Кризата свърши. Не вярвате? А за някои може би въобще не е имало криза?
Но винаги е по-добре, когато икономиката расте. Когато икономиката расте, хората почват да мислят за бъдещето, не само за утрешния ден, а за перспективата.
Тези мисли провокират алчността, дали ще е алчността на потребителя, който тегли заем от банка за огромен телевизор или на инвеститора, който рискува парите си с активи, иначе предизвикващи предпазливост, това няма значение. Алчността кара икономиката да расте още по-бързо.
А това, че кризата е свършила, се разбра през изминалите две седмици. В САЩ Плосър и Булард, двама от директорите на Фед, обявиха, че печатането на пари спира през втората половина на 2013 г. В момента Федералният резерв купува по 40 млрд. гарантирани с ипотеки облигации и по 45 млрд. държавни ценни книжа - всеки месец.
Няколко дни по-късно президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че в банковия сектор в еврозоната вече се наблюдава възстановяване. Кризата в Европа тръгна от банките и вероятно ще приключи там.
Междувременно в Китай отчетоха скок на износа и вноса през декември, показвайки че икономиката им отново набира скорост.
А в Япония новият премиер Шинзо Абе категорично заяви, че печатането на йени няма да спира докато инфлацията не се завърне и икономиката не започне да расте.
САЩ, Източна Азия, Европа, навсякъде финансовата криза приключва. Ще минат още няколко месеца докато това стане видимо и в реалния сектор, но светът вече може да мисли за бъдещето в оптимистична перспектива.
През последните 12 години глобалните финансови пазари се намираха в супер цикъл на мечи пазар. Индексите падаха в реално изражение (претеглени спрямо инфлацията). А средната продължителност на такъв супер цикъл е около десетилетие.
Алчността се завръща на всички нива. Неслучайно през седмицата до 9 януари, Lipper отчете най-големия приток на капитали към американските инвестиционни фондове от 5 години насам.
Какво е положението тук, в България? Засега низходящите рискове са повече. Те са икономически, финансови и политически.
Последните данни на НСИ за търговията на дребно в страната показват срив през ноември с 5.2% на годишна база. Безработицата трайно остава около 12%, а като се включат и хората, загубили надежда,че ще си намерят работа, гони 20%. Цените на имотите продължават да падат (2.2% на годишна база през третото тримесечие). Промишленото производство се свива (с 2.1% на годишна база през ноември).
Наистина износът расте, но по-бавно от вноса и то при криза на вътрешното потребление. Общото външнотърговско салдо е отрицателно за периода януари - ноември 2012 г. и възлиза на 8 318.9 млн. лв., като дефицитът е с 2 967.4 млн. лв. по-голям, отколкото през първите единадесет месеца на 2011 г.
Във финансовия сектор положението също не е добро. Делът на лошите и преструктурирани кредити в банковата система остава над 23% (според последните данни на БНБ). На този фон не е чудно, че средните лихвени проценти по новите кредити в левове за бизнеса и потреблението са относително високи, съответно 9% и 11.29%. Отпускането на заеми е затегнато. През третото тримесечие на миналата година ръстът на кредитирането се е забавил с 1.1 процентни пункта на тримесечна база, до 0.5 на сто.
А тази година е изборна. Досега това винаги е означавало забавяне на реформите (доколкото въобще се правят такива) и изчакване. Процес, който е разбираем с оглед на факта, че първата работа на всяка нова власт е да сложи свои хора на колкото се може повече места в бюрократичната машина.
Изборите тревожат и инвеститорите. Нито българските, нито чуждестранните компании ще планират нови големи проекти и вложения, преди да стане ясно с каква политическа сила ще се наложи да работят за осъществяването им.
В тази ситуация типичното предизборно харчене, на принципа: "След нас и потоп", дори може да се окаже благотворно за икономиката, тъй като поне ще облекчи малко кризата на вътрешния пазар.
Кой е виновен за лошата форма на българската икономика? Управляващите, просто няма кой друг.
Политиката на ГЕРБ през изминалите 4 години, както и на тандема БСП и ДПС преди това, може да се определи като отказ от политика. Облягайки се на стабилната основа на валутния борд, управляващите не правеха почти нищо. Те нито стимулираха икономиката с допълнителна ликвидност, нито пък я реформираха.
За разлика от Латвия например, високата безработица в България се дължи изцяло на проблемите в частния сектор. Държавната администрация остава огромна и мудна. В края на мандата на ГЕРБ електронното правителство все още е на хоризонта. Наистина е много по-близо, но реално е нефункциониращо.
Държавата по никакъв начин не стимулира, нито пък оказва натиск върху банките да ликвидират лошите активи. А БНБ защитава статуквото, въпреки че кризата в сектора е очевидна.
Прекрасен пример за политическото безсилие на ГЕРБ е Законът за насърчаване на инвестициите. Рецесията през 2009 г. накара чуждестранните инвеститори да се отдръпнат от България. След това Законът за насърчаване инвестициите беше променян и допълван три пъти, но без особен икономически ефект. Последните изменения бяха приети през ноември 2012 г. Новите текстове, въпреки че бяха стъпка в правилната посока, съдържаха в себе си фактологични абсурди.
От една страна, законът предвиждаше възможност да се даде разрешение за постоянно пребиваване при вложени 1 млн. лева в българска кредитна институция, но за инвестиция в реалния сектор прагът беше 4 милиона лева и 50 нови работни места.
Президентът наложи вето на приетите изменения и в началото на тази година същите депутати, одобрили законопроекта преди 2 месеца, единодушно го отхвърлиха.
Този отказ от политика създава огромни икономически проблеми. Реформите никога не са окончателни, защото нямат ясна цел и се правят на парче. Държавата отчита дейност, но реално прави много малко. А несигурността пречи на бизнеса да планира дейността и инвестициите си.
Компаниите, както и потребителите, съществуват ден за ден, с надеждата, че поредната псевдореформа няма да ги засегне. Алчността, която в страни като САЩ и Китай има огромен съзидателен ефект за обществото и икономиката, в България е разрушителна сила, действаща на принципа: "Взимай парите и бягай".
Ако погледнем анкетите на НСИ за икономическата конюнктура в страната, ще видим, че във всички сектори, без изключение, основен проблем за бизнеса е несигурността.
Парадоксално, но най-голямата пречка пред икономическото възстановяване на страната е българската държава, чиито най-голям успех е фискалната стабилност. Стабилност, от която затъналата в стагнация икономика, не може да извади никакви дивиденти.
