Колко задлъжняла е България | webcafe.bg
Webcafe

Колко задлъжняла е България

Николай Киров
26.01.2014, 15:51 (обновена 30.01.2014, 08:41)
Пари

Колко задлъжняла е България? Според данните на Евростат, втората най-малко задлъжняла държава в Европа, със съотношение дълг към брутен вътрешен продукт от едва 17.3% към края на септември 2013 г.

Много или малко е това

Ако мислим за бюджета на правителството като за семейните финанси, много или малко е това? При условие, че държавата преразпределя близо 40% от БВП (37.9% през 2014 г.), на практика тя дължи по-малко от половината от годишния си доход. Пак в рамките на семейния бюджет, дали това задължение е голямо или малко зависи преди всичко от разходите.

Над една трета от държавните разходи са социални. От тях управляващите едва ли могат да икономисват, освен ако не се готвят да загубят следващите избори.

Капиталовите разходи са близо 15% от всички, планирани от държавата, но само една четвърт или малко над 1 млрд. лв. от тях, са заложени като субсидия в централния бюджет. Т.е., могат да бъдат орязани от правителството.

Трансферите в централния бюджет за общини и държавни институции възлизат на 9.9 млрд. лв. Тук също може да се икономисва със структурни реформи и съкращения в администрацията.

Дефицитът в планираните държавни разходи през 2014 г. възлиза на 1 472 млн. лева.

На този фон стойността на държавния дълг към края на миналата година е 14.1 млрд. лв. Малко повече от половината от него е външен. А половината от този външен дълг изтича през следващите 1 до 5 години. По същия начин стои въпросът и с вътрешния дълг.

Общата сума на изтичащите от края на януари 2014 г. до 2017 г. държавни задължения е над 7 млрд. лева.

И това при планирани дефицити от 1 302 млн. лв. и 1 034 млн. лв. в бюджетните прогнози за 2015 г. и 2016 г.

Общият държавен дълг към края на 2014 г. ще нарасне до 18 млрд. лв. Министерският съвет ще може да поема външен държавен дълг до 3.9 млрд. лв. От тях 1.3 млрд. лв. ще бъдат използвани за рефинансиране на изтичащи задължения през тази година.

Звучи страшно

А други 1.7 млрд. лв. са предвидени за рефинансиране на емисията български глобални облигации на стойност 824.5 млн. евро с лихва от 8.25%, емитирани през 2002 г. от правителството на НДСВ, която е с падеж в началото на 2015 г.

Само през януари правителството ще емитира на вътрешния пазар облигации за 900 млн. лева. През февруари - за още 425 млн. лева. Или общо за първите два месеца на годината вътрешният дълг ще скочи с над 1.3 млрд. лв.

И преди да продължа да ви заливам с цифри, които звучат страшно, когато говорим за дълг, да уточним - държавният и семейният бюджет са две съвсем различни неща.

Ако вашите задължения възлизат на по-малко от половината от годишния ви доход, а плащанията по тях са под 5% от приходите ви за следващите 5 години, вие ще сте изключително платежоспособни.

Ако обаче дължите милиарди, а разходите ви зависят от политически, икономически и други фактори, рискът да се окажете неплатежоспособни винаги е налице.

Но ако сте държава, той не съществува. Държавите не могат да фалират по дефиниция. Например Гърция. В началото на 2012 г. тя накара частните кредитори да отпишат по-голямата част от нейния дълг към тях. Това в света на корпорациите се нарича фалит. При държавите се нарича преструктуриране.

Има ли опасност от фалит

Има ли опасност за България да се окаже неплатежоспособна, ако нейният дълг нарасне твърде много? А колко е твърде много? В момента той е под 20% от БВП и се планира да остане така поне до края на пълния мандат на това правителство.

В същото време според договорите от Маастрихт държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП, като по-високи нива се приемат за нестабилни. Всъщност българската държава е слабо задлъжняла.

Нещо повече, ако правителството няма достатъчно пари, то винаги може да вдигне данъците, дори при ограниченията на валутния борд за печатането на нови пари. Но тъй като валутното покритие на лева е около 160%, то и напечатването на няколко милиарда е вариант. И така избегнахме опасността от неплатежоспособност.

Стигаме до следващата заплаха от държавните дългове - тази, че взетите сега заеми товарят бъдещите поколения.

Следващата заплаха

Да се върнем към първите два месеца на тази година. В тях министерството на финансите пуска на вътрешния пазар облигации за общо 1.350 млрд. лева. От тази сума 1.2 млрд. лева ще бъдат върнати на кредиторите преди края на годината.

От останалите, 100 млн. лeва са дълг по бенчмаркови емисии, като книжа с 10 годишен падеж за оценка на лихвените спредове спрямо тези в еврозоната - т. нар. степен на конвергенция и книжа с 5 годишен падеж за оценка рисковите премии по държавния дълг - т. нар. CDS. Така правителството всъщност товари бъдещите поколения с 50 млн. лева с падеж след 7 г.

Както виждате, динамиката на държавния дълг твърде много се различава от тази на един потребителски или ипотечен кредит например. Ето защо няма нужда да се плашим от големината на самите цифри, а трябва да гледаме показателите за относителната тежест на задълженията като съотношението дълг към БВП.

Опасни ли са дефицитите? Друга мантра на десните икономисти е, че дефицитното харчене е опасно. И пак се дава за пример семейният бюджет. Всъщност домакинствата често също харчат дефицитно, разчитайки на повишаване на доходите в бъдеще. На ниво държава обаче трябва да отчитаме влиянието на инфлацията.

Растежът, растежът

Ако правителството е заложило дадени приходи, в рамките на година те се обезценяват и точно за да компенсират това обезценяване служат бюджетните дефицити. В противен случай - когато работи с излишъци, държавата взима повече от бизнеса и гражданите, отколкото се нуждае.

Друг е въпросът, че при стагнация в икономиката, държавата трябва да стимулира липсата на капацитет за растеж в частния сектор с увеличение на публичните разходи и инвестициите.

Дали правителството на Пламен Орешарски планира да го направи през тази година? Определено не. Общият дял на държавните разходи се планира да бъде 39.7% от БВП при 40% през 2013 г.

На практика държавата ще даде повече за социални нужди, но ще инвестира по-малко в икономиката. При това повече от половината от планираните в централния бюджет капиталови разходи - инвестиции, са за изплащане на стари задължения.

Сумарният резултат ще бъде слаб, тъй като вътрешното потребление няма да скочи с увеличение на минималната работна заплата с 20 лв. А тежко засегнатите от кризата сектори като строителството остават силно зависими от държавните инвестиции.

Т.е. през тази година българската държава няма да задлъжнее прекалено, но и няма да помогне за преодоляване на последствията от икономическата криза. Единственото, което ще направи правителството, са няколко мили социални жеста към хората на минимални заплати, бедните, държавните служители, пенсионерите и майките. И то за сметка на бизнеса. А той за разлика от държавата е силно задлъжнял.

Брутният външен дълг на българските компании към края на ноември 2013 г., по последни данни на БНБ, е 53.1 млрд. лв. или 70.4% от БВП, като нараства с 2.9% на годишна база. За сравнение в същото време външният дълг на държавата намалява с 9.7%, до 7.5% от БВП, а този на банките се свива с 10.9%, до 14.2% от БВП.

Конкурент на бизнеса

Ако прибавим и вътрешния дълг картината за бизнеса става наистина страшна. Как тогава можем да очакваме компаниите да инвестират и да създават работни места?

Докато минималната заплата расте, растат и минималните осигурителни прагове, а докато цената на тока за домакинствата намалява, електрическата енергия за големите индустриални потребители поскъпва.

При това краткосрочните емисии държавен дълг на вътрешния пазар, парите от които отиват за субсидии за сектори, създаващи сравнително малка добавена стойност, като земеделието и за други социални разходи, утежняват допълнително ситуацията за бизнеса.

Така държавата се превръща в пряк конкурент на частните компании за получаване на кредити от банките и, разбира се, печели, защото предлага по-нисък риск и търси по-големи заеми - 1.2 млрд. лв. само през първите два месеца на тази година.

Реално, за да може Орешарски да остане на власт, бизнесът ще трябва изцяло да поеме тежестта на излизането от кризата, на фона на бездействието на държавата, която, както посочи финансовият министър, взима нов дълг, за да погаси стария.

Това не е ляво управление, това е популизъм, който по същество не се различава от политиката на предходните няколко правителства.

Единствената разлика може да дойде от възстановяването на еврозоната, която да изтегли и българската икономика след себе си. И точно тук е голямата опасност. С такава държава България е обречена да изостава, да бъде последна във всички икономически класации в Европейския съюз. Така че дългът е най-малкият ни проблем.

Oще: бюджет  дефицити  държава  евростат  задължения  икономика  разходи  финанси 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

7 Govedo13 | 27.01.201418:16

Бойчо за какъв кур е да се инвестира в инфраструктура от която печелят само чуждите големи фирми и организации. В благодарение на добрата инфраструктура те могат лесно да си карат стоките от техните държави използвайки затворените цикили и дълбоките вериги за доставяне ( closed cycle/ deep supply chain), който водят до безработица в България и работни места в техните държави.
Като резултат те използват държавата като пазар, печалбата изнасят към техните си държави а разходите за въпросната инфраструктура тежат на българския беден и безработен данъкоплатец.
Точно в обратното трябва да инвестира държавата- в смесени държавно-частни вискоко технологични сътрудничества с частно ръководство. Също трябва да се инвестира в екотуризъм и биоземеделие на същия държавно-частен принцип.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 30.03.2013, 21:17

6 Danisco | 27.01.201412:28

Увеличаването на държавния външен дълг е разумна стъпка само и единствено ако средствата се инвестират в реформи. Здравеопазване, образование, държавна администрация плачат за реформи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 10:20

5 CrossFire | 27.01.201412:17

boris | 27.01.201409:07

Този, който спестява вместо да взима заеми за простотии. Така или иначе ще има отложено потребление, по-добре да е сега от колкото в бъдеще (не се отнася за врачките).
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

4 Boicho Boichev | 27.01.201412:05

държавата може да вземе голям целеви заем за университетие примерно, и да подобри много привлекателността на университетите за чуждестранин студенти.освен че се печелят пари от такси и разходи за живот на студентите, част от тях ще останат да работят в БГ , при добри условия разбира се.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

3 Boicho Boichev | 27.01.201412:02

разумното е да се вземе заем и да се прави инфраструктура.транспортна и всякаква.също да се инвестира в образованието и в здравеопазването.инвестициите в здраве и образование никога не са губещи - нито за семейство, нито за държава.също за екология.за култура.за подобряване на условията за живот и за бизнес.западните държави може да имат големи дългове, но срещу тези дългове стои изградена на високо ниво инфраструктура.условия за живот и стандарт на живот, които привличат като магнит образовано и младо население.което пък изплаща заемите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

2 Govedo13 | 27.01.201411:23

Господин Киров браво за прекрасния и точен анализ, аз подкрепям тезата ви. Дори ако зависеше от мен България трябва да вдигне нивото на дълга до 30-35% от БВП но парите не трябва да се изхвърлят в безсмисления социален сектор където те играят ролята на даренията в Африка. По-добре е да научим малцинствата да ловят риба от колкото да им даваме да ядат риба.
Моя проблем както и на тези ( говоря за разумните такива, който не са политическо-популистки обременени) който критикуват въпросните заеми е не в самите а в начина им на използване. Помпането на пари взети на заем в социалната система е икономическо самоубийство, същото е и рестартирането на губещи соц предприятия, който просто няма как да са икономически ефективни в рамките на пазарна икономика.
С две думи ние роптаем срещу наглата кражба на парите от заемите от другарите чрез декори като социалната система и бившите соц. индустриални гиганти.

Ако използваме примера с домакинство>
Иван и семейството му имат доход от 2000 лв. Иван има апартамент в Младост на стойност 100 000 лв. Иван взима кредит от 50 000 лв.
И сега е интересното- вместо Иван да започне бизнес с парите и да печели още пари той отива да си купи втора ръка мерцедес С класа от 2007 година.
След време банката му запорира доходите и почват да се съдят...
Същата е работата и на другарите но понеже е държава времето няма да е след 2-5 години както при Иван но след 20-30 години.


Борис статията обяснява много добре защо не може да се сравнява държава с частно домакинство.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 27.01.201409:07

Познавам два типа хора - такива които взимат към 1500-2000 пв заплата и дължат по 50-80 000 лева от заеми и ипотеки към банките и такива дето взимат по 5-600 лв и дължат по към 300 лв "на баджанака". Кой е по задлъжнял и кой мислите, че живее по-добре?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.