Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бетон са

Стоят добре, имат външни белези на победители... Снимка: Sofiaphotoagency.com
Стоят добре, имат външни белези на победители...
Бетон са Снимка: Sofiaphotoagency.com

Честито. България по всяка вероятност ще има за президент и вицепрезидент две профита- Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.

Не като политици, а всеки в своята си област - като бизнесмен и магистрат.

Съболезнования на семействата им. Властта не е простила никому.

По време на 5-годишния си мандат те ще се депрофесионализират. Професионалните подмазвачи около тях, политическите интриги и камерите, вперени непрекъснато, ще вкаменят физиономиите им, както се случи с Георги Първанов.

Изборът на Бойко Борисов и ГЕРБ е умен и неслучаен предвид аргумента, заявен от премиера:

"Те са, защото искаме модерна визия на България". А подобен лозунг едва ли би се вързал с личност като вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов например.

Въпреки милиционерския и донякъде "простонароден" облик на партия ГЕРБ, не може да се отрече, че като двойката на ГЕРБ за президентските избори е най-представителна - и най-различна. Дори като говорене.

Ако Плевнелиев успее да овладее самолюбието и радостта от издигането си, което все пак му проличава, и запази не-политическия си стил на говорене, без клишетата, с които ни заливат останалите, ще е плюс за него.

Лошата новина за него е, че за разлика от първата му година на поста, когато показваше собствен стил и характер, сега се появяват едни леки подмазвачески нотки към премиера-лидер и един уклон към харесване, типичен за политиканите, от които той би искал да се разграничи.

Професионалисти досега не са били издигани за подобни постове, запазени явно за професионални политици.

Освен в годините след прехода, когато случайни - и неслучайни експерти, се оказваха на политически постове просто защото вълната/или пяната ги издигаше.

Но вече е 2011 г. и съвършено целенасочено Бойко Борисов и ГЕРБ издигат хора като Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.

Две личности с успешна биография зад гърба си - в личен и професионален план, за чието осъществяване не са длъжници на разни партии - така както е при Меглена Кунева и Ивайло Калфин например.

В крайна сметка всеки един от нас иска това за себе си, за своите деца, нали?

Вероятно тази точка е крайната в развитието на хора като плевнелиев и попова - експерти, професионалисти, изобщо успели хора в своята си професия.

Рязко контрастиращи с хора като Цветан Цветанов например, които дълго време са търкали бюрата в канцеларии, и популярността им се дължи на изгряващата звезда на Бойко Борисов.

Двойката на ГЕРБ рязко контрастира с останалите, които могат да й бъдат реални конкуренти - Ивайло Калфин и все още неизвестно вице (което показва големи колебания в партия, която - по думите на лидера й, е дала толкова много кадри на България...), Меглена Кунева и Любомир Христов, доволно непознат на мнозинството българи, и едни съвсем познати кресльовци от парламента - Волен Сидеров и Павел Шопов. Румен Христов по-добре да не го броим.

Една футуристична прогноза гласи, че текстът, писаното слово като такова ще изчезне окончателно до средата на този век, за да бъде заменено от визуализираната, екранна информация.

Така че, ако се абстрахираме от биографиите, да видим какво виждаме. Едни доволно симпатични хора.

Прагматичното излъчване на Плевнелиев в комбинация със стилизираната строгост на Попова, която не отнема от женствеността й (фактът, че не си боядисва косата - закачка, която Диана Найденова направи с нея преди време, е плюс).

Слаби и елегантни, съвсем не окръглящи се като повечето политици, престояли достатъчно на власт. Ерго, хора на действието, хора в движение...

Изглеждат добре, когато се усмихват, да продължават до края на кампанията. Изглеждат различни, защото политиката още не е успяла да им наложи лустрото, на което в България е толкова трудно да му се намери мярката.

В смисъл, че на мнозина от колегите им, когато решат да се правят на естествени, им личи, че играят. Виж Надежда Нейнска (Михайлова).

Всеки от тях притежава свой собствен изказ, който се разпознава - от слушателя и зрителя. Като фраза, интонация, начин на подреждане на думите.

Изобщо имат всички външни белези на победители. Но какво, по дяволите, ще търсят хора като тях на "Дондуков" 2?

 

Най-четените