Ако имахме пазарна икономика | webcafe.bg
Webcafe

Ако имахме пазарна икономика

Николай Киров 10.03.2013, 22:19 (обновена 13.03.2013, 20:19)
Пари

... Щяхме да протестираме за по-смислени неща

Дали ако имахме истинска пазарна икономика, у нас щеше да има протести? Отговорът на този въпрос е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.

В съвременния свят такова нещо като истинска пазарна икономика реално не съществува. Както нобеловият лауреат Фридрих Хайек забелязва преди повече от половин век - участниците на пазара не са равнопоставени по отношение на знанието. Съответно част от тях винаги имат повече информация, която им дава предимство пред останалите.

Точно това прави конкуренцията толкова важна. Конкурентният пазар е най-добрият известен механизъм за споделяне и използване на разпръснатото сред отделните хора знание. В този смисъл определянето на цените на отделните стоки и услуги е преди всичко акт на комуникация.

Защо тогава по света няма истински свободни пазари? В самата си същност конкуренцията е негативен механизъм. Тя оказва натиск върху съществуващите компании на пазара, който всяка от тях се опитва да ограничи. Това става с монополизиране на знанието, ресурсите или части от самия пазар.

Механизмите за ограничаване на конкуренцията са различни. Такива са например инвестициите в иновации, които чрез системата за патентоване се превръщат в монопол на отделни компании. Друг такъв механизъм са дъмпинговите цени, които имат за цел да изхвърлят конкурентите от пазара. Картелните споразумения пък целят да ограничат навлизането на нови компании.

Най-ефективният начин за ограничаване на конкуренцията обаче е монополизирането на част от самия пазар. То обикновено става чрез заемане от дадено дружество на своеобразно "тясно място" в потока на стоки, услуги и капитали. Много добър пример за подобен подход са концесиите при водоснабдяването. На практика контролът върху тръбите от дадена компания, доставяща услугата, прави конкуренцията невъзможна.

Ето защо се налага намесата на държавата, която да ограничи неравнопоставеността на участниците на пазара чрез различни регулации. За жалост в много случаи въпросните регулации не изпълняват целта си и дават предимство на една или друга компания.

Така корупцията и недостатъчният обществен контрол върху действията на държавната администрация могат да се превърнат във фактори, увреждащи икономиката. Защото, въпреки че е негативна за бизнеса, конкуренцията има множество положителни ефекти за обществото и икономическото развитие.

Тя дава по-голяма равнопоставеност на потребителите при комуникацията им с бизнеса, включително по отношение на цените и качеството на услугите и продуктите. Освен това конкуренцията помага за разпространението на знанието и кара бизнеса да инвестира в иновации, което води до развитие на икономиката и до нарастване на благосъстоянието на населението.

Конкретно в България конкуренцията е още по-сложен проблем. Нашата страна е малък пазар, който освен това беше ненаситен след падането на комунизма. Малките пазари винаги носят по-голям риск за инвеститорите, тъй като по-малкият брой участници и сделки ограничават статистическата възможност за прогнозиране на движението на цените и правят търговията по-волатилна.

Ето защо, когато влагат парите си в малки пазари като българския, инвеститорите обикновено търсят подкрепата на държавата. А една държава в преход, без устойчиви демократични механизми, е силно податлива на влиянието на отделните бизнес субекти.

От друга страна, особено след рецесията и хиперинфлацията в страната от средата на 90-те години на XX век, много сектори на българския пазар бяха ненанситени, което се превърна във водещ фактор за привличането на чуждестранни инвестиции. Всъщност насищането на пазара е една от причините за спада на инвестициите през последните години.

През 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в България бяха на стойност над 9 млрд. евро, по данни на БНБ. Оттогава те намаляват, като според предварителния доклад на централната банка, през миналата година обемът им е достигнал 1.4 млрд. евро.

За формирането на монополите в България значение има и начинът, по който стартира развитието на частния бизнес през 90-те години на XX век. Това стана с държавни пари и под контрола на държавните структури и най-вече на тези от сферата на сигурността. По онова време много българи ставаха милионери буквално за една нощ. И неслучайно голяма част от тях напълно се провалиха като бизнесмени в следващите години.

Този процес започна като своеобразна симулация на пазар и демокрация от страна на Българската комунистическа партия. Но разпадането на политическата система, липсата на традиционната подкрепа от Москва и натискът от САЩ и Западна Европа превърнаха прехода в истински и неконтролиран.

Така милионерите, създадени с държавни пари в годините на падането на комунизма, за кратко време успяха да се отърват от контрола на държавата и да започнат да трупат не само икономическо, но и политическо влияние. Много от тях използваха непазарни методи, за да монополизират части от пазара и да се справят с конкурентите си.

В резултат българският преход не създаде нито пазарна икономика, нито демократична държава. Пазарът е поделен между чужди и наши монополи. А държавата продължава да се опитва да монополизира информацията и да злоупотребява с нея, често в полза на частни бизнес интереси.

Това се вижда особено ясно в енергийния сектор, където дългосрочните договори, неефективните регулации, концесиите и липсата на пазарни реформи, доведоха до скок на цените и до масови протести от страна на населението.

Как може да се реши проблемът с енергийните монополи? (или монополите, заели другите "тесни места" на пазара, като водоснабдяването например) Тъй като контролът върху кабелите или пък тръбите очевидно прави конкуренцията невъзможна, то доставката на услугата трябва да бъде разделена от техническото средство за нейния пренос.

По света това става с енергийни борси. Там доставчиците на услугата купуват електроенергия от производителите на пазарен принцип, тоест и при едните и при другите действат механизмите на конкуренцията. В същото време потребителите имат правото на индивидуален избор на доставчик по кабелите, които са държавни, общински или собственост на други частни компании (мрежови оператори, нямащи право да търгуват с електроенергия). Така цените се определят от пазара, а не по административен път, както е в България.

И така, дали ако имахме истинска пазарна икономика, у нас щеше да има протести? Разбира се. Защото протестите са част от демокрацията, а едно от последствията от истинската демокрация е по-голямата свобода на пазара. Както и обратното - липсата на демокрация ражда монополи.

Едно обаче е сигурно, ако преходът беше довел до изграждането на ефективни демократични механизми в България, населението на страната щеше да живее по-добре. Референдумите, гражданският контрол, участието на обществото в писането на законите (пряката демокрация не е утопия при наличието на интернет) имат значителни икономически последствия. Добър пример за това е неприлаганият никога у нас, но често обсъждан опит на Швейцария.

Последните данни на Евростат показаха, че българската икономика е 6-та по растеж в Европейския съюз през последното тримесечие на 2012 г. Но въпросното увеличение на брутния вътрешен продукт на страната е само 0.5% на годишна база. На тримесечна база БВП остава без изменение, като крайното потребление се свива с 0.1%, инвестициите намаляват с 0.4%, износът пада с 0.6%, а вносът с 2.3%.

Дали ситуацията щеше да е различна, ако България беше по-демократична страна с пазарна икономика, е трудно да се отговори. БВП на ЕС през четвъртото тримесечие на 2012 г. намалява с 0.5% спрямо предходните три месеца и с 0.6% на годишна база.

Но опитът на много други държави в Европа показва, че демокрацията и липсата на монополи подобряват благосъстоянието на населението и намаляват неравенството. Така, ако в България имаше пазарна икономика, българите щяха да протестират за други неща, а не защото не могат да платят сметките си за ток.

Oще: демокрация  доходи  държава  конкуренция  монополи  пазари  пазарна икономика  сметки 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.10.2011, 05:11

7 Ani Georgieva | 02.04.201306:01

Ами имаме си пазарна икономика! Как да нямаме?! Всичко е търговия и МОЛ-ове, докъдето ви стигнат очите! И доматите ни внос и носните кърпички! И житото ни по-скъпо вече, защото като се вдигне цената на борсите и у нас се вдига. Обаче световната криза я докара тъкмо пазарната икономика, чиято идеология е печалбата на всяка цена и нейния главен инструмент е далаверата. Една стока вече струвала толкова, за колкото можеш да я продадеш?! За това Фейсбук се продава за милиарди, а онези, които произвеждат, губят. За това и заплатите намаляват, защото безработицата унищожи пазара на труда. Ето и в случая с ВЕИ няма значение,че тока може да струва по-малко и че има по-добри възможности за потребителя. Като можеш да го продадеш по-скъпо, защо да не го направиш и да накараш клиента да ти плаща кредита с лихвите без да придобива собственост? Проблема на пазара са парите, които определени субекти придобиват. С тези пари те подкупват политици, с тези пари променят закони, с тези пари унищожават малките си конкуренти като ги изтикват от пазара. Големите вериги и корпорациите имат възможност да подбиват цените, да изнудват производителите на стоки/ услуги/ и без да имат договори се превръщат в монополи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.03.2013, 14:19

6 Velin A. Stefanov | 12.03.201314:35

До yoda_science:
Очевидно не сте разбрал какво се има пред вид под Информация и знание. Бих Ви препоръчал един много стегнат и кратичък труд на Фридрик Хайек - The Pretence of Knowledge.
На кратко, една от основните функции на ценовият механизъм е управлението на информацията, притежавана индивидуално в малки количества от всички участници в пазара, както и предоставянето на всеки участник само с необходимата за него информация. Причината за това е, че никой участник (човек, предприемач, бюрократ или философ от кръчмата) не може да притежава или асимилира "перфектна" информация. В този смисъл, стойността на всяко едно от предприятията, които изредихте не би могла да бъде оценена от никого - никога и никъде.
Не се съмнявам, че приватизаторите са се облагодетелствали, но не е очевидно, че всички ние сме загубили от приватизацията им такава, каквато се е случила. Проблемът е, че след като ги снабдихме с "евтин" капитал, им гарантирахме монопол - за който всички данакоплатци плащат. Без регулации, те биха имали естествен монопол - а основна характеристика на това животно е, че се разпада скоро след създаването си. Историята не познава (с тривиални изключения) примери, опровергаващи последното ми твърдение.
Апелирам към Вас да се запознаете поне малко с принципите на свободния пазар - това ще Ви помогне да разберете истинския смисъл на статията (адмирации за автора) и да заемете подобаващата Ви позиция спрамо нея - подозирам, че ще е на другият полюс.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.07.2010, 08:14

5 yoda_science | 12.03.201310:04

Авторът поставя въпросът за информацията, което е обяснението на случващото се. Ние сме поставени в условията на индианците в Америка и си продаваме капиталите за мъниста, защото не знаем тяхната истинска стойност. Как може да се продаде балкан за 150 хил дол. т.е. цената на едно 4-стайно жилище не в най-добрия квартал. Може, защото го няма обществото. За да не се позволява това трябва по всякакъв начин да се забави приватизацията докато се научим колко е истинската цена и истинските възможности. Иначе губим - Кремиковци от 580 мил е продаден за 280 разликата 300 мил разделена на 7 мил българи показва с колко всеки един от нас е загубил. Защо се получава това - защото няма план как да се използва, как да се нагласята междуотрасловите връзки, как да се обедини с интересите на другите отрасли и интересите на държавата и отделния човек. Не са само естествените монополи, става въпрос за всяко мащабно производство. Ние го губим, защото ни липсва политика на растеж, на разбиране от мястото на това производство в България, неговата обвързаност с останалите производства. Затова отделните пробиви, дори и на световно ниво не водят до подобрение на икономиката като цяло. Извод - нова политика, в която държавата да има монопол върху стратегията на развитието на обществото си и да задължи всички останали да го следват. ИНаче се получава геноцид, при това напълно безсмислен от гледна точка на интересите на държавата.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 01.08.2011, 09:00

4 Гриша Димов | 11.03.201319:40

В съвременния свят такова нещо като истинска пазарна икономика реално не съществува. Най-сетне един умен човек. Та пазарната икономика е само научна дисциплина, съставна част от политическата икономия за най-общите закони и закономерности при които се релизира предлагането и по които се реализира търсенето. За диалектикаат между тях. За предлагането, като определящ фактор.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

3 Елисавета Домовчийска | 11.03.201312:58

Когато монополите /енергийни предимно/ като парното, тока, водата, петрола изсмукват определен значителен процент от парите на хората. И през зимата стане трудно даже да се плаща на тези монополи, много ясно липсващия ресурс е за сметка на свити други разходи. Какво потребление, какъв ръст на икономиката, какво българско производство искат, щом дори вносът се е свил /основно говорим за техника и автомобили, като говорим за внос/ - значи вътрешния пазар е напълно опоскан. Това е смъртоносно за икономиката, нека после ми обясняват, какво ще правим без инвеститорите, инвеститори-монополи не ни трябват, защото колкото инвестират/а те го правят предимно в човешки капитал, защото цялата им техника и технология е внос/, толкова и вредят на българската икономика, дори вредата е повече.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

2 explorer | 11.03.201310:47

Бих искал да внеса едно уточнение. Когато говорим за монополи, не става дума за завземане на т.нар. "тесни места", а за висок праг на влизане в съответната индустрия. Очевидно никъде няма по няколко чифта захранващи кабели или ВиК инфраструктура към една сграда, освен ако не е обект от критична важност, като болница например. Освен това, защо никой не казва, че на въпросните енергийни борси, цените са по-високи от сегашните у нас и въпроса с либерализацияата поне където е реализирана, не е "аз искам евтин ток от АЕЦ", а "предпочитам екологично произведена ел.енергия макар и на по-висока цена"?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.03.2012, 22:48

1 Kirmetz Kirmets | 11.03.201310:13

Какво избираме ние като общество: пазарна икономика с протести или планова икономика без протести.
Определено съм за първото, защото второто е плашещо и страшно. Намига
   

оценка

+1 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.