Колко ни струват 950 милиона усмивки | webcafe.bg
Webcafe

Колко ни струват 950 милиона усмивки

Николай Киров 08.07.2012, 13:33 (обновена 01.11.2012, 14:43)
Симеон Дянков

Снимка: © Sofia photo agency

Постеуфоричен анализ на новия български дълг

България се завърна впечатляващо на международните капиталови пазари след десетгодишно отсъствие - обяви в началото на миналата седмица Министерството на финансите. Премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и дори президентът Росен Плевнелиев, окачествиха реализирането на новата емисия глобални български облигации, деноминирани в евро, като голям успех.

Книжата са от вида дисконтово-лихвени облигации. Такива облигации се купуват с отбив (сконто) от номинала и след това се начислява лихвата. На аукциона, проведен от Bank of New York Mellon на 2 юли, беше постигната доходност от 4.43%. Годишната лихва по книжата е средно 4.25%, а инвеститорите са заплатили 99.182% от номиналната стойност на облигациите.

Търсенето на инвеститори за емисията беше управлявано от HSBC, Raiffeisen и BNP Paribas, които също отчетоха аукциона като успех. Желаещите да купят от българските облигации са подали поръчки за 6 млрд. евро, което означава, че търсенето е надхвърлило повече от пет пъти предложеното количество от 950 млрд. евро.

Дотук чудесно

Дотук всичко звучи чудесно, но при по внимателен поглед върху фактите около новата емисия български дълг, се откриват няколко спорни момента.

Да, наистина, постигнатата доходност на аукциона не е висока и той може да се окачестви като успешен на фона цените на дълга на останалите европейски страни. За сравнение, изпадналата в сериозна фискална и банкова криза Испания, чиито кредитен рейтинг наскоро беше понижен от международната агенция Standard & Poor's до BBB, колкото е и българският, през юни продаде емисия 5-годишен дълг при лихва от 6.072%.

От друга страна обаче Литва, рискът по чиито дълг също е оценен с BBB от S&P, потърси преди 2 месеца от международните инвеститори 400 млн. евро, чрез продажба на 6-годишни облигации с доходност от 4.34%. Тоест, по-евтино от новия български дълг. А ситуацията в Литва в много отношения е подобна на тази в България. Правителството във Вилнюс трябва да рефинансира изтичащ през тази година дълг от 1.7 млрд. евро и да запълни бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт.

При търсене, надхвърлящо 5 пъти предлагането, възниква въпросът защо Дянков не потърси още средства от чуждестранните инвеститори? България се нуждае от постоянен приток на валута, за да се справя с огромния дефицит от над 6 млрд. лева в търговията с Украйна и Русия, откъдето се внасят по-голямата част от енергийните ресурси, необходими за функционирането на българската икономика.

Не е твърде скъп, но не е и евтин

Истината е, че новият български дълг не е евтин, въпреки че не е и твърде скъп. Ето защо финансовото министерство продаде облигации на стойност само 950 млрд. евро, с които да рефинанисра главницата и лихвите по изтичащите в началото на следващата година книжа, емитирани през 2002 г.

Дали моментът за аукциона беше избран добре? Кредитните суапове - CDS (финансови инструменти за застраховка на дълга срещу неплатежоспособност на длъжника) по българския дълг поевтиняха след аукциона от 314 до 295 пункта, по данни на CMA, но на 20 март цената им беше 251 пункта. Тоест, преди три месеца пазарите са оценявали риска по българските облигации като много по-малък. От тази гледна точка може да се каже, че Дянков закъсня с новата емисия дълг.

Основна причина за закъснението бяха опитите на финансовото министерство да намери средства за изплащането на задълженията с падеж през януари 2013 г., без да рискува  с проверка на отношението на международните пазари. И то въпреки че още в макрорамката на бюджет 2012 г. беше заложено увеличение на външния дълг с 2.1 процентни пункта - до 12.1% от БВП.

Откъде другаде Дянков можеше да намери пари, за да изплати изтичащите облигации на Велчев? Всъщност, тези пари са налице във валутния резерв на страната и по-точно в поддържания от БНБ буфер за преодоляване на временни ликвидни затруднения в банковия сектор. Става въпрос за над 2 милиарда евро, които централната банка държи просто за всеки случай. Но ако Дянков се беше опитал да използва тези средства за плащане на външния дълг, това щеше да е пряко нарушение на независимостта на БНБ и договорите на ЕС.

Така финансовият министър се опита да намери пари от друго място и насочи погледа си към т. нар. Сребърен фонд. След остра реакция от ръководството на БНБ, в началото на 2012 г., Симеон Дянков отправи запитване до Европейската централна банка дали може да инвестира Сребърния фонд в български държавен дълг. Отговорът беше отрицателен.

Сам по себе си Сребърният фонд в момента представлява недомислица. Той е част от фискалния резерв под управлението на БНБ. А централната банка по закон търси не доходност, а минимален риск. Така средствата от фонда стоят под формата на ниско лихвени краткосрочни депозити и биват изяждани от инфлацията всяка година.

Разбира се, подходът на Дянков да замени парите във фонда с български ДЦК и да използва така получената валута, за да плати външния дълг, също е недомислица. Освен ако не е част от прекратяването на дейността на фонда.

Единственият начин Сребърният фонд да заработи е парите в него да бъдат управлявани от независим мениджърски екип, който всяка година да трябва да покрива определени критерии за доходност.

Между другото, в момента законопроектът за Сребърния фонд не е оттеглен и макар да не се обсъжда, все още е в деловодството на парламента.

И така се стигна до единствения вариант

След като се сблъска с опозицията на БНБ и ЕЦБ за вземането на пари от Сребърния фонд, Дянков трябваше да потърси друг източник на средства. Оставаха две възможности - заем от международна финансова институция или емисия външен дълг. Ако България се беше насочила към първия вариант , това щеше да доведе до спекулации за финансови затруднения на страната сред играчите на международните дългови пазари и отлив на инвестиционно доверие.

Единственият вариант пред правителството остана да вземе пари назаем от въпросните играчи.

На аукциона на 2 юли поръчки на български инвеститори не бяха приемани, въпреки че вероятно щяха да доведат до постигането на по-ниска доходност. По данните на МФ 25% от книжата са закупени от британски финансови институции, 17% от германски, от австрийски - 13%, от американски офшорни дружества - 9%, от швейцарски компании - 7%, от френски и италиански по 5%. А 9% са придобити от азиатски инвеститори.

В инвестиционни фондове са попаднали 43% от новата емисия. Банки са взели 19%, застрахователни и пенсионни фондове са купили 14%, хедж фондове - 12%, а други 6% са купени от централни банки.

Неслучайно една трета от книжата бяха купени от британски и американски инвеститори.

Голяма част от българските глобални облигации, деноминирани в евро, емитирани от Милен Велчев, също бяха придобити от фондове, базирани във Великобритания и САЩ. Какво печелят те от покупката на новия дълг?

На първо място гарантират, че притежаваните от тях книжа ще бъдат изплатени. На второ, успешният аукцион, чиято цел беше публично обявена -изплащане на лихвите и главницата по българки външен дълг, емитиран по време на правителството на НДСВ, с номинална стойност 818 млн. евро - прави от въпросния дълг сигурен актив, през следващата половин година. Актив, който ще бъде приеман като обезпечение от всяка една банка.

Поради гореизброените причини интересът към подобни емисии за рефинансиране на вече съществуващ дълг е традиционно висок. Ако съответната държава има инвестиционен рейтинг, като България, изтичащите облигации се превръщат в сигурен актив, обезпечаващ достъп до ликвидност в краткосрочен план. А новите облигации позволяват замяна на стария актив с нов в дългосрочен план.

Показателно е, че след аукциона, цената на изтичащата емисия дълг скочи на борсата в Берлин с 5.5 базисни пункта, до 102.99% от номинала, след което на 4 юли падна до 102.92%.

Последният спорен момент по отношение на новата емисия български дълг е неговият матуритет. Защо облигациите трябваше да бъдат с падеж след 5 години? По този начин рефинансирането им ще трябва да бъде осъществено от следващото правителство и то точно в края на мандата му (същата ситуация като днешната).

А следващото българско правителство ще се сблъска и с други плащания. В началото на 2015 г. изтича друга част от Велчевия дълг - български глобални облигации на стойност 824.5 млн. евро с лихва от 8.25%, емитирани през 2002 г. От финансовото министерство вече планират нова емисия дълг през 2014 г., с която да рефинансират тези книжа.

С нея вероятно ще започне мандатът на следващия финансов министър и ще завърши с плащането на лихви и главница на обща стойност от близо 1 млрд. евро през юли 2017 г.

Падежът на новите български облигации започва да тече от 10 юли. Средствата от тях ще бъдат депозирани в БНБ, ставайки част от фискалния резерв до 15 януари 2013 г. Това ще позволи на правителството да надуе фискалния резерв през втората половина на бюджетната година и вероятно да използва предизборно част от парите в него.

А в същото време по новите облигации вече ще текат лихви.

Oще: дълг  евро  емисия  лихва  облигации  правителство  рейтинг  симеон дянков  сребърен фонд 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

32 deowin | 10.07.201220:30

>Кажи защо и се обоснови

Знаеш, не ми се навлиза в този разговор.
Знаеш много добре как ще протече - аз ще кажа 'познавам еди-какви си хора, имам някакви си наблюдения', ти ще кажеш 'да, ама твоите хора не са представителни, а наблюденията са повърхностни', и до никъде няма да стигнем.
Дай да си го спестим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

31 Mile Manolov | 10.07.201219:57

пичове... аз ше и налеем едни 100к ддс края на годината на тая кочина и после кой откаде е. свинята да рани орките и пенсионерите. аз сила неам повече да се разправям с нищо. сигурно що съм прос и не мое фанем гоуемата картина..
па нека вие господине да сте прав. аз против нещата да върват неам muhihihihi

ше станем като тебе доволен от живото надничар у пакистанското обединено кралство и ше ебем крокодили. дет се вика мечтата на поета
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

30 peta_wawa | 10.07.201219:44

Не четете ли, няма пари за идеи! Парите са да се върне предишния заем плюс още малко за изборно подкупване. И така ще си върви. Който взел - взел.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

29 Iratais | 10.07.201219:11

Хубаво. Кажи защо и се обоснови. Кви идеи виждаш у таа държава? Къде? Кой нормален човек ще стои и ще праи нормален бизнес на светло у таа държава? Ми никой. Ти докажи, че не е така. Ако имаше стратегии некви за развитие досега резултат да има, а не масово да напускат страната ората (а именно те са тия де трябва да завъртат нещата). Яз стоя зад позицията, че Бантустана в момента (държавата говора) се държи кат гладен циганин и чака да му пуснеш у устата. Затова е заема. Той не е за иновации, обучение на млади кадри и инвестиции във сектори с висока добавена стойност. Може да греша. Ако докажеш обратното ше се съгласа с тебе.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

28 deowin | 10.07.201218:59

>Бантустана нема идеи. Нема визия кво да праи с тоя лев де ше го земе кат заем.

Не съм съгласен с тази ти аксиома и с всичко, което следва от нея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

27 Бобо | 10.07.201218:49

Сфинчо, сфинчо, дотам ли го докарахте да се кефите кога ви еват со мек и малък хуй еврогейовете банкерчета! Ама що да ви прави човек бантускотови "бизмесмеми" толкоз ви е убавинята че не можете да се изкефите на здрав, прав, кораф па и голем като гръцките "момчета". Ами като престарели проститутки го лапате за центове, колко беха? Жалките,гейо перастки роли които заучихте в едновремешното съветско интернационално ТЕ КЕ ЗЕ са ви още в дървените чутури! Шо да ви прави човек като сте си просто и тъпо миризливи те ке зарски сфинчовци без пишки. Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

26 Iratais | 10.07.201218:46

Деовине - яз ти казах, че от тия работи много не отбирам. Но дай да напраим един анализ и ти ше ми кажеш къде бъркам. Яз как ги виждам нещата:

Имаме един Гошо. Тоа Гошо нема лев, ама иска да праи бизнес. Гошо има много и се убави идеи. Но му требва лев. Гошо отива при Пенчо (некоя банка). Пенчо има лев и дава на Гошко заем срещу неква лихвичка. Гошо избива рибата със своите идеи и Пенчовия заем и Гошко хепи и Пенчо хепи. Дотука сичко е топ. Това е убавия вариант де викаш ти кога заема е нещо добро (?).

Нека си представиме Бантустана. Бантустана нема идеи. Нема визия кво да праи с тоя лев де ше го земе кат заем. Нещо кат мангал на социални. Зима Бантустана парсата и ги дава на бай мангал и на дедо пенсионер. Убаво. Връзаме гащите за некое време. Ми после кво праиме Деовине? Яз нали това питах у първия пост де толко си го чел. Е го Гошо напраи нещо. Бантустана обаче не може и не ма питай що понеже съм сигурен, че знаеш добре.

Начи ситуацията пак ако ги повториме с държавата е се едно Гошко (държавата) да иде при Пенчо (тия т.нар. пазари) и да му каже "Бачко дай неко лев! Имам нужда такова па ти обещавам, че ше ти ги върнем с лихва (ма как Господ знае що у тоа случай Гошко нема хал хабер кво да праи с тия пари освен да ги изпие и изяде)." Обаче и Пенчо гявол и си вика "Ми тоа Гошо е негодник. Чеп за зеле не става от него и тия пари (виртуални некви) нема може ми ги върне....Ма тоа пропадняк има некоя нивица, земица убава, островче (справка гърците), напраил фермичка - кат ги не върне ше му ги зема (приватизирам по модерному). И аз срещу мойте ратишки ше си смучкам млекце па Гошо ше ми работи кат ратай понеже нема де да иде...".

Нещата не са сложни Деовине. Икономисти, финансисти и прочие сволоч ги праат да изглеждат така. Да не говориме па колко от тия заеми и въобще пари са на "доверие" и въобще ги нема тия средства. Немат реално покритие със стоки некви. У банките нема пари (или поне не толко колко би требвало да има) - има договори за заеми. Ше кажеш ли нещо за правилото 9:1 ли колко беше? Де банките могат да емитират дълг х9 повече от депозитите. Ми как става таа работа ай ти ми кажи. Сичко се крепи на доверие и това е въздушна кула де се строи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

25 deowin | 10.07.201218:29

Виж ти - Бобо бил нежна, обидчива душа с фино, изтънчено чувство за хумор и изящен изказ на поет Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

24 Бобо | 10.07.201218:16

Сфинчо ти се доказа като абсолютен педераст , видял статуята на свободата само по кориците на списания от горбачовото време. А шизо идеите ти за социалистически интер капитализъм у Бантустана са чертата с която се изявява тази несъвместима с разумното мислене, паралелна интернационална педерастка реалност. Чети, мисли ,пиши е пожеланието ми към теб . А не: квичи, сери яж, което ти е същината с която нарцистично парадираш мислейки се за гейпорнопрасе ! НЕ! пуша
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

23 deowin | 10.07.201217:33

А това, което казва Бобо, е толкова далеч от рационална мисъл, че дори не е невярно.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.