го прескачат с подкрепа от Вашингтон. За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока.

България, за разлика от Гърция, все още може да се измъкне от капана на средните доходи.

Няма да е лесно, но е възможно. Как?

Първо, необходими са реформи в образованието, които да стимулират притока на инвестиции в производства с висока добавена стойност и съответно с високи заплати. Това обаче е дългосрочен процес. Той трябва да започне веднага, но междувременно са нужни и други мерки с по-кратък срок.

Държавата трябва да се превърне в инвеститор, за да привлече частни вложения и да започне да провежда данъчна и фискална политика в подкрепа на отраслите с по-висока добавена стойност. Трябва да се изградят бизнес паркове, които да предложат готова инфраструктура на инвеститорите.

Банката за развитие трябва да финансира с предимство и при преференциални условия иновативни проекти, в които се използва или създава оригинално ноу-хау. Необходими са инвестиции в технологични паркове и привличане на водещи чуждестранни компании за партньори на българските предприятия и учени.

Т.е. нужни са още пари и гаранции от държавата, дори и с цената на увеличаване на външния дълг. Дълго чакани реформи като намаляването административните пречки през бизнеса и създаването на електронно правителство трябва да бъдат рязко ускорени. Това са средносрочните мерки.

Нещата, които трябва да се направят веднага, имат не толкова икономически, а политически акцент. Необходимо е

правителството да излезе с план за следващите 20 години,

който включва не високопарни обещания, a подробно разчетени действия в подкрепа на икономиката, аргументирани прогнози, срокове за реформите и най-важното, да бъде посочено как ще бъдат финансирани отделните мерки.

Преди това обаче трябва да е ясно дали това правителство може да изкара поне един мандат. В момента най-големият икономически проблем е политическата несигурност. Тя също е свързана с капана на средните доходи. Подобна ситуация наблюдаваме в Турция и Гърция.

Какво поражда протестите в тези две страни. За Гърция отговорът е лесен - кризата, съкращенията на публичните разходи и растящата безработица.

В Турция обаче икономиката просперира и въпреки това хората протестират срещу правителството - поведение, което засега за жалост е неразбираемо за голяма част от българите.

Принадлежността към средната класа означава, че гражданите не само могат да покриват първичните си нужди и да спестяват, но и да планират по-дългосрочно живота си. Това поражда стремеж към повече демокрация и индивидуална свобода.

Според анализ на Института за пазарна икономика, хората от домакинствата, влизащи в средната класа в България, са 46.9% от цялото население на страната или около 3.5 млн. души.

Проблемът е, че повечето от въпросните хора

нямат гражданско самосъзнание

в резултат най-вече на дефектите в нереформираната образователна система.

Въпреки това протести има и в България. Ролята на държавата в тази ситуация е много важна. Тя трябва да отстъпи и да даде подкрепа на средната класа. Ако го направи, демократичните реформи ще се ускорят, общественият натиск върху политиците ще се засили. Гражданското самосъзнание на населението ще нарасне, както и доверието в държавността и във възможностите на отделния човек да изгражда и планира бъдещето си.

Това е ключов момент в прескачането на капана на средните доходи. Уверените в бъдещето хора купуват, планират, инвестират, проявяват предприемачески дух. Тези, които се страхуват за перспективите пред себе си, спестяват и не рискуват. Т.е. демокрацията се явява ефективен двигател за икономическо развитие, както и обратното.

И така стигаме до последната вълна от протести, породена от назначаването на един човек с меко казано съмнителна репутация за директор на службата, която трябва да се бори с корупцията и организираната престъпност в България. Лицето Делян Пеевски тук няма значение. Важно беше какво направи държавата в отговор на протестите.

Ако правителството не беше отстъпило пред натиска на средната класа, хората щяха да загубят вяра в това, че тяхната позиция и мнение имат значение в тази държава. Те щяха да загубят и малкото им останало доверие в държавността. Това беше тест за кабинета на Пламен Орешарски, тест на доверие, тест, на който правителството нямаше право да се проваля.

Вероятно предстоят още такива тестове. Фактът, че решението на казуса Пеевски дойде от самия него, докато премиерът Пламен Орешарски и лидерът на БСП, Сергей Станишев защитаваха направеното назначение на всяка цена, е тревожен.

Ако един политик не е готов да отстъпи под натиска на гражданското общество, той не трябва и не може да е политик в демократична страна. Спокойно можем да кажем, че Станишев и Орешарски не издържаха теста Пеевски.  Да се надяваме, че са си взели поука, защото излизането от икономическата криза няма как да стане без наличие на политическа стабилност.

Oще: доходи  икономика  инвестиции  капан  образование  пари  просперитет  средна класа 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

16 Vankata_820 | 19.06.201312:24

До цветенце00:
А дано да доживея да се случи ЛУСТРАЦИЯ в България, ама едва ли, въпреки че и Кеворк Кеворкян сериозно се се стреснал от нея, а пък за топ комунистите, да не говорим!!!Усмивка
Лустрацията е възможно най-бързият и мирен Преход, в историята на Посткомунизма по принцип - най-градивният инструмент отстраняващ ефективно натрапена кланова демокрация от африкански тип, на която нашите комунисти са си върли поклонници, но тази Лустрация без силно и зряло Гражданско общество(Средна класа) е безполезна, така че обединявайте се зад идеята и не отстъпвайте за бъдещето на Вашите деца - те ще Ви се отблагодарят за усилията Ви, а лузърите ще си останат с безплатно клеймо!!!Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.06.2013, 11:12

15 Ljuben Georgiev | 19.06.201311:17

Страхотна статия! Много добре стурктурирана и разбираема за хора, които не се интересуват от икономика в такава степен. Благодаря на автора!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

14 boris | 18.06.201315:56

България не е нито развита нито развиваща се страна - ние сме навиваща се страна. Все се навиваме нещо да направим ама..
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

13 Vankata_820 | 18.06.201313:52

...Бургас - грешка, да се чете Варна...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

12 Vankata_820 | 18.06.201313:49

До под мен:
Мен, това пък ще ме мотивира да се върна в България, а не да съм емигрант в чужбина!Усмивка
Лустрацията, не решава нищо конкретно, но дава баланс на силите и впряга тези, които са били против благоденствието на народа си - да се доказват отново пред него, за да има място под Слънцето и за тях - нищо лошо за един справедлив реванш!!!Усмивка
Това е моралната основа на добрите намерения за общо бъдеще без тревожни зависимости и предателски елементи, но това приложено без силно Гражданско общество, ще направи изключително лоша услуга на обществото ни!!!
Трябваше протестите, които Аз очаквах, да се случат, не при падането на Боцко Ритнитопков, а едва в края на лятото, до преди края на есента - да бъдат много по-динамични и без отнемана и разпиляна енергия, а концентрирани в градивни предложения, в които да изпъква Средната класа, а не да налитаме на копиращ ме гларус от Бургас, който е готов и нож да му забият в задника, след като са му осигурили Ауди S6, от класа на моято кола, за да парадира с името си, след потупване по рамото от ТИМ!!!Усмивка
Винаги съм казвал, че имената не са важни, а личностите зад тях и работещите им идеи - името Иван Петров е навсякъде, затова то е и най-подходящо, като опаковка!!!Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.06.2013, 10:02

11 cvetence00 | 18.06.201312:31

Такаааа , значи ......
България може да си е много добре или поне мнооогооо по-добре от когато ида е била!
1. ЛУСТРАЦИЯ -( ЗА ВСИЧКИ УПРАВЛЯВАЛИ СТРАНАТА ОТ 1944 ГОДИНА до сега
ама НЕМА бсп,дпс, герб,атка,ндсв,сдс- всички , политици, полицаи комунисти социалисти, депесари) ТЕЗИ ХОРА СА ДОКАЗАЛИ за толкова години че не са полезни с нищо за България и нейните граждани !!
И аз се питам до кога ще си ги търпим хем да им плащаме хем да си ни крадат хем да си ни е....ът !
Питам се , не си ли ги заслужава ме ?
Минуса на предложението че и малкото кадърни , умни,и добронамерени хора ще си заминат с гнилоча на нацията ,обаче ако искаме да остане нация ,тези хора коити са доказали колко са кадърни в управлението да си ходат и да почиват(в мир) и без това са си изк(а)рали , достатъчно за да си осигурят почивките където и да е по света !!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

10 Govedo13 | 18.06.201301:47

Поредния тъпанар преписал няколко книги, сигурно е на заплата в някое от хамериканските институчтета или организациики финансирани от тайните им служби.

В България има не 1 а 3 куркапана.

Първия е тъпия българин,който си мисли че е най-добрия във всичко и междувременно е пълен чуждопоклонник-странно животно но е факт,също все някой друг му е виновен. Българина е страхотен солов играч но трагичен в отбор- много лошо качество в днешно време.

Втория е ЕС&НАТО&Русия- държавата ни е прекалено малка и слаба,за да има самостоятелна външна политика. В условията на фалшив свободен пазар като ЕС (реално пазара е изцяло от протекционистки тип където големите държави доминират а малките служат само за задоволяване на нуждите на големите) ние се мъчим да се заиграваме и с Русия,за да не умрем от глад и от двата стола сядаме на кура по средата. Много по-добре би било да играем само с 1 от големите и да искаме нещо в замяна,но ние нямаме гъз дори и за това- не може да се продаваме като хората дори.Ние все играем за някой друг а не за нас си- за справка виж капан 1.

Третия капан прави капаните на автора безсмислени и абсурдни. Наличието на огромна маса незаета работна ръка под формата на цигани прави България конкурентно способна на Китай разбира се в минимален размер, дори само разходите за транспорт който се спестяват ще си заслужават.
Да може да ви е смешно но средно(медиан) работна заплата в Пекин е около 600 Е, смятам че е повече от София нали?
Вместо циганите да бъдат използвани по предназначение държавата ги храни с парите на останалите ненормалници( включвайки в това число моите родители както и много други близки за съжаление),който работят и оцеляват в България.
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 17.04.2013, 13:25

9 iwan_petrow | 17.06.201318:40

Описаните механизми и стратегии за развитие са валидни, ако целта е да се овладее вече съществуваща ниша или част от нея: т.е. ако предложиш по-добри условия за бизнес (подходяща административна, данъчна, регулаторна и правова среда, конкурентни условия за цената на труда, квалифицирана трудова сила, инфраструктура и т.н), вероятността,капитала да дойде при тебе и/или да се развива местната предприемаческа инициатива, нараства значително. Струва ми се незсаегнати, в предложения ни анализ, остават системните проблеми на глобално ниво. Икономиката се движи от потреблението и по-точно, потреблението от трудов доход (просто потреблението, което генерират свръх богатите, тези които няма нужда да работят за да се издържат и да потребяват, е пренебрежимо за функционирането на икономиката). Проблема е в това, че все по-голяма част от производствените разходи се формират от използваното (все по-усъвършенствано) технологично оборудване и разходите за ограничени(и/или монополизирани) ресурси, като петрола, а относителния дял на разходите за трудово възнаграждение намалява. Тази тенденция обуславя, все по-ясно изразена концентрация на финансовия ресурс, в ръцете на съвсем малка група субекти, контролиращи производствените технологии и природните ресурси. С други думи: степента в която производствените отношения извършват , жизнено важната за стабилността на потреблението и икономиката като цяло, пре-разпределителна функция, замира! Резултата е този, че всяко количество финансов ресурс пуснат в системата, с безцпрецедентна скорост се концентрира по описания начин, за сметка на разпределение в системата и поддържане на баланс при цикъла: производство-доход-потрбление-производство, с което настъпва блокаж. Опитите за подържане на стабилност на потреблението в изминалите десетилетия на бурен технологичен прогрес, включваха няколко стратегии:
1. Масово промиване на мозъците, чрез реклама и формиране на консуматорски навици;
2. Въвеждане на планираното амортизиране и „гибел” на продуктите, с цел да се поддържа цикличността на потреблението;
3. Разширяване индустрията на услугите;
4. Преразпределение, чрез раздуване на държавните разходи за администрация и субсидирана заетост;
5. Изобретяване и експанзия на потребителското кредитиране.
Всеки от така маркираните подходи, изчерпа потенциала си да генерира допълнителен растеж, като същевременно доведе до редица негативни следствия(следствия, струва ми се във висша степен очевидни). В един свят на тясна взаимо-обвързаност сме длъжни да разглеждаме проблемите от глобална перспектива(още повече когато говорим за дългосрочни и средносрочни цели и стратегии, както е в статията по-горе), защото ефектите от развиващите се процеси, засягат всички участници в тази конструкция. Предизвикателствата, които стоят за преодоляване са от системно естество и следователно анализа и критиката ни трябва да адресират съществуващата система. По мое мнение най-продуктивния подход е да се търси визия и посока за развитие на ниво обществен консенсус, пред спасяването „по единично”. Тук опираме до друг въпрос засегнат в статията: гражданското общество – има ли го тука у нас, функционира ли, ако не, кои са причините за дисфункциите му? Специално по този въпрос, не споделям виждането на автора, че проблемите се коренят в провалите на образователната система. Моето мнение е, че поради една специфика на човешките възприятия и разсъдък, понятията с които боравим, получават „съдържание” през личния ни житейски опит. Поради исторически стекли се обстоятелства с народа ни: 200 г. византийско, 500 г. турско, 50 г. съветско робство, осем столетия в тази среда, българинът е търсил начин да оцелее САМ или да кажем, в малка група като семейството. Осем столетия!!! Това е вече генетично обословен императив в понятиината ни система. Ето защо, понятия като „общество”, „общ интерес” и т.н., за българина са една тотална абстракция, те просто не са присъствали и не присъстват понастоящем в неговия житейски опит. Пътя, който трябва да извървим не е кратък ...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

8 Vankata_820 | 17.06.201315:23

Ще се смиля над Вас, защото обичам България, но само част от това, което се затри, останалото просто не го откривам:
Основният проблем в България е, че няма топ-даун обективна оценка на персонала в големите компании, зает в производство и съответно повишаването на доходите, не води до повишаване ефективността на труда, безработицата обаче дава възможност за намаляване на текучеството и подменяне на най-неефективната работна ръка, но това не означава, че се вдигат моралът и мотивацията във фирмата или че се преустановява текучеството на най-способните от нея, и особено ако продължава да не се случва обективната оценка за професионалните резултати!!!Усмивка
Основният проблем винаги рикушира в отдел"Човешки ресурси", при липса на ефективни методи за оценка на персонала и неговия производствен капацитет - стига се до патови ситуации, подобни на соц симптоматиката, с много зависимости и немедлени последствия за бъдещето на компанията!Усмивка
Проблемът е от международен мащаб - не е само в България и причината е, че съпротивата за прозрачност се обвърза на ниво системи и отказ за включването на повече отговорности в задълженията на супервайзора Х ...и някои други неща!!!Усмивка
Капаните се затварят, когато това което получаваш, не е това, за което плащаш или по-точно: си бил планирал да заплатиш, съответно пазарът е безмилостен и не търпи обяснения и става все по-взискателен и по-свидлив, а пък маркетолозите какво искат и какво ще получат, са две съвсем различни неща в затворения капан, ако въобще знаят какво искат, какво могат и какво да очакват от пазара 'де!!!Усмивка
В развитите общества, поради симптомиката на растежа, ако се стигне до свиване на икономиката, те нямат инструментариум за навигиране с минимум усилия в изключително стагнираща среда, защото никога преди това не са стигнали до решение на проблема за прекомерните разходи и нямат прецизното ноу-хау за свиването и изрязването на излишните разходи - липсва им оптекаемост(рафинираност), а тя се постига само с изключително талантливи и всеотдайни хора, разположени на различни кореспондиращи си места в йерархията на всяка една институция или компания!!!Усмивка
Никой не обича твърде талантливите или гениалните, защото не може да ги контролира с посредствени модели на поведение, същевременно никой не иска съсвършени модели, защото застрашават посредствената му среда, а тя може да не е способна на бърза трансформация, в непосредствена!!!Усмивка
Изводите ги оставям на Вас и да, трябва да има Средна класа, но тя сама по себе си, нищо не означава, ако няма стремежа за рафинираност и координираност в името на общите успехи на обществото, които са двигател на непрекъснатия растеж!!!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

7 KingoftheROAD | 17.06.201313:24

Нещо май не разбрах добре, в Булгаристан имало средна класа? или се има предвид само Софията?
   

оценка

+7 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.