Нито висшето ни образование ще стане по-академично, нито гимназиалното - по-малко академично, след като премиерът Бойко Борисов постави в креслото на египтолога един машинен инженер, председател на БАН и бранител на всички настоящи и бъдещи АЕЦ-и у нас.
От мумиите към мирния атом, както се пошегува един колега. Разумът говори, че би било редно министър да стане някой от заместниците на Игнатов - все пак много повече е в час, отколкото председателя на БАН. Но разумът е последният съветник, когато наближават избори - търсят се имиджови решения.
Така Борисов си реши един проблем - с разприте с учените, които би трябвало да го оставят на спокойствие до края на мандата. Какво ли е обещал в замяна на поста си академик Стефан Воденичаров, който си взема отпуска от голямата наука за тия няколко месеца начело на министерството?
Предстои среща на гневни млади учени с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, които смятат да експортват скандала с раздадените не за каквото трябва и на когото трябва милиони за проекти от фонд "Научни изследвания", (оглавяван доскоро от професора от Ангола Рангел Гюров).
Може на академика-министър да се падне задачата да бъде медиатор и да укроти младите лъвове.
"Приех предложението, защото мисля, че сме бедни, защото произвеждаме малко и недостатъчно. Без образование, без наука и иновации ние не можем да увеличим нашия потенциал. От 4 млн. работоспособно население около 3 милиона и кусур са хората, които са заети в производството".
Това бяха първите думи на Воденичаров след избора му на министерския пост. Не каза обаче какво (образование) обещава в края на краткия си шестмесечен мандат.
Досега от обещаното от египтолога нищо не се случи: нямаше разтърсваща реформа във висшето образование, за да окапят "лавките за дипломи" и тогава да се финансират както трябва добрите университети, не се стесни фунията на входа и на изхода, не бяха въведени нови учебници, заради пълните с "глупости" настоящи.
А законът за предучилищното и училищно образование, подготвян още при тройната коалиция, още не е избутан докрай от парламента заради задължителната забавачка за 4-годишните.
Така за един цял мандат имаме един полуготов закон. А, и управлението на ГЕРБ в учебниците по история. Законопроектът за БАН беше оттеглен заради протеста на "феодалните старци".
Най-добре Воденичаров нищо да не прави като министър. Бездруго Сергей Игнатов изкара така 3 години и половина. Академичното му поприще ще стои добре на рейтинга на кабинета като цяло.
А колко ще изкласи науката ни? Сигурно много, стига да й се осигурят пари и се извадят феодалите.
