Проповедниците | webcafe.bg
Webcafe

Проповедниците

Петър Николов 15.12.2010, 18:43 (обновена 18.12.2010, 10:16)
Хорхе Букай

Снимка: © Getty Images

Хорхе Букай: Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб...

Виснал съм над един от щандовете на приключилия в неделя Панаир на книгата, а изпод мен една женичка стиска с нервни пръстчета книгата "Защо мъжете се женят за кучки" и посяга към една друга - "Животът започва след 40".

Не знам каква реколта очаква да пожъне след тази възраст, която и аз се каня да достигна - макар не надрусан от безметежно щастие. Надявам се. Не и с внушенията, че животът започва тогава. Да не би да сме спели непробудно през изминалите 40 години - или сме изкарали във вид на ларви, какавиди, каквато щете заспала гнъс, която показват по сървайвърите.

И сега, зрели и (само)уверени почваме истинския си живот. Вместо да ти кажат истината, че физиологията ти се променя, характерът също - просто вече знаеш как да се пазиш от удари и кога си струва да удряш. Пазиш си силите за някоя година животец с неумиращата надежда, че имаш още няколко хубави дни-часове-мигове.

Кутия шоколадови бонбони преди лягане

Триста страници, посветени на това да те избавят от кризите на средната възраст, страховете, съмненията и прочие, присъщи на всеки нормален човек - и на 20, и на 40, и на 60. Жените ги поглъщат като кутия шоколадови бонбони пред телевизора, когато са в депресия - или предменструален синдром.

А защо Мъжете се женят за Кучки ли? Първо, не са всички мъже, второ - някои мъже са по-глупави от останалите и вместо да си ги държат за любовници, се женят, трето - хм, какви ли работи умеят тия кучки (!!!). На женичката с книжката искам да кажа, че е къде по-адекватно и социално-адаптивно да бъде себе си, вместо някое нескопосно издание на почти-кучка. С всичките си не-та и анемични устни.

Да си кучка се иска особен вид душевност - дори външността е на втори план, плюс нездрав блясък в очите. Не може да ги докара, дори да ходи всяка седмица на психодрама, да си намери коуч по позитивна психотерапия, себеусъвършенстване и самооткриване, НЛП-техники или да плати неколкостотин евро за курсовете на оня хитрец Мизракарим Норбеков.

Хей, живот, здравей, здравей!

Особено си "падам" по всички тия курсове и книжленца, които трябва да ме научат - заедно с няколко десетки, стотици, хиляди други хора как: всеки ден да отварям очи и да казвам усмихнат: "Хей, живот, здравей, здравей!", после със свирукане да си сваря кафето и позитивно настроен да отида да покоря някой връх в кариерата, да искам увеличение на заплатата от началника или най-сетне да поканя оная мацуранка от офиса, която ме насърчава с някоя и друга усмивчица край машината за кафе.

Аха. Някой ден се случват и такива работи. Като цяло съм всъщност позитивен човек. Въпреки плешивината, която крия, бръснейки главата си, и страхът, че още не съм си направил дете, а съм мъж по пътя към 40-те. Знам, че и приятелката ми го очаква от мен, защото оня ден ми подхвърли нещо за биологичния часовник. Ами за мен тоя будилник още не е звънял.

Но ако трябва "да се обичаме с отворени очи", както съветва менторът по душевни болки - и съответно изцелението им, Хорхе Букай,  трябва да й кажа: "Виж сега, не съм готов, искам дете, но искам да довърша и един проект, който за мен е супер важен. Така че просто потърпи още малко."

Знам обаче, че това ще я нарани, ще я направи нещастна, тъй като тя ме ревнува от работата ми и винаги казва, че ТЯ е на първи план - затова и не й го казвам така. Защото я обичам твърде много и не искам да я нараня, опитвайки се да я накарам да разбира неща, които не приема.

Бизнесът на проповедниците на практика ни лъже, скривайки простата истина - живи сме, а животът боли. Отвреме-навреме щастието ни анестезира, но болката е водеща. И е в крайна сметка компасът на пътя към краткотрайното щастие.

Тъпи и упорити обаче ние си искаме щастието, тропаме с крака и ревем с цяло гърло не го ли получим. И ако не преяждаме с Букай, Гилбърт или ..., гледаме "Стъклен дом" или "Забраненият плод" - каквото имаме под ръка.

Пенкилерът

На пазара - у нас и в чужбина, е избълвана толкова много литературщина ала Хорхе Букай и вариациите му, която в никакъв случай не ни прави по-добри и щастливи. Просто защото универсални рецепти за щастие няма. Както и верни хороскопи. Ако имаше, хората щяха да се лекуват дистанционно по стадионите. Само че с високоговорители можеш да направиш само зомбита.

Вместо Букай лично аз препоръчвам Маркес и описанието на случката от "Сто години самота", когато Ремедиос Красивата се издига с праните чаршафи в небето... Дори и моментът, в който Макмърфи вкарва ония курви в лудницата от "Полет над кукувиче гнездо" ще свърши по-добра работа. За фон - Майлс Дейвис, или Сантана - що пък не...

Кой ли ме слуша мен. Вместо това като обезумели грабят "творбите" на много менторстващи плагиати - понеже всички са крали от дзен, йога, Дънов, толтеките, будизма и откъде ли не, ръсейки красиви празни фрази с шепи, за да извадят поне над стотина страници, представяни после като панацея за разбити сърца. Е няма такова лекарство - да те излекува, като те направи щастлив до края на дните ти.

Нещо като любимия на баба ми аспирин, който тя ползва за почти всякакви болежки. За останалите, които не се оправят с аспирин, се маже с "виетнамско чудо".

Но когато нечие сърце се разбие от смъртта на дете, това е непоправимо - и за цял живот. Тиражираните - в хиляди екземпляри - нравоучения на психотерапевтите няма да помогнат. Всеки уважаващ себе си психотерапевт ще ви каже, че лечението и работата с пациента е ИНДИВИДУАЛНО. Човек с човек и проблем с проблем не си приличат.

Няма двойки в криза - има двойка в криза.

Но поне като визия типове като Букай по ми хващат вяра от родни позитивисти с вид и възраст - понеже сме на литвълна - на Разколников. Този млад гуру, който случайно чух на същия този книжен панаир, не спря да говори и ръкомаха доста време, през което заедно с приятелката ми чухме: колко е важно да не спираш да вярваш, колко е важно да не спираш да мечтаеш...

Не се вдъхновихме да купим книгата му, в която се цитира една мисъл на Буда: "Няма път към щастието - щастието е пътят". Да беше спрял дотук, а ние можем и да помедитираме над Буда. А тази аксиома познаваме в куп други вариации от типа "Смисълът е в правенето, не в достигането на целта", "Пътят е истината" и т.н.

Уникален е анонсът, че Точно-тази-книга ще ми/ни позволи да се отървем от чувството за вътрешна неудовлетвореност и да изхвърлим баласта зад борда. Какво точно е баластът обаче - лошите мисли, болките, разочарованията? Нима трябва да изхвърлим опита...

После? После ставаме чисти, целеустремени и позитивни и се носим като серафими в пространството. А в устата ни има вкус на непрекъснато топящ се шоколадов бонбон.

Но някакси трябва да съзнаваме и че сме виновни за нещо си - така и не разбрах за какво. Някакви привнесени а ла Лазарев и неговата "Диагностика на кармата" натрупвания отпреди, някъде се омеша и Бог. Авторът, жестикулирайки и ходейки непрекъснато напред-назад, обясняваше с неравна ритмика на гласа как голямата му мечта била да види "Металика" зад сцената - и тя един ден се сбъднала. Това като пример как, като вярваме, и мечтите се сбъдват...

Да беше взел няколко документирани чудеса-изцеления от манастира "Свети Мина" щеше да е по-убедителен откъм емпиричен материал.

И всичко това, за да се кажат изречени отдавна прости неща. Обичай!, Обичай се! Плюс десетте божи заповеди. Животът боли. Но ти познай себе си и не се бой.

Oще: възраст  гуру  живот  лидери  увереност  щастие 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.12.2010, 09:30

30 Габриела | 22.12.201009:35

Почти на 40 си а не мислиш за дете за да направиш поредния проект ?!? Май има какво да научиш от книгите и проповедниците. Наистина ли смяташ че някаквъв проект е по-важен от това да имаш дете, че той може да осмисли живота ти повече. Жалко за такива като тебе и най-вече за твоята приятелка (хм и това звучи доста инфантилно на 40 - да имаш причтелка разбирай гадже. Май е време да поемеш отговорност не мислиш ли? иначе за тебе живота може да не започне и на 50!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 01:51

29 Българолюб | 20.12.201019:10

Мисля прекрасна статия!Много житейски опит има в този автор и здрав православно-християнски дух и мироглед. Поздравления !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 16:42

28 Iivaylo Kirov | 19.12.201012:54

За хора които могат да четат , има какво да вземат от тази статия . И .... за бога хора .... не почвайте битката Мъже - Жени под всяка тема ! Вижте написаното , а и ако можете да извлечте някаква полза - значи си е заслужавал прочита !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

27 Frida | 18.12.201012:05

кажИ, че мъжете си падат по -кучки- и виж какви статии ще ти напишат...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.12.2010, 17:28

26 shana | 17.12.201018:40

Много добра статия!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

25 ot4eto | 17.12.201015:25

Mitra, с теб съм!!

Що се отнася до Юнг, колкото и умен е, толкова и глупости плещи. Фройд, макар и дуалист, не си е позволил да пренебрегва научния метод. За това е доста по-уважаван от Юнг. От създаването на магнитно резонансните скенери, общо взето психологията на Юнг умря. Останаха само думичките му.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.08.2010, 15:16

24 emo13 | 17.12.201014:10

УМУРУНА означава "умерена" Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.08.2010, 15:16

23 emo13 | 17.12.201014:10

Кавръков, залягай над класното по литература и не се грижи за 40 годишните. Статията хубава, умуруна и донякъде предвидима. Интересно, защо предизвиква толкова коментари?! Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.10.2010, 14:31

22 mitra | 17.12.201012:56

Paul Princeton, вярно е, че "окултизмът е доста важен за психичното здраве на човека" - РАЗСТРОЙВА ГО.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 04:30

21 Ateista | 17.12.201011:57

Георги Кавръков,какво каза? Шокиран

Ако на 40 си изплатил 25-30 годишен заем,зна4и си го теглил на 10-15...
Или по-скоро ти си на 15 години и 40 ти изглеждат ,като края на живота...
Децата били отраснали?
И как ,ако си станал татко на 30?
Или на 27?
Или на 34?
Сигурно си имал предвид 50 и нагоре,не 40 години. Намига
Математиката ти куца или ,както казах преди си на 15-17 години...
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.