Cool-комунизмът: защо интелектуалците обичат диктатори | webcafe.bg
Webcafe

Cool-комунизмът: защо интелектуалците обичат диктатори

големият лебовскиГолемият Лебовски
01.12.2016, 20:55 (обновена 06.12.2016, 12:07)
фидел кастро, уго чавес

Снимка: © Getty Images

През обожанието си към тези деспоти прослойката на привилегированите успява да канализира своята мазохистична омраза към Запада и западната култура

Смъртта на кубинския дикатор Фидел Кастро вдъхна нов живот на добрата стара традиция, в която западните левичарски елити милват ботуша на червената тирания.

Големият пай от колективната либерална излагация отиде при премиера на Канада Джъстин Трюдо, който вече цяла седмица е гаврен в социалните мрежи, след като изложи страната си с възхвала на Кастро.

В сянката на Трюдо останаха безброй мелодраматични припадъци по личността и режима на Кастро, инициирани от членовете на най-големия му фенклуб - левите западни интелектуалци, затлъстели в комфортния капитализъм, които не са преживели нито миг живот в тоталитарна рамка.

Преподаватели по социални и хуманитарни науки в САЩ, Канада и Западна Европа, виждат в образа на Фидел фолклорен герой и смел противник на прогнилата западна система, в която процъфтяват такива подривни постижения на покварата като достатъчно храна за всички, свободно слово и частна инициатива, права за малцинства и възможност за пълноценна реализация на човешкия потенциал.

В Куба такива глупости няма.

В социалните мрежи започнаха да търсят не само идеологическо, но дори физически прилики между Джъстин Трюдо и покойния Кастро

Западните интелектуалци винаги са си падали по комунистически диктатори.

Циничният ореол около покойния Кастро е само пример за тази патология. Историята на мислителите на XX век до голяма степен е и история на умни и талантливи хора, които решават да фетишизират най-смъртоносната форма на тоталитаризъм в човешката история.

Особено грозна е любовната история на европейския елит със Сталин.

Джордж Оруел пръв вижда сигналите за превръщането на СССР в империя на злото и предупреждава всички с „Животинска ферма" и „1984", но в началото никой не иска да го чуе. Дори след като става ясно, че Сталин най-вероятно избива милиони невинни граждани, утопистите, които са целували нозете му от дистанция, продължават да копаят моралното дъно.

Френският философ, автор и общественик Жан Пол-Сартр остава сталинист до последно. За него идеите и ценностите на СССР трябва да надделеят в битка с разваленото буржоазно общество. Сартр стига дотам да призовава към насилие срещу враговете на сталинизма.

Британският театрален мастодонт Питър Устинов е друг виден почитател на диктатора, срещнал толкова топъл прием из социалните вертикали на Запада. В артистичните среди Устинов дели своята страст по Сталин с художника Пабло Пикасо, поета Пабло Неруда и холивудския сценарист Далтън Тръмбо, който миналата година бе героизиран от американската филмова индустрия в биографичната драма „Тръмбо".

Големият майстор на прозата Греъм Грийн също е флиртувал открито с идеята за Сталин като велик и важен лидер, като носител на добро и справедливост.

Но най-печално известният сталинист сред представителите на Западния елит може би си остава легендарният автор Джордж Бърнард Шоу, който публично е защитавал масовите убийства и чистките на съветския режим, като през цялото време е смятал, че горните слоеве на комунистическия елит в Москва са съставени от най-превъзходните и качествени хора на планетата.

Шоу става тъжната персонификация на ленинисткия термин за „полезните идиоти".

През 30-те Сталин и СССР са „добрите" според двата най-известни и важни либерални вестника - „Ню Йорк Таймс" в САЩ и „Гардиън" във Великобритания. Левите бастиони на печата публикуват статии, в които Империята на злото всъщност е описана като прогресивна, човеколюбива система и ценна алтернатива на капиталистическия Запад.

Фетишът по червени диктатори продължава през десетилетията с Мао, Пол Пот, Хо Ши Мин, Кастро и Чавес, обичани в различна степен. С апологети като Жозе Сарамаго, Хемингуей, Норман Мейлър и половин Холивуд, Кастро се открояваше като най-силната страст на съсловието.

През обожанието си към тези деспоти прослойката на привилегированите успява да канализира своята мазохистична омраза към Запада и западната култура. Всеки враг на САЩ и Европа е техен приятел, но особено ценни са марксистките доктрини. Именно те дават алиби на интелектуалците да изглеждат състрадателни и загрижени за Малкия човек, да се пласират публично като анти-елитарни и анти-буржоазни романтични революционери.

За тях важи в пълна степен репликата на Джордж Оруел, че „някои идеи са толкова глупави и абсурдни, че само интелектуалци могат да вярват в тях".

Икономистът Томас Соуел им посвети цяла книга - „Вулгарната гордот на интелектуалците". В нея той описва как е възможно толкова много талантливи и умни хора да се объркат така свирепо в политически план.

Възбудата от екстремно лява тирания сред артисти, академици и автори в Западния свят продължава. Техният морален банкрут, тяхната неспособност да обяснят събитията днес, се случват на фона на възхода на другата крайност - тази в дясно.

Oще: 1984  cool комунизъм  webcafe  анализи  бизнес  българия  големият лебовски  джордж оруел  джъстин трюдо  диктатори  диктатура  европа  животинска ферма  забавление  запад  западни интелектуалци  империализъм  коментари  комунизъм  лайфстайл  мао  медии  новини  оруел  политика  пол пот  развлечение  революция  смъртта на фидел кастро  ссср  сталин  уго чавес  фидел кастро  хо ши мин 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

109 7 | 06.12.201620:06

И-едно последно: какви по-" прости истини" от 10-те Заповеди? И тези от Христа?

Ерго, атеистите- диктаторолюбци- леви- интелектуалци имат много здраве... Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

108 7 | 06.12.201619:30

Всъщност, не- това, дето му казваме Провидение, Съдба, карма и дарма, лош или добър късмет май е точно "бележка" от Него... Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

107 7 | 06.12.201618:49

ПП Основна епистемологична грешка е да се смята, че абсолютното е нещо абстрактно, нематериално.
Просто явно има материя, която е чиста, хармонично устроена и такава, която е нечиста и нехармонична. Съответно- и такава енергия, предполагам.
Но, не е задължително да мислите като мен, разбира се.
Аз просто отговарям на въпрос на дедо Аджи.Много щастлив

ППП Смятам,Божественият Космос не е партиен секретар,нито бюрократ, да раздава бележки... Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

106 7 | 06.12.201618:33

Драги Иван,

Музиката и математиката в чист вид са хармонични системи, проява на хармонията на Абсолютната Истина.
Космосът, твърди се, е построен на музикално-математически принцип...

А човешкото общество-все още не.
Но и то ще-в бъдеще... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

105 Dear Ivan | 06.12.201617:50

Айде пак! 7, ти си неспасяем. Теизмът е вяра, че има някакъв бог или богове, а атеизмът е, че богове няма. Теизмът вярва, че истината я казва този бог или тези богове, в които вярва. Но това е тази истина, която той и последователите му са си измислили. За да е абсолютна, съответният бог трябва да им я проводи със служебна бележка или писмо с подпис и печат. А той няма да им я проводи.

Иначе има много абсолютни истини. Например цялата математика е една абсолютна истина. Също и музиката, която е построена на нея, и други неща.

Хората се интересуват от прости практически истини, посредством които да живеят по-добре, а не от абсолютни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

104 7 | 06.12.201615:14

Дедо Аджи

Видях парченце тук- парченце там... Усмивка

И, според мен, всичко е свързано, в крайна сметка, с идеята за Абсолютната Истина.
Общо взето, струва ми се, картината е такава- една част от човечеството /теисти/вярва, че има Абсолютна Истина, друга част /атеисти/- не.
(Обаче, от голото вярване до реалното познаване Пътят явно е много дълъгУсмивка) И там- в различните религиозни тълкувания,философски системи, политически идеологеми, лични човешки вярвания, и пр., смятам, картината е следната: истината е примесена с лъжа в различни пропорции. Съответно, не е Абсолютна, а относителна. Всъщност, Абсолютната явно е познаваема за всеки човек, защото е общовалидна- в пространство и време, в дълбочина и височина, във всяка своя част и в цялото; подлежаща на обяснения в парадигма от сложни нива на терминология, но, същевременно-достъпна и в най- простички такива. Обаче, негово величество егоизмът ни пречи да я обозрем. Съответно, виждаме само части от Нея.

Смятам, че относителната, частична истина може да е статична / стагнирана,"утвърдена", традиционализирана/ и -динамична. Динамичната пък, може да е регресивна- с нарастващ процент примесена лъжа и- прогресивна- с намаляващ процент лъжа в общия примес.
Библейските заповеди-нови и стари- явно са ключ към преценката за истинност.
Най-вероятно, Бог, като Абсолютно Истинен,като съвършена реалност, не е напълно познаваем и постижим. Но вярната посока е тази- към Него, чрез изпълнение на неговите закони в живота ни като индивиди и като общества и човечество. И това е посока на движение, достъпна за всички същества. Ние сме част от едно Велико Цяло, самохармонизиращо се, вечносъществуващо, разумно космическо Единение.

И всяка философска с-ма или интелектуална концепция, както и произхождащите от тях практики, са толкова по-демократични /в смисъл на свободни/ и прогресивни /в смисъл на разумни/, колкото по-близо са до този труднодостъпен, но все пак общодостъпен и общовалиден идеал.

Почитания
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

103 dedo adji | 06.12.201614:07

7, ти къде видя нещо демократично и прогресивно, кажи и ние да му се порадваме.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

102 7 | 06.12.201610:29

А всъщност, трябва ли изборът ми непременно да е ограничен м/у Айн Ранд и Дороти Паркър?
Предварително се отказвам от тази чест... Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

101 7 | 06.12.201607:56

Новата пропагандна мода явно е "крадецът вика- Дръжте крадеца!"...

Нео-"консервативните" и техните нови другари "алтернативно десните" раздават мъдрост наляво и надясно от типа- "ти си партиен секретар, комунист и антихристиянин, безродник и лигав мулти-раст", нападайки по този начин всичко демократично и прогресивно, както вляво, така и вдясно... Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

100 Mako | 05.12.201616:09

Уточнител | 05.12.201601:51
Превъзходна статия!НЯМА КАКВО ПОВЕЧЕ ДА СЕ КАЖЕ. Може би само едно: тези престъпници/интелектуалци би било най-добре да се изпратят в сталинсксите лагери за да измрат, като кучета в страшни мъки...Защото вредата, която са нанесли е огромна, Дано се пържат в Пъкъла.
--------------------------------------------

Нямало какво повече да се каже, ама човечето не се сдържало и все пак е казало. Не по статията, а нещо за себе си. Ето какво четем: "Аз съм бивш партиен секретар и като такъв / макар и прясно пребоядисан/ сега ще ви кажа как най-добре се води борбата с класовия враг - пращаме го в нашите лагери, та да настане веднъж завинаги комуни......пардон, демокрация, разбира се, по всички краища на планетата! Рот фро...ъъъъъъъъъъъ....АМИН, разбира се!"
Хе , хе Смее се
   

оценка

+0 -2