Нула на нула. Такъв е резултатът от днешните мачове и мачлета, свирени в България, за Европейския съюз.
Брюксел спечели точка при бламирането на Венета Марковска за съдия в Конституционния съд. И я загуби при подписването на инвестиционното споразумение за газопровода "Южен поток".
Ако Европейската комисия не беше се обадила на два пъти, за да обърне внимание на българските власти относно избора на Марковска и да заплаши с извънреден доклад за правосъдието и вътрешния ред по тоя повод, Бойко Борисов нямаше да потрети тя да се оттегли, а президентът Плевнелиев - да се хвърля на пътя й, за да не прекрачи прага на КС.
Какво кара тези първи мъже на държавата да спират пътя на съдийка, избрана от 127 народни представители от ГЕРБ, БСП, ДПС и независимите, т.е. да не изпълнят волята на парламента в страна, която е парламентарна република?
Страх е отговорът. Страхът, че ако има доклад, ще е в навечерието на изборите... Дали пък да не се откажем от независимостта на съдебната си система и Брюксел да ни назначава магистратите?
Дали Цветан Цветанов ще приведе в известност лицето Колев? Едва ли. От скандала, каза той днес, загубиха всички. Така е, като се има предвид кои сили я подкрепиха в парламента. Пълното единение на интересите на червени, гербери, депесари и т.нар. независими при кадруванията в съдебната система показва пълния политически разпад в България и оттам - безалтернативността и безапелационната вяра, че който и да управлява, цари безнаказаност. Чест прави на депутата от БСП Янаки Стоилов, че огласи сигнала за Марковска. (Със сигурност Румен Петков му е много ядосан...)
Ами прокуратурата, която проспа двете години от публикациите, но сега обяви, че точно от 2 години разселдва описаните в тях дарения, направени на/чрез един Георги Георгиев, когото уж Марковска не познаваше, пък после се оказа все пак, че разпознава, синът й дори има общ бизнес с него, а освен това е живяла на семейни начала (последното твърдение е на Цветан Цветанов)... И съвпаденията във времето на даренията с решенията по дела, по които е била съдия Марковска. Да спрем дотук.
Защото в тая история на няколко пъти Марковска дори сама себе си самоопровергаваше, но демонстрира завиден непукизъм и здрави нерви. За да се наложи президентът да направи днешния си ход, явно, че съдийката е таран и не се спира пред нищо. А и защо, нали е избрана с вишегласие от парламента!
Но тази трудно спечелена точка в България беше тутакси изгубена от ЕС в мача за "Южен поток".
Подписвайки споразумението за газопровода, България погази всички съображения и препоръки на Брюксел. Първо, трети страни няма да имат достъп до тръбите - което означава, че по тях ще може да тече само руски природен газ. Изобщо, директивите на третия енергиен пакет бяха "забравени" от българските власти. Независимо от предупреждението на Брюксел да променим споразумението за "Южен поток".
Второ, срещу не особено голямата отстъпка - 20%, от досегашната най-висока цена, плащана от страна от ЕС за руския газ, беше запазена същата формула на пресмятане, която присъства и в досегашните ни договори. В газовите ни договори с Русия цената на синьото гориво се определя от формула, която я обързва с цените на различни нефтопродукти (мазут с определено съдържание на сяра, газьол и др.). Така и никой не я отвърза от нефтения индекс, за да я прикачи, например, към спот пазарите, както е в случая с Германия. Намалението на цените от догодина означава между 160 и 180 млн. долара по-малко, платени на "Газпром". Но при задлъжнялостта на "Булгаргаз" това не означава автоматично понижение на цените за потребителите - битовите и фирмени абонати.
Трето, днес разбрахме, че българската част от тръбата ще струва 3.308 млрд. евро, но това не е крайната цена, тъй като "ще подлежи на прецизиране и актуализиране с напредването на дейностите по по-нататъшното проектиране и ОВОС", както каза енергийният министър Делян Добрев.
Четвърто, "Газпром" ще строи парогазови централи у нас. Нека припомним, че това е отдавнашна мечта на компанията, свързана със столичната "Топлофикация", която е и най-големият консуматор на природен газ в България. От тези малко над 2.8 милиарда куб. метра, които потребяваме годишно, повече от 3/4 са за софийското парно - не за да прави топло, а за да произвежда основно ток.
Така че днешното намаление на цената на руския природен газ от 1 януари 2013 г., шумно разгласено, беше за сметка на куп премълчани подробности относно газопровода "Южен поток".
Най-важният въпрос е разхлаби ли Борисов руската енергийна хватка - или получи договорен от по-рано подарък срещу по-силно стягане на примката?
Иначе ни управляват Граждани за европейско развитие на България...
