Гюле гюле, БНТ | webcafe.bg
Webcafe

Гюле гюле, БНТ

Дияна Костова
10.11.2014, 23:29 (обновена 18.11.2014, 20:02)
Новини на турски

Снимка: © Новини на турски език / Haberler, facebook

БНТ и БНР са длъжни да създават "предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език". На какви езики, под каква форма и на каква цена - така и не става ясно.

Стане ли време за бюджет или за избори, една тема се възражда като феникс от пепелта на обществения дебат - за или против новините на турски език по Българската национална телевизия.

Така беше през 2000 г., когато се излъчи пилотният Haberler, така беше и през 2005 г., когато "Атака" влезе в парламента на вълната на националпопулизма, така беше и през 2009 г., когато новоизбраният премиер Бойко Борисов даде съгласието си за провеждане на национален референдум (!) за новините на турски език (няколко дни по-късно се отказва от подкрепата си) в замяна на парламентарното "рамо" от Волен Сидеров за гласуването на бюджета.

Така беше преди президентските избори през 2011 г., когато атакистите бяха окупирали подстъпа към БНТ откъм Орлов мост и под музикален съпровод на патриотични маршове събираха подписи за "сваляне на турските новини".

Така е и днес, когато крехкото коалиционно малцинство на ГЕРБ зависи едновременно от подкрепата на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, които от години поддържат огъня на съпротивата срещу 8-минутната емисия новини на "майчин език", и на Реформаторите, в чийто редици стоят Корман Исмаилов и Касим Дал. А ДПС само чака повод, за да открие огън.

Новините - дъвка

Знаменателното е, че след 14 години дебат нищо не се е променило - нито законодателството, нито форматът на програмата "на майчин език", нито упоритата воля за отлагане на въпроса до безкрайност.

Няма да чуете нито един глас в полза на статуквото - нито от политическите сили, нито от телевизията, нито от аудиторията (нея кой ли я пита изобщо). Най-състоятелният аргумент за запазването на програмата в този й вид е "да не си играем с огъня".

Но няма да чуете и решение на проблема. Няма решение, защото така е по-удобно.

Дори в конкурентна среда БНТ и БНР наследиха статуса си на "подчинени медии", типичен за времената на държавния монопол в разпространението на информация.

Все още можете да чуете легитимни политически лидери, които възприемат обществените медии като продължение на правителствената политика с други средства. И това се приема за даденост, безапелационно.

Националистите печелят лесни точки от дрънкането с оръжие срещу турската реч в национален ефир. Нищо, че въпреки постоянното си парламентарно представителство досега не са успели да прокарат политическо решение на въпроса, маргинализацията прави борбата още по-овълчена.

ДПС също потрива ръце от брадатия дебат, защото посланията му идеално се вписват в инструментариума им за влияние върху електората - подчинение чрез страх от изолация. И вдига мизата с реактивно недоволство от пренебрежимото времетраене на ТВ-съдържанието на "майчин език".

Самата национална телевизия, от която в най-голяма степен зависи решението на проблема, си избра ролята на Пилат Понтийски - "законът ни задължава". Там е работата, че не е така.

"Костов е виновен"

За да разберем откъде тръгва проблемът, ще ни трябва машина на времето.

Годината е 1998, само преди няколко месеца страната е преживяла най-тежката финансова, банкова и политическа криза след краха на комунистическия режим.

Сравнението към днешна дата е показателно - тогава още съществуват шенгенските визи, съществува смъртното наказание, клеветата и обидата се наказват със затвор. Членството в ЕС и НАТО още стои на ръба на научната фантастика.

Съществува една-единствена телевизия с национално покритие (при това, още няма 24-часова програма) и тя е БНТ - фактор от ключово значение за достъпа на широката аудитория до новини и публицистика. Българският интернет още прохожда, днешното изобилие от източници на информация изглежда перверзен лукс на фона на ситуацията от онези дни.

В този контекст, правителството на Иван Костов прави първите мъчителни опити да извади държавата от изолацията.

Държавните институции са под наблюдението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - прототипът на днешния мониторинг на ЕС, а докладите на Аткинсън и Гелерод (спомняте ли си тези имена?) изобилстват от критики за нивото на корупцията, независимоста на съдебната власт, защитата правата на малцинствата и държавната намеса в съдържанието на обществените медии.

За да изпълни изискванията на Съвета на Европа, Народното събрание ратифицира поредица документи, с които се задължава да промени законодателството си, така че да получи одобрението на европейския "качествен контрол".

Един от тях е Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която налага на ратифициралите я страни да въведат правила, улесняващи достъпа на малцинствата до средствата за масово осведомяване - включително с право да създават и използват собствени медии.

Всичко това се материализира в промяна на Закона за радиото и телевизията по предложение на Гюнер Тахир (дългогодишен кадър на ДПС, отцепил се през 1997 г. и влязъл в Народното събрание като депутат от ОДС).

Правителството си пише "отличен 6" по европейска интеграция, докато БНТ отговаря с консервативен прочит на закона, при това година и половина по-късно - с първата емисия новини на турски език - 5-8 минутна преводна версия на следобедната емисия "По света и у нас", подсигурена и с надписи на български език.

Ий гюнлер*, уважаеми зрители

Факт е, че Законът за радиото и телевизията дава широко поле за тълкувания - БНТ и БНР се задължават да създават "предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език".

В закона не се уточнява в какъв формат трябва да се произвежда предаването (новини, публицистика, културна програма?), дали да се излъчва в национален или в регионален ефир, какъв процент от програмното време на националната медия трябва да се отдели за програма на майчин език, а ако има предавания за повече от една малцинствени общности - как да се прецени програмната им "тежест" и т.н.

Никъде не се уточнява кой и как преценява нуждата от създаване на програма на език, различен от българския.

Формално, в България не съществуват национални малцинства, т.е. липсва обективен критерий. Но партията на българските турци - ДПС е стабилната трета политическа сила - балансьор между отслабващите полюси. А само 10 години по-рано Народна Република България е подложила населението си от турския етнос на унизителни упражнения по "родолюбие" с насилствена смяна на имената им с побългарени версии, последвана от принудително изселване в Турция.

Смущаващото е, че за пореден път истинските проблеми се минимизират в мъгла от популизъм и недомлъвки по "деликатни" въпроси.

А по закона за най-малкото съпротивление БНТ залага на най-евтиното и най-безопасното решение - обран дубликат на най-кратките си новини - без импровизации, без преки включвания, без собствени репортажи. Само говорителите сменят местата си в Студио 6.

Без да обясни какъв е смисълът да се повтаря една и съща информация в рамките на 10 минути, без да отделя специален ресурс за производство на собствено съдържание на "Турската редакция", без да полага усилия да се опитва да обясни връзката между обществото като цяло и културата, бита или специфичните проблеми на етническите турци в страната.

Гюле гюле*, БНТ

За всички е ясно, че осемте минути официозен превод в национален ефир няма нищо общо с идеята за интеграция на етносите и религиозните общности. Изработени по този начин новините на турски език сигурно дразнят не само чувствителния слух на българския пишман-патриот, но и самите зрители, към които уж е насочена емисията.

Да, БНТ проявява повече отговорност в цялостното съдържание на новините, актуалните и публицистичните си предавания, като рядко допуска насаждането на целенасочен хейт срещу малцинствата, но това не изчерпва мисията й на обществена медия. И не е никак случайно, че никоя друга етническа група (арменци, роми, руснаци дори) не е пожелала да се възползва от законовото си право на собствена програма по БНТ.

Държавните медии отдавна са отпаднали от състезанието за интереса на този таргет, по една или друга причина.

Направете си експеримент да прослушате радиостанциите, които се излъчват в Хасково, Кърджали, Велико Търново, Плевен или в Лудогорието и ще се удивите на разнообразието от турски канали - музикални и не само.

Още през 2005 г. депутатът от ДПС Ремзи Осман съвсем откровено заявява от трибуната на Народното събрание, че повечето семейства на етнически турци в страната предпочитат да дадат 150 лева за сателитна чиния и да гледат оригинални турски програми, отколкото да чакат хабер от държавната телевизия.

"Кога България има интерес - тези хора да слушат и да гледат новини от София или да гледат новини от друга държава?", пита той.

Проблемът е, че дори сега когато ги има - никой не ги гледа (виж карето).

Накрая става дума за пари

Клишето "всичко в името на рейтинга" не важи с такава сила за обществените медии, както за комерсиалните, но все пак дават трезва оценка за цената на вложения труд. А това е много важен въпрос, още повече в контекста на идеите за преместването на програмата на майчин език в БНТ2 (канала на регионалните телевизионни центрове на националната телевизия).

Няма никакъв смисъл от съществуването й без съдържание и цялостно вписване в концепцията на телевизията. Безсмислено е да се ретранслират правителствените съобщения "втора цедка" - този формат е измислен да разделя, а не да приобщава.

Само че собственото съдържание със сигурност означава да се осигури по-голям финансов и човешки ресурс, най-вече - програмата да се рекламира, а не да се маргинализира - без значение дали ще е в национален или в регионален ефир. И точно тук очакваме да крушира поредният опит за съживяване на дебата около турските новини - бездействието е най-лесното решение, а бюджетът - най-лесното оправдание. И така - 14 години.

Междувременно взаимното недоверие, изолацията и апатията се превърнаха инструмент на властта, а от него печелят само спекулантите на страх, и точно те превърнаха родолюбието в мръсна приказка.

 

* Iyi günler - Добър ден

* Güle güle - Довиждане

Oще: атака  бнт  бойко борисов  волен сидеров  герб  дебат  емисия  етнос  майчин език  малцинство  новини на турски език  обществена медия  референдум  телевизия  турски език 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.04.2013, 11:50

4 Не така | 11.11.201422:44

Само едно ще кажа - 500 години стигат! А на тези, узаконили е(т)ничарите от ДПС, ще кажа - има специален НОВ кръг на ада за такива като вас.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 11.11.201413:22

Да има или да няма новини на турски по БНТ? Че на кого му пука? Кой ги гледа? И на какъв турски са тези новини? Така наречените турци у нас, които всъщност са потомци на потурчени през средновековието българи, доскоро говореха езика от времето на Митхат паша. Лично съм чувал от няколко изселници, че в началото са изпитвали големи затруднения в общуването със сънародници от ана ватан. Аз не съм компетентен да различа езика. Който знае да просвети интересуващите се. Авторката цитира признания, че адресатите не гледат новините. Предпочитали да си купят сателитни антени. Лошо няма, от своите пари ги купуват, не от моите.
От новините следва скок към великата Рамкова конвенция и страшния възродителен процес и страданията на невинните турци в него. Всички набедени правозащитници мимиходом пропускат факта, че атентатите от турски националисти бяха преди възродителния процес и той беше защитна реакция срещу засилването на петата колона на Турция. Вярно, проведена по брутален и средновековен начин, но аз ви питам, госпожи и господа хуманисти, в коя страна болшевиките не са брутални и средновековни. А от стотиците хиляди изселници бяха прогонени малък брой активисти. Останалите масово се юрнаха към изход да отърсят праха от омразната им България и да се приютят в своята ана ватан. И между другото да накажат страната, като с отлива на много работна ръка причинят криза.
Сега тези, които останаха да превземат отвътре и тези изселници, които се върнаха да им помагат развяват конвенцията за защита на националните малцинства, подписана от член на едно друго малцинство. Ама каква работа им върши тя? Конвенцията е препоръчителна, пълна с мъгляви пожелания и главно НЕ СЪДЪРЖА ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО"МАЛЦИНСТВО." Не съдържа, защото никой не иска да се обвърже с нещо, което ще засегне и него. И от кого е подписана и ратифицирана тя? От Франция и Гърция не е. Прехвърлих стотици страници в гугъл и не намерих списък на държавите, подписали и ратифицирали конвенцията. Моля Диана Костова или хелзинкския комитет или отворено общество да ме просветят по въпроса
Яваш, яваш, Костова ханъмефенди.
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

2 John Smith | 11.11.201410:46

Само за уточнение:
güle güle се казва от този, който остава Удивителна
hoşça Kal се казва от този, който си тръгва Идея
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 06.06.2011, 18:39

1 Josephin | 11.11.201410:28

какъв е проблемът?! след като трябва да има предавания за малцинствата, които не знаят български, то предложете им уроци по български в ефир - това е първото нещо, което ще им е нужно в една държава, където официалният език е българският... Много щастлив
   

оценка

+4 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.