Имаме България. Да я променим, бе хора | webcafe.bg
Webcafe

15 минути решителност

Мирослав Моравски 01.06.2011, 17:24 (обновена 03.06.2011, 12:37)
2020

BG "законите на несполуката" са чисти брътвежи

Какво може да направим, за да променим България, да я превърнем в по-добро място за живот?

Винаги, когато стигна дотук в мислите си, се питам за едно - откъде и как би могла да дойде промяната? Това се оказва най-трудния въпрос, до който всеки българин с достатъчно ум, опит и честност би трябвало да е стигал.

България се променя неусетно. С риск да използвам клишета ще кажа: България вече не е същата. Всеки може да види промените, които настъпиха през всичките тези години, и много от тях са положителни. Добрите новини обаче често остават назад, избутани от собствените ни страхове, като в колонки на жълт вестник.

Хорър-митовете

Именно така, с широко "затворени" очи за положителното, в нас са се родили някои от хорър-митовете в душите ни: "Всички интелигентни и кадърни хора са зад граница"; "Няма свободни работни места"; "Няма шанс да получиш повече от минималното"; "Всички хора с пари са измамници или престъпници"; "Никой не иска да направи нищо за да промени нещата"; и много други...

Така недоверието, трупано в нас, ни блокира, ограничава и дори разяжда, защото развитието на една страна е именно в обмена между хората, във вземането, за което всички са толкова гладни, но и в даването.

Очевидно е, че тези легендарни български "закони на несполуката" са чисти брътвежи. Абсолютна глупост и заблуда е твърдението, че всички активни хора са напуснали страната - ние с вас както се вижда, сме тук. Толкова умни, че да си задаваме въпроси, да търсим отговори, да публикуваме статии, да спорим. Да действаме. Може би все пак някой е останал?

"Е, ама ние сме едни...", би ми казал моят песимистичен читател, и недовършеното му изречение няма да е от липса на речник или идеи, а просто защото сме в публичното пространство. Ако му дадем думата, без да се притеснява, той ще ни опише чудесно и ярко всички отрицателни страни на нещата, всичко, което ни задушава, както и какви точно са собствените ни проблеми.

Защо? Защото е недоволен. Ами щом е недоволен, значи иска промяна. Иска ли промяна, значи иска и да направи нещо. Ето още един рухнал мит - за безхаберието. Истината е, че у всеки от нас гори, понякога по-силно, понякога по-слабо, желанието за промяна.

Твоите, моите, нашите 15 минути решителност

Всеки е имал своите 15 минути решителност - когато несправедливо е спиран и глобяван, когато е съден от Топлофикация да речем, или когато просто е закъснял смс-ът му за "синя зона" и колата му е със скоба... Да не говорим за случаите, свързани с живота или здравето ни. Тогава ние всички искаме да направим нещо. Искаме промяна.

Как да дойде? Откъде? Какъв е начинът? Защото, съгласете се - всички знаем, че промяната идва първо от теб самия. С кое да започнеш? Ако слушаме приятните езотерични книги трябва да се усмихваме. Трябва да мислим позитивно, да се отнасяме един с друг с разбиране и внимание.

Браво. Това звучи гениално... отвеяно и неясно.

Ние, българите, искаме резултати. Искаме да знаем как това ще подейства на заплатите и данъците, на парното и външния дълг. Искаме хапче, от което да спре да ни боли. Веднага.

Хапчето е джоба ни

Истината е, че за да разберем как можем да променим нещата - трябва да разберем какъв е начинът, по който те се променят, да се научим на нещо, за което винаги сме мислели, че става от само себе си.

Ами така е - гласоподаването е като пишкането редовно на гърне - останалото ще го свърши мама. За нас е важно да сме били послушни, и да чакаме. Да чакаме да ни преместят, завият, преобуят, да ни разрешат свободно преминаване в ЕС, и да ни намалят данъците.

Нещата се променят с работа, с много труд в насоката, в която искаш да наклониш везните. Да променим себе си означава едно единствено нещо - да започнем не просто да го искаме, да цъкаме от яд или да се отчайваме по някакъв друг начин.

Означава да намерим своята роля в промяната. Да седнем една вечер и да си помислим какво точно може да направим. Да подкрепим някой простест, дори във Фейсбук, ако щете. Ами ако е нещо повече, например сериозно да излезем пред парламента?

А може би има хора, които работят точно по желаната от нас промяна и им трябва просто малко подкрепа, например от компютърен специалист или счетоводител? Може пък и да ги подпомогнем не само на думи или с празни декларации.

Този поглед върху нещата малко прилича на преглед на къщата или на колата. Имам да сменя онзи прекъсвач на банята, бравата на хола се клати, трябва да я затегна, изгоряла ми е една крушка от късите светлини... Ние някак успяваме се грижим за дома си, за семейството и горе-долу може би за работата си.

Но не осъзнаваме или подминаваме факта, че всъщност държавният бюджет е общата ни заплата, нашия хладилник и пералня, нашият общ транспорт. Тук песимистичният ще свие устни - "Това не е моята държава! Стига с тия прокламации!" Да, и смогът над София не го дишаш, понеже не си оттук и си за малко, нали?

Ако могат да видят ясно връзката между действие и резултат, хората биха били по-активни.

Кой друг ще го направи, ако не ти и аз, приятелю? Всяка идея е по-малко от въздух, ако не се опиташ да я приложиш на практика. Предложи я на някой познат, говори за нея, ако щеш направи Фейсбук група. Промените, постигнати от различни хора в България, ни съпътстват всеки ден, само трябва да погледнем в интернет.

След активността това, на което трябва да се учим, е взаимната помощ, обменът, нашите общи отношения.

Хора, крайно време е да разберем колко сме свързани всички един с друг. Тази кофа с боклук, която само подбутваме пред вратите си в кооперацията, в която живеем - страната ни, си е наша. Днес ще успееш да прекараш онзи от първия етаж да я изхвърли, но утре някой от по-високо ще прекара теб.

Доверието, доверието, доверието...

За да могат двама души да работят заедно, им е необходимо най-простото нещо - доверие.

Как работим ние за доверието? Ами подсигуряваме се - правим проучвания, използваме хватки, за да привържем отстрещната страна, договори, съглашения, и ако нещо се случи - а то винаги се случва при такава подготовка за война - се започват обвинения, битки, адвокати.

При промяната трябва да се научим на безрезервно доверие. Ето тук моят песимист започва да се смее - "Започнаха наивните лозунги, значи скоро ще минеш към усмивки, целувки и братство на народите."

Просто не ме е разбрал - не знае смисъла на понятията доверие, морал и отговорност. Те са използвани в публичното пространство от политиците, в работата ни - от шефовете или мениджърите, навън - от хора, които се опитват да получат нещо от нас - послушание, вот на доверие, пари, власт.

Думите сами по себе си будят недоверие, когато някой ги използва без ирония. Значи нещо ще иска. Истинските им значения са се изтрили и изхабили, и това което скърца по дъската, не е вече тебешир, а само маникюрът на учителката. Затова и песимистът тук свива устни.

Доверие означава да направиш нещата така за клиента, влезнал в магазина ти, че той да няма избор да не се върне при теб. Означава при най-малкия намек за насилие в трамвая да станеш, за да защитиш момиче, дете или старец (те са най-честите жертви).

Означава да си купиш нещо от аптеката, без да трепериш и да проверяваш хиляди пъти по форумите читаво ли е, умрял ли е някой, има ли специални разпознавателни знаци за оригинала.

Означава и да избереш българското. Съзнателно, при всички случаи и навсякъде, където е качествено. Означава и да надуваш мегафона, не само когато нещо не ти харесва, а и когато си много доволен. "Хей, страхотно сирене са направили тези от ... (без марки, нямаме рекламна мисия)!", "Хей, този доктор е уникален специалист!"...

В общи линии - това са моите идеи за промяна.

Така ще успеем да изградим общество от активни хора, които се интересуват от всичко, подлагат всяка обществена случка на преценка, и защитават именно ценностите, около които са се обединили. Ще започнем да си вярваме. Един на друг. Както вече казах, тук няма две или повече страни. Всички сме на една-единствена.

Защото просто имаме само една страна.

Имаме България.


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.07.2010, 08:14

30 yoda_science | 27.03.201209:35

За да има промени трябва да има трибуни, дискусии и възможност това да се превърне в обществено решение. Сега това се решава от избрани личности, които по-често мислят за своя джоб (преизбиране) отколкото за хората. Защо няма законова възможност за участие в съвещанието на кметствата, в приемането на закони, в издаването на присъди, в работата на училището, университета и т.н. Ако всеки по списък за гласуване е задължен да участва в обществена комисия в две заседания годишно гласът на обикновенния човек ще се чува и ще има тежест. Сега се правят стачки за да се чуе гласът на гражданина. Кога ще се създаде възможност за участване в правителствените решения, които касаят всички. Топлофикация е лоша и хората си правят печки с дърва и въглища. Никой не мисли, че после въздухът ще стане още по-лош. Токът ни се вдига заради зеления ток, а Белене е изход според 70 % от българите, но ние нямаме право на глас. Лекарствата са скъпи, болниците не работят както трябва, а пациентите не могат да кажат мнение - защо става така. Може би на някой му е изгодно това да е така и именно заради това трябва да се промени законът за да е добър за всички, а не за няколко управници и свързаните с тях хора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.10.2011, 08:52

29 Агоп Ердеклиян | 21.10.201108:52

Глас от близкото минало (месеци), актуален за момента и крайъгълен камък за близкото бъдеще. Ще цитирам една детска приказка:
"... беше (му) много чудно защо възрастните казваха: " Ще го направя ВЕДНАГА, още утре!""
Промяната идва първо в мисълта на всеки, след това в светогледа му и накрая в действията. А за промяната се съди първо по действията.
Браво на Мирослав Моравски!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.03.2011, 01:32

28 panaiotov | 12.07.201109:24

Българите сме заложници на битовизма.Нямаме възможност за избор,всеки ден ни дават боб,а ни убеждават ,че е шунка.
Как да станем позитивни?
Първо трябва да се въстанови двуполюсния модел на управление.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

27 Гризли | 06.07.201123:42

Много дълго писание, още по средата ми доскуча... Но поне това, което прочетох, ми хареса. ДА!
Само че не разбрах как точно всеки един от нас може да промени положението, като положението е заложено така, че да не се променя?!
Какво значение има за кой ще гласувам, като така или иначе същите тъпаци са на управленските места?! Бесен
Според мен за да се промени нещо най-напред трябва да се промени избирателния закон! Когато започнем да гласуваме за определени хора, а не за партия, има шанс нещата да потръгнат! Понеже тогава в политиката наистина ще влязат експерти, хора, които вече са спечелили нечие доверие! А няма да са все същите до болка познати мутри! Които периодично се сменят!

Така че най-напред нов изборен закон, за да се промени сегашното политическо положение и играчите! След това вече и другите неща, постепенно!
Само че нов изборен закон няма да има! Някой иска ли да каже на глас защо няма да има такъв?! Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.04.2010, 19:25

26 darcas | 06.07.201112:30

Гласуването не променя нищо. 20 години гласуваме. За да дойде редът, трябва първо да настъпи пълния хаос. Теория на хаоса, Еузебиус Айзенрайх
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.06.2011, 19:43

25 man | 16.06.201120:01

Сложих я на "стената" си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.07.2010, 11:38

24 Iennin | 09.06.201121:28

"Как се събужда народ? Човек, по Човек!" Васил Левски.

Не си мислете че сега е по-различно, същото е Човек по Човек, това е. Левски обаче говори за народа. При нас въпроса е как се създава държавност(или държава). Ще ви кажа моята теория. Създаването на държавност минава през осъзнаване на богатите хора. 99.99 от богатите хора на България са безцеремонни, алчни, безскрупулни типове. Ще ви дам две имана "J. Paul Getty"
"Robert Bosch". Когато България има своите Getty и Bosch тогава ще се оправим. Защото ще има модел, хората ще започнат да казват на децата си стани като Getty или Bosch. В момента модела е Емилия и Коко Динев. Все пак усилията на автора са похвални. По-полезно обаче е да се подхожда в стил Батман т.е. като видиш че някой наркоман закача хора в трамвая. Вземи една желязна тръба, причакай го и му размажи тиквата, но всички ние включая и мене си нямаме тази смелост.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.04.2011, 21:26

23 tropcho | 07.06.201111:25

Верно е, нещата са в наши ръце! Нека всеки действа за една по-добра България!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

22 Чинчифон | 06.06.201116:09

Когато прогонихме социализма,България имаше 9 милиона население,нямаше безработни,делът на здравите хора беше много по-голям отколкото днес,а средното образование беше всеобщо. Никой не смееше даже да си помисли да разпространява наркотици в училищата,защото имаше Народна милиция и тя не обичаше да се шегува с тези неща.Тогава имаше и достатъчно здравни заведения,в които всеки можеше да постъпи на преглед и лечение без да чака на опашка и без да плаща изумителни такси.И се опитах искренно да разбера точно какви са идеите в този материал,но се сблъсках примитивна дидактика.По същият начин,още при социализма,се говореше за бъдещото комунистическо общество.И с това моята решителност се изчерпи.Защото няма нормален човек,който да се чувства щастлив сред бедни и нещастни сътародници.Особенно ако се е замогнал за тяхна сметка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 12:51

21 Павел Лазаров | 06.06.201116:08

Браво на Мирослав Моравски за статията! Усмивка

Като започнем да си задаваме правилните въпроси ("Какъв е начинът? ... С кое да започнеш?"), неминуемо ще започнем да намираме и отговорите им. А аз за себе си мисля, че съм ги намерил, обаче ми трябваха 10 години търсене. И се съгласявам пак с мнението на на автора - нужно ни е "Доверие и действие".

"За окончателното ни излизане от депресията трябва да имаме едновременно:

а) достатъчно качествена информация,
б) умения да я интерпретираме и разбираме правилно, и
в) умения да действаме адекватно за подобряване на положението си.


В основата на това мое убеждение са следните 3-4 фундаментални, ала невидими за простото око, зависимости:

1. Разполагането с качествена информация е задължително условие за доверието между хората в една обособена общност - квартал, село, град, държава.

2. Доверието между хората в една обособена общност е задължително условие, за да разполага тя с достатъчно пари. Механизмът е прост: паралелно с националната валута са в обръщение и добре функциониращи

3. "Локални" пари. За да работи добре договорът за локалната валута, хората трябва да му имат безрезервно доверие (виж превода ми на статията на Бернард Летаер “Какво са парите”). У тях не трябва да има и сянка от съмнение в това, за което са се договорили да бъде тяхна обща "разменна монета".

4. За да има ефективно действаща локална валута, освен доверието в "договора", е нужно на местния пазар да има и достатъчно разнообразни стоки и услуги за размяна благодарение на този договор. (Внимание! Долнокачествената информация освен, че намалява доверието между хората (виж т.1), ограничава неимоверно разнообразието на предлаганите стоки и услуги, защото стандатризира нагласите, т.е. плановете, на производителите.)

При сегашното положение на фактически информационен монопол (хипотезата ми е, че собствениците на всички влиятелни национални медии са хора подчинени на шепа нечистоплътни бизнесмени) можем да разполагаме с качествена информаця само на някакво локално ниво, на някаква ограничена територия и то за близки събития. Защото колкото по-обширна е територията, т.е. колкото получателят на информацията е далеч в пространството и времето от събитието, толкова повече му се налага да разчита на информационен посредник, за да разбере "Какво, за Бога, се случва?!". Последната зависимост е гаранция, че информацията достига до него изкривена, непълна или направо подправена. (Познаването на собствениците на най-влиятелните телевизии, радио и ежедневници е много полезно за осъзнаването на този факт.) ..."

цялото на Стрелка http://www.probujdane.com/statii/doverie.htm
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.